Решение по дело №1956/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба вх. № 11964/2024 год. на АС -Варна, подадена от Б. Д. В., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. М.Ц.-ВАК, срещу Решение № 2153-03-117/05.08.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата от В., срещу разпореждане [номер]/08.02.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ.

В жалбата се поддържа, че оспореното Решение, в т.ч. потвърденото с него разпореждане, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изтъква се, че административният орган неправилно е приел, че осигурителният доход на жалбоподателя за периода от 01.01.2000 до 31.03.2021 г. е правилно зачетен и определен. Сочи се, че през целия период на осигурителния стаж, през който лицето е внасяло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, освен авансовите осигурителни вноски, след приключване на всяка една календарна година, жалбоподателят е внасял и окончателни изравнителни вноски, на база реализирания от него осигурителен доход през съответната година. Именно тези окончателни (изравнителни) осигурителни вноски, неправилно не са зачетени от НОИ при определяне размера на осигурителния доход, респ. при определяне размера на отпуснатата пенсия. Неправилно е прието от органа на НОИ, че за 2003 г. не е внесена окончателната изравнителна вноски по ГДД, както и за посочените в мотивите на обжалваното решение периоди не са внесени авансовите вноски. Оспорва като неправилни и изводите на административния орган, че от 01.01.2004 г., жалбоподателят е прекъснал дейността си, а осигуряването в ДЗЗД „РИО“ е започнало на 01.12.2007 г. Твърди, че през целия период, релевантен за определяне размера на пенсията, са налице надлежно подадени декларации и са внесени всички дължими от жалбоподателя осигурителни вноски, в т.ч. авансови и окончателни такива, които неправилно не за зачетени и взети предвид от НОИ. Дори и да има период, през който да не са внесени дължими осигурителни вноски, това задължение е погасено по давност. Сочи и, че неправилно е формиран процента по чл. 70, ал. 1 от КСО, като неправилно е изчислен и приложен индивидуалния коефициент по чл. 70, ал.9 от КСО. Изтъква, че административният орган неправилно е определил окончателния размер на осигурителния доход на жалбоподателя за периода, включен в общият осигурителен договор, от който е изчислен индивидуалният коефициент за определяне на пенсията. По изложените съображения моли да се отмени акта. В с.з. процесуалния представител на Б. В. моли да се отмени акта. Осъществената правна защита е безплатна, поради което моли да се осъди ответника да заплати възнаграждение на осн. чл. 32, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответника – Директор на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. Г. оспорва жалбата. По същество излага доводи, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли поисканите разноски за адвокатска защита да бъдат определени в минимален размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Със заявление вх. №2113-03-2188/03.08.2023г. Б. Д. В. е отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочил, че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж до 01.01.2000г. – Удостоверение обр. УП-13 №5507-03-327/05.07.2022г. на ТП на НОИ – Варна, Удостоверение обр. УП-13 №5507-03-328/05.07.2022г. на ТП на НОИ – Варна, Удостоверение обр. УП-13 №5507-03-329/05.07.2022г. на ТП на НОИ – Варна, Удостоверение обр. УП-13 №5507-03-330/05.07.2022г. на ТП на НОИ – Варна, Удостоверение обр. УП-3 №227/03.10.2022г. на Районна прокуратура - Варна, 4бр. осигурителни книжки, 1бр. декларация.

Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх. №2113-03-2188#1/26.09.2023г. Ръководител „ПО“ е поискала от Началник сектор „КРД“ при ТП на НОИ – Варна да бъде извършена проверка в досието на жалбоподателя за заверена осигурителна книжка за периода 16.06.1994г.-31.12.1996г. С писмото е поискано и да се потвърдят данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице с ЕИК ********* за периода от 01.01.2016г. до 31.07.2022г., за окончателния осигурителен доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за 2003г., за ДЗЗД „Рио“ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. лицето представя незаверена осигурителна книжка, за месец 02.2004г. да се уточни на какво основание е работило лицето в ДЗЗД „Рио“ – без трудово правоотношение или самоосигуряване.

