№ 1675
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на ИВ. П. З., ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му адвокат Т., против Определение № 412 от 04.05.2022
г., постановено по гр. д. № 1096 по описа на РС – Карлово за 2021 г., с което
производството по делото е прекратено и жалбоподателят е осъден да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Оспорва се изводът на районния съд за недопустимост на
предявения иск по чл. 439 ГПК поради липса на правен интерес. Отправя се
молба за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба
от насрещната страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените в частната жалба оплаквания, намира
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на ИВ. П. З. против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземане в размер
2886,18 лева като погасено по давност, за което вземане от РС Карлово са
били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за чието
1
принудително събиране е образувано изпълнително дело № 1831/2011 г. по
описа на ЧСИ М.О., рег. № 758, район на действие Окръжен съд – Пловдив. В
хода на производството по делото е приобщено цитираното изпълнително
дело. С обжалваното определение, постановено след обявяване на делото за
решаване в открито съдебно заседание от 07.04.2022 г., съдът е констатирал,
че изпълнителното производство по изп. д. № 1831/2011 г. е прекратено от
ЧСИ О. с постановление от 11.11.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като е приел, че това представлява факт от значение за спорното право по
смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, който е настъпил след предявяване на иска и
който следва да бъде съобразен. Изложил е съображения, че наличието на
висящо изпълнително производство представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК, за която съдът следи
служебно, и доколкото в процесния случай изпълнителното производство е
било прекратено, то исковото производството следва да бъде прекратено
поради неговата недопустимост.
Действително от приложеното по делото изпълнително дело №
1831/2011 г. по описа на ЧСИ М.О. се установява, че изпълнителното
производство по него е прекратено с постановление на съдебния изпълнител
от 11.11.2021 г. Според настоящия състав на съда обаче длъжникът - ищец в
производството по чл. 439 ГПК, има правен интерес от установяване, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност, защото
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съответно съдебният
изпълнител не може да я зачете (в този смисъл Решение № 60282 от
19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). Издаването от
страна на ЧСИ на процесното прекратително постановление след
предявяването на иска не представлява факт от значение за допустимостта на
иска, доколкото за ищеца несъмнено е налице интерес от осуетяване на
възможността за иницииране от страна на взискателя на ново изпълнително
производство въз основа на наличния му изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът намира обжалваното определение за
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото –
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ Определение № 412 от 04.05.2022 г., постановено по гр. д. №
1096 по описа на РС – Карлово за 2021 г.
ВРЪЩА делото на РС – Карлово за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3