Определение по дело №126/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 5383/16.07.2010г., постановено по гр.д. №1112/2008г. по описа на РС Б., в частта му в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 от ЗС срещу К. М. П. и Г. Т. П., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, Ч. Адвокатско дружество “Д., Т. и П., представлявано от А. Д. Д. и А. Г. Т..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния съд, оплаквания за превратно тълкуване на събраните доказателства, което е обусловило неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение в частта му в която иска с правно основание чл. 109 от ЗС е отхвърлен срещу Попови, за което в жалбата се излагат подробни аргументи. Отделно са наведени оплаквания за допуснато процесуално нарушение на нормата на чл. 238 ал.1 от ГПК, тъй като първостепенният съд при наличието на законовите основания за това и при изрично искане на страната, не се е произнесъл по отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу К. М. П. и Г. Т. П. с неприсъствено съдебно решение. С депозираната въззивна жалба от въззивния съд се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск като доказан и основателен. Във въззивната жалба е направено доказателствено искане - за допускане на допълнителни гласни доказателства Ч. разпит на свидетелите при довеждане.

Срещу Решение № 5383/16.07.2010г., постановено по гр.д. №1112/2008г. по описа на РС Б., е депозирана въззивна жалба от А. Петър П., АК Б., като процесуален представител на Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. Михайлов” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. Михайлов” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4. Недоволни от решението на първоинстанционния съд, жалбоподателите Ч. своя процесуален пълномощник навеждат оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като считат същото за порочно и поради това че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния съд, оплаквания за превратно тълкуване на събраните доказателства, което е обусловило неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение с което предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е уважен като основателен. Наведени са възражения, че от събраните доказателства не се установява и доказва, че ако ответниците преминават през процесния имот, то правата на ищците, които са собственици само на 25.14 % от правото на собственост са накърнени, тъй като не се установява кой от ищците коя част точно от дворното място ползва и с какво се накърнява правото му да ползва същата тази част. Възразява се, че тъй като ищците са собственици само на идеална част от спорния недвижим имот, то предпоставка за уважаването на предявените искове е наличието на договореност между всички собственици на дворното място, по силата на която да е определено кой от тях каква реална част от съсобствения имот ще ползва и по какъв начин, като не доказано е останало накърняването на личните права на всеки от съсобствениците поотделно, а не на всички съсобственици изобщо. Оплакванията са и за недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС по отношение на жалбоподателите по тази въззивна жалба, доколкото не се установи и доказа че те ежедневно и непрекъснато преминават през процесното дворно място и паркират там автомобилите си и така накърняват правото на собственост на част от собствениците на този недвижим имот. Наведено е с въззивната жалба и оплакване, че първостепенният съд при анализа на доказателствата събрани по делото, не е коментирал установеното по делото от събраните доказателства обстоятелство, че подхода към жилищната сграда на ул. “П. Т. № 4 се извършва именно през спорното дворно място, като съобразно нормите на ЗУТ компетентните органи към Община Б. са задължени да осигурят на живущите в тази сграда и друг подход, за да се избегне преминаването и паркирането на автомобили в имот № 04297.613.380. Срещу основателността и размера на уважения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД се възразява, че съдът е присъдил обезщетение, което касае целия имот и следва да бъде заплатено на всички негови собственици, без да държи сметка,че иска е предявен само от собствениците на 1/ 4 идеална част от недвижимия имот. Доколкото иска касае и пропуснати ползи, то отново се възразява във въззивната жалба, че за отдаването на част или на целия недвижим имот под наем, следва да име решение на всички собственици на недвижимия имот по реда на чл. 32 от ЗС или по реда на ПУРНЕС, а данни за такова по делото липсват. С въззивната жалба жалбоподателите Ч. пълномощника си адвокат П. молят съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД като недоказани и неоснователни.

Въззивна жалба срещу Решение №5383/16.07.2010г., постановено по гр.д. №1112/2008г. по описа на РС Б., е депозирана и от К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. Кирил и М. № 10, . 3, ап. 10, Ч. пълномощника им А. Л. С. от АК Б.. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, както и за неговата порочност поради това че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактическите изводи на първоинстанционния съд въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства пред първата инстанция, като се твърди във въззивната жалба, че Божкови никога не са паркирали автомобили в процесния недвижим имот, като в тази посока категорични са свидетелските показания, в които се съдържат данни че тези лица само преминават през имота, но паркират автомобилите си на улицата откъм съда. Навеждат се доводи за недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като е останал неизяснен статута на недвижимия имот съгласно действащия градоустройствен план, като не става ясно как след като имота в по- голямата си част е собственост на Община Б., се установява че ответниците пречат на упражняването на правомощията по отношение на имота на ищците по делото. Навеждат се с жалбата фактически твърдения, че ответниците от много години преминават през този имот за да стигнат до домовете си и това е станало далеч преди ищците да станат собственици на идеални части от правото на собственост на процесния недвижим имот, като никой до този момент не се е противопоставял на тяхното преминаване през имота. Възразява се срещу уважения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като поради неизясняване на статута на процесния имот изобщо не се установява дали той може да се ползва за паркиране на автомобили и в тази връзка присъждането на обезщетение за пропуснати ползи е неоснователно. За част от жалбоподателите– В. Б. и П. Б., съдът неоснователно е счел че е налице хипотезата на чл. 41 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК, тъй като повече от 1 месеца не са открити на посочения по делото адрес, като обективно тези обстоятелства не са били налице и така съдът е счел че същите следва да се счита за редовно призовани по делото. Допуснато е във връзка с призоваването на тези лица съществено процесуално нарушение, тъй като същите са били неоснователно лишени от възможността за участват в процеса и да навеждат доводи и доказателства в защита на законните си права и интереси. И с тази въззивна жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

В срока по чл. 259 ал.1 е депозирана от С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, въззивна жалба срещу Решение № 5383/21.06.2010г., постановено по гр.д. №1112/2008г. по описа на РС Б., с която са навадени оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта му в която предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД са уважени срещу жалбоподателите С. А. С. и Е. Й. С.. Двамата навеждат доводи, че никога не са живели в апартамент от сградата на поземлен имот, съседен на процесния с № 04279.613.380, макар да са собственици на този апартамент. Тъй като не живеят в този имот, няма как двамата жалбоподатели по тази жалба, да са преминавали фактически и физически през имота на ищците и да са паркирали там автомобили и така да са пречели на ищците да упражняват правомощията си съобразно правото си на собственост. Нещо повече – навеждат се доводи че двамата не притежават в своя собственост и лек автомобил, поради което обективно невъзможно е да паркират МПС в спорния недвижим имот. Недоволни от постановеното срещу тях решение на първоинстанционния съд, двамата жалбоподатели изказват становище че в тази му част същото е изцяло необосновано, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства по делото. Идентични съображения са изложени и срещу уважения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. В жалбата е наведено възражение и за неоснователност на така предявените искове, като се излагат съображения, че с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 75/07.06.2005г. на сградата в която се намира апартамента собственост на С. А. С. и Е. Й. С., Община Б. е допуснала преминаването през спорния недвижим имот, като и към този момент по – голямата част от този имот е частна общинска собственост и не може правото на преминаване на ответниците по делото да бъде ограничавано по съдебен ред по искане на останалата част от собствениците на този недвижим имот. Не може да бъде присъждано обезщетение и за пропуснати ползи от неползването на между блоковото пространство за паркинг, след като същото не е отреждано за паркиране Ч. създаване на паркоместа и не може да се дължи обезщетение за право, което не се притежава от ищците. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателите - С. А. С., и Е. Й. С., молят въззивния съд да допусне събирането на нови гласни доказателства, които те са пропуснали да наведат пред първата съдебна инстанция.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадените въззивни жалби, пред първостепенния съд не е депозиран писмен отговор от другата страна, срещу нито една от тях.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Направеното доказателствено искане за допускане на допълнителни гласни доказателства Ч. разпит на свидетели при довеждане в две от жалбите, въззивният съд счете за преклудирано и процесуално недопустимо. Страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания още пред първата съдебна инстанция, като крайния срок за искането за събиране на доказателства е най – късно в първото по делото съдебно заседание./чл. 146 ал. 3 от ГПК/. Не са налице основания за допускане на допълнителни гласни доказателства, тъй като съобразно нормата на чл. 266 ал.1 от ГПК, пред въззивната инстанция страните не могат да твърдят нови обстоятелства или да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат или представят в срок пред първата инстанция. Поради изложените съображения от правна страна, направеното с две от въззивните жалби доказателствено искане- за допускане на допълнителни гласни доказателства, бе оставено от въззивния съд без уважение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, А. Д. като пълномощник на В. Б. С. и В. Б. С., поддържа депозираната въззивна жалба, в частта на първоинстанционното решение, с което иска по чл. 109 от ЗС е отхвърлен като неоснователен. Оспорва оплакванията в другите въззивни жалби по делото, като твърди че обстоятелствата от фактическа и правна страна на които те са основани, са неотносими към предмета на делото и правно ирелевантни към поисканата съдебна защита. Акцентира се върху обстоятелството, че всеки един от съсобствениците на терена, притежаващ идеална част от правото на собственост върху терена, върху който е изградена съсобствената сграда, може да иска защита на правата си по реда предвиден в чл. 109 от ЗС. Достатъчно за уважаване на иска е установяването на нарушението и на ограничаването на правото на ползване на дворното място от съсобствениците. Адвокат Д. моли въззивният съд да вземе в предвид, че нито един от ответниците по делото пред първоинстанционния съд, в депозираните въззивни жалби не оспорва извършването на неоснователните действия, които се иска да бъдат преустановено Ч. предявяване на иска пред съда – преминаването през дворното място като подход към жилищата на ответниците и обстоятелството че те паркират автомобилите си в това дворно място. Обръща се внимание на съда, че ответниците не само смущават ползването на дворното място от съсобстевниците на апартаменти от етажната собственост, но и сами са се поставили в такова положение, като самоволно и противоправно са затворили входа откъм ул. “П. Т., с цел търговски нужди. Ето защо А. Д. моли съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС като основателен и доказан и да остави оплакванията на жалбоподателите в останалите въззивни жалби по делото без уважение. По повод на възраженията срещу предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, се изказва становище, че никъде в исковата си претенция пред първоинстанционния съд, ищците не са претендирали пропуснати ползи. Съществен е бил въпроса за подхода към това искане, как да бъде изчислен размера на нанесените вреди и как те да бъдат остойностени в съответствие с практиката на ВКС на РБ. В конкретния случай тези вреди е следвало да бъдат определени Ч. техния еквивалент и на базата на сумите, които собствениците биха получили, в случай че отдават обекта под наем и това са вреди които собствениците търпят ежедневно в резултат на неправомерните действия на ответниците по делото. Същите съображения се поддържат и в представената по делото писмена защита.