В отговор на писмото е издадена Служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице изх. №2113-03-2188#2/05.10.2023г. В забележка е посочено, че съгласно справка 22А Б. Д. В. е декларирал осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт в осигурител “Б. Д. В.” с ЕИК *******, осиг. №******* от 01.01.2016 г. до момента. В регистър на осигурените лица има подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внесени авансовите осигурителни вноски за посочените периоди. Има подадени годишни данъчни декларации за периода от 2016 г. до 2021 г. За 2003 г. осигурител “Б. Д. В.” с ЕИК ****** не е внесъл окончателната осигурителна вноска по ГДД. Видно от РОЛ за м.02.2004 г. е допусната техническа грешка, от справка 22А “Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващо се лице” е видно, че осигурител “Б. Д. В.” с ЕИК ******* е прекъснал дейност на 01.01.2004 г., а самоосигуряването в ДЗЗД “РИО” с ЕИК ********* е с начална дата 01.02.2007 г. Видно от изпратената осигурителна книжка за заверка за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. в забележки е описана причината за това, че книжката не е заверена, защото няма внесени осигурителни вноски. За м.12.2015 г. има заверка в осигурителната книжка.

На основание чл. 108, ал. 1 от КСО и резолюция от Б. М. за извършване на проверка в информационната система на НОИ, във връзка с постъпил сигнал с входящ № 2113-03-2188#1 от 26.09.2023 г., относно потвърждаване на осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице, старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Варна Д. Й. Д., извършила проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на жалбоподателя. Видно от Констативен протокол №КВ-5-03-01430704/05.10.2023г. при проверка в информационната база на НОИ е установено, че жалбоподателят е декларирал осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт в осигурител „Б. Д. В.” с ЕИК ********, считано от 01.01.2016 г. до момента. Периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г., от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.04.2021 г. до 31.12.2021 г., от 01.03.2022 г. до 31.07.2022г. не се зачита за осигурителен стаж и доход, поради обстоятелството, че има подадени данни по чл.5, ал.4 от КС, но авансовите вноски не са внесени. Периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2023 г. не се зачита за осигурителен стаж и доход, поради обстоятелството, че няма подадени данни по чл.5, ал.4 от КС, няма и внесени авансови вноски.

Жалбоподателят е декларирал, че поради изгубени/откраднати документи за пенсия доказва трудовия си стаж и доходи с образци. Декларира, че за периода 01.01.2004г. -31.12.2006г. е бил осигурен по извънтрудово правоотношение /код 14/ с месечен осигурителен доход 650лв.

Видно от удостоверение №94-00-39-390/01.06.2022г. от ДА „Архиви“ жалбоподателят е бил на наборна военна служба в българската армия от 01.10.1974г. до 02.11.1976г.

С Разпореждане № ********** от 09.02.2024г. по Протокол №03053, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Варна е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.08.2023г. пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО по заявление, подадено на 03.08.2023г. и навършена възраст 66г. и 11м. в размер на 1738.60лв. Пенсионният орган е определил, че към датата на заявлението, лицето Б. Д. В. има осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд -12 год.,03 мес. 01 дни, от трета категория труд -24 год. 02 мес. 21 дни,общ осиг. стаж превърнат към III категория труд: 39 год. 06 мес. 15 дни, осиг. стаж без превръщане:36 год. 02 мес., Осиг. стаж, представляващ разлика м/у 03 год. 01 мес. Определен е размер на пенсия – 1738.60 лв. разпореждане [номер] от 09.02.2024г. е обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ Варна с жалба вх. №1012-03-258/12.04.2024г. в частта относно определения размер на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Решение на Директора на ТП – Варна на НОИ №2153-03-73/13.05.2024г. жалбата на Б. В. като просрочена и недопустима е оставена без разглеждане, а производството по преписката е прекратено.

С молба вх. №2153-03-73#1/21.05.2024г. до директора на ТП на НОИ – Варна, на осн. чл. 89, ал. 1 от АПК е поискано възстановяване на срока за обжалване на разпореждане [номер]/09.02.2024г. поради особени, непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали възможността на жалбоподателя своевременно да организира защитата на правата и законните си интереси.

С Решение на Директора на ТП – Варна на НОИ №2153-03-73#2/04.06.2024г. искането на Б. В. за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане [номер]/09.02.2024г. е отхвърлено. Така постановеното Решение е обжалвано пред Административен съд – Варна, който с Определение №6795/01.07.2024г. по адм. дело №1382/2024г. е отменил Решение № 2153-03-73#2/04.06.2024г. на директора на ТП на НОИ - Варна и е възстановил срока за обжалване на разпореждане [номер]/09.02.2024г. като е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - Варна за произнасяне по същество по жалбата с вх. № 1012-03-258/12.04.2024г. против разпореждане [номер]/09.02.2024г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-03-117/05.08.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ-Варна, жалбата на оспорващия била отхвърлена като неоснователна. Административният орган приел, че не са налице пропуски или допуснати нарушения при зачитане продължителността и видовете категории на осигурителния стаж на Б. В. по подаденото от него на 03.08.2023г. заявление, а именно 12 год., 03 мес. 01 дни от втора категория, 24 год., 02 мес. 21 дни от трета категория, общ осигурителен стаж, преобразуван по чл. 104 от КСО към трета категория 39 год. 06 мес. 15 дни, в това число и 03 мес. след датата на придобиване на правото, толкова, колкото е посочен и в оспорения административен акт, съответно правилно е зачетен и придобития осигурителен доход за периода от 01.01.2000г. до 31.03.2021г. - 179 170 лв., както и правилно е изчислен индивидуалния коефициент 2,2574, съответно не са допуснати грешки при определяне на размера на отпуснатата пенсия - 1 678,60 лв., към който, съгласно § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО/2022 г. е включена и сума в размер 60,00 лв.; или общо 1 738,60 лв. В Решението е посочено, че във връзка със зачитане на осигурителния стаж на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, е извършена проверка от контролните органи на НОИ, от която се установява, че за 2003 г. не е внесена окончателна осигурителна вноска по ГДД. От данните в информационните масиви се установява, че осигурител „Б. Д. В.“ ЕИК ****** е прекъснал дейност на 01.01.2004 г., а самоосигуряването в ДЗЗД „Рио“ ЕИК ********* е с начална дата 01.012.2007 г. Жалбоподателят е декларирал осигуряване в „Б. Д. В.“ ЕИК ******** от 01.01.2016 г. до момента като са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и са внесени авансовите осигурителни вноски за периодите, м.01.2016 г., м.01.2018 г. - м.03.2019 г., м.01.2020 г. - 09.2020 г., м.01.2021 г. - м.03.2021 г., има подадени годишни данъчни декларации за период 2016 г. - 2021 г. За периодите от м.02.2016 г. - м.12.2017 г., м.04.2019 г. - м.12.2019 г., м.10.2020 г. - м.12.2020 г. , м.04.2021 г. - м.12.2021 г. и м. 03.2022 г. -м.07.2022 г. има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, но не са внесени авансовите вноски, а от м.08.2022 г. до м.08.2023 г., няма подадени данни и няма внесени авансови вноски, поради което не следва да се зачитат за осигурителен стаж.

Решение № 2153-03-117/05.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна е връчено на Василев на 07.08.2024 г., като в законоустановения срок той е подал жалба чрез органа, издал акта. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

В хода на съдебното производство с писмо с. д. № 16423/07.11.2024 г. от ТД на НАП – Варна по искане на на жалбоподателя са представени: заверени разпечатки на справки с данни за подадени декларации обр. 1 и обр. 6 от страна на жалбоподателя по ЕГН и по ЕИК за периода от 01.01.2003 г. до 08.08.2022 г.; заверени разпечатки на справки с данни за подадени декларации обр. 1 и обр. 6 от страна на „РИО“ ДЗЗД за периода от 01.01.2003 г. до 08.08.2022 г. Към доказателствата по делото с писмо с. д. № 19012/13.12.2024 г. от Зам.-директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна са представени: заверена разпечатка с информация от „Справка за задълженията на осигурител по Декларация обр. 6/Заявление“ по ЕГН на физическо лице с наличните в информационния масив на НАП данни за декларирани от него по реда на чл.3, ал.3 от Наредба Н-8 /29.12.2005 г. /отм./ и чл.4 ал. 3 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. на МФ задължения към фонд ДОО относно посочения период; заверена разпечатка на данни от информационния масив на НАП относно налични задължения и плащания за осигурителни вноски постъпвали по сметки на фонд ДОО през периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. по ЕГН/ЕИК на физическо лице; заверена разпечатка на данни от информационния масив на НАП относно плащания за осигурителни вноски постъпвали по сметки на фонд ДОО през периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. по ЕИК на юридическо лице; заверени справки за извършени плащания, преведени по сметка на НАП за приходите на ДОО и погасени с тях задължения през периода от 01.01.2014 г. до 08.08.2022 г. по ЕГН/ЕИК на физическо лице; заверена разпечатка на данни от информационния масив на НАП относно плащания за осигурителни вноски постъпвали по сметки на фонд ДОО през периода от 01.01.2014 г. до 08.08.2022 г. по ЕИК на юридическо лице. С писмо с. д. № 1316/23.01.2025 г. от Зам.-директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна са представени: справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях за периода от 09.08.2022 г. до 31.12.2022 г.; справка по ЕИК за плащания, които по реда на чл. 169 ДОПК са отнесени по подадени от името на дружеството декларации Образец 6 за периодите 01.06.2017 – 31.12.2017 г. и 01.08.2022 г. – 31.08.2022 г.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която даде заключение за общия размер на осигурителния стаж на жалбоподателя, общия осигурителен доход, върху който следва да се изчисли пенсията за осигурителен стаж и възраст, размера на индивидуалния коефицент и размерът на полагащата се на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да се определи общия размер на осигурителния стаж на жалбоподателя, както и в последствие да се изчисли индивидуалния коефициент, вещото лице състави Приложение № 1 - Съпоставителна таблица за стажа на Б. В., при признаване на стаж втора категория като ползва данните от пенсионната преписка и допълнително представените данни от НАП. При съпоставката изводът, до който стигна експерта е, че общият размер на осигурителния стаж на жалбоподателя по изчисления на Експертизата е 41 г. 01 м. 22 д., от които осигурителен стаж II-ра категория 12 г. 03 м. 01 д. и осигурителен стаж III-та категория 25 г. 09 м. 25 д. (вж. забележки под таблици 3 и 4 от предходния раздел). По т. 2 вещото лице изчисли, че общият осигурителен доход, върху който следва да се изчисли пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Б. В. за периода от 01.01.2000 г. до 28.02.2022 год. е 229 965.56 лева (виж данни от табл.5 от предходния раздел). Установена е разлика между зачетения осигурителен доход от ПО и установения по експертизата в размер на 50 795.56 лева в повече от този на ПО.

По т. 3 при изчисленията си Експертизата ползва „Методика за изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. (актуализирана юни 2021 г. и изменена и допълнена - декември 2021 г.), както и данни на НСИ и „Средномесечен осигурителен доход, обявен от НОИ”, справка за обобщен годишен осигурителен (л.64 и предх. от пенс. преписка), данни, предоставени от НАП - ГДД - Разпределения на внесени по-късно осигурителни вноски.

Според експертизата за изчисляване на Индивидуалния коефициент за периода от 01.01.2000 г. до 28.02.2022 г. се определят: 1. Съотношенията между: МОД -осигурителния доход на лицето за месеца и СОД - средния осигурителен доход за страната за същия месец; 2. Съотношенията между: Работните дни на лицето за месеца и работните дни за съответния месец.

Експертизата включи периода след 31.03.2021 г. (по Разпореждане на ПО от 09.02.2024 г.) - до 28.02.2022 г., тъй като зачита стаж и доход до този период на основание подадени декларации обр.1 (чл. 5, ал. 4 от КСО) и внесени, макар и по-късно, осигурителни вноски. Изчисленията си Експертизата описа в Приложение № 2 - Изчисление на ИК, като изчисли ИК на Б. В. в размер на 2.4741, който е по-висок от изчисления ИК от ПО - 2.2574.

В табл. 7 експерта посочи елементите на пенсията и съответно изчисли размера й - 1 972.92 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните и е обективно и пълно, основано на събраните по делото доказателства и специалните познания на експерта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна - адресат на акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице.

Обжалваното решение № 2153-03-117/05.08.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна е издадено от материално компетентен административен орган, по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.

Оспореният акт е постановен е при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане на пенсионния орган при ТП на НОИ - Варна, са постановени при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, предвид следното:

Основният спор по делото е свързан с приложението на материалния закон относно това правилно ли е определен осигурителният стаж на оспорващия и съответния осигурителен доход, въз основа на които е изчислен окончателният размер на пенсията, както и относно размера на индивидуалния коефициент, който е структуроопределящ елемент в размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Не е спорно, че жалбоподателят през спорния период е бил самоосигуряващо се лице, осигурено по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, който определя, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: 1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, определя, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. А.. 9 от с.р. определя, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

Изричната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО повелява, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, възпроизведена и в чл. 37, ал. 1 от НПОС. Тълкуването на посочената норма сочи на извод, че законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия), в който кръг попада и жалбоподателят, са за сметка на осигурените лица. Задължението за последните се смята за изпълнено с постъпването на осигурителните вноски в осигурителния орган.

От приетите в хода на съдебното производство доказателства - разпореждания от ТД на НАП – Варна, представени с писмо изх. № 54-03-3375#2/05.05.2025 г., Справки за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях, както и от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че пенсионните органи са отразили некоректно данните за внесените от самоосигуряващото се лице Б. В. осигурителни вноски и техните размери, както и неправилно са установили общият размер на осигурителния стаж на жалбоподателя и индивидуалния коефицент.

На първо място съдът намира за неоснователно направеното възражение от проц. представител на ответника, че тъй като дължимите вноски за 2013г. и 2014г. са били внесени по-късно, същите не следва да бъдат съобразени от пенсионните органи при определяне на осигурителния стаж и доход. Видно от представените от ТД на НАП – Варна, 4 броя Разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна от 11.03.2024г. /л.315-325 от делото/ жалбоподателят на 27.02.2024г. е внесъл суми по изпълнително дело №**********/2011г., които суми на осн. чл. 219, вр. чл. 240 от ДОПК са били разпределени за плащане на задължения, вкл. по Декларации обр. 6, които съгласно установяванията на експерта по ССчЕ са общо в размер на 6 912.23 лв., разпределени по години както следва:

ДОО Декларация обр. 6 2012 г 19.16лв.

ДОО Декларация обр. 6 2013 г. 4,699.20лв.

ДОО Декларация обр. 6 2014 г. 2,193 87лв.

Правилно вещото лице установи, че за 2013 г. на основание платените суми по Разпореждания на дирекция „Събиране” за разпределяне на плащанията, постъпили по сметката на принудително събиране от 11.03.2024 г. в размер на 4 699.20 лв., осигурителният стаж на жалбоподателя е 12 месеца, а осигурителният доход е в размер на 26 400 лв. (4699.20/17.8%). По идентичен начин за 2014 г. експертизата прие на основание платените суми по Разпореждания на дирекция „Събиране” за разпределяне на плащанията, постъпили по сметката на принудително събиране от 11.03.2024 г. - 2 193.87 лв., осигурителен стаж за жалбоподателя от 5 месеца, 04 дни и осигурителен доход в размер на 12 325.11 лв. (2193.87/17.8%).

Видно от горното осигурителните вноски са платени след издаване на Разпореждането от 09.02.2024г., но преди издаването на оспореното в настоящото производство Решение от 05.08.2024г. Съдът намира, че по-късното внасяне на осигурителните вноски не прави стажа придобит за друг период от време, тъй като по този начин неправилно се обвързва момента на фактическото плащане на осигурителните вноски за упражняваната от Б. В. дейност като самоосигуряващо се лице с правата за придобиване на осигурителен стаж за период, за който тези осигурителни вноски са дължими и внесени. Следователно, преди датата на издаване на оспореното Решение – 05.08.2024г., решаващият орган е разполагал по служебен път, предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, с цялата необходима информация, въз основа на която да може да установи, че пенсията на жалбоподателят е била определена в неправилен размер, с оглед извършеното погасяване на задълженията за осигурителни вноски за 2013г. и 2014г. Той е следвало по своя инициатива да измени издаденото Разпореждане за отпускане на пенсията, като определи и нова начална дата на отпускането й.

По отношение на осигурителния стаж на жалбоподателят съдът намира за правилни изчисленията на вещото лице по ССчЕ, според които общият осигурителния стаж на жалбоподателя е 41г. 01м. 22д., от които осигурителен стаж II-ра категория 12г. 03м. 01д. и осигурителен стаж III-та категория 25г. 09м. 25д., който е по-висок от определения от пенсионния орган.

Видно от таблица 5 към т. 2 от ССчЕ за периода 01.01.2007г.-31.12.2007г. осигурителният доход следва да бъде 13,840.45лв. по Справка за окончателен осигурителен доход към ГДД и внесени осигуровки, а не 3,070.00 лв. както са приели пенсионните органи. Според вещото лице внесените осигурителни вноски в размер на 3170.90 лв. по справка на НАП са относими към осигурителен доход от 13840.45 лв.

Идентични са установяванията за периода от 01.01.2013г.-31.12.2013г. през който осигурителният доход на жалбоподателя е 26,400.00лв. по Справка за окончателен осигурителен доход към ГДД и внесени осигуровки по Разпореждане от 11.03.2024г., а не установения в административното производство 0.00лв. Внесените осигурителни вноски в размер на 4699.20 лв. по справка на НАП са относими към осигурителен доход от 26 400 лв.

За периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. според ССчЕ осигурителният доход на Б. В. е 12,325.11лв. по Справка за окончателен осигурителен доход към ГДД и внесени осигуровки по разпореждане [номер].03.2024г., а не установения от пенсионните органи 0.00лв. Внесените осигурителни вноски в размер на 2193.87 лв. по справка от НАП са относими към осигурителен доход от 12325.11 лв.

За периода след 31.03.2021 г. по Разпореждане на ПО от 09.02.2024 г. - до 28.02.2022 г., вещото лице зачете стаж и доход до този период на основание подадени декларации обр.1 (чл. 5, ал. 4 от КСО) и внесени, макар и по-късно, осигурителни вноски.

Правилата за изчисляване размера на пенсията са регламентирани в чл.70 от КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. Според чл. 70, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г. в сила от 01.01.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1. 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж - за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.

А.. 8 от с.р. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) определя, че за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. А ал. 9 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) предвижда, че индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.

Стъпвайки на приложимата нормативна уредба, както и на „Методика за изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г.“ (актуализирана юни 2021 г. и изменена и допълнена - декември 2021 г.), данни на НСИ и „Средномесечен осигурителен доход, обявен от НОИ”, справка за обобщен годишен осигурителен (л.64 и предх. от преп.), данни, предоставени от НАП - ГДД - Разпределения на внесени по-късно осигурителни вноски, вещото лице изчисли индивидуалния коефициент за периода от 01.01.2000 г. до 28.02.2022 г. на основата на:

1. Съотношенията между: МОД - осигурителния доход на лицето за месеца и СОД - средния осигурителен доход за страната за същия месец.
2. Съотношенията между: Работните дни на лицето за месеца и работните дни за съответния месец.

Индивидуалният коефициент бе определен съгласно чл.70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Експертизата изчисли ИК на Б. В. в размер на 2.4741, при неправилно изчислен ИК от пенсионния орган-2.2574.

В заключение определеният размер на пенсията на Б. Д. В. според ССчЕ е 1 972.92 лв.

Съдът намира, че допълнително извършената проверка в информационните регистри на НАП и установеното от вещото лице води до промяна на осигурителния доход на жалбоподателя, от който е изчислен и индивидуалния коефициент. Видно от табл. 2 към т. 2 по Декларация обр. 6 за 2012г. жалбоподателят е внесъл ДОО в размер на 19.16лв. и ЗОс в размер на 8.61лв. на 07.09.2022г., т.е. преди датата на процесното разпореждане /л. 253 от делото/. Видно от т. 3 Справка за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях за период от 01.01.2024 до 31.12.2024 г. /л.326-328 от делото/, в справката има информация за погасявани задължения за здравни осигуровки. Видно от Справка за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях за период от 03.10.2022 до 03.10.2022 г. /л.331 от делото/ има информация за погасени на 03.10.2022г. задължения за ДЗПО по декларация обр. 6 № 030022208277876/21.09.2022 г. - общо платена сума 82.93 лв., погасени 55.93 лв., остатък от платената сума 27.00 лв. Видно от табл. 4 по т. 5 според Справка за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях за ДОО за период от 03.10.2022 до 03.10.2022 г. /л.329 от делото/ за сумата 326.76 лв. има данни за плащане на 03.10.2022г. задължения за ДОО-вземане по декларация авансови вноски за СОЛ-Декларация обр. 1 м.01/2022 г. в размер на 128.70лв.; ДОО-вземане по декларация авансови вноски за СОЛ-Декларация обр. 1 м.02/2022 г. в размер на 128.70лв. и ДОО-вземане по декларация авансови вноски за СОЛ-Декларация обр. 1 м.03/2022 г. в размер на 69.36лв. Според вещото лице в определянето на осигурителния стаж на жалбоподателя от пенсионният орган, месеци 01 и 02/2022 г. не са включени/зачетени. Осигурителен доход в размер на 650 лв. месечно (1 300 лв. за двата месеца) също не е взет предвид при изчисляването на общия осигурителен доход на лицето. Видно от Справка за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях за период от 03.10.2022 до 03.10.2022 г. /л.330 от делото/ на 03.10.2022г. по сметка на НАП е постъпила сумата от 140.45 лв., с която са погасени здравни осигуровки. Тези данни нямат характеристика на "нови" по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО, защото определянето на окончателния осигурителен доход на жалбоподателя е очакван факт от значение за размера на пенсията и предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, компетентните органи на НОИ са имали на разположение необходимата информация за определяне действителния размер на пенсията на Б. В..

Горните обстоятелства не са взети предвид при постановяване на оспореното разпореждане и потвърдителното решение, като административният орган не е положил необходимите усилия да събере всички относими за изясняване на спорните обстоятелства доказателства, както повелява чл. 35 от АПК, и едва тогава да вземе едно обосновано решение, основаващо се именно на всички доказателства. В този смисъл с оглед посочените доказателства, твърденията за невнесени и частично внесени осигурителни вноски за спорните периоди, изключени с разпореждането, се опровергават напълно. Посоченото нарушение е повлияло и върху правилността на издадените административни актове, които съдът намира, че са произнесени в разрез с материалния закон. В случая спорният осигурителен стаж и доход е доказан със събраните в настоящото съдебно производство документи, вкл. заключението на ССчЕ, поради което следва да се приеме, че незаконосъобразно е намален осигурителният доход на жалбоподателя, както и незаконосъобразно е изчислен осигурителния стаж и индивидуалния коефицент на жалбоподателя. Административната преписка следва да бъде върната на длъжностното лице, издало разпореждането за ново произнасяне по същество, при което следва да се определи отново осигурителния стаж и осигурителния доход на жалбоподателя за целия процесен период и съответно да бъде приложено правилото на чл. 70, ал. 8 и 9 от КСО върху този доход, като се изчисли неговия индивидуален коефициент и началната дата на отпускане на пенсията, имайки предвид мотивите на съда, изложени в настоящото решение. Изложеното по-горе сочи на необоснован извод при определяне на действителния размер на пенсията, а от тук и на незаконосъобразност на процесното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяване в противоречие с материалноправните разпоредби.

По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.

Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на адв. М. Ц. от АК - Варна за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателя – колега юрист и нотариус, видно и от съдържанието на представения на л. 488-гръб от делото, договор за правна защита и съдействие № 430768 от 10.06.2025г. Съдът следва да определи възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Посоченото обуславя осъждането на ТП на НОИ – Варна да заплати адвокатско възнаграждение за оказана защита пред настоящата инстанция, което е дължимо в минималния размер от 500 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът определя възнаграждение в размер на 500 лева, който размер съответства както на правната и фактическа сложност на делото, така и на извършената от пълномощника работа, и съвпада с размера на възнаграждението, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат извършените разноски за изготвяне на ССчЕ в размер на платен депозит [рег. номер].

Водим от горното и на основание вр. чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Д. В., [ЕГН] от [населено място], Решение № 2153-03-117/05.08.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/08.02.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ.

ВРЪЩА преписката на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ за ново произнасяне по подадено заявление вх. №2113-03-2188/03.08.2023г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Варна да заплати на адв. М. Д. Ц.-ВАК, с [ЛНЧ], сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адвокатска защита и съдействие.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Варна да заплати на Б. Д. В., [ЕГН] от [населено място], сумата от 1650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок.