№ 29
гр. Велико Търново, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Ирена Колева
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500938 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 ГПК вр. чл.28 ал.6 ЗЗакД.
Образувано е по подадена от АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – С въззивна
жалба против Решение № 505/29.11.2021г. по гр.дело № 1990/2021 г. по описа на Районен
съд-ГО, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя в настоящото производство за
промяна на взетата по чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗакД мярка за закрила по отношение на
непълнолетното дете Ц. ЕМ. С., ЕГН **********, социална услуга от резидентен тип чрез
настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – град С в
настаняване в Преходно жилище за деца на възраст от 15г. до 18г. в град С. Жалбоподателят
счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и изложените в него правни изводи не
съответстват на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и социален
доклад. Излага, че изразеното от детето при изслушването му по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗакД
нежелание за преместване в Преходно жилище за деца на възраст от 15г. до 18г. в град С
има инцидентен характер и се дължи единствено на конфликт с друго дете, потребител на
същата социална услуга, след което то е заявило и декларирало писмено желанието си да
бъде настанено в посоченото жилище. Посочва, че настаняването му в него се явява и
наложително с оглед потребностите за възрастта му, пол и учебна заетост. Прави искане за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата за
промяна на мярката за закрила бъде уважена.
В проведеното съдебно заседание АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – С, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването
й по подробно изложени фактически и правни съображения.
1
Особеният представител, назначен на непълнолетното дете, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, както и
събраните по делото доказателства, в това число и пред настоящата инстанция, приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд-ГО е било образувано по молба на АСП, Дирекция
„Социално подпомагане“ – С с правно основание чл.30а ЗЗакД с искане за промяна на
взетата спрямо непълнолетното дете Ц. ЕМ. С., ЕГН **********, мярка за закрила по чл.4
ал.1 т.5 от ЗЗакД от настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания – град С в настаняване в Преходно жилище за деца на възраст от 15г. до 18г. в
град С. Изложени са твърдения, че детето желае да бъде преместено в преходно жилище
поради невъзможността да се адаптира в средата на ЦНСТДБУ с оглед ниската възраст на
останалите потребители на социалната услуга и че е заявило това свое желание писмено.
Посочено е, че в преходното жилище то е създало приятелства и фактически прекарва по-
голяма част от времето си там, както и че желаната промяна е осъществена по
административен ред с издаването на приложената Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-020/30.09.2021г.
на директора на Дирекция „СП“-С.
По делото е установено, че детето е отглеждано в семейна среда до средата на 2007г.,
когато майката заминава в чужбина и прекъсва връзката си със семейството, след което
заедно със свои брат и сестра детето Ц.С. е било ползвател на услугата „седмична грижа“ в
ДДЛВГ-с.Страхилово. Другият родител изпълнявал своите родителски задължения до
2013г., когато преустановява контактите си с децата. Видно от Решение № 350/30.12.2020г.
по гр.дело № 1757/2020г. по описа на Районен съд-ГО, влязло в законна сила от
19.01.2021г., взетата по-рано по съдебен ред мярка за закрила спрямо непълнолетното дете
„настаняване в професионално приемно семейство“ е била прекратена и същото настанено в
„ЦНСТДБУ“-град С до навършване на пълнолетие, а ако продължава да учи до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до настъпване на други
основания за изменение или прекратяване на настаняването.
За да отхвърли подадената молба, районният съд е приел, че с оглед изявлението на
детето при изслушването му по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗакД, то не е адаптирано в новата
среда на преходното жилище, чувства се емоционално напрегнато, неспокойно и застрашено
в резултат от поведението на други деца, потребители на социална услуга, поради което
предложената промяна не е в негов най-добър интерес.
Пред настоящата инстанция е представено заявление от непълнолетната, подадено на
03.12.2021г. до АСП, Дирекция „СП“-С, с което е поискала настаняване в Преходно жилище
за деца от 15г. до 18г., находящо се в град С. При изслушването й пред съда същата изрази
желанието си да бъде преместена в посоченото жилище, където вече се чувства спокойна и
по-добре сред свои връстници. Обяснява изявлението си пред районния съд с инцидентен
конфликт с друг потребител на същата услуга, който понастоящем не съществува.
Изложеното се потвърждава и от представения по делото социален доклад, в който се
заключава, че в интерес на непълнолетното дете е то да бъде настанено в преходното
жилище, където ще живее в позната среда, близка до семейната, заедно със своите
връстници, с цел гарантиране по най-добър начин на правата и интересите му.
По делото се спори осигурява ли исканата от жалбоподателя промяна в мярката за
закрила на детето най-добрия интерес на последното или не.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.28 ал.6 ЗЗакД, от
легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Мерките за закрила на детето, осъществявани по реда на ЗЗакД, са предвидени в чл.4
2
от закона. Съгласно нормата на чл.30а от ЗЗакД, при промяна на мярката за закрила на
детето по чл.4 ал.1 т.2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл.26-чл.28 и промяната се
допуска само при установен интерес на детето.
Преди предприемане на временното настаняване на детето по административен ред
със Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-020/30.09.2021г. на директора на Дирекция „СП“-С, то е било с
мярка за закрила по чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗакД – социална услуга за резидентна грижа. Центърът
за настаняване от семеен тип, в какъвто е било настанено непълнолетното дете, е социална
услуга от резидентен тип, която предоставя жизнена среда за пълноценно израстване и
развитие на деца, лишени от родителска грижа, за които към момента на настаняването в
него са изчерпани възможностите за връщане в биологичното семейство, настаняване при
близки и роднини или приемно семейство, като децата в него са смесени по възраст. Такава
услуга представлява и Преходното жилище, но потребителите й са деца на възраст от 15г.
до 18 г., които водят по-самостоятелен начин на живот и са подпомогнати от
професионалисти, с цел изграждане на умения за самостоятелен и независим живот и
подготовка за извеждането им от специализираната институция. В този ред, по наведените
във въззивната жалба оплаквания следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.3 от
ЗЗакД изрично посочва принципите, на които се основава закрилата на детето, като един от
тях е осигуряването на най-добрия интерес на детето. В § 1 т.5 от ДР на ЗЗакД са посочени
критериите, с оглед на които се преценява най-добрия интерес на детето. В тази връзка,
макар и желанията на непълнолетното дете да са важни при преценка на неговия неговия
интерес, това не следва да бъде за сметка на индивидуалното му развитие, правилното
възпитание, потребностите на възрастта му и пълноценното израстване като личност. Освен
това се установи се, че съществуващият по-рано конфликт между детето и друг потребител
на социалната услуга в преходното жилище е бил изолиран случай, а и последният вече не
ползва услугата, както и че там е гарантирано физическото, психическото и емоционално
здраве на непълнолетната. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно и обосновано е да бъде променена мярката за закрила по отношение на
навършилото 15-годишна възраст дете, като бъде прекратено настаняването му в Центърът
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – град С и същото настанено в
Преходно жилище за деца на възраст от 15г. до 18г. в град С.
Ето защо, подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното решение отменено като
неправилно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 505/29.11.2021г. по гр.дело № 1990/2021 г. по описа на
Районен съд-ГО, с което е отхвърлена молбата на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“
– град С за промяна на мярката за закрила на непълнолетното дете Ц. ЕМ. С., ЕГН
**********, чрез прекратяване на настаняването му в Центърът за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – град С и настаняване в Преходно жилище за деца на възраст от
15г. до 18г. - град С, като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОМЕНЯ мярката за закрила по чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗакД, взета спрямо
непълнолетното дете Ц. ЕМ. С., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА настаняването й в
Центърът за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – град С и я НАСТАНЯВА в
Преходно жилище за деца на възраст от 15г. до 18г. - град С, до навършване на пълнолетие,
а ако продължава да учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-
3
годишна възраст или до настъпването на други основания за изменение или прекратяване на
настаняването.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4