Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търг. дело № 262 по описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на З. „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А.чрез Адвокатско дружество В. и
Б., представлявано от адв. Ц.В., със съдебен адрес:***-13,
офис 5, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу
З. „Б.И." АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Лозенец", бул. „*******представлявано от изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., с правна квалификация чл. 411 от КЗ, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът моли да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 34
568,96 лева, представляваща изплатеното от ищеца по застраховка „Каско” на МПС, полица № 17-0300/150/5001522 застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разходи за обработка на щетата в размер на
15,00 лв., сумата от 1 517,19 лева –
мораторна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 08.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 08.02.2019 година до окончателното
изплащане.
Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на действие на
застраховката, на 14.01.2018 г., около 15,05 часа, по път I-8, в района на
километър 31, посока гр. София, от виновно противоправно
поведение на водача на л.а. „Опел Вектра“, с рег. №******,
който навлязъл в пътната лента за насрещно движение, е настъпило ПТП, при което
е увреден насрещно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил- влекач,
марка „Волво“, с рег. № ****** – собственост на „С.Б.“
ЕООД. Сочи се, че съгласно съставения констативен протокол № 4/14.01.2018 г. от
реализираното ПТП, виновният водач на л.а. „Опел Вектра“,
Л. А., при предприемане на неподсигурена маневра за изпреварване е навлязъл в
насрещната лента и е реализирал челен удар с правилно движещия се л.а. „Ауди А6“, peг. № ******, който, от своя страна, отскочил встрани и
ударил т.а. влекач „Волво“- застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, полица № 17-0300/150/5001522,
валидна от 02.09.2017 г. до 01.09.2018 година.
Сочи, че за л.а. „Опел вектра“, рег. № ******е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника З. „Б.и.“ АД по полица
BG/02/117003360620, с действие в периода 21.12.2017 г. – 20.12.2018 година,
както и че вследствие реализирания удар, виновният за ПТП водач Л. А. починал
на място.Образувано било досъдебно производство.
Твърди, че след подадено уведомление в З. „А.Б.” е образувана щета с №
0300/18/777/500302, извършени са оглед и опис на щетите от експерти на
застрахователното дружество, след което повредите са отстранени от
специализиран сервиз „В.Г.Б.“ ЕООД и са заплатени от лизингополучателя
на автомобила „П.А.БГ“ ЕООД.
Ищецът З. „А.Б.” излага, че от своя
страна е възстановил на „П.А.БГ“ ЕООД причинените вреди, като му изплатил
обезщетение в размер на 34 553,96 лева по банков път на 04.05.2018 година.
Допълнително ищецът осъществил разноски в размер на 15,00 лв. ликвидационни
разходи.
Сочи, че е изпратена до З. „Б.и.“ АД, регресна покана по 16 ликвидационни преписки, сред които и процесната, за
заплащане на сумата в общ размер на 34 553,96 лева, представляващи изплатеното
застрахователно обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни разходи за
обработка на щетата. Твърди се, че въпреки поканата, ответното дружество не е
заплатило посочената сума, което е обусловило правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск. Представя писмени доказателства и претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основанието и размера на
исковете.
В условията на евентуалност, моли съда
да намали претендирания от ищеца размер на
обезщетение, тъй като счита, че е налице съпричиняване
на вредите от страна на застрахования при ищеца водач.
По същество оспорва виновният за
настъпилото ПТП водач да е Л. А., както и всички щети по автомобила да са вследствие
на произшествието, тъй като липсвал акт по чл. 300 ГПК, с който да е установен
механизма на ПТП и обстоятелствата около него. Спори и Л. А. да е починал
вследствие реализираното ПТП, като изтъква, че е възможно смъртта му да е
непосредствената причина за ПТП. Счита, че цената на услугите и материалите по
отстраняване на вредите по товарния автомобил е над средната пазарна цена за
това, с оглед на което оспорва претендирания размер
на щетите като завишен. Представя доказателства и прави доказателствени
искания.
По реда на чл. 372 ГПК е депозирана
допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа направените твърдения и
искания, и оспорва възраженията на ответника. Позовава се на разпоредбата на
чл. 493, ал. 2, б. „в“, т. 6 КЗ, като изтъква, че застрахователят следва да
покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
причинени по време на движение на МПС вследствие влошаване здравословното
състояние на водача, което е възпрепятствало управлението на МПС. Излага, че
към датата на реализиране на ПТП, увреденият товарен автомобил е бил на две
години и половина, считано от датата на производството, поради което собственикът
е имал право да ремонтира автомобила в официалния сервиз на марката автомобили,
съгласно чл. 17 и чл. 19 от Методика за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Подчертава, че всички увреждания
на въпросното МПС, за отстраняването на които е изплатено обезщетение, са в
областта на реализирания удар и са в причинна връзка с него.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените
възражения и доказателствени искания.
Депозира молба, с която представя
списък, съгласно чл. 80 ГПК и претендира присъждане на разноските в
производството.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приета е САТЕ.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи, че е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
По делото на основание чл. 146 ГПК са
приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване фактите за наличие
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“, настъпване на процесното
ПТП на 14.01.2018 г., както и изплащане на обезщетението от ищеца на лизингодателя „П.А.БГ“ ЕООД за причинените вреди на процесния т.а. влекач - /л/.143/.
Механизмът на настъпване на ПТП-то се
установява от отразеното в констативен протокол № 4/14.01.2018 г., съставен от мл.
инсп. П.П. от КПД-ГПА-ОДМВР
гр. София /л.69/. Описаният в протокола механизъм се потвърждава от
постановление от 21.08.2018 г. на ОП-София /л.129 и сл./ и от приетата в о.с.з.
на 26.09.2019 г., неуспоредна от страните САТЕ, изпълнена от ВЛ инж. Й.Й., която съда, която съда приема като обективна и
компетентна.
Съгласно Постановление от 21.08.2018 г.
на ОП-София за прекратяване на
наказателното производство на прокурор
при ОП-София /л.129 и сл./ на 14.01.2018 г. по платното за движение ПП-1-8 в
посока от гр.Сливница, към гр.София в района на 31 километър, алкохолно
опияненият /с концентрация на алкохол в кръвта 2,42%/ водач на л.а. „Опел Вектра“
с рег. № ********, в нарушение на разпоредбите
на ЗДвП неправомерно навлязъл в насрещното платно за движение, в резултат на
което причинил процесното ПТП. С оглед настъпилата
смърт на водача Л. Тодоров А., на осн. чл. 24,
ал.1,т.4 НПК ОП-София е прекратила наказателното производство срещу за
извършеното престъпление по чл. 343, ал.1. б.В вр.
чл. 342, ал.1 НК.
Не е спорно поделото, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е заплатило на лизингодателя
за процесния л.а - „П.А.БГ“ ЕООД застрахователно
обезщетение по щета №0300/18/777/500302 в размер на 34 553,96 лева.
Съгласно неоспореното от страните и
прието по делото заключение по съдебната автотехническа
експертиза, всички увреждания на товарния автомобил влекач „Волво“,
с рег. № ****** с рег. № ******, отразени в описа на застрахователя, се намират
в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП, а стойността, необходима за възстановяване на щетите по увредения т. а.
влекач „Волво“, изчислена на база цени на официалния
представител към датата на ПТП е 41 464,75 лева. Стойност на уврежданията на процесния л.а., определена по средни пазарни цени възлиза
на 39 445,02 лева.
Съгласно неоспореното от страните и
прието по делото заключение по автотехническата
експертиза, причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********който е навлязъл в лентата на
насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещ се л.а. „Ауди А6“ с Рег. №
******. От удара л.а. „Ауди А6“ е променил своята траектория, отклонил се е
надясно и е ударил попътно движещ се отдясно влекач „Волво“,
с рег. № ****** с рег. № ******, като щетите по влекача се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.01.2018 г. произшествие на ПП
1-8 при км. 31+100, общ. Сливница.
От изложеното съдът намира, че водачът
на застрахованото при ответника МПС е осъществил деликт,
като от причиненото ПТП са настъпили вреди за лизингополучателя
на увредения товарен автомобил- влекач, марка „Волво“,
с рег. № ******, който е застрахован от ищцовото
дружество.
Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Възражението на
ответника, че не е доказано, че водачът на
застраховано при него МПС, има вина за настъпилото ПТП не беше доказано, респ. не беше оборена презумцията на ал.2 на чл.45 ЗЗД.
Доказано беше твърдението, че всички
настъпили вреди са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, като възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни.
Недоказано е и направено възражение за съпричиняване.Същото не се установява от приобщения по
делото доказателствен материал.
Съгласно чл. 477 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Обемът и съдържанието на суброгацията, респ.
на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, са изрично
определени в закона - чл. 411 от КЗ, съгласно който застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до
размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за
определянето му. Встъпването в права по чл. 411 от КЗ предпоставя
съществуването на две самостоятелни правоотношения - правоотношение между
застраховател и застраховано лице, породено от договор за имуществена
застраховка и правоотношение между застраховател и застраховано лице,
възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Правото на
застрахователя по имуществената застраховка да встъпи в правата на
застрахованото от него увредено лице срещу прекия причинител или срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” възниква по силата на
закона при осъществяване на определен юридически факт - изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите в изпълнение на договора за имуществено
застраховане.
Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите
на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 от КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
От изложеното следва, че ответното
дружество дължи на ищцовото действителната стойност
на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до
размера на изплатеното обезщетение.
В производството по делото се установи,
че размерът на разходите за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на
произшествието, върху влекач „Волво ФХ 12 420“, с
рег. №******** по средни пазарни цени към 14.01.2018 г. възлиза на 39
445,02 лв., т.е. са по-големи от изплатеното
обезщетение. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че
изплатеното застрахователно обезщетение не отговаря на действителния размер на
щетите.
Следователно и въз основа на горните
разяснения, съдът намира, че предявеният иск за застрахователно обезщетение, в
размер на 34 553,96 лева, а с включени ликвидационни разходи в размер на 15
лева – 34 568,96 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Няма спор по делото, че ответникът не е
заплатил на ищеца претендираната сума, поради което
съдът приема че главният иск е основателен и доказан до размера, посочен
по-горе.
Следва да се присъди и законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 08.02.2019 г. до
окончателното изплащане.
Относно
мораторната лихва в размер на законната лихва за
забава
Ищецът претендира мораторна
лихва за забава в размер на 1517, 19 лева върху главницата за периода
01.09.2018 година до датата на исковата молба.
Ответникът сочи, че след получаване на регресната покана са изискани допълнителни доказателства от
ищеца, като това писмо е получено от същия на 01.08.2018 година, но тези
доказателства не са представени от него.
Задължението
на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане,
което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента е длъжен в 30-дневен срок от представянето на
доказателства от застрахователя по имуществено застраховане, встъпил в правата
на увреденото лице след плащане на обезщетение на застрахования и предявил
претенцията си, да определи размера и да изплати обезщетението или мотивирано
да откаже плащане. (решение № 165/24.10.2013 г., гр.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ
Т.О.)
Не
става ясно кога е получена регресната покана от
ответника, но на 01.08.2018 година същият е изискал допълнителни документи от
ищеца. Обезщетението се претендира от 01.09.2018 година – 30 дни след
получаване на писмото , с което са изискани допълнителни документи- че прямо
виновните водачи са издадени наказателни постановления, същите са връчени и са
влезли в законна сила.
В конкретния случай съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.106, ал.5, предл.3 КЗ по аргумент
от чл.412, ал.2 КЗ. Представяне на наказателните постановления няма съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията, още повече че
единият от водачите е починал.
Поради
изложеното , съдът приема че 30 дневния срок за заплащане на застрахователното
обезщетение е започнал да тече именно от горепосочената дата за представяне на
документи, изискването на които не е било необходимо, поради липса на данни за
по-ранно получаване на регресната претенция. Изчислено
служебно по реда на чл.162 ГПК обезщетението за забава при изплащането на
сумата от 34 568,96 лева за периода 01.09.2018 година до датата на
исковата молба -07.02.2018 година, включително възлиза на 1536,39 лева.Ищецът
претендира сумата от 1517, 19 лева, която сума с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес следва да му бъде изплатена при уважен главен иск.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата
страна в общ размер на 3 563,45 лв. (заплатена държавна такса, държавна такса
за СУ, депозит САТЕ и адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което
са представени доказателства).
Искането за присъждане на 40.00 лв.
депозит са свидетел е неоснователно, с оглед постановеното съдебно определение
от 26.09.2019 г. /л.143гръб/ за връщане на внесения депозит. Неоснователно се
явява и искането на ищеца за присъждане на 38.00 лв. представляващи такса за
издадени преписи, доказателства за извършването на които не са представени.
Ответната страна може да заплати процесните суми в полза на ищеца по банковата сметка,
посочена в исковата молба, препис от която е връчен на ответника.
С оглед изхода на делото, на ответната
страна не се дължат разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „Б.И." АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец", бул.
„*******представлявано от изпълнителните директори С.С.П.и
К.Д.К., по предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ, да заплати на З. „А.Б.”, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 34 568,96 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
възникнало регресно право срещу застрахования,
респективно срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за
платено обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско“
по щета №0300/18/777/500302 и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец", бул. „*******представлявано
от изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., на
основание чл. 86 ЗЗД, да заплати на З. „А.Б.”,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 517,19 лева представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2018
г. до 08.02.2019г.
ОСЪЖДА
З. „Б.И." АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец", бул. „*******представлявано
от изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплати
на З. „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** направените
по делото разноски в размер на 3 563,45 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред САС, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: