№ 221
гр. Благоевград, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500230 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21/03.01.2025г., подадена от Детска градина
„Еделвайс“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с. Б., ул. „Балиница“
№ 26, представлявана от директора А. Г., чрез адв. Я. Я., със съдебен адрес ***, срещу
Решение № 319/30.12.2024г., постановено по гр.д. № 745/2024г. по описа на РС Г. Д..
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, както и за необоснованост на същото от доказателствената съвкупност.
Сочи се се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установява, че трудовото
правоотношение па ищцата е било прекратено със Заповед № 185/07.06.2024г., считано от
10.06.2024г., като същата е заемала в длъжността „*“. Основанието за освобождаването на
ищцата от работното й място е намаляване на обема па работа по реда на чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ.
Сочи се също в жалбата, че освобождаването на ищцата не е продиктувано от никакви
лични, политически или други дискриминационни мотиви, доколкото липсват каквито и да е
било основания за подобно твърдение. Не е имало никакви действия на директора на
образователната институция, които биха могли да се считат за продиктувани от такива
мотиви, още повече от работа са освободени две лица, а не е само ищцата. Прекратяването
на трудовия договор е продиктувано само от съображения свързани с намален обем от
1
работа, поради спаднал брой деца, както общо за градината, така и в конкретния брой деца,
за които ищцата полага грижи при изпълнение на преките си служебни задължения.
Изтъква се, че при прекратяването на трудовия договор са спазени всички законови
изисквания, налице е фактическото основание за прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ -
намален обем от работа. Директорът е спазил всички изисквания за провеждане на
необходимия подбор, били са посочени конкретните критерии в изпълнение на зададените
от чл. 329 от КТ два основни критерия- начина на работа на лицата и квалификацията им,
така, че да остане на работа лицето което е по-квалифицирано и работи по-добре, като
критериите са детайлизирани с участието на синдикалната организация в която членува
ищцата. Въз основа на тези критерии, директорът с извършил подбор, за което има издаден
нарочен протокол.
Сочи се още в жалбата, че в изпълнение на изискванията на КТД директорът е отправил
искане до синдикатите за становище за предприетите структурни промени и за
предварително съгласие за прекратяването на трудовия договор на ищцата. Такова
предварително съгласие е надлежно дадено от синдикалната организация преди да бъде
прекратен трудовия договор на ищцата, за което има представени по делото неоспорени
писмени доказателства, а именно становище от Р. С.- председател на синдикалната
организация на МУС в училището.
В жалбата са изложени твърдения за неоснователност на претенциите на ищцата по повод
на това, че в подбора следва да бъдат обхванати освен детегледачките и помощник-
възпитателите. Функциите на двете длъжности са различни, изискванията към тях са
различни и поради това не може да се приеме, че помощник-възпитателите следва да бъдат
включени в подбора. Фактът, че в някои изолирани случаи един служител поема за кратко да
изпълнява длъжност на друг човек, не означава, че двете длъжности са близки по характер.
Поради това и помощник-възпитателите не могат да бъдат обхванати от подбора, още
повече, че те са част от персонала, работещ в детската градина като функция, а не работят в
детската ясла, там където е работила и ищцата.
Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че след
освобождаването от работа на ищцата не е назначаван нов персонал.
Във връзка с изразените от ищцата възражения но повод на броя на децата и тяхното
отразяване в документацията в детската градина, се изтъква, че въвеждането на
електронните дневници в системата на образованието и попълване на всички важни в
НЕИСПУО данни е налично затруднение за предоставяне на всички материали на хартиен
носител, като това се отнася по-конкретно за дневниците на яслените групи, които в
електронен вариант са 2 /два/ на брой и същите са предоставени по делото.
Посочва се в жалбата, че предоставения хартиен дневник не е официален документ, тъй като
вече четири години тези дневници не се използват, но тъй като медицинските сестри в
детската градина не са имали достъп до системата на същата, за да нанасят отсъствията на
децата за съответния месец и в началото на всеки следващ месец, на базата на това, което са
2
попълвали в хартиения дневник, медицинската сестра е диктувала на директора, а тя, като
администратор, е нанасяла отсъствията за всеки месец в електронния дневник.
Сочи се в жалбата, че твърдението на ищцата, че по списък са били 40 /четиридесет/ деца,
видно от хартиения дневник, е невярно, а най-много по списък, са били децата през м. май
2024г. - 38 деца, но присъствията, както е видно от дневника, са не повече от 24 и то само за
два дни- на датите 08.05.2024г. и на 10.05.2024г.. В този месец децата са повече, защото са
задържани 6 по-големи деца в яслената трупа, с позволението на родителите, за което по
делото е представен списък на децата и подпис на техните родители. Ако тези деца са били
преместени в градинска група, присъствения брой на децата е щял да бъде по-малък, което
би довело до това детегледачките да бъдат освободени още в по-ранен етап.
Твърди се, че директорът, като ръководител на тази институция, е търсила варианти да има
присъстващи деца в групата, докато изтече периода па предизвестието на двете
детегледачки.
Застъпва се становище, че не списъчния състав е важен, а е важно това колко деца са
посещавали яслената група във времето на предизвестието за освобождаването на двете
детегледачки, а видно и от предоставените дневници на двете групи, не са били повече от 12
деца средна месечна посещаемост. Имало е дни, в които децата са били максимум 24, но те
са били обгрижвани от 5 човека - 2 медицински сестри и 3 детегледачки, дори е имало дни, в
които децата са били разделяни по равен брой и са били съответно в занималните на групите
„Калинки“ и „Детелинки“.
Поддържа се с въззивната жалба, че при така изяснената фактическа обстановка РС Г. Д.
неправилно е преценил събраните по делото доказателства и поради това е стигнал до едно
немотивирано, неправилно и незаконосъобразно решение. Неправилно са интерпретирани
представените по делото данни за децата за определен период от време и поради това е
възприет извода, че няма налице намален обем от работа. Изводите на съда за подбора също
не намират подкрепа в доказателствата.
Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от въззиваемата А. Ш.
Г., ЕГН **********, от с. Б., чрез пълномощника и адв. К. Б., с който се оспорва въззивната
жалба и се иска от съда да я остави без уважение.
Възразява се с писмения отговор на въззиваемата страна, че подадената жалба срещу
първоинстанционното решение, съдържа само съобщаване за някаква порочност, но без да е
посочена тази порочност в какво конкретно се изразява - посочено е, че се иска отмяна на
оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно, като не е посочено никъде в
жалбата в какво се изразява неговата неправилност или незаконосъобразност.
Изразява се становище от въззиваемата страна, че въззивната жалба е бланкетна и не
съдържа посочване на пороците на обжалваното съдебно решение, като това съобразно
3
установената съдебна практика определя и обхвата на извършваната въззивна проверка.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че атакуваното решение на РС Г. Д. е валидно,
допустимо и не нарушава приложим материален закон. Районният съд е провел надлежно и
пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и е достигнал до законосъобразни правни изводи за
незаконност на оспореното уволнение и основателност на искането за присъждане на
обезщетение за оставането без работа и за присъждане на разноските по делото. Сочи се, че
съдът е постановил обоснован съдебен акт, при правилно установена фактическа обстановка
и след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някоя
от страните в производството, предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и др. решения на ВКС.
Предвид липсата на конкретни, каквито и да било, оплаквания във въззивната жалба, се иска
от въззивния съд, да приеме, че съдът не дължи служебна проверка за правилността на
обжалвания съдебен акт. При съобразяване със задължителния характер на указанията по
приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство, се
иска въззивния съд да извърши служебна проверка за правилност на решението само
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата
инстанция и да констатира липсата на такива, в резултат на което да приеме, че атакуваното
решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Иска се въззивния съд да присъди на въззиваемата и сторените от нея разноски в
производството пред въззивната инстанция, съгласно представения списък на разноските.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и
е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.
Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от насрещната страна, имаща пасивна
процесуална легитимация да депозира такъв пред съда. Същият е депозиран пред съда в
срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл. 260 т.
1,2,4 и 7 от ГПК, към която е налице изрично законово препращане, поради което съдът
следва да съобрази доводите изложени в него при постановяване на решението си.
В жалбата и отговора не са формулирани доказателствени искания, поради което пред
въззивната съдебна инстанция не са представяни и събирани доказателства.
В становището си при устните състезания по делото, пълномощникът на въззивника Детска
градина „Еделвайс“ – адв. Я., поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което
да уважи жалбата и да отмени обжалваното с нея решение на Районен съд Гоце Делев, както
и да присъди направените по делото разноски.
4
Пълномощникът на въззиваемата- адв. Б., в становището си по същество на делото оспорва
жалбата и моли съдът да я остави без уважение като неоснователна. Поддържа изцяло
отговора на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноските пред Окръжен съд Благоевград, по списък,
който е приложен с депозирания отговор, ведно с доказателства за тяхното реално
извършване.
За да се произнесе по въззивната жалба, при компетентността си на въззивна съдебна
инстанция, съставът на ОС Благоевград, съобрази следното:
Районен съд Г. Д. е сезиран с предявени от ищцата А. Ш. Г., ЕГН **********, с адрес с. Б.,
общ. Г. Д., чрез адв. К. Б., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, срещу работодателя Детска градина
„Еделвайс“, с.Б., общ. Г. Д., представлявана от директора А. Р. Г..
Исковата претенция е основана на твърдение за съществуващо между страните валидно
трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № 185/07.06.2024г., издадена
от директора на Детска градина „Еделвайс“, на осн. чл. 328 ал.1т. 3 от КТ- поради
намаляване обема на работата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата А. Ш. Г. при сключване на трудовия договор-
06.03.2012г. е била назначена в Детска градина „Еделвайс“ на длъжност „*“, с код по НКПД
53111001. С допълнителни споразумения към трудовия договор е била преназначавана и на
длъжност „помощник-възпитател“, с код по НКПД 53123003, като с последното
допълнително споразумение от м. септември 2022г. е била на длъжност „*“, с код по НКПД
53111001.
Сочи се в исковата молба, че трудовият договор на ищцата А. Ш. Г. е бил прекратен, считано
от 10.06.2024г., с посочено в заповедта на директора правно основание „поради намаляване
на обема на работа“. Предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение е
било връчено на 08.04.2024г. Със същото ищцата е била уведомена, че на (несъществуващо)
основание - чл. 329, ал. 1, предл. 3 от КТ и във вр. със заповед № 123/01.03.2024 г. за
сформиране на комисия за подбор и заповед № 130/08.03.2024г. за утвърждаване на
критериите, поради намаляване на обема на работа в яслените групи, ще бъде прекратено
трудовото й правоотношение, считано от 08.06.2024г.
Сочи се също в исковата молба, че записаното в заповедта за прекратяване на трудовия
договор- поради намаляване на обема на работа, не отговаря на обективната истина. Обемът
на работа не е намалял, обратното-към момента на прекратяване на трудовия й договор
броят на децата в яслената група е бил най-големият от всичките 12 години, в които ищцата
е работила в Детска градина „Еделвайс“.
Твърди се в исковата молба, че директорът А. Г. е действала недобросъвестно при
прекратяване на трудовото правоотношение и я е уволнила, защото не я харесва, има лично
отношение към нея и я дискриминира на политическа основа.
Твърди се също, че реално не е извършен задължителният подбор съгласно чл. 329 от КТ,
5
никой в детската градина не е участвал в действителното му провеждане и такъв не се е
случил наистина. Алтернативно се твърди, че подборът не е извършен при спазване на
законовите изисквания за това, вкл. че подборът не е извършен от компетентни лица, не са
включени всички необходими участници, не са приложени законовите критерии и приетите
оценки по отделните показатели не се основават на действителни качества на служителите и
в частност на тези на ищцата.
Твърди се в исковата молба, че детегледачките в яслените групи и помощник-възпитателите
в групите от детската градина имат сходни, дори идентични функции – на практика вършат
абсолютно едно и също. През годините никога не е имало никакъв проблем да се заместват
отсъстващи детегледачки с помощник-възпитатели и обратното. Детегледачките и
помощник-възпитателите имат общото наименование „лели“, като при отсъствието на една
леля е била определяна друга леля да извършва нейните задължения, без значение на каква
длъжност се води по документи. Изискванията към всички „лели“ като образование и
професионална подготовка са напълно еднакви. Ищцата винаги е работила в яслена група,
въпреки обстоятелството, че по документи е била и на длъжността „помощник-възпитател“.
Посочва се, че ищцата е сред най-квалифицираните служители на детската градина и в
дванадесетте години, в които е работила при ответника никога не е имало забележки
относно качеството на трудовото й представяне.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 185/07.06.2024г.,
издадена от директора на Детска градина „Еделвайс“, като незаконосъобразна, да възстанови
ищцата А. Ш. Г. на работа, на длъжността която е заемала преди уволнението си- „*“, с код
НКПД 5311 1001, с място на работа- яслена група в Детска градина „Еделвайс“- с. Б., общ. Г.
Д., както и на осн. чл.225 ал.1 от КТ, да осъди Детска градина „Еделвайс“ да за плати на А.
Ш. Г., сумата 6 912.00лв., представляваща обезщетение за времето през което ищцата е
останала без работа поради незаконното и уволнение, за срок от шест месеца, считано от
10.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба пред съда- 21.06.2024г., до окончателното изплащане на дължмото.
С изрично определение от открито съдебно заседание и на осн.чл. 214 от ГПК, съставът на
РС Г. Д. е допуснал изменение на предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ по размер, като по
искане на ищцата е увеличил същия от 6 912.00лв. на 9 522.39лв., считано от 10.06.2024г. и
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до изплащането на
обезщетението.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК на исковата молба пред първоинстанционния съд,
предявените искове са оспорени от ответника работодател- въззивника Детска градина
„Еделвайс“, като необосновани и недоказани.
Не се оспорва от ответната страна съществуването на валидно трудово правоотношение
между ищцата А. Ш. Г. и работодателя- Детска градина „Еделвайс“, което е прекратено
поради намаляване на обема на работа, със Заповед № 185/07.06.2024г. на Директора на
детската градина, считано от 10.06.2024г., както и обстоятелството, че ищцата е заемала
6
длъжността „*“, към момента на прекратяването на трудовото и правоотношение.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че освобождаването на ищцата не е продиктувано
от никакви лични, политически или други дискриминационни мотиви, доколкото липсват
каквито и да е било основания за подобно твърдение. Не е имало никакви действия на
директора на образователната институция, които биха могли да се считат за продиктувани от
такива мотиви, още повече от работа са освободени две лица, а не е само ищцата.
Прекратяването на трудовия договор е продиктувано само от съображения свързани с
намален обем от работа, поради спаднал брой деца, както общо за градината, така и в
конкретния брой деца за които ищцата полага грижи при изпълнение на преките си
служебни задължения.
Изтъква се с отговора на исковата молба, че при прекратяването на трудовия договор са
спазени всички законови изисквания. Налице е фактическото основание за прилагането на
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намален обем от работа. Директорът е спазил всички изисквания за
провеждане на необходимия подбор. Били са посочени конкретните критерии в изпълнение
на зададените от чл. 329 от КТ два основни критерия - начина на работа на лицата и
квалификацията им, така че да остане на работа лицето което е по-квалифицирано и работи
по-добре. Критериите са детайлизирани с участието на синдикалната организация в която
членува ищцата. След това въз основа на тези критерии, директорът е извършил подбор за
което има издаден нарочен протокол. В изпълнение на изискванията на КТД директорът е
отправил искане до синдикатите за становище за предприетите структурни промени и за
искане на предварително съгласие за прекратяването на трудовия договор на ищцата. Такова
предварително съгласие е надлежно дадено от синдикалната организация преди да бъде
прекратен трудовия договор на ищцата.
Посочва се с отговора, че неоснователни са претенциите на ищцата, че в подбора е следвало
да бъдат обхванати освен детегледачките и помощник-възпитателите. Функциите на двете
длъжности са различни, изискванията към тях са различни и поради това не може да се
приеме, че помощник-възпитателите следва да бъдат включени в подбора. Фактът, че в
някои изолирани случаи един служител поема за кратко да изпълнява длъжност на друг
човек, не означава, че двете длъжности са близки но характер. Поради това и помощник-
възпитателите не могат да бъдат обхванати от подбора.
Сочи се, че без значение е сочения порок от ищцата на връченото предизвестие, като в
заповедта за прекратяването на трудовия договор изрично е посочено точното правно и
фактическо основание - намален щат по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
С обжалвоното Решение № 319/30.12.2024г., постановено по гр.д. № 745/2024г. по описа на
РС Г. Д., първоинстанционният съд е уважил предявените искове по реда на чл. 344 ал.1 т. 1-
3 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като е признал уволнението на ищцата А. Ш. Г. за
незаконно и е отменил Заповед № 185/07.06.2024г., издадена от директора на Детска градина
„Еделвайс“, с която е прекратено трудовото и правоотношение, като незконосъобразна.
Съдът е възстановил А. Ш. Г., на заеманата от нея длъжност преди уволнението- „*“, в
Детска градина „Еделвайс“- с. Б.. Предявеният акцесорен иск по чл. 225 ал.1 от КТ за
7
заплащане на обезщетение на ищеца за времето през което А. Ш. Г. е останала без работа в
резултат на незаконосъобразното и уволнение, е уважен за сумата от 9 522.39лв., за периода
от 10.06.2024г. до 10.12.2024г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от подаване на исковата молба пред съда-21.06.2024г. до окончателното изплащане на
дължимото.
С обжалваното решение съдът е присъдил държавни такси и разноски за пред първата
съдебна инстанция, съобразно изхода на делото и решението му по предявените искове.
Пред първоинстанционния съд са събирани писмени и гласни доказателства, изслушана е и
приета съдебно- счетоводна експертиза.
Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС Г. Д. фактическа
обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал, като въз
основа на анализа на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция счита за
установено от фактическа страна следното:
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени
доказателства – представените с исковата мола трудов договор, допълнителни споразумения
към него и представеното от въззивника личното трудово досие на въззиваемата, че А. Ш. Г.
и Детска градина „Еделвайс“, с. Б., са били обвързани от валидно трудово правоотношение,
възникнало въз основа на Трудов договор № 92/06.03.2012г., по силата на който въззиваемата
е назначена първоначално на длъжността „*“, с код по НКПД 5311 1001. С допълнителни
споразумения към трудовия договор страните са се споразумявали относно изменението на
основното трудово възнаграждение на въззиваемата.
Независимо, че с допълнителни споразумения към трудовия договор от 09.09.2019г. от
27.01.2020г., трудовото правоотношение между страните е било изямненяно, като А. Ш. Г. е
била преназначена от длъжност „*“, с код по НКПД 53111001 на длъжност „Помощник-
възпитател“, с код по НКПД 53123003, а с Допълнително споразумение от 04.01.2021г.
отново е била на назначена на длъжността „*“, установява се от представената по делото
трудова книжка, че на въззиваемата трудовия стаж в Детска градина „Еделвайс“ е зачетен
като такъв на длъжността „*“.
С последното Допълнително споразумение към трудовия договор от м. септември 2022г.,
уреждащо отношенията между страните към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение, въззиваемата е заемала длъжността „*“,с код по НКПД 53111001.
От представеното от въззивника личното трудово досие на въззиваемата, съдържащо
Диплома и Удостоверение за професионално обучение с рег. № 1892-92/21.04.2021г.,
издадено от ЦПО, се установява, че А. Ш. Г. има завършено средно образование, без профил
и завършен квалификационен курс за професионално обучение за част от професията
„Помощник-възпитател“ по специалност „Помощник-възпитател в отглеждането и
възпитанието на деца“ – четвърто ниво по Националната квалификационна рамка.
8
Установява се от доказателствата по делото, че във връзка с намаляване на обема на работаq
са предприети действия от страна на работодателя– директорът на Детска градина
„Еделвайс“, която е издала, на основание чл. 329 ал. 1 пр. 3 от КТ, Заповед №
123/01.03.2024г., с която е определена комисия в състав: председател Д. Д. Я. – „Главен
учител“ и членове Р. Л. С.-„Старши учител“ и председател на синдикалната организация в
ДГ „Еделвайс” и У. И. Б.- обща медицинска сестра, на която е възложена задача в срок до
08.03.2024г. да изготви критерии, относно освобождаване от длъжност „*“ в детска ясла,
поради намаляване обема на работата.
От представения по делото Констативен протокол, подписан от директора на Детска градина
„Еделвайс“, се установява, че на 07.03.2024г., в присъствие на главния учител Д. Я. са
разгледани критерии за освобождаване на служители от работа и е обсъден финансовия
проблем на детската градина- недостиг на финанси след приемане на новия бюджет, което
налага съкращаване на персонал в яслените групи, където е намалял броя на децата и
съответно е намалял и обема на работа. Като е взето предвид, че децата в яслените групи са
предвидени за две групи, а посещаемостта на деца е само за една група, директорът се е
спрял на назначените детегледачки, които към този момент са три, но едната от тях е с по-
висок ценз, а именно диплом за завършено средно образование в ПМГ „Яне Сандански“, със
специалност „Помощник-възпитател“, а другите две детегледачки- А. Ш. Г. и Ф. Д., са със
средно общо образование. По преценка на директора на последните трябва да се връчат
предизвестия за освобождаване от работа, като от датата на връчване те ще работят два
месеца и след изтичане на двумесечния срок да им бъдат прекратени трудовите
правоотношения с ДГ „Еделвайс“.
От приетия като писмено доказателство- Констативен протокол от 07.03.2024г. се
установява, че са обсъдени критериите, по които е преценено да бъдат освободени от работа
двете детегледачки. Първият критерий е по-ниският им ценз. Вторият критерий е, че на
двете детегледачки уменията за работа в екип са на по-ниско ниво в сравнение с другата * и
не умеят достатъчно добре да работят в екип. Третият критерий е, че двете детегледачки не
са направили нито един опит да разговарят с родителите с цел увеличаване броя на децата в
яслените групи. Четвъртия критерий е липса на диалог с родителите за съвместна работа с
тях и обгрижването на децата от тяхна страна не е било на необходимото ниво. Въз основа
на тези четири критерии директорът е взела решение при подбор на персонал за
освобождаване от работа да бъдат изготвени предизвестия на детегледачките А. Ш. Г. и Ф.
Д..
Със Заповед № 130/08.03.2024г. на Директора на Детска градина „Еделвайс“,издадена на
основание чл. 329 от КТ и в изпълнение на Заповед № 123/01.03.2024г., се установява са
утвърдени критериите за освобождаване от работа и извършване на подбор, поради
намаляване на работа в Детска градина „Еделвайс“, с. Б., а именно: 1. Квалификация на
служителите; 2. Умения на служителите и работа в екип/колектив/; 3. Положени усилия за
избиране на нови деца в групата, разговори с родители; 4. Умения за диалог с родителите и
децата и обгрижване на децата в яслената група.
9
Прието е като писмено доказателство по делото, приетото от състава на РС Г. Д.- писмено
становище от Р. Л. С. - Председател на Синдикалната организация към НУС при Детска
градина „Еделвайс“, регистрирано в детската градина на 18.03.2024г., че същата е изразила
съгласие, че във връзка с намаляване обема на работа в яслените групи Детска градина
„Еделвайс“, е наложително съкращаване на персонал и трябва да бъдат връчени
предизвестия на двете детегледачки- А. Ш. Г. и Ф. Д., които имат по-нисък ценз, една от
които е въззиваемата по делото.
Установява се от писмените доказателства по делото, че на въззиваемата А. Ш. Г. е връчено
Предизвестие № 02/08.04.2024г.,с което е уведомена че поради намаляване обема на работата
в яслените групи, ще бъде прекратено трудовото й правоотношение, считано от 08.06.2024г.
На 10.06.2024г. на въззиваемата А. Ш. Г. е била връчена атакуваната Заповед №
185/07.06.2024г., издадена от директора на Детска градина „Еделвайс“, с която на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, е прекратен трудовият й договор, считано от 10.06.2024г., поради
намаляване обема на работата.
От представените в хода на първоинстанционното производство Заповед № 01/01.09.2022г. и
Заповед № 01/01.09.2023г. на Директора на Детска градина „Еделвайс“ се установява, че
общият брой на децата в детската градина, записани за учебната 2022/2023г. е бил 181, а за
учебната 2023/2024г.- 155. През двете учебни години са били сформирани две яслени групи,
в които за учебната 2022/2023г. е предвидено децата да бъдат обслужвани от 4 медицински
сестри и 3 детегледачки, а за учебната 2023/2024г.– от 3 медицински сестри и 3
детегледачки.
От представените пред РС Г. Д. длъжностни щатни разписания на ДГ „Еделвайс“ се
установява, че към 01.01.2024г. в Детска градина „Еделвайс“ са предвидени 4 щата за
длъжността „*“, с код по НКПД 53111001, с изискване за средно образование и 6 щата за
длъжността „помощник-възпитател“. В поименното щатно разписание към 01.05.2024г.-
фигурират 3 щата за длъжността „*“ и 7 щата за длъжността „помощник-възпитател“, а по
щатното разписание към 10.06.2024г.– в щатното разписание са вписани- 2 щата за
длъжността „*“ и 6 щата за длъжността „помощник-възпитател“. Същевременно от
представените поименни щатни разписания към 01.05.2024г. в ДГ„Еделвайс“ е видно, че
длъжността „*“ е заета от три лица– А. Г., А. Д. и Ф. Д., а към 10.06.2024г.– само от А. Д..
Установява се от представените пред първоинстанционния съд електронни дневници на
яслените групи за 2023/2024г., че в яслена група с медицинска сестра Н. М. са записани 19
(21) деца, а в яслена група с медицинска сестра Н. Х. са записани 24 деца.
От представения хартиен дневник – общ за двете яслени групи, се установява че в детската
ясла към Детска градина „Еделвайс“ са записани към месец септември- 25 деца, към месец
октомври- декември 26 деца, към месец януари- 28 деца, към месец февруари- 30 деца, към
месец март- 33 деца, към месец април- 35 и към месец май 38 деца. Видно е от същия
дневник, че детската ясла е посещавана от между 10 и 23 деца през месец септември, между
14 и 23 деца през месец октомври, между 6 и 22 деца през месец ноември, между 13 и 23
10
през месец декември, между 9 и 26 деца през месец януари, между 9 и 24 деца през
февруари, между 16 и 27 деца през месец март, между 14 и 25 деца през месец април и
между 10 и 25 деца през месец май.
За установяване на обстоятелствата по делото, пред РС Г. Д., по искане на страните са били
допуснати и разпитани свидетели.
Свидетелят А. Г.– с далечно родство, а именно трета братовчедка на ищцата и без по-
особени или влошени отношения с директора на детската градина, в показанията си пред
първоинстанционния съд сочи, че е баба на едно от децата в яслената група и е работила в
Детска градина „Еделвайс“. Докато внучката й е посещавала яслената група– до лятото на
2023г. в групата е имало 30 деца. След уволнението на А. Г. друга жена предавала децата на
родителите– Б. Х., която е „помощник-готвач“ в детската градина. Сочи, че през учебна
2024/2025г. в яслената група * е С. Б.. Не знае дали е „помощник-възпитател“, или е „*“.
Като свидетел пред първоинстанционния съд, на страната на въззивника е разпитана Д. Я. –
главен учител в Детска градина „Еделвайс“, като в показанията си сочи, че в яслената група
има намаляване на броя на децата през последните 2-3 години. Въпреки, че към месец май
децата по списък са били 38 средната месечна посещаемост, изчислена в месеците от Нова
година до м. май по данни от дневниците е 12 деца на месец, с които са работили 5 човека и
поради това е трябвало да се направи съкращение. Сочи, че минимума е 8 деца в една яслена
група, а максимума е 16 деца. Участвала е в процеса на освобождаване от работа на
въззиваемата, като е трябвало да бъдат направени две съкращения в детската градина и са
обсъждали критерии, по които да стане. Критериите били определени в нейно присъствие
заедно с директорката и със синдикалния ръководител, но лично не е предлагала критерии.
Подборът е бил извършен между лицата с по-нисък ценз, заемащи длъжностите „*“ и
„помощник-възпитател“, които са работили в яслената група-помощник-възпитател и две
детегледачки. В подбора не са били включили работещи от други групи в детската градина.
Единият от критериите е бил човека с по-нисък ценз, като това са били въззиваемата А. Г. и
другата * Ф. Д.. Друг критерии бил, че нямат необходимите умения за работа в колектив,
като се базирали на думите на директорката, която е човекът, който има поглед върху всички
и всичко, което се случва в детската градина. Било предложено от директорката да се
положат усилия да се привлекат повече деца в яслената група, но свидетелката не знае това
да е било направено. Други критерии били да се привлекат деца с цел увеличаване броя в
яслената група и липса на комуникация с родители, като за критерия да се привлекат деца и
липса на разговори с родители се базирали на думите на директорката.
Свидетелят в показанията си сочи, че били чували някои неща, като конкретно сочи случай,
при който при подготвяне за някакво тържество А. Г. не е искала да участва и да помага на
медицинските сестри, като казала, че не е в задълженията й. Имало е проблем и като се
предават деца на родителите, че не е нейно задължение да обяснява какво се е случило в
детската ясла по време на престоя.
По отношение на това, че по списък децата са били 30 и повече, сочи в свидетелските
11
показания че това се дължи на обстоятелството, че е имало деца, които са задържани след
навършване на 3-годишна възраст. Свидетелката посочва пример, че в периода от януари до
май деца са навършили години за първа група и е нямало как да се преместят в първа група,
която вече е била пълна и започва преместването от м. септември. Тези деца през 2024г., от
м.февруари до м.май, за да не се преместват трябвало да стане двойно преместване и със
съгласието на родителите били задържани в тази група. Като брой деца по списъчен състав
децата ги е имало, но със съгласието на родителите са останали в тази група до края на
учебната година. Те не са посещавали яслената група, затова „средна месечна посещаемост“,
изчислена на база информация, извадена от дневника на групата е 12 деца.
Свидетелят Я. сочи още в показанията си пред съда, че въззиваемата е била синдикален член
и е било дадено съгласие от синдикалния ръководител за уволнението й. Дава сведения, че в
детската градина през 2023/2024г. реално е имало една яслена група, в която медицински
сестри са били Н. М. и Н. К., а детегледачките са били три– А. Г., А. Д. и Ф. Д.. След
освобождаването от длъжност на въззиваемата А. Г. в яслената група са останали да работят
двете медицински сестри и *та А. Д., като от новата учебна година заедно с А. Д., * е С. Б.,
която през учебната 2023/2024г. е била на длъжност „Помощник-възпитател“, а през
учебната 2024/2025г. е била преназначена на длъжността „*“. Сочи, че няма новоназначени
лица.
Пред първоинстанционния съд е разпитан и свидетелят Ш. Х., без родство и без по-особени
отношения със страните, баща на детето К. Х., родено на ***г. В показанията си пред съда
сочи, че детето му е на 4 години, било е в яслената група и сега е в детска група. През
пролетта м. март-април една сутрин, след като завел детето си на градина, директорката го
извика и му задала въпрос дали са съгласни детето да остане в яслената група за месец-два,
имало проблем, че децата са по-малко и с цел да запази част от персонала, защото може да се
наложи съкращение. Директорката се обърнала и към други родители, подписали
декларация, но свидетелят не знае за другите родители не знае колко деца са били в яслената
група, като не е коментирал с други родители броя на децата в яслената група за съответните
дни. Не знае дали някой от работещите в детската градина е контактувал с родителите за
набиране на деца в яслената група.
По делото е представена служебна бележка от Агенция по заетостта и копие от трудова
книжка, от които е видно, че считано от 10.06.2024г. въззиваемата е безработна.
По делото пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза, като въззивният състав на ОС Благоевград, възприема същата като обективна,
безпристрастна и компетентно изготвена.
От писменото заключение на експерта по приетата СИЕ се установява, че месеца, който
следва да се взема за база при изчисляване на обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ при
уволнение на работник поради намаляване обема на работа е месец март 2024г., в който
въззиваемата А. Ш. Г. е имала отработени повече от 10 работни дни. Въз основа на данните
за брутното трудово възнаграждение на въззиваемата за месец март 2024г., експертът е
изчислила, че общият размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, за един месец е в
12
размер на 1 526,49лв., а средно дневното възнаграждение въз основа на което се определя
размера на обезщетението по чл. 225 от КТ е в размер на 72,69лв. При изслушването на
вещото лице в откритото съдебно заседание по делото през първоинстанционния съд,
същата е конкретизирала, че обезщетението по чл. 225 от КТ е в размер на 9 522.39 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС
Благоевград, навежда следните правни доводи:
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият
състав на ОС Благоевград счита, че същото е валидно постановено- в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона
писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция и е обявен на страните по установения в ГПК процесуален ред.
Исковете по КТ- предмет на производството по делото, са процесуално допустими, като
предявени от лице с активна процесуална легитимация- уволнения работник, срещу пасивно
легитимиран ответник- оспорващия исковете работодател, като са спазени изискванията за
надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането му.
Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото, тъй
като страните са тези по трудовото правоотношение, преди неговото прекратяване със
заповед за уволнение на работника от неговия работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от направените от страната оплаквания с въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища
съгласно ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение №
670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по
т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението
на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на
законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата
молба от ищеца основания за незаконност на уволнението, като не може да излага правни
съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от КТ.
Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното начало/по
аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от 11.07.2012г.
13
на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение №
149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева, Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010г., IV г.о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков, Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по гр.
д. № 1532/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров, и Решение № 665 от
01.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 242/2009г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът се произнася само по въведените
от ищеца с исковата молба основания за незаконност на уволнението.
Поради изложените съображения, преценката за законосъобразност от въззивната съдебна
инстанция по настоящото дело, освен ограничена от оплакванията навадени с въззивната
жалба, следва да бъде извършена в рамките на заявените с исковата молба основания за
незаконосъобразност- липсата на предпоставките от обективна страна, за извършване на
уволнение на осн. чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ- поради намаляване на обема на работа;
незаконосъобразно извършен подбор при извършване на уволнението по реда на чл. 329 от
КТ; липсата на предварително съгласие на синдикален орган за извършване на уволнението.
Съдът е длъжен да се произнесе и по наведеното основание за незаконосъобразност- за
злоупотреба с право от работодателя при извършеното уволнение по смисъла на чл. 8 ал.1 от
КТ.
С разпоредбата на чл. 328 от КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на
работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговият характер на
субективно право се състои в предоставената му възможност да прекрати трудовия договор
със служителя при наличието на определените в посочения текст основания. Основанията от
своя страна представляват изрично определени от закона юридически факти, възникнали
след сключването на валедин трудов договор, при наличието на които уволнението може да
бъде извършено.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е безвиновно основание, което
означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя и не се държи сметка
за психическото отношение на служителя по конкретното развитие на трудовото
правоотношение, тъй като е ирелевантно в тези случаи. Основният елемент на фактическия
състав на това основание е обективното намаляване на обема на работа, което може да се
дължи на различни причини. Не е необходимо да има изричен писмен акт за него от страна
на работодателя, но при оспорване последният е длъжен да го докаже, като са допустими
всички доказателствени средства по ГПК– писмени доказателства, свидетелски показания
експертно заключение.
Намаляването на обема на работата трябва да е реално съществуващо към датата на
уволнението и да има относително траен характер, а не да е предстоящо, или когато е
настъпило – да има краткотраен характер. Работодателят разполага с правото на преценка с
каква част– в цялото предприятие или само в отделни негови звена и в кои от тях, да намали
персонала съобразно намаления обем на работата, като може да изготви на нов щат, който да
съответства на по-малкия обем на работата. Тази преценка на работодателя не подлежи на
14
съдебен контрол.
В задължителната практика на ВКС, намерила израз в постановените решения по чл. 290 от
ГПК- Решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г., ВКС, IV г.о.; Решение № 29 от
08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 236 от 9.07.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 1251/2010 г., IV г.о., Решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр.д. № 1925/2015 г., IV г.о, е
прието, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ не предвижда нищо друго, освен
посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор „намаляване обема на
работата“, като по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване
на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на
обема на услугите и това състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не
следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването
на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до
уволнението съответния работник или служител. Прието е още, че намаляването на обема на
работа е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и когато
съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е извършено поради намаляване
на обема на работата и уволнението на работника е по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, при
оспорване на законността му, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на
обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови
функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления
обем на работата на предприятието.
Според приетото в Решение № 348 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 2112/2015 г. на ВКС, Решение
№ 375 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 57 от 25.03.2019 г.
по гр.д. № 2157/2018 г. но ВКС, ІV г.о., намаляването на обема на работа по чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ трябва да касае изпълняваните от работника трудови функции, тъй като е възможно
общия обем на работата да е намален, но това да няма отношение към трудовите функции за
определена длъжност. Поради това преценката законно ли е приложено основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, т. 3 от КТ винаги включва преценка за
съотношението между намаления обем на работата и изпълняваните от уволнения работник
конкретни трудови функции.
Не е спорно по делото че трудовото правоотношение между А. Ш. Г. и Детска градина
„Еделвайс“-с. Б. е екратено със Заповед № 185/07.06.2024г. на Директора и на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ- поради намаляване обема на работата. В процесуална тежест на
работодателят- въззивник е при условията на пълно и главно доказване, да ангажира
доказателства за установяване законността на уволнението на посоченото с ИМ уволнително
основание – намаляване обема на работата.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 26 от 18 ноември 2008г. за устройството и дейността
на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена от министъра
на здравеопазването, броят на децата в една смесена дневна яслена група, в която се приемат
деца от десет месеца до тригодишна възраст, е от 8 до 16 деца. Съгласно чл. 14, ал. 1 от
15
същата наредба обслужването на децата една яслена група се осъществява от най-малко
един медицински специалист и една *.
Видно е от представените по делото Заповед № 01/01.09.2022г. и Заповед № 01/01.09.2023г.
на Директора на Детска градина „Еделвайс“, броя на записаните деца в детската градина за
учебната 2023/2024г. е намалял в сравнение с предходната година, но това не е довело до
намаляване на групите в детската ясла, които както предходната учебна година, така и през
учебната 2023/2024г. са две– в едната група са записани 21 деца, а в другата– 24 деца.
Съобразно броя на записаните деца със Заповед № 01/01.09.2023г. на Директора на детската
градина е утвърдена и числеността на персонала, зает с обслужването на децата в детската
ясла, а именно три медицински сестри и три детегледачки, една които е въззиваемата А. Г..
Така утвърдената численост на персонала е съобразно Наредба № 26 от 18 ноември 2008г. за
устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към
тях, съответства на записаните в детската ясла 45 деца.
В действителност установява се от доказателствата по делото че не всички записани в
яслената група деца са посещавали редовно яслата. Имало е дни, в които броят на децата,
посещаващи яслата е спадал под максимума от 16 деца за една група, както и дни, в които
броят на децата посещаващи яслата е бил 27 деца. С оглед изискванията на посочената
наредба и съобразно броя на записаните в детската ясла деца директорът има задължението
да обезпечи обслужването им от три детегледачки– една * на 16 деца. Изложеното
съотнесено към конкретните задължения на длъжността „*“, както и съпоставено с броя на
записаните деца, не обуславя извода за наличие намаляване на обема на работата, което да
обоснове освобождаването от длъжност на две от детегледачките в детската ясла към Детска
градина „Еделвайс“, една от които е въззиваемата А. Г.. Въззивния състав на ОС Блгоевград
намира, че меродавен за преценката относно посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е броя на записаните деца, а не броя на децата които реално са
посещавали детската ясла през различните периоди на годината.
Дори и да се приеме, че към датата на уволнението на въззиваемата– 10.06.2024г., обема на
фактически извършваната от детегледачките работа е намалял, поради отсъствията на
записаните в яслата деца, то видно от данните, съдържащи се дневниците на детската ясла,
броя на посещаващите яслата деца е достатъчен за сформиране на две групи, които съгласно
посочената наредба следва да бъдат обслужвани от две медицински сестри и две
детегледачки. Този извод на съда се потвърждава и от показанията на свидетелката Д. Я.,
която сочи, че след освобождаването от длъжност на въззиваемата А. Г. в яслената група са
останали да работят двете медицински сестри и *та А. Д., като от новата учебна година
заедно с А. Д. * е С. Б..
Както беше посочено, за да е налице уволнителното основание „намаляване обема на
работата“, намаляването на обема на работата следва да е реално съществуващо към датата
на уволнението и да има относително траен характер, а в настоящият случай не е така– в
относително кратък срок след освобождаването на въззиваемата А. Г. от длъжността „*“ в
детската ясла на същата длъжност е била назначена С. Б., която преди това, видно от
16
данните по делото, е заемала длъжността „Помощник-възпитател“ в Детска градина
„Еделвайс“.
Анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, не само не води до
обоснован извод за намаляване на обема на работа, но според съставът на ОС Благоевград,
данните от представения пред РС Г. Д. дневник на яслената група на Детска градина
„Еделвайс“ с. Б. за 2023/2024г., сочи в сравнителен аспект че броя на децата не само че не
намалява, а точно обратното- същият бележи трайна тенденция на увеличаване. Така за
м.09.2023г. в групата са записани 25 деца, през м. 10, 11 и 12.2023г.- записаните деца са 26.
През м.01.2024г.- са записани 28 деца; през м.02.2024г.- записаните деца са 30, за м.03.2024г.
са 33, през м.04.2024г.- записаните деца са 35, а през м.05.2024г./месеца предхождащ
извършеното уволнение/, записани са- 38бр. деца. Записите в представените пред първата
съдебна инстанция дневници, напълно опровергават поддържаното от работодателят
основание за уволнение- намаляване на обема на работа. Обективно невъзможно е обема на
работа да е намалял, при относитиленото увеличаване на броя на записаните деца. Заявеното
от работодателят основание за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата
А. Ш. Г., не кореспондира и на утвърждаваното от работодателят щатно разписание, в което
също не се наблюдава намаляване на щатовета за 2024г.
След самостоятелен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, съставът на въззивния съд приема, че основанието по чл. 328 ал. 1 т. 3
КТ не е осъществено, тъй като същото не се установява при пълно и главно доказване въз
основа на доказателствената съвкупност по делото.
Преди да уволни работник или служител поради намаляване на обема на работата, когато
съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лице и се съкращават не всички щатни
бройки, какъвто е и настоящия случай, работодателят е длъжен да извърши подбор между
лицата заемащи длъжности с идентични функции съобразно съобразно критериите по чл.
329 КТ. При оспорване работодателят носи тежестта на доказване, че подборът е извършен
при спазване на законоустановените критерии.
С Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021г. по тълк. д. № 5/2019г. на ВКС, ОСГК, е
прието, че правото на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ е субективно право на
работодателя, което съпровожда потестативното му право на уволнение. Извършването на
подбор е задължително когато уволнението на работника или служителя се извършва на
следните три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и
намаляване обема на работата.
Съгласно задължителните указания дадени на съдилищата с Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329,
ал. 1 КТ за това кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи
по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
17
възложената работа. Преценката на съда се извършва не само в случаите когато
извършването на подбор по реда на чл. 329 от КТ е било задължително, но и тогава когато
работодателят сам е решил да упражни правото си на подбор, с цел да остави на работа
работниците които имат по-висока квалификация за извършваната работа и които работят
по-качествено и по-добре.
Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки
еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 от КТ спрямо всички лица,
измежду които се извършва подбора /по арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу
дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко едно производство или
дейност, следва да са относими към нормативно регламентираните критерии. Критериите по
чл. 329 от КТ имат обективен характер и тяхното спазване може да бъде установявано пред
съда с всички допустими в ГПК доказателствени средства. Следователно предмет на анализ
са конкретните действия на работника или служителя, което се свеждат до оценка на
работата, както и до съпоставяне на показателите за изпълнение на законовите критерии, за
отговор на основния въпрос- кои работници и служители имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
При извършването на подбор по чл. 329 от КТ е необходимо да се отчете квалификацията и
нивото на изпълнение на работа между лицата, заемащи еднородни длъжности. Константна
е практиката на ВКС на РБ относно критериите за подбора. Това са от една страна
професионалната квалификация, а от друга нивото на изпълнение на служебните
задължения, известни като икономически критерии по смисъла на чл. 329 ал. 1 от КТ.
Професионалната квалификация не означава само образователен ценз, трудов стаж, а е
съвкупност от наличието на знания, умения и делови качества, необходими за
количественото, качественото и срочно изпълнение на възложените трудови функции. Така
квалификацията не включва само образованието, а следва да отрази цялостно деловите и
професионалните качества на работника, а нивото на изпълнение на работата включва
срочното и качественото изпълнение на възложените задачи по преценка на работодателя.
Следва във връзка с направените оплаквания от ищеца по делото, наведени още с исковата
молба- за липсата на подбор, респ. за незаконосъобразност на извършения подбор, да бъде
отбелязано, че за да докаже че е осъществил правото си на подбор и че той е бил извършен
по реда и критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, работодателят
следва да ангажира доказателства, с които по делото да се установи между кои лица, по
какви критерии извършен подбора, въз основа на който е предпочел други работници пред
уволнения. Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да
преценява работата на включените в подбора служители или работници. Тази преценка е по
целесъобразност и единствено работодателят може да я извърши, тъй като има всекидневни
и непосредствени впечатления от работата на лицата измежду които се извършва подбора.
Върху тази преценка съдът със своето решение не може да влияе. /Р – 236 – 2008 г. на ІІІ г. о.
на ВКС на РБ/.
Работодателят има право с изрична заповед, да въвежда и допълнителни специфични
18
критерии при извършване на подбора, които обаче следва да се съобразени със спецификата
на конкретната длъжност. Видно е от доказателствата по делото, че в конкретния случай със
Заповед № 123 от 02.03.2024г. на Директора на Детска градина „Еделвайс“, въведени са и
допълнитлени критерии при извършване на подбора по чл. 329 от КТ- 2. Умения на
служителя за работа в екип/колектив/; 3. Положени усилия за набиране на нови деца в
групата, разговори с родители и 4. Умения за диалог с родителите на децата и обгрижване на
децата в яслената група. Не са определени с процесната заповед относителната тежест на
всеки един от така посочените критерии при оценката на работата на лицата участващи в
подбора.
Съставът на ОС Благоевград намира, че извършеният подбор измежду участващите
лица/всички работници заемащи длъжността „*“ в една от яслените групи/, не е извършен
законосъобразно с оглед приложението на чл. 329 от КТ и установената трайна съдебна
практика.
Въззивният съд намира че подбора не е извършен измежду всички лица със сходни
длъжности в яслената група, като подбора е извършен само между лицата заемащи
длъжността „*“, без да са включени в него лицата заемащи длъжността „помощник-
възпитател“, тъй като съпосвката на длъжностните характеристики ясно сочи че трудовите
функции на двете длъжности са сходни. Този изво на въззивния съд се потвърждава и от
обстоятелството, че през 12 г. трудов стаж на въззиваемата Г., тя на няколко пъти е била
преназначавана от длъжността „*“, на длъжността „помощник-възпитател“ и обратно, което
на практика означава че същата отговаря на изискванията за образование и ценз за
заемането и на двете длъжности, а освен това същите са със сходни трудови функции.
Подбора е извършен само в едната от двете яслени групи, въпреки че видно е от писмените
доказателства че всъщност на практика функционира само една яслена група, а
съществуването на две яслени групи е само по документи.
По отношение на първия критерий – квалификация на служителите, въззивният състав на
ОС Благоевград намира, че доколкото в чл. 12 ал. 1 от Наредба № 26 от 18 ноември 2008г. за
устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към
тях е предвидено, че за * в детската ясла се назначава лице с минимум средно образование и
предвид представената по делото и диплома за средно образование и съдържаща се в
личното трудово досие на въззиваемата, то последната има завършено изискуемото се от
закона образование за заемане на длъжността „*“. Изтъкнатото в констативния протокол
обстоятелство, че друга служителка е с по-висок ценз, поради това че има завършено средно
образование в ПМГ „Яне Сандански“ със специалност помощник възпитател е
несъстоятелно. От представеното по делото лично трудово досие на въззиваемата А. Г., се
установи, че същата е представила пред работодателя си Удостоверение за професионално
обучение с рег. № 1892-2/21.04.2021 г., издадено от ЦПО за завършен квалификационен курс
за професионално обучение за част от професията „Помощник-възпитател“ по специалност
„Помощник-възпитател в отглеждането и възпитанието на деца“–четвърто ниво по
Националната квалификационна рамка. Съгласно Наредба № 5 от 11 март 2020г. за
19
придобиване на квалификация по професията „Помощник-възпитател“, издадена от
министъра на образованието и науката, в сила от 07.04.2020г., с която се определя
държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията
„Помощник-възпитател“, лицата, които са придобили трета степен на професионална
квалификация по професията „Помощник-възпитател в отглеждането и възпитанието на
деца“, могат да заемат длъжностите: „*“, с код по НКПД 53111001 и „Помощник-
възпитател“, с код по НКПД 53123003 и получават трета степен на професионална
квалификация. Съгласно Националната квалификационна рамка лицата завършили средно
образование с професия и средно общо образование с допълнително придобита
квалификация са с ниво 4 по НКР и трета степен на професионална квалификация. Без
значение е вида на обучаващата организация. В този смисъл ценза на въззиваемата А. Г. не е
по-нисък от ценза на предпочетената при подбора служителка.
Макар подборът по чл. 329 от КТ да е извършен по обективни критерии, въззивният съд
намира, че същите са били определени формално. От данните по делото се установи, че
директорът на Детска градина „Еделвайс“ със Заповед № 123/01.03.2024г. е определил
комисия, която в срок до 08.03.2024г. да изготви критерии относно освобождаване от
длъжността „*“ поради намаляване обема на работата. Същевременно определените
критерии са утвърдени със Заповед № 130/08.03.2024г. на директора, която е издадена един
ден след като е бил съставен Констативен протокол за резултатите от подбора. Наред с
това по делото няма данни, от които да е видно каква е тежестта на всеки един от
критериите при формиране на крайното решение за това, с кои от лицата, заемащи
длъжността „*“ следва да бъде прекратено трудовото правоотношение. Не са приложени и
доказателства в подкрепа на така установеното с констативния протокол. Така от една
страна не става ясно по кои от определените от закона и със заповедта на работодателя
критерии, всяко едно от лицата учстващи в подбора каква оценка е получило, още повече че
със заповедта на Директора не е определено всеки от критериите каква относителна тежест
има при извършването на оценката на лицата измежду които се извършва подбора.
Според въззивният съд, въведените със заповедта на Директора на Детска градина
„Еделвайс“ допълнителни критерии за осъществяване на подбора не допринасят за неговата
обективност и точна оценка на кандидатите, а точно обратното- сочат на основания за
субективизъм при извършването на подбора по чл. 329 от КТ в конкретния случай. Не става
ясно как са оценени лицата участващи в подбора за способността им за работа в екип.
Според въззивният съд неясно е поради какви причини са включени като критерии при
извършването на подбора- положени усилия за набиране на нови деца в яслената група и
уменията за диалог с родителите на децата. От една страна това са критерии, които не са
свързани пряко със задълженията на участниците в подбора съобразно длъжността „*“, а от
друга не е ясно с какво би допринесло за работата привличане на нови деца в яслената
група, при положение че детската ясла е единствената в селото и липсва конкуренция.
Според въззивният състав на съда, включването на тези допълнителни критерии при
извършването на подбора е създало предпоставки за субективизъм при преценката, а от
20
друга страна за предоставяне на преимущество на едни от лицата участващи в подбора пред
други, въз основа на критерии които не са съществени във връка с изпълненията на
задълженията, въведени за длъжността „*“ с изготвената длъжностна характеристика.
Поради изложените съображения, въззивният състав на ОС Благоевград намира уволнението
на въззиваемата А. Ш. Г. за незаконно и поради неспазване на правилата за извършване
подбор по реда на чл. 329 от КТ и неговата незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да упражнява
добросъвестно субективното си право на уволнение, при зачитане на правата и
задълженията на работника или служителя като страна по трудовото правоотношение.
Въззивният съд споделя извода на първоинстационния съд, че въз основа на събраните пред
РС Г. Д. писмени и гласни доказателства, не се устаноява уволнението на ищцата де е
извършено въз основа на личностни, политически или дискриминационни мотиви.
При изложените съображения, предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 344 от КТ са основателни и правилно са били уважени от първоинстанционния съд.
Въззивният съд приема за основателен и доказан и акцесорния иск за присъждане на
обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Неоснователни са доводите наведени с въззивната жалба
за неправилност на обжалваното решение в тази му част.
С Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГК, са
дадени задължителни укзазания на съдилищата във връзка с приложението на чл. 225 ал.1 от
КТ. Посочено е че оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт,
елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ. От факта на безработица
през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на
обезщетение. Поради това съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания, поради което с цитираното ТР е възложено в
тежест на ищеца доказването, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Прието е че
доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно
отрицателния факт. В този смисъл приема се от ОСГК на ВКС, че фактът на безработица
може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда
като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя
съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62 ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок
на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за
установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение.
21
Въззивният съд намира че представените писмени доказатества в тяхната съвкупност,
установяват че ищцата е останала без работа за период от 6 месеца след незаконното и
уволнение. Не се твърди от ответната страна че същата е започнала работа или че през този
период е получавал доходи, а ако такова твърдение бъде наведено пред съда, то тогава
ответника щеше да носи доказателствената тежест за неговото доказване./Решение №
92/29.05.2013г. по гр.д. № 1033/2012г. на III г.о. на ВКС/
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271, ал.
1 от ГПК, обжалваното решение на РС Г. Д. следва да бъде потвърдено, като за този си
извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на
първостепенния съд, които са правилни, като съобразени с материалния закон и
константната практика на ВКС.
С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдена
Детска градина „Еделвайс“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с. Б.,
ул. „Балиница“ № 26, представлявана от директора А. Г., да заплати на въззиваемата А. Ш.
Г., ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г. Д., сума в размер на 1077.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319/30.12.2024г., постановено по гр.д. № 745/2024г. по описа
на РС Г. Д..
ОСЪЖДА Детска градина „Еделвайс“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление с. Б., ул. „Балиница“ № 26, представлявана от директора А. Г., да заплати на А.
Ш. Г., ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Г. Д., сума в размер на 1077.00лв. за адвокатско
възнаграждение, пред въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22