Адвокат С.и А. З. молят съда да уважи депозираните въззивни жалби на техните доверители по делото, като остави без уважение въззивната жалба срещу частта от първоинстационното решение, в която предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 ал.1 от ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни.

В писмена защита по делото, А. П. моли съда да вземе в предвид, че на основание договор за покупко продажба, материализиран в Нотариален акт № 146, том ІV, рег. № 12280, дело № 666/2010г. по описа на Нотариус И. К., Т. Т. и Т. Н., са закупили апартамент с идентификатор № 04279.613.380.1.47, който обект се намира в жилищния блок, построен върху ПИ с идентификатор № 04279.613.380, като след 22.10.2011г./датата на сделката/, те са станали съсобстевници на общите части на сградата, като на основание чл. 38 от ЗС, дворното място през което се твърди че същите неоснователно са преминавали, също е станало обща част за тях, като предявения иск спрямо тях е неоснователен и на това основание.

По делото е депозирано и писмено становище от Д. Х., С. М., Р. П. и С. К., с което те поддържат предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 ал.1 от ЗЗД, като молят въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и да го отхвърли в частта му, в която предявените искове са били частично отхвърлени.

За да осъществи правомощията си на въззивна инстанция по делото, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на предявени искове от В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, Ч. Адвокатско дружество “Д., Т. и П., представлявано от А. Д. Д. и А. Г. Т., срещу К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. Кирил и М. № 10, . 3, ап. 10, В. В. С., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., ул. “Ц. И. Ш.” № 20, . 2, ап. 6, К. В. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “С. С.” № 12, Г. Т. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, . 2, К. М. П., с адрес : гр. Асеновград, ул. “К. Е.” № 14, Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, като са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове: 1. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска от съда да бъдат осъдени ответниците дапреустановят /прекратят/ преминаванетопрез съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д-р Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384, и паркирането на МПС в него; 2. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждането на всеки един от ответниците да заплати на ищците, обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680, в размер на по 52.50 лв. месечно, или на всеки един от ищците в размер на по 3. 50 лв. месечно, за период от 6 месеца, считано от 26.12.2007г., до датата на подаване на исковата молба- 26.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., до окончателното му изплащане. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата претенция се основава на фактическите твърдения, изведени от депозираната за разглеждане пред съда искова молба, че ищците живеят в гр. Б., ул. “Д-р Х. Т.” /бивша Батуми/ № 31, в 13- етажна жилищна сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/ по действащата кадастралната карта на гр. Б., а по ЗРП на ЦГЧ- гр. Б., одобрен със Заповед № 323/ 05.09.1994г.- УПИ IV- 5417, с площ от 1 194 кв. м. Същите са придобили правото на собственост върху индивидуални обекти от съсобствената сграда, а по силата на договори за покупко- продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, по реда на глава IV от Закона за общинската собственост и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996г., са били съсобственици на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, при следните квоти : В. Б. С.-23. 27/ 1 194 ид. ч., В. Б. С.- 30. 12/ 1194 ид. ч., Е. С. К.- 21. 11/ 1 211 ид. ч, Р. С. П.- 28. 76/ 1211 ид. ч, В. В. Ч.- 21. 93/ 1 211 ид. ч, С. Е. К.- 27. 03/ 1 211 ид. ч, Г. Т. З. и В. А. З.- 29. 04/ 1 211 ид. ч, М. Т. Т. Ш. – 20. 70/ 1 194 ид. ч, Д. К. Х.- 30. 49/ 1 194 ид. ч, Н. А. П., С. А. П. и К. А. П.- 26. 28/ 1 194 ид. ч, Д. Е. Б.- 11. 66/ 1211 ид. ч. и С. С. М.- 29. 82/ 1 211 ид. ч. Останалите идеални части от имота принадлежат на други етажни собственици и на Община Б..Твърди се също така в исковата молба, че ответниците живеят в съседни поземлени имоти: Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С., И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С.- в Поземлен имот с идент. № 04279.613.375, с изход на ул. “П. Т.; К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., Кирил В. Б., К. К. Б. и П. Г. Б.- в Поземлен имот с иден. № 04279.613.377, с изход на ул. “М.” № 28; В. В. С. и К. В. С.- в Поземлен имот с идент. № 04279.613.383, с изход на ул. “С. С.” № 12 А; Г. В. Б. в гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М. № 10, . 3, А., като не притежават собственост върху идеални части от съсобствения на ищците ПИ/ с идентификатор № 04279.613.380/, но от години преминават през имота на ищците и паркират автомобилите си, без да имат правно основание за това. Твърди се в исковата молба, че на ответниците по предявения иск не е учредено право на преминаване или с права по силата на договор за наем, нито е изразявано съгласие – устно или писмено за паркиране на автомобилите в двора на имота и ползването му за паркинг. Правните твърдения са, че Ч. тези си неправомерни действия, ответниците по исковете ограничават и затрудняван преминаването на ищците през имота им, както и ограничават правото и възможността им да паркират автомобилите си. С посочените действия, всички ответници смущават и ограничават правото на ползване на ищците на поземления имот според предназначението му и съобразно притежавания обем в съсобствеността. Отделно от това, от противоправните действия на ответниците, всички ищци търпят вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получат наемна цена, при условие, че отдадат имота си под наем за паркинг и/ или учредят право на преминаване през него. От друга страна- като преминавали през процесния имот и паркирали автомобилите си, всички ответници спестявали имуществени разходи за паркинг и за учредяване на сервитут.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, Т. Т., Ч. процесуалния си представител- А. П., излага доводи за недопустимост и за неоснователност на предявените искове. Възразява се за липса на правен интерес от завеждане на иск с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като ищците притежават по- малко от 50 % от общото право на собственост върху процесния недвижим имот, като липсва решение на Общото събрание на етажната собственост за начина на ползване на имота, поради което иска е недопустим. Оспорват се твърденията в исковата молба, че Т. Т. паркирала някога притежавания от нея лек автомобил в процесния имот. Също така се твърди, че разположението на сградите е такова, че ответницата Т., няма обективна възможност да влиза в своя имот, ако не преминава през имота на ищците.

В едномесечния срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК, С. и Е. Стоеви, излагат доводи за недопустимост и за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърденията в исковата молба някога да са паркирали леките си автомобили в притежавания от ищците имот и твърдят, че настоящото производство следвало да се предхожда от влязло в сила решение на Общото събрание на етажните собственици за начина за ползването на имота.

В хода на устните състезания пред първата съдебна инстанция, ответниците лично и Ч. своите процесуални представители, оспорват предявените срещу тях искове и молят съда да ги отхвърли като недоказани и неоснователни.

Въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция доказателства и писмените доказателства приети от въззивния съд, следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

Не се оспорва по делото, че ищците по заведените пред първоинстанционния съд искове, живеят в гр. Б., ул. “Д-р Х. Т.” /бивша Б./ № 31, в 13- етажна жилищна сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв.м./хиляда двеста и единадесет квадратни метра/по действащата кадастралната карта на гр. Б., а по ЗРП на ЦГЧ- гр. Б., одобрен със Заповед № 323/ 05.09.1994г.- УПИ IV- 5417, с площ от 1 194 кв.м. Същите са придобили правото на собственост върху индивидуални обекти от съсобствената сграда, а по силата на договори за покупко- продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, по реда на глава IV от Закона за общинската собственост и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996г., са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, при следните квоти: В. Б. С.- 23. 27/ 1 194 ид. ч., В. Б. С.- 30. 12/ 1194 ид. ч., Е. С. К.- 21. 11/ 1 211 ид. ч, Р. С. П.- 28. 76/ 1211 ид. ч, В. В. Ч.- 21. 93/ 1 211 ид. ч, С. Е. К.- 27. 03/ 1 211 ид. ч, Г. Т. З. и В. А. З.- 29. 04/ 1 211 ид. ч, М. Т. Т. Ш. – 20. 70/ 1 194 ид. ч, Д. К. Х.- 30. 49/ 1 194 ид. ч, Н. А. П., С. А. П. и К. А. П.- 26. 28/ 1 194 ид. ч, Д. Е. Б.- 11. 66/ 1211 ид. ч. и С. С. М.- 29. 82/ 1 211 ид. ч.Останалите идеални части от имота принадлежат на други етажни собственици от същата съсобственост и на Община Б..

Не се спори между страните по делото и относно твърдението в исковата молба по делото, че ответниците по предявените пред първата съдебна инстанция искове, живеят в съседни поземлени имоти: Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С.- в Поземлен имот с идент. № 04279.613.375, с бивш изход откъм ул. “П. Т.; К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. В. Б., К. К. Б. и П. Г. Б.- в Поземлен имот с иден. № 04279.613.377, откъм ул. “М.” № 28; В. В. С. и К. В. С.- в Поземлен имот с идент. № 04279.613.383, откъм ул. “С. С.” № 12 А; Г. В. Б. -в гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М. № 10, . 3, А., като никой от тях не се установи да притежава собственост върху идеални части от съсобствения на ищците ПИ/ с идентификатор № 04279.613.380/.

Установява се от приетата като писмено доказателство по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 75/07.06.2004г., издадено от Главният архитект на Община Б., че за “Жилищна сграда- магазини, 4 жилищни етажа и тав. Етаж/ 45/ ”, находящ се в УПИ ІІ- 2733, в кв. 109 по плана на ЦГЧ, град Б., с административен адрес- ул. “П. Т., с възложители – П. С. И., Ал.Г. И., Никола Т. Н., Г. Т. П. и “К.” ООД, е построен в съответствие с одобрените архитектурни проекти, като е въведен в експлоатация въз основа на съблюдаване на строителните правила и норми, като при разрешаването на строежа, са дадените следните ограничения за ползването на строежа- “За зареждане на изградения магазин, да се ползва достъп откъм дъното на урегулирания имот /откъм имота на ищците/.

По искане на страните са обявени от първоинстанцоинния съд за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответницата Т. Т. живее в жилищния блок в гр. Б., находящ се на ул. “П. Т. № 4, с вход откъм имота на ищците, както и че ответника К. К. Б. преминава през процесния недвижим имот, собственост на ищците. От обясненията на ответника К. Б., дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, се установява, че преминава с автомобила си през имота на ищците, за да стигне до своя имот, но не е паркирал МПС- то си в него. Преминаването му през имота на ищците, се налагало, защото нямал достъп до жилището си, така била изградена сградата по проект. Нямал и учредено право за преминаване през имота на ищците.

За доказване на твърденията в исковата молба и по искане на ищцовата страна, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. И тримата свидетели твърдят че живеят в гр. Б., на ул. “Х. Т.” № 31, на 10 ., от кооперация състояща се от общо 13 етажа. Потвърждават че са закупили идеални части от дворното място, откъм което е подхода за влизане в сградата, съставляващо затворено пространство между ул.“В. М.”, У. Т. и детската градина. И тримата свидетели са категорични в показанията си, че не могат да ползват дворното си място, което са закупили в идеални части по установения от закона реда, защото тези които живеели в съседните сгради, постоянно преминават през дворното място и паркират колите в имота на ищците, с което препятстват нормалното ползване на дворното място от ищците. Свидетелката Роса Коцева твърди в показанията си, че така наречения “паркинг”, можел да побере около 15 коли, като най- голяма била частта от колите на тези, които живеели на ул. “П. Т., те даже си оградили местата за паркиране. Ищците не се били разбирали с останалите съсобственици кой коя част да ползва. Свидетелят Ат. П., сочи в своите показания, че Г. П., Т. Т., В. Т., Т. Н. и Р. Н., макар да живеят в жилищна сграда, която по – рано имала вход откъм ул. “П. Т. № 4, от 6- 7 години минавали през дворното място на ищците, за да достигнат до блока си. Входа от другата улица бил премахнат самоволно и по искане на собствениците, за да бъде превърнат в разширено помещение за магазин. И тримата свидетели сочат в показанията си, че към настоящия момент, преминаването през тяхното дворно място е единствения подход на живущите в съседната 4 етажна сграда, с предишен вход откъм ул. “П. Т.. В тази насока са и свидетелските показания на другите двама свидетели – Р. К. и Ив. Л.. Свидетелката Л. в своите показания твърди, че К. Б. дори имал изграден гараж. С. имали гараж в двора, който бил общинска собственост, но те предпочитали да паркират и преминават през имота на ищците. Свидетелката Р. К. в показанията си сочи, че Божкови също преминавали през имота на ищците, но паркирали колите си откъм съда. Тези, които живеели в съседния блок, те преминавали и паркирали автомобилите си. Свидетелят Ат. П. е категоричен, че не е виждал ответниците Г. Т. П., К. М. П. и Р. Н. да управляват автомобили, те били възрастни хора, и не паркирали, тези които го правели, вероятно били техни близки. Свидетелката Р. К. сочи в показанията си, че Е. и С. Ст., също преминавали през имота на ищците. Ответниците В. и К. Сотирови, ги познавала, те живеели откъм дерето, до детската градина, и понеже там нямало улица, също преминавали през имота на ищците, паркирали и две коли, които пречели на преминаването. Свидетелката Ив. Л.а изнася в показанията си данни, че не може да каже дали ответника Г. П. паркирал колата си, а също и К. П.. Т. Т. многократно паркирала, включително и в периода от 2007г. до сега, както и Р. Н., П. С., които също паркирали. В. Б. Т. свидетелката не знаела къде живее.

От заключението на вещото лице Д. Н., по изслушаната съдебно- оценителна експертиза пред първоинстанционния съд се установява, че месечния пазарен наем за едно паркомясто в района, в който се намира процесния имот, за периода от 26.12.2007г., до датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., е в размер на 27лв. Месечната пазарна цена за учредено право на преминаване през чужд имот, в района в който се намирал процесния имот, е в размер на 3 лв.

Пред въззивната инстанция по реда на чл. 266 ал.2 т. 2 от ГПК е представена и приет като писмено доказателство Нотариален акт № 146, том ІV, рег. № 12280, дело № 666/2010г. по описа на Нотариус И. К., в който е материализиран договор за покупко продажба, въз основа на който купувачите Т. Т. и Т. Н., са закупили апартамент с идентификатор № 04279.613.380.1.47, който обект се намира в жилищния блок, построен върху ПИ с идентификатор № 04279.613.380, като след 22.10.2011г./датата на сделката/, те са станали съсобстевници на общите части на сградата, в която живеят ищците по делото.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд навежда следните правни доводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Ч. предявяването на негаторния иск собственика може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като получи съдебна защита срещу неоснователните действия на трети лица, които му пречат да се ползва от правото си на собственост. В настоящия случай е налице правен интерес от исканата защита Ч. предявяването на иска с правно основание чл. 109 от ЗС, тъй като въззивниците по една от жалбите/ищци пред първоинстанционния съд/, са собственици на идеални части от Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв.м./хиляда двеста и единадесет квадратни метра/по действащата кадастралната карта на гр. Б., върху който е изградена сграда, в която са индивидуални собственици на отделни обекти от нея/апартаменти в които живеят/, а те твърдят че ответниците пред първоинстанционния съд/въззивници по другите въззивни жалби/, им пречи да ползват процесния поземлен имот, доколкото с преминаването и паркирането на автомобилите си ограничават правото им на ползване в пълен обем. Така налице е абсолютната процесуална предпоставка за предявения иск, като са надлежно конституирани и страните по делото. Ищците са собственици на идеални части от съсобствен недвижим имот, изграден върху поземлен имот, откъм който осъществяват подхода към жилищната сграда в която живеят, както и са собственици на идеални части от самия поземлен имот, върху който тя е изградена. Те имат правото на свободен и пълен достъп до сградата, през поземления имот върху който тя е изградена, съставляващо безспорно обща част за ползване на всеки един от тях и имат правния интерес да бранят нарушените си права срещу трети лица, които ограничават или пречат на техния достъп до имота им. Съсобственикът на един недвижим имот може да защити правата си срещу друг съсобственик или срещу трети лица тогава, когато те с действията си му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като в този случай допустим е негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС./Р – 1302 – 2006г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/.

Неоснователни са оплакванията изведени от въззивните жалби по настоящото дело, че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е недопустим и не е налице надлежна активна легитимация, тъй като същият е предявен само от част от съсобствениците на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв.м./хиляда двеста и единадесет квадратни метра/по действащата кадастралната карта на гр. Б. и без да е налице решение на общото събрание на етажната собственост за неговото предявяване пред съда. В редица решения на ВС на РБ/Р – 583-1993г. на ІV г.о. и др./ е възприето становището, че е допустимо предявяването на негаторен иск пред съдилищата, тогава когато същият има за предмет защитата на правото на собственост върху общи части на етажната съсобственост, тъй като в този случай той не представлява спор за служене с общата вещ, който се разглежда по реда на ПУРНЕС от общото събрание на етажната собственост, а цели защитата на собственика срещу смущаването правото от другите съсобственици или от трети на съсобствеността лица, поради което за предявяването на такъв иск не се налага вземане на решение на общото събрание от всички съсобственици. Негаторният иск предпоставя защита на правото на собственост и собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия, които му пречат да упражнява правото си в пълен обем. Доколкото предявяването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС е действие на управление за съдебна защита на ползването на съсобствената вещ, то съществува правна възможност същият да бъде предявен и само от част от съсобствениците, а постановеното съдебно решение по предявения иск има действие и обвързваща сила за всички съсобственици, поради което те не са необходими другари в процеса, образуван на основание предявения негаторен иск. Искът с правно основание чл. 109 от ЗС е предоставен на носителя не правото на собственост, за защита на това му право от неоснователните действия на трети лица, които пряко или косвено му пречат да го упражнява, поради което в съдебната доктрина и практика не съществува съмнение, че той може да бъде успешно предявен от всеки съсобственик, срещу друг съсобственик или срещу трето лице, в защита на общите права по отношение на съсобствената вещ. Без значение е и обстоятелството дали съсобственика предявил пред съда иск с правно основание чл. 109 от ЗС, е носител на повече от 50% от правото на собственост върху вещта, в каквато насока също на наведени оплаквания с една от въззивните жалби по делото. Поради изложените правни съображения, настоящият състав на ОС Б. счита че по настоящото дело е налице и надлежна активна и пасивна легитимация, като предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС е процесуално допустим.

Нормата на чл. 109 от ЗС, от която черпи правно основание предявения иск, предпоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но да ограничава или смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. Следователно за основателността на предявения негаторен иск е необходимо от една страна ищците да докажат по несъмнен начин правото си на собственост и от друга, обстоятелствата, които са предизвикали създаване на състояние, различно от това, което е съществувало преди тяхното извършване и което им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Установяването на посочените две кумулативно дадени предпоставки, съобразно разпределението на доказателствената тежест в граждански процес, следва да се извърши по пътя на главното и пълно доказване от ищците по делото. В тежест на ответниците е да установят, че са имали правото да осъществяват действията върху имота, чието преустановяване се претендира с исковата молба по делото.

От събраните писмени доказателства безспорно се установи и доказа, че ищците по делото са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв.м./хиляда двеста и единадесет квадратни метра/по действащата кадастралната карта на гр. Б., а по ЗРП на ЦГЧ- гр. Б., одобрен със Заповед № 323/ 05.09.1994г.- УПИ IV- 5417, с площ от 1 194 кв.м., като са придобили правото на собственост върху идеални части от поземления имот по силата на приетите като писмени доказателства договори за покупко- продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, по реда на глава IV от Закона за общинската собственост и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996г., при квотите посочени в исковата молба. Не се оспорва от ответната страна и твърдението им, че са собственици на индивидуални обекти от съсобствената 13- етажна жилищна сграда, изградена върху поземления имот, в която живеят, на адрес: гр. Б., ул. “Д-р Х. Т.” /бивша Б./ № 31. Следователно правото на собственост на ищците върху поземления имот с идентификатор № 04279.613.380, е безспорно установена и доказана, като не се оспорва от ответната страна.

Подлежащо на преценка в настоящия процес е дали Ч. твърдените от ищците в исковата молба нарушения, се създават пречки за упражняването в пълен обем на правото им на собственици. Настоящият състав на ОС Б. счита че се доказва по безспорен и несъмнен начин, че всички ответници живеят в сгради, изградени в съседни на процесния поземлени имоти, като и този факт не се оспорва от страните по делото. Доказва се въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че ответниците преминават през ПИ с идентификатор № 04279.613.380, за да стигнат до постройките изградени в съседните поземлени имоти по плана на град Б., в които са собственици на индивидуални жилищни обекти, като това твърдение не се доказва по категоричен и безспорен начин от свидетелските показания, само за ответницата К. П.- за която изобщо не се установи да извършва каквото и да е действия в процесния имот. За по–голямата част от ответниците въз основа на събраните гласни доказателства следва да се приеме за установено и доказано, че те и паркират автомобилите си или преминават с тях през ПИ с идентификатор № 04279.613.380., за да стигнат до съседните имоти, в които са изградени жилищата в които живеят. Двама от ответниците/ К. Б. и С./ дори имат изградени гаражи в съседните имоти, достъпът до които се осъществява именно през ПИ с идентификатор № 04279.613.380. Никой от ответниците нито с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, нито с въззивните жалби пред ОС Блогоевград, не е оспорил твърдението на ищците, че ответветниците преминават през поземления имот, съсобственост на ищците по делото. Оспорва се Ч. въведените оплаквания във въззивните жалба доказването на така твърдяното обстоятелство с допустимите в ГПК доказателствени средства от ищцовата страна, но не и твърдения от ищците факт на преминаване през имота, на който те се легитимират като собственици заедно с трети лица и Община Б.. Изложеното от фактическа страна налага правния извод, че преминаването на ответниците през ПИ с идентификатор № 04279.613.380, паркирането на автомобилите на част от тях в това пространство между жилищните сгради, както и преминаването с автомобилите за да паркират в съседните имоти, където част от ответниците имат изградени гаражи/не се установява в настоящия процес законно или не/, неминуемо смущава нормалното преминаване, паркиране на личните автомобили и подхода на ищците към жилищната сграда в която живеят, като така правото на преминаване и ползване на ПИ с идентификатор № 04279.613.380. в пълен обем за ищците е смутено и в значителна степен затруднено. В резултат на това поведение на ответниците по делото, ограничава се или смущава, а в някои случаи се и пречи, на допустимото и пълноценно ползване на имота от ищците според неговото предназначение.

В редица решения на ВКС на РБ и най – вече в ТР № 31/1984г. на ОСГК на ВС се дават указания, че искът с правно основание чл. 109 от ЗС представлява защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението на собственика, но ограничава или пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено на собственика и. Иска може да бъде насочен и срещу съсобственика, тогава когато със своите действия, без да установява фактическа власт върху част от вещта и да лишава другата страна от нейното ползване, създава ограничения, смущения или дори заплаха за правото на собственика да упражнява правомощията произтичащи от правото му на собственост в пълен обем. /Р – 2177 – 1973г. на І г.о. на ВС на РБ/. С оглед на тази дефинитивност на претенцията по чл. 109 ал. 1 от ЗС, се налага извода, че не всяко въздействие върху имота можа да бъде предмет на петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на съдебна защита. Искът, основан на разпоредбата на чл. 109 ал.1 от ЗС, предпоставя защита на правото на собственост, не срещу всякакви, а само срещу неоснователни, противоправни и неправомерни действия на трети лица, с които се ограничава накърненото право или се смущава упражняването му в пълен обем. В ТР № 31/1984г. на ОСГК на ВС, се дават на съдилищата задължителни указания, че петиторната защита може да е насочено срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху обекта на собственост, което може и да не накърнява владението, но да ограничава, пречи или смущава допустимото и пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, стига действията да са неправомерни и в противоречие с установения правен ред, като функцията на иска с правно основание чл. 109 ал.1 от ЗС е да отрече неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахването на последиците от тях Ч. възстановяването на състоянието на имота, такова каквото то е било преди нарушението.

В тежест на ответната страна е доказването на обстоятелството, че действията чието преустановяване се иска Ч. предявения срещу тях иск е правомерно и че същото не противоречи на законови норми. От събраните гласни и писмени доказателства по делото/скица на ПУП на град Б. за този квартал, писмена кореспонденция между страните по делото и Областен управител, Община Б. и прокуратурата/, се установява по делото, че за жилищните сгради изградени в бившите УПИ –ІІ, с пл. № 2733 и в УПИ –V, за пл. № 2735/сградите в които живеят ответниците по настоящото дело/, единствения подход е през УПИ – ІV, с пл. № 5417, отчасти собственост на ищците по настоящото дело. Изложеното от фактическа страна налага извода, че ако бъде този достъп ограничен или изцяло отказан от съда, то това би означавало че ответниците не ще могат да достигат до своите собствени жилищни обