№260013
гр. Силистра, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1.
Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 231 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Енерго-про
продажби“ АД с ЕИК ********* срещу Решение № 36 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 597
/ 2019 г. на Дуловския районен съд, с което е признато за установено, че В.Н.Л.
с ЕГН ********** не дължи сумата от 3 718,43 лева, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия от извършена корекция на сметки при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия за периода от 11.09.2017
г. до 10.09.2018 г. по кл.№ **********, аб.№ **********, съобразно фактура № **********
/ 22.08.2019 година, за обект, находящ се в с. Раковски, общ. Каварна, обл.
Добрич, ул. „Трета“ №10, с титуляр на партидата В.Н.Л..
Жалбоподателят поддържа, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е при неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че: 1. От събраните доказателства безспорно се
установява, че в исковия период неточно е отчитана потребената електрическа
енергия; 2. Приложената корекционна процедура е в съответствие с нормативната
уредба, действала към момента на прилагането ѝ; 3. Фактическият състав,
от който възниква правото на жалбоподателя да извърши корекция в сметката на
ищеца, не включва като елемент наличие на виновно действие или бездействие от
страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на
потребеното количество електрическа енергия; 4. Натрупаното количество
ел.енергия в т.нар. „скрит регистър“ е възможно да бъде натрупано там само и
единствено при човешка намеса; 5. Не се знае кой е извършил това действие, но
със сигурност това не са представители на „Енерго-Про“; 6. Единствено
потребителят има интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него
електроенергия, с оглед на задължението му да заплаща стойността ѝ; 7.
Дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към процесния случай, то
искът е следвало да бъде отхвърлен на основание чл. 183 от ЗЗД.
Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска.
Въззивната жалба се оспорва от процесуалния
представител на въззиваемия. Доводите са, че: 1. Софтуерното прочитане на
електромера не установява нито дали неотчетената електроенергия в размер на
19 744 квтч реално е била доставена и потребена от абоната, нито дали е
начислена в посочения период; 2. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ
изчерпателно урежда хипотезите за корекция на сметката на потребителя и
наличието на данни в „скрития регистър“ не е сред тях; 3. Не е налице
хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, доколкото няма съгласие от потребителя да бъде
отчитана електроенергията по три тарифи; 4. Към датата на проверката –
10.09.2018 г., въззивното дружество не е имало законово основание да извърши
корекционната процедура, тъй като с решение на ВАС са отменени релевантните
разпоредби от ПИКЕЕ; 5. КП на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани
данните от скрития регистър, в същото време експертизата не констатира каквото
и да е било вмешателство в средството за техническо измерване (СТИ); 6. Чл. 662
и сл. от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, изисква СТИ да има показващо устройство – регистър или дисплей, които
е редно да са видими за потребителя. А при наличието на няколко стойности,
трябва да е възможно показване на съдържанието на всяка една от тях; 7. От
протокола за монтаж № 2030650 / 22.12.2015 г. не се установява, че към тази
дата показателите на процесното СТИ по регистър 1.8.3 са били нулеви, изобщо
липсват данни за показателите на този регистър; 8. Не следва да се коментира
чл. 183 от ЗЗД, тъй като не е доказано начислената електроенергия да е
доставена и консумирана.
Въззиваемият моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски за тази инстанция.
Съдът, съобразявайки събраните по
делото доказателства и като взе предвид твърденията на страните, оплакванията
във въззивната жалба и становището на въззиваемия, намира от фактическа и
правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. В този си вид редакцията на разпоредбата в частта, упоменаваща
невизуализирания регистър на СТИ, е в сила от 08.05.2018 г. с изменение в ДВ,
бр. 38 от 2018 г. Преди тази дата понятието невизуализиран регистър не
присъства в Закона за енергетиката, респективно няма го и в действалите към
онзи момент ПИКЕЕ’13. Най-вероятно
по тази причина в Констативния протокол 2030650/22.12.2015 г. за монтиране на
процесния електромер не са отразени никакви стойности от невизуализирания
регистър.
Съгласно параграф 2 от преходните и
заключителни разпоредби към ПИКЕЕ, издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019 г., процедурите по преизчисляване
на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на
финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол.
Констативният протокол № 1202327, въз
основа на който е започнала проверката на електромера на ищеца, е от дата
10.09.2018 г. Следователно редът по ПИКЕЕ’19
не е приложим, а предходните ПИКЕЕ’13 не съдържат
аналогично на чл. 55 от ПИКЕЕ’19 основание за
начисляване на количествата електроенергия, измерени в невизуализирания
регистър. Това обстоятелство обаче, както и доводите, че ПИКЕЕ’13 са отменени от ВАС в съществената им част за
реда, по който да се извърши корекционната процедура, сами по себе си не са
основания срещу законността на корекцията, с която се цели отстраняване на
неоснователното обогатяване, защото и без ПИКЕЕ гражданското право не търпи
един субект да се обогатява неоснователно за сметка на друг. Дали поведението
на обогатилия се е виновно, или безвиновно, е ирелевантно за ангажирането на
отговорността му, както основателно поддържа процесуалният представител на
жалбоподателя. Достатъчно е да се докаже, че въззиваемият е консумирал
електроенергията в количеството и в периода, упоменати в корекционната сметка,
за да се приеме, че жалбоподателят има право на цената ѝ на основание чл.
200, ал. 1 на ЗЗД, оттам да се отхвърли исковата молба.
Ответникът, комуто лежи доказателствената
тежест при отрицателен установителен иск, не успя в условията на пълно и главно
доказване да установи, че в периода от 11.09.2017 до 10.09.2018 г. ищецът е
консумирал 19744 квтч електроенергия, останала неначислена в редовните му
сметки, поради което и цената за това количество електроенергия в размер на
3718,43 лева, претендирана с фактура № *********/22.08.2019 г., се явява
недължима.
За да достигне до този извод въззивният
съд съобразява, че на 22.12.2015 г., когато е поставен процесният електромер с
фабр.№ 1114021566092114, в съставения протокол № 2030650 не е отразена
стойността на „невизуализирания регистър“. Липсват доказателства, че тя е била
нулева, каквито са били стойностите за дневната и нощната енергия. Не е било
необходимо ищецът да е заявил отчитане по три тарифи, каквито доводи навежда
процесуалният му представител, защото това би имало значение за заплащане на
електроенергията по различни цени, а в случая информацията от невизуализирания
регистър има само контролна функция и не се ползва за отделно тарифно
ценообразуване. Също така не е необходимо информацията от този регистър да е
видима за потребителя, иначе законът няма да го нарича „невизуализиран“. Но
като не е ясно каква е била началната стойност на брояча, не е ясно каква е
била стойността му и към датата 11.09.2017 г., която е началната дата според
становището за корекция и фактурата, от която е започнало натрупването на
твърдените 19744 квтч. Не са представени никакви доказателства, които да
обосноват тази дата като начало на коригирания период. Липсват констативни
протоколи от 11.09.2017 г., които да удостоверяват стойността на
невизуализирания регистър към този момент. Ако жалбоподателят е имал предвид
едногодишния срок по чл. 50 от ПИКЕЕ’13, броен от КП
1202327/10.09.2018 г. назад, то тази норма е изцяло неприложима за случая, не
само защото е отменена от ВАС, а защото хипотезисът ѝ изисква разминаване
в данните за параметрите на измервателната група (стойностите на тарифи „дневна“
и „нощна“) с въведените в информационната база данни за тях, което разминаване
не е налице и никой не го твърди. Пример за такова разминаване е, когато
инкасаторът погрешка запише стойностите на електромера в тетрадката си, оттам
грешката се пренесе в счетоводството и фактурите. Като не е налице хипотезиса,
не може да се приложи диспозицията на нормата, която също сочи за неприложимост
на този член от ПИКЕЕ’13, защото
корекцията се извършва въз основа на разликата между отчетеното количество
енергия и преминалите количества енергия. Но тук под преминали количества
енергия разпоредбата има предвид преминалите и регистрирани в електромера
стойности на „дневна“ и „нощна“ тарифа, а не съобразно стойностите на
невизуализирания регистър, който по ПИКЕЕ’13 изобщо
не фигурира като понятие. Тоест, нормата на чл. 50 е приложима само когато се
твърди, че СТИ измерва и показва точно преминалата електроенергия във видимите
регистри, но в базата данни (в счетоводството) са отразени други стойности, а
не когато ответникът твърди, че видимите регистри не показват коректно
преминалата електроенергия.
Като не е приложим чл. 50 от ПИКЕЕ’13 и липсва констативен протокол, удостоверяващ
стойността на невизуализирания регистър към дата 11.09.2017
г., същата излиза, че е произволно избрана и посочена от жалбоподателя като
начален момент, от който е започнало натрупването на 19744-те квтч
електроенергия.
Информацията от констативния протокол №
1548/12.08.2019 г. от метрологичната експертиза на БИМ не е достатъчна, за да
докаже спорния факт: какво количество електроенергия е преминала през СТИ
от
11.09.2017 г. до 10.09.2018 г, която не е била регистрирана в тарифи „дневна“ и
„нощна“. Неоснователно процесуалният представител на въззиваемия поддържа в
съдебното заседание, че резултатите от софтуерното четене не са представени с
констативния протокол, след като изрично в неговата т. 5 е изложена
констатацията за „Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0019744,983
квтч, която не е визуализирана на дисплея.“ По какъв начин експертите на БИМ са
визуализирали тези данни, е без значение. Очевидно в института разполагат и с
техника, и със специални знания да го направят. В същото време не е ясно защо
се твърди, че тази стойност изцяло представлява неотчетено количество, т.е. че
тези 1974 квтч са над консумираните по дневна и нощна тарифа, взети заедно.
Пояснението, че тази енергия не е визуализирана на дисплея не изключва част от
нея да представлява вече отчетената и визуализирана електроенергия по
„дневната“ (2486 квтч) и „нощната“ тарифа (1047 квтч). Може да се предположи,
че неотчетената стойност е извън другите две, ако се вземе предвид отразеното
показание в констативния протокол № 1202327 от демонтажа на електромера, където
е показана друга тарифа 1.8.0 – 023278. Последната стойност е сбор между
„дневната“, „нощната“ и невизуализираната. Но този протокол е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила,
за разлика от протокола на БИМ, в който липсва констатация за стойността на
тарифа 1.8.0. Такава стойност, също както и по тарифа 1.8.3., не е отразена в
констативния протокол № 2030650 за монтажа на електромера. Независимо от това
дали в тези 19744 квтч се включват отчетените вече „дневна“ и „нощна“
консумация, по-важни са другите констатации от метрологичната експертиза: че
електромерът мери точно; че съответства на метрологичните изисквания; но не
съответства на техническите характеристики; че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера; че отсъстват механични
дефекти на кутията, на клемите и на клеменния блок на електромера.
Изводът за съда е, че неправомерната
външна намеса е осъществена само в софтуера, което по необходимост изисква
специализиран хардуер и софтуер, квалификация на лицето боравещо с тях и достъп
до електромера, които условия безспорно са относими към служителите на
жалбоподателя. И след като не се знае кой е извършил неправомерната намеса, не
може да се изключи със сигурност, че не са представители на дружеството
жалбоподател, както настоява процесуалният му представител. Съдът не приема за
основателен довода, че единствено потребителят има интерес от неточното
отчитане на реално консумираната от него електроенергия, с оглед на
задължението му да заплаща стойността ѝ. Това би било така само ако
отчетената стойност е по-малка от реално консумираната, но не и в обратната
хипотеза. Дори да се приеме, че стойностите в „невизуализирания регистър“ е
възможно да бъдат натрупани там само и единствено при човешка намеса, следва да
се съобрази чл. 18, т. 1 от ПИКЕЕ’13, който е аналогичен с чл. 19, т. 1 от
ПИКЕЕ’9, изискващ средствата за измерване да са защитени чрез пароли, ключове,
пломби или други устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях
на неоторизирани лица. В този смисъл отговорността за намеса в софтуера следва
да е на електроснабдителното дружество, особено когато липсват доказателства за
началната стойност на брояча на невизуализирания регистър, както е в случая.
В обобщение от събраните доказателства
не се установява по безспорен начин, че в исковия период неточно е отчитана
потребената електрическа енергия. Недоказани остават както твърденията, че
начислената електроенергия (19744 квтч) е реално доставена на ищеца, така и
периодът (11.09.2017-10.09.2018), за който се твърди, че същата е консумирана,
поради което основателен се явява предявеният отрицателен установителен иск.
Като е достигнал до същия правен извод, Дуловският районен съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
В
тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските на въззиваемия за тази
инстанция в размер на 500 лева за представителство от адвокат.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36 от 06.03.2020
г. по гр.д.№ 597 / 2019 г. на Дуловския районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК
********* да плати 500 (петстотин) лева на В.Н.Л. с ЕГН ********** за разноски
по в.гр.д.№ 231/2020 г. на СсОС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.