РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 254 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от Б. Д. А., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование „Б. – Б. А.“ – гр. ВТ, ЕИК ***, срещу Решение **52/09.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на търговеца срещу Разпореждане изх. № С190003-137-0008767/01.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, издадено по молба вх. С190003-000-0497986/26.09.2019 г. с искане да бъдат признати за погасени по давност публични задължения, предмет на изп. дело ***********/2012 г.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно жалбоподателят счита, че съобщенията и разпорежданията, за които решаващият орган приема, че са прекъснали давността, не са му връчени надлежно, въпреки наличието на електронен адрес за кореспонденция или на упълномощено лице, известни на приходната администрация. Посочва още, че по отношение на него не са били налице обстоятелства за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК и няма публикувани съобщения по тази процедура. Твърди, че присъединяването от 05.10.2016 г. не е действие по изпълнението и не е довело до прекъсване на давността, а първото прекъсване е на 09.10.2019 г., когато му е връчено постановление за налагане на обезпечителни мерки. Поради това счита, че посочените от него в искането задължения са погасени по давност. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител.
Ответникът в производството, Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че установените задължения са възникнали в резултат от подадени декларации от задълженото лице и на него е било известно в какъв срок следва да се внесат. Посочва още, че с разпореждане от 10.06.2019 г. част от задълженията са приети за погасени по давност, а за останалите давността е била прекъсната с разпореждане от 05.10.2016 г. и новият давностен срок не е изтекъл. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение **52/09.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, издадено в производство по чл. 266 от ДОПК във връзка с жалба на едноличния търговец срещу Разпореждане изх. № С190003-137-0008767/01.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна.
Обжалваното пред решаващия орган разпореждане е издадено по молба вх. С190003-000-0497986/26.09.2019 г. С посочената молба, едноличният търговец е поискал да бъдат признати за погасени по давност публични задължения, предмет на изп. дело ***********/2012 г. в общ размер 10 140,12 лева, описани подробно в искането, представляващи задължения за ДОО като самоосигуряващо се лице, за ЗО, за ФГВРС и за УПФ за периоди от 12.2010 до 12.2012 г.
С това разпореждане, публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност посочените в молбата задължения, като е изложил мотиви, че срокът на давност за осигурителни задължения по ДД обр. 6 за период 01.12.2010 – 31.11.2011 г. и годишна декларация на самоосигуряващо се лице за 2010 г. е започнал да тече на 01.01.2012 г., прекъснат е с мерки по принудително изпълнение – присъединяване на задълженията към изпълнително дело ***********/2012 г. на 05.10.2016 г. с разпореждане за присъединяване № С160003-105-0074781/05.10.2016 г., откогато тече нов срок на давност, който не е изтекъл към датата на разпореждането.
Във връзка с осигурителните задължения по ДД обр. 6 за период 01.12.2011 – 30.04.2012 г. и годишна декларация на самоосигуряващо се лице за 2011 г., давностният срок е започнал да тече на 01.01.2013 г., прекъснат е с мерки по принудително изпълнение – присъединяване на задълженията към изпълнително дело ***********/2012 г. на 05.10.2016 г. с разпореждане за присъединяване № С160003-105-0074781/05.10.2016 г., откогато тече нов срок на давност, който не е изтекъл към датата на разпореждането.
Срокът на давност за осигурителните задължения на самоосигуряващото се лице по годишна декларация за 2012 г. със срок на плащане 2013 г. е започнал да тече на 01.01.2014 г., прекъснат е с мерки по принудително изпълнение – присъединяване на задълженията към изпълнително дело ***********/2012 г. на 05.10.2016 г. с разпореждане за присъединяване № С160003-105-0074781/05.10.2016 г., откогато тече нов срок на давност, който не е изтекъл към датата на разпореждането.
В обжалваното пред съда решение, Директорът на ТД на НАП – Варна е приел за установено, че изпълнителното дело е образувано през 2012 г. за събиране на глоба по фиш от ОД на МВР – Л, като съобщенията за доброволно изпълнение са върнати в цялост с отбелязване „сменен адрес“. С разпореждане изх. № С160003-105-0074781/05.10.2016 г. за събиране към изпълнителното дело са присъединени изискуеми публични задължения, сред които са разглежданите. За това разпореждане решаващият орган посочва, че не е връчено като „непотърсено“. След това изброява задълженията, които са приети за погасени по давност с разпореждане от 10.06.2019 г., което също е невръчено от лицензиран пощенски оператор с отбелязване „непотърсено“. Цитира и искането от 25.09.2016 г., по което е издадено обжалваното разпореждане.
При така констатираните факти, решаващият орган приема, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, че посочените публични държавни вземания са ликвидни и изискуеми и цитира разпоредбите на чл. 171 от ДОПК относно давностните срокове. Приема, че с предприетото от публичния изпълнител действие по принудително изпълнение, изразяващо се в присъединяване на публичен взискател с разпореждането от 05.10.2016 г., давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК и от прекъсването започва да тече нова давност, която не е изтекла към момента на издаване на решението. Предвид това оставя без уважение жалбата. Решението е връчено чрез пълномощник на 18.12.2019 г., жалбата срещу него е подадена на 23.12.2019 г. в ТД на НАП – Варна.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 268 от ДОПК от длъжника по изпълнителното дело, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Спор по фактите, засягащ размера и основанията на публичните вземания, за които е поискано да бъдат приети за погасени по давност, няма.
Спорът е правен и се отнася до въпроса дали разпореждането за присъединяване изх. № С160003-105-0074781/05.10.2016 г., което, видно от писмото с обратна разписка на стр. 53 от делото не е било връчено на адресата като непотърсено, прекъсва давността за изброените в искането публични вземания и в съответствие с отговора на този въпрос – дали към датата на молбата е била изтекла погасителната давност за посочените в нея задължения.
Във връзка с връчването на актовете на публичния изпълнител по посоченото изпълнително дело съдът констатира, че съобщението за доброволно изпълнение от 16.07.2012 г., касаещо единственото изпълнително основание — фиш от ОД на МВР – Л, не е връчено, като според представените в преписката доказателства, то е изпратено на физическото лице Б. Д. А. на адрес гр. Варна, ул. „***“ **, ВХ. *, ЕТ. *, АП. ** и е върнато с отбелязване „сменен адрес“. Няма данни за други опити за връчването му. Това публично вземане е прието за погасено по давност и отписано с разпореждане изх. № С190003-137-0005447/10.06.2019 г.
Процесните публични вземания са присъединени към това изпълнително дело с разпореждане за присъединяване изх. № С160003-105-0074781/05.10.2016 г. Що се отнася до връчването на това разпореждане за присъединяване, съдът констатира, че то е изпратено за връчване на физическото лице Б. Д. А. на адрес гр. Варна, ул. „***“ **, ВХ. *, ЕТ. *, АП. **. Този адрес е постоянният адрес на физическото лице, действащо и като едноличен търговец, който по правилата на чл. 8 от ДОПК определя компетентната териториална дирекция. В същото време адресът за кореспонденция, приложим в производствата по ДОПК съгласно чл. 29, ал. 1 от кодекса, е определен в чл. 28 от него и съгласно ал. 1, т. 1 за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица е вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци – адресът на управление. Към жалбата си жалбоподателят е представил справка от търговския регистър, съгласно която седалището и адресът на управление, както и адресът за кореспонденция с НАП на територията на страната е в гр. ВТ, ул. „***“ № **, вх. *, ет.*. Представено е и заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС, вх. № 8523/25.03.2010 г., с което жалбоподателят като ЕТ обявява на органите на НАП електронен адрес за кореспонденция. Данни и доказателства, че търговецът е бил търсен за връчване на разпореждането за присъединяване на адреса за кореспонденция или че то му е било връчено на обявения от него електронен адрес, не са представени. Нещо повече, не са представени доказателства, че търговецът е бил търсен от НАП или са правени опити за връчване на разпореждането по особения ред на чл. 32 от ДОПК. Предвид това, съдът приема за безспорно установено, че поради изпращането му до адрес, който не е обявеният от жалбоподателя адрес за кореспонденция с НАП в нарушение на чл. 29 от ДОПК, следователно по причини, които не могат да бъдат вменени на жалбоподателя, разпореждането за присъединяване не е достигнало до неговото знание, и към връчването е неприложима презумпцията по чл. 32 от ДОПК.
По отношение на процесните публични вземания, които дотогава не са били предмет на изпълнителното дело, това разпореждане за присъединяване фактически представлява първо действие по принудително изпълнение. Поради характера на публичните вземания, изпълнителни основания за които са подадени от длъжника декларации, именно присъединяването манифестира желанието на публичния взискател да започне производство за събиране на тези вземания, тоест да пристъпи към действия, насочени към принудителното им събиране.
С оглед несъобщаването му на длъжника обаче това присъединяване не може да прекъсне давността, предвид разрешението, дадено в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, според което давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва, тъй като давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Съгласно доказателствата в преписката, най-ранната дата, на която може да се приеме, че длъжникът безспорно е знаел за присъединяване на процесните задължения към изпълнителното дело, е 06.06.2019 г., когато от него е подадена молба за тяхното частично погасяване по давност, в която са посочени както номерът на изпълнителното дело, така и основанието и периодите на процесните задължения. Поради това законосъобразността на изводите на публичния изпълнител и на решаващия орган ще бъде преценена с оглед тази дата.
В това отношение, принципните съображения в обжалваното разпореждане относно началото на давностните срокове за отделните задължения по периоди на възникването им, са правилни.
Срокът на давност за осигурителни задължения по ДД обр. 6 за период 01.12.2010 – 31.11.2011 г. и годишна декларация на самоосигуряващо се лице за 2010 г. е започнал да тече на 01.01.2012 г., този за осигурителните задължения по ДД обр. 6 за период 01.12.2011 – 30.04.2012 г. и годишна декларация на самоосигуряващо се лице за 2011 г. е започнал да тече на 01.01.2013 г., а този за осигурителните задължения на самоосигуряващото се лице по годишна декларация за 2012 г. със срок на плащане 2013 г. е започнал да тече на 01.01.2014 г. Съответно абсолютната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за първата категория задължения е изтекла на 31.12.2016 г., за втората – на 31.12.2017 г., а за третата – на 31.12.2018 г., като се има предвид, че преди 06.06.2019 г. липсват данни за редовно връчени съобщения за извършени действия по изпълнението, които да прекъснат давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК конкретно по отношение на тези задължения. Твърдения за спиране на давността не са направени.
Предвид гореизложеното, разпореждането, с което е отказано да бъдат признати за погасени по давност публичните задължения, предмет на изп. дело ***********/2012 г., посочени в молба вх. С190003-000-0497986/26.09.2019 г., както и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – Варна, са издадени при неправилно приложение на материалния закон, което налага тяхната отмяна. Преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по молбата при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването на закона.
При този изход на производството, искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на внесената д.т. за производството е основателно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба от Б. Д. А., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование „Б. – Б. А.“ – гр. ВТ, ЕИК ***, Решение **52/09.12.2019 г. на Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, постановено по жалба на търговеца срещу Разпореждане изх. № С190003-137-0008767/01.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № С190003-137-0008767/01.10.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, издадено по молба вх. С190003-000-0497986/26.09.2019 г. от Б. Д. А., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование „Б. – Б. А.“ – гр. ВТ, ЕИК ***, с искане да бъдат признати за погасени по давност публични задължения, предмет на изп. дело ***********/2012 г.
ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за ново произнасяне по молба вх. С190003-000-0497986/26.09.2019 г. от Б. Д. А., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование „Б. – Б. А.“ – гр. ВТ, ЕИК ***, да бъдат признати за погасени по давност публични задължения, предмет на изп. дело ***********/2012 г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Б. Д. А., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование „Б. – Б. А.“ – гр. ВТ, ЕИК ***, сумата 50 (Петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: