№ 1206
гр. Перник, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720104897 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от Кодекса на застраховането КЗ/ ,
връзка чл.49 ЗЗД и 86 ЗЗД
Образувано е по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юк. Г.В., срещу Община
Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми:
сумата 2161 лева,главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на трето лице по регресна претенция както и
мораторна лихва върху тази главница считано от 01.09.2019 до 01.09.2022
депозиране на исковата молба - в размер на 658.51 лева – до окончателното
изплащане на сумата
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че :
-на 03.09.2017 г. в гр. Перник, на ул. Стара планина на пътното платно
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ като л.а. марка „**** **, с
рег. № ** **** **, попада в дупка с остри ръбове, представляваща
необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното
платно.
На автомобила са нанесени щети –разкъсана предна лява гума и задна
лява гума и деформирани предна лява и задна лява алуминиеви джанти.
Съставен е Протокол за ПТП № 1603283 от 03.09.2017 от сектор ПП на
МВР Перник
На 14.09.2017г. е подадено уведомление-декларация за щета по
1
застраховка Каско на МПС от Б.Е.М. ЕГН ********** с искане за
обезщетяване на нанесени вреди на собственика на застрахования автомобил
по застраховка Каско и е заведена преписка по щета № 950 17 *********
В хода на последното бил извършен оглед на автомобила и съставен
опис на вредите.
В тази връзка била определена стойност на вредите в размер 2151лева и
10лв.ликвидационни разходи по щетата.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата.
В тази връзка се твърди, че в случая ПТП настъпило поради
неподдържане на пътното платно в гр. Перник в състояние, годно за нормално
придвижване на МПС.
Поради това и ищецът счита, че Община Перник не е положила нужната
грижа за поддръжка на пътното платно, поради което и отговорността й
следвало да бъде ангажирана по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Излагат се подробни доводи, че пътят, където настъпило ПТП бил
общинска собственост и именно общината следвало да го поддържа съгласно
§ 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 31 от Закона за
пътищата.
Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото
дружество изпратило до ответника покана за доброволно изпълнение от
11.10.2017г., ведно с релевантните документи.
Общината обаче така и не заплатила претендираните суми. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени:
Комбинирана застрахователна полица
Досие на полицата
Протокол за ПТП
Уведомление-декларация за щета по застраховка Каско на МПС
Документи за лек автомобил **** **
Опис на щетите,
Калкулация-ремонт, доклад по щетата, платежно нареждане
Писмо-покана за доброволно изпълнение с обр.разписка, ОУ за
застраховка Каско и Злополука
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника.
Посочва се на първо място, че от исковата молба и от доказателствата
2
към нея вкл. протокол за ПТП не ставало ясно къде на ул. Ст.планина е
настъпило процесното ПТП нито къде на самото пътно платно е разположена
процесната необезопасена дупка. В тази връзка и ответникът не можел да
организира защитата си, доколкото не можел да прецени дали процесната
шахта е негова собственост съответно дали е стопанисвана и поддържана от
него. Уточнява се, че Общината действително е собственик на общинските
пътища, но не и на всички елементи на техническата инфраструктура в това
число отводнителни или електроразпределителни шахти. По тези
съображения и ответникът счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
иска.
На следващо място се твърди, че водачът на увреденото МПС бил
нарушил Закона за движението по пътищата като се бил движил с
несъобразена с пътния участък скорост, поради което и не могъл да избегне
видимо препятствие. По тези съображения ответната община счита, че не е
налице виновно действие или бездействие от страна на нейни служители.
Оспорва се и механизмът на процесното ПТП като в тази връзка се
оспорва и съставеният протокол за ПТП с аргумента, че полицейските
служители съставили същия не са посетили произшествието, видно от
отбелязване в протокола.
По отношение на претендирания размер Общината счита, че същият
бил прекомерно завишен с оглед действително претърпените вреди, които
следвало да бъдат оценени по метода на средните пазарни цени.
Предвид оспорването на главницата се оспорва дължимостта съответно
размера на претендираното обезщетение за забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени, евентуално
присъдени в по-малък размер.
По делото е изготвена съдебна автотехническа / САТЕ/ експертиза .
Разпитан е като свидетел – дл.лице съставител на Протокола за ПТП
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“/ се установява, че на посочената дата лицето е сключило с
ищцовото дружество договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
„Злополука“ със срок на действие –включващ се в процесния период с
предмет - лек автомобил марка „**** ** с посочените данни.
Установява се, че в тази връзка е издадена и подписана застрахователна
полица .
От представен талон на МПС е видно, че автомобилът е собственост на
правоспособен водач /съгласно свидетелство за управление на МПС/ като
МПС е преминало ГТП – съгласно талон за ГТП.
На следващо място съгласно уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ подадено от посоченото лице, процесният
3
автомобил е претърпял ПТП на процесната дата в гр. Перник, на ул.
Ст.планина – като автомобилът е попаднал в дупка с остри ръбове,
представляваща необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие
на пътното платно.
Видно от доказателствата- на автомобила са нанесени щети –разкъсана
предна лява гума и задна лява гума и деформирани предна лява и задна лява
алуминиеви джанти.
Съставен е Протокол за ПТП № 1603283 от 03.09.2017 от сектор ПП на
МВР Перник
На 14.09.2017г. е подадено уведомление-декларация за щета по
застраховка Каско на МПС от Б.Е.М. ЕГН ********** с искане за
обезщетяване на нанесени вреди на собственика на застрахования автомобил
по застраховка Каско и е заведена преписка по щета № 950 17 *********
В хода на последното бил извършен оглед на автомобила и съставен
опис на вредите.
В тази връзка била определена стойност на вредите в размер 2151лева и
10лв.ликвидационни разходи по щетата.
Видно от доказателствата- ищецът като застраховател по застраховка
„Каско“ на МПС е имал право да встъпи в правата на увредения срещу
причинителя на вредата.
Не се спори и че в тази връзка ищцовото дружество е образувало
ликвидационна преписка – Съгласно опис на претенция от 04.10.2017г. при
процесното ПТП на МПС са нанесени щети: посочени по-горе
Видно от калкулация по щета /заключителна/ и отделни калкулации по
видове дейности – общите разходи за ремонта – труд и резервни части
възлизат на посочената в исковата молба сума.
Видно от представеното преводно нареждане сумата е изплатена на
водача по банков път.
На следващо място от представена по делото регресна покана се
установява, че ищецът е отправил искане до ответната община за
възстановяване на сумата –обезщетение за настъпилата щета и
ликвидационни разноски. Регресната покана е получена с обр.разписка.
Липсва спор, че ответната Община не е заплатила на ищцовото дружество
претендираната от него сума.
От показанията на свидетеля съставител на Протокола на ПТП се
установяват горните обстоятелства.
Посочените показания съдът кредитира, доколкото същите са
последователни предвид изминалия период от време и съответстват на
останалите писмени доказателства. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че вещото лице по изготвената съдебна автотехническа
експертиза - вещото лице посочва, че застрахователното дружество е
определило размера на обезщетението по експертна оценка, тъй като
процесният автомобил е произведен 2012г. - на възраст 10 години /т.е. след
първоначална регистрация/
4
Според вещото лице стойността на новите части е 2135лв. и стойността
на труд 16лв. или общо 2151лв. – каквато е исковата претенция т.е. същата не
е завишена, а реална.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 от КЗ, както и иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410 от КЗ е да
докаже:
1) наличие на валидно сключен застрахователен договор по застраховка
„Каско на МПС“ към момента на застрахователното събитие между ищеца и
собственика на увредения автомобил;
2) настъпване на самото застрахователно събитие – процесното ПТП на
път, който е общинска собственост;
3) наличието на нарушена пътна настилка;
4) уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок;
5) размера на щетата, чието възстановяване се дължи;
6) наличието на пряка причинно – следствена връзка между вредите и
лошото състояние на пътната настилка и
7) заплащането на застрахователно обезщетение в полза на
застрахованото лице.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липса на
регресна отговорност от негова страна.
В настоящия случай по делото липсва спор, че сключеният между ищеца
и лицето-собственик на автомобила застрахователен договор, за който е
издадена комбинирана застрахователна полица по застраховка „Каско“ и
„Злополука“ -валиден и че същият е действал към датата на настъпване на
застрахователното събитие .
От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП съставен от
служители на МВР при посещение „на място“ и показанията на свидетеля се
установява, че е настъпило застрахователно събитие – застрахованият
автомобил е станал участник в ПТП, при което е претърпял вреди, като
5
застрахованото лице е уведомило своевременно за тези обстоятелства
ищцовото дружество, във връзка с което последното е образувало и
ликвидационна преписка – щета в материалите по която се съдържат опис-
заключение за вреди на МПС и снимков материал.
В тази връзка и възраженията на ответника за недоказаност на ПТП са
неоснователни. Това е така, доколкото ПТП е описано подробно в протокола
за ПТП, а и в експертизата по делото.
На следващо място по делото категорично се установи, че предвид
сключената застраховка на увреденото лице е определено за заплащане
обезщетение – за претърпяната щета.
Съгласно чл. 30 от Закона за движение по пътищата, задълженията по
поддържането на републиканските пътища са разпределени между Агенция
пътна инфраструктура и общините в зависимост от това дали пътят е в
границите на урбанизираната територия или извън нея, като това става по
взаимна договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП.
Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установената дупка представлява препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението.
Според чл. 52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие
на пътя, когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно
Община Перник, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди – като същите не са
сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му.
Видът на препятствието и местонахождението му на пътното платно се
установяват категорично от свидетелските показания, но най-вече от
заключението на вещото лице.
От заключението на вещото лице се установява, че механизмът на
настъпване на щетите съответства на описания в исковата молба.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване, възложените в негова тежест факти.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в :
Решение № 165/24.10.2013 г. по търг.д. № 469/2012 г. на 2-ро т.о.,
Решение № 52/08.07.2010г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и
Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010г. на ВКС, ТК, I т. о.,
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, въведена с чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН, се прилага
като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
6
надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06г. на КФН не е
задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на
заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по
чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени документи за извършен
ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. При
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение на релевантния правен въпрос е
валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 226 от КЗ /отм./, така и при
регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./.
Предвид практиката на ВКС и при съобразяване на заключението на
вещото лице съдът счита, че следва да основе изводите си за размера на
обезщетението въз основа и на изплатената на застрахованото лице сума. В
настоящия случай се установи, че всички щети по МПС са в причинна връзка
с процесното ПТП.
В тази връзка, доколкото застрахователят е възстановил вредите на
увредения има право да иска от причинителя им това, което е платил.
В хода на производството ответникът не установи да е сигнализирал
препятствието /дупката/.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е
можел, а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне
препятствието. Следователно, от негова страна не е налице нарушение на
правилата за движение.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дефектът на пътното платно
Поради това след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника.
По тези съображения искът по чл. 410, ал. 1 от КЗ се явява доказан по
основание, както и по размер
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В случая ответникът е изпаднал в забава с изтичане на дадения /от
дружеството в поканата/ седмодневен срок от получаване на поканата за
7
плащане на вземането на 01.09.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне. Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за
забава в размер на законната лихва за предявения период от 01.09.2019 г. до
01.09.2022 г. върху главницата е в размер 658.51 лева, до който размер и този
иск се явява основателен и доказан.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба 01 09 2022 до окончателното изплащане на сумата, това искане също е
основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Предвид изхода на делото такива се дължат от ответната Община :
общо в размер 712.78лв. по списък по чл.80 ГПК
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, с
ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. Стефан Караджа № 2, следните суми: сумата 2161 лева,главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето
лице по повод ПТП от 03.09.2017 г. в гр. Перник, на ул. Стара планина с л.а.
марка „**** **, с рег. № ** **** **, попаднал в дупка,с нанесени щети по
съставен Протокол за ПТП № 1603283 от 03.09.2017 от сектор ПП на МВР
Перник, заведена преписка по щета № 950 17 0301014 и с определена
стойност на вредите в размер 2151лева и 10лв. ликвидационни разходи по
щетата, както и мораторна лихва върху тази главница считано от 01.09.2019
до 01.09.2022 депозиране на исковата молба - в размер на 658.51 лева , както
и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба
01.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 – сумата
общо в размер 712.78лв. по списък по чл.80 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8