РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. гр. Добрич, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500565 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. срещу
решение №267/13.07.2021 г. по гр.д.№1647/2021 г. на Добричкия районен
съд,с което е признато за незаконно уволнението на Ж. АН. ЯН. от
с.Б.,общ.К.,обл.Д. и е отменена като незаконосъобразна заповед №ЛС-
22#1/26.03.2021 г. на изпълнителния директор на горното дружество за
освобождаване на Я. от работа на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ поради
„спиране на работата за повече от 15 работни дни“;Ж.Я. е възстановен на
длъжността „техник В и К“ в район К. на дружеството-въззивник,като
последното е осъдено да заплати на Я. 780 лв разноски по делото и по сметка
на ДРС 100 лв държавна такса.Според въззивника първоинстанционното
решение е неправилно,поради което настоява за отмяната му и за отхвърляне
на предявените искове.Неправилно било прието,че ФС на чл.328 ал.1 т.4 от
КТ предполага обективно спиране на работата за повече от 15 дни-временно
1
преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово
звено.Според чл.120в ал.1 от КТ се предвиждала възможност работодателят
да преустанови работата и на отделни работници по време на извънредното
положение без да е налице пълно спиране на работата на цялото предприятие
или негово звено.В жалбата се съдържа детайлно теоретично обсъждане на
възможността по чл.120в ал.1 от КТ и на предпоставките за уволнение по
чл.328 ал.1 т.4 от КТ.Сочи се нарушение на материалния закон при
произнасяне на съда по въпроса за наличието или липсата на
дискриминационно отношение на работодателя спрямо ищеца по
делото,както и по въпроса налице ли е злоупотреба с право от страна на
работодателя при процесното уволнение.Въззивникът претендира сторените
от него разноски в двете инстанции.Навежда възражение за прекомерност на
изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор въззиваемият Я. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение,респ. за присъждане на сторените от него разноски във въззивната
инстанция.Счита жалбата за бланкетна,тъй като в нея не било посочено кои
изводи на съда са неправилни и кои факти и обстоятелства,наведени с
отговора на исковата молба от насрещната страна,не са били
обсъдени.Въззивникът според него превратно тълкувал волята на съда и
разпоредбата на чл.328 ал.1 т.4 от КТ.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е
обявено на 13.07.2021 г.,а жалбата е подадена на 23.07.2021 г. при изтекъл за
въззивника срок за въззивно обжалване на 27.07.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
2
предявените допустими искове.Атакуваното решение е и правилно и следва
да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№1647/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове от Ж. АН. ЯН. от
с.Б.,общ.К.,обл.Д. срещу „Водоснабдяване и канализация д.“ АД-гр.д.,а
именно иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №ЛС-22#1/26.03.2021 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество,с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ-поради спиране
на работата за повече от 15 работни дни,считано от датата на връчване на
заповедта-30.03.2021 г.,и иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му
длъжност „техник В и К“ в район К..Изложено е в исковата молба,че горната
заповед е незаконосъобразна,тъй като не са налице предпоставките на чл.328
ал.1 т.4 от КТ за процесното уволнение.През целия период,през който ищецът
не бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения поради т.нар.
престой,останалите работници/служители продължили да работят,тъй като
работата не било възможно да спре.Трудовата функция на ищеца се
осъществявала от друг работник,т.е. престой нямало.Работодателят
злоупотребил с правата си,като обявил престой само спрямо ищеца и
впоследствие прекратил трудовото правоотношение с него.В заповед №РД-
03-25/10.02.2021 г.,с която на ищеца бил нареден престой,се посочвало,че е
издадена във връзка със съществуващия епидемичен риск от разпространение
на COVID-19 на основание чл.120в от КТ и във връзка с решение
№325/14.05.2020 г. на МС за обявяване на извънредна епидемична
обстановка.Работата на ищеца обаче не предполагала пряк контакт с външни
на дружеството лица.В дружеството имало много други длъжности,имащи
пряк контакт с абонатите /инспектори,технически организатори,служители по
електронни каси/,но за тези служители престой не бил обявен.Освен това
само ден след освобождаването на ищеца от работа били назначени нови
двама работника с идентични на неговите трудови задължения.Горното
означавало,че престоят на ищеца бил обявен с цел именно неговото
уволнение.Спрямо ищеца били извършени и дискриминационни
действия,защото спрямо никого от останалите работници,изпълнявали същата
трудова функция,не бил обявен престой.
3
Ответникът е оспорил исковете с възражения,идентични на изложените
във въззивната жалба касателно правото на работодателя при извънредна
епидемична обстановка да заповядва спиране на работата на отделни
работници и да прекратява трудовите правоотношения на всяко едно
предвидено в закона основание.
Безспорно е установено по делото,че страните са били в трудово
правоотношение,по силата на което ищецът е заемал преди уволнението
длъжността „техник В и К“ в район К..Същият първоначално е работил като
водопроводчик в предприятието по трудов договор №61/30.04.2010 г. /лист 76
от делото на ДРС/ със срок за изпитване в полза на работодателя до
03.11.2010 г.Очевидно този първи трудов договор не е бил прекратен в срока
за изпитване и се е трансформирал в безсрочен такъв за горната длъжност.С
допълнително споразумение от 25.03.2016 г. /на лист 75 от делото на ДРС/ е
променена заеманата от ищеца длъжност на „техник В и К“,като
правоотношението е трансформирано в срочно-за срок до 30.06.2016 г.С
допълнително споразумение от 29.06.2016 г. /на лист 72 от делото на ДРС/
трудовото правоотношение е уговорено като такова за неопределено време
/безсрочно/.С допълнително споразумение от 20.11.2018 г. /на лист 67 от
делото на ДРС/ отново е уговорена срочност на правоотношението-до
30.06.2019 г.След изтичане на срока очевидно ищецът е продължил да
изпълнява трудовата си функция при липса на възражения от страна на
работодателя,поради което по смисъла на чл.69 ал.1 от КТ договорът се е
трансформирал в такъв за неопределено време.
Със заповед №РД-03-25/10.02.2021 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество /на лист 63 от делото на ДРС/ е наредено
преустановяване/спиране работата и изпълнението на трудовите функции от
ищеца Ж. АН. ЯН.,като заповедта е мотивирана със съществуващия
епидемичен риск от разпространение на COVID-19,основанието по чл.120в от
КТ,решение №325/14.05.2020 г. на МС за обявяване на извънредна
епидемична обстановка и решение №72/26.01.2021 г. на МС за удължаване
срока на обявената извънредна епидемична обстановка от 01.02.2021 г. до
30.04.2021 г.Със заповед №ЛС-22#1/26.03.2021 г. на изпълнителния директор
на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ-поради спиране на работата за повече от 15
4
работни дни,считано от датата на връчване на заповедта-30.03.2021 г.
Посочените в заповедта за уволнение фактически и правни основания за
издаването й са чл.328 ал.1 т.4 от КТ,заповед №РД-03-25/10.02.2021 г. за
спиране на работа и изпълнение на трудовите функции,считано от 11.02.2021
г.,и спиране на работа за повече от 15 работни дни.
При основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ са без значение за изхода на
спора конкретните причини от организационен или икономически
характер,обусловили спирането на работата /решение №51/03.06.2019 г. по
гр.д.№1798/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Тези въпроси по целесъобразност на
взетото от работодателя решение за спиране на работата не подлежат на
съдебен контрол.Фактическият състав по чл.328 ал.1 т.4 от КТ предпоставя
обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни-временно
преустановяване дейността на предприятието или на отделно негово звено,а
според новата разпоредба на чл.120в ал.1 от КТ и на отделен
работник/служител,продължило повече от 15 работни дни,което е обусловило
престой на работниците/служителите,т.е. състоянието на престой е следствие
от спирането на работата.Престоят на работника/служителя е обективният
критерий за преценката спряна ли е била работата /решение №298/28.10.2014
г. по гр.д.№977/2014 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Издаването от работодателя на
акт,с който се постановява персонално работникът/служителят да бъде в
престой /в случая заповед №РД-03-25/10.02.2021 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество/,не е достатъчно,за да се приеме,че
трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание
чл.328 ал.1 т.4 от КТ.Престоят на работника/служителя трябва да е реален,т.е.
същият да не изпълнява трудовите си функции вследствие спиране на
работата /решение №39/20.01.2006 г. по гр.д.№1805/2003 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.
В случая трудовата функция на ищеца Я. се е осъществявала през цялото
време на спиране на работата,поради което основанието по чл.328 ал.1 т.4 от
КТ не е налице.Видно от присъствените форми-таблици за отчитане
явяването и неявяването на работа за месеците февруари и март 2021 г. /на
листи 59 и 89 от делото на ДРС/,представени от самия работодател,през
периода от 11.02.2021 г.,от която дата е обявен престоят на ищеца,до края на
месец февруари 2021 г. Ж.Я. се е явявал на работа всеки работен ден при
5
отработени осем работни часа.През периода от 01 до 08 март 2021 г. и от 22
до 29 март 2021 г. същият отново е бил на работа при осем отработени часа,а
през периода 09-19 март е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност.През двата месеца същият няма отразен от самия
работодател нито един ден престой.Видно от представения списък на В и К-
авариите за периода 01.02.2021 г.-31.03.2021 г. на листи 35-58 от делото на
ДРС,такива аварии е имало непрекъснато във всички райони на ответното
дружество,вкл.в район К.,и същите са отстранявани.Според длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца Я. длъжност „техник В и К“ /на листи
73-74 от делото на ДРС/ основните задължения на същия са включвали
подготовка и участие в аварии,контрол по отстраняване на
аварии,осигуряване безпроблемна работа на канализационната
мрежа,поддържане на канализационни шахти и капаци в добър и безопасен
вид,осигуряване на промиване и дезинфекция,контролиране
работата,почистването и поддръжката на каналните станции и пр.Факт е,че
всички изброени дейности на В и К-оператора не са преустановени и по време
на извънредната епидемична обстановка,тъй като населението не е спирало да
потребява В и К-услуги,респ. ответното дружество не е преставало да
доставя,отвежда и пречиства води.Цялата дейност на дружеството е
непрекъснат процес,който и не може да прекъсне за продължителен период от
време предвид значението му за нормалния живот на населението и
нормалното функциониране на обществото.Последното обяснява факта,че
въпреки нарочно обявения престой на ищеца Я. същият е продължил да се
явява на работа и да участва в дейността на дружеството.Но дори и да се е
явявал на работа и да е бездействал по нареждане на работодателя,неговата
трудова функция не е престанала да функционира,защото очевидно
дейностите по отстраняване на аварии не са били преустановени,респ.
задълженията на ищеца са били поети от друг работник.Не е налице спиране
на работата на ищеца,а е налице спиране на ищеца да изпълнява трудовата си
функция,което е несъответно на основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ.
При обявената извънредна епидемична обстановка в страната
работодателят има правото по чл.120в ал.1 от КТ по своя преценка да
разпореди спиране на работата на предприятието,на част от него или на
отделен работник и служител.Друг е въпросът дали това е приложимо за В и
К-оператор с непрекъсната дейност по снабдяване на населението с вода и то
6
именно в обстановка на епидемия.По правило причините за обявяване
спирането на работа не подлежат на съдебен контрол.Горната констатация
обаче навежда на извършено от работодателя уволнение на ищеца в
нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ,изискваща добросъвестно
упражняване на правата и задълженията по трудовите правоотношения.При
наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя
съдът следва да извърши проверка дали престоят на същия е обявен от
работодателя с оглед целите на разпоредбата на чл.120в ал.1 от КТ или е
продиктуван от други най-често субективни обстоятелства във връзка с
конкретния служител/работник.Практиката приема,че злоупотреба с право на
уволнение е налице,когато се установи,че със законово допустими средства
работодателят цели да постигне единствена цел-прекратяване на трудовия
договор с конкретен работник/служител.
Възможността по чл.120в ал.1 от КТ е въведена за справяне с породените
от извънредната епидемична обстановка затруднения за осъществяване на
работата /цялостната на предприятието,на част от него,на отделен
служител/,както и за намаляване разпространението на заразата.Спирането на
работата само на единия от двамата „техници В и К“ в район К. /според
справката на лист 92 от делото на ДРС в район К. през периода 01.03.2021 г.-
31.03.2021 г. има две лица,заемащи длъжността-Ж.Я. и С.Д./ не е логично при
липса на данни такова спиране да е предприето и спрямо всички останали
заети в района работници и служители на дружеството.Неучастието на един
работник/служител в работния процес едва ли би повлияло на
разпространението на заразата,а от друга страна не е логично на фона на
непрекъснатото отстраняване на аварии,вкл. в район К.,да се обявява престой
на работник при непрекъснато протичащ „производствен процес“.Според
справката на лист 60 от делото на ДРС,изготвена от работодателя,от общо 17
„техници В и К“ в дружеството само ищецът Ж.Я. е освободен от работа на
основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ,т.е. спиране на работата е обявено от
работодателя единствено спрямо него,което определено индицира за
тенденциозно отношение на работодателя към ищеца и за използване на
основанието по чл.328 ал.1 т.4 от КТ за уволнението именно на този
работник.За тази цел на работодателя може да се съди от факта,че след
уволнението на ищеца в район К. от 01.04.2021 г. са били назначени нови
работници,а именно водопроводчиците А.С.И. и И.И.Г. /справки на листи 60
7
и 94 от делото на ДРС/,а длъжността на водопроводчика в голямата си част се
припокрива със задълженията на „техник В и К“,видно от длъжностните
характеристики на двете длъжности на листи 73 и 77 от делото на
ДРС.Назначаването на нови лица непосредствено след уволнението на ищеца
подкрепя извода,че работата в район К. не е спирала и престоят на ищеца е
бил тенденциозно обявен от работодателя.Видно от книжата в трудовото
досие на ищеца,същият е имал през февруари и март 2020 г. дисциплинарни
простъпки,които са санкционирани със заповед №В и К-1859#2/30.06.2020 г.
/на лист 64 от делото на ДРС/ на прокуриста на ответното дружество,като му
е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.Преди това през 2019 г. с покана изх.№ВиК-2382/07.06.2019 г. на
изп.директор на дружеството от ищеца са искани обяснения във връзка с
причинена щета на автомобил на дружеството през периода 15.04.2019 г.-
30.05.2019 г. /лист 66 от делото на ДРС/.Очевидно между ищеца и
работодателя му е имало конфликтни ситуации,предхождащи процесното
уволнение,които вероятно са мотивирали работодателя да предприеме
освобождаването на ищеца от работа на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ.При
дисциплинарни нарушения обаче основанието за уволнение е друго,респ.
процедурата за уволнение е доста по-сложна,което е мотивирало
работодателя да прибегне до безвиновното основание по чл.328 ал.1 т.4 от
КТ,чрез което освен това си спестява и прилагане на закрилата по чл.333 от
КТ.Изложеното обосновава злоупотреба с права от страна на работодателя
при уволнението на ищеца,респ. и дискриминационно третиране на ищеца
спрямо останалите работници/служители в район К. на ответното дружество.
Следователно първоинстанционният съд правилно е приел,че
уволнението на ищеца е незаконно и е отменил заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните,респ. е възстановил ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност.
Въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд, с което
предявените срещу въззивника искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са
уважени,следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските и държавната
такса,възложени в тежест на ответника.Съответно на изгодния за него
резултат на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца-въззиваем следва
да се присъдят сторените от него разноски във въззивната инстанция,а
именно платено от него адвокатско възнаграждение съгласно отразеното в
8
договора за правна защита и съдействие на лист 31 от делото на ДОС в размер
на 780 лв с вкл.ДДС.Възражението по чл.78 ал.5 от ГПК на въззивника „В и К
Д.“ АД за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение е
неоснователно и не следва да се уважава.Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1
т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на предишната работа за една инстанция се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от минималната за страната
работна заплата към датата на сключване на договора за правна защита,т.е.
650 лв.При начисляване на ДДС върху тази сума минимумът се равнява на
780 лв,колкото е платено от ищеца и въззиваем за настоящата
инстанция.Следователно платеното адвокатско възнаграждение е равно на
минимума по горната Наредба и не подлежи на намаляване.
При този изход от спора въззивникът и ответник по делото
„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. няма право на разноски нито за
първата,нито за настоящата инстанция,респ. такива не следва да му се
присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №267/13.07.2021 г. по гр.д.№1647/2021 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д.,бул.,,Т.М.**,с
ЕИК *********,да заплати на Ж. АН. ЯН. с ЕГН ********** от
с.Б.,общ.К.,ул.“Т.** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 780 лв /седемстотин и осемдесет лева/ адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
обявяването му,т.е. от датата 10.11.2021 г.,пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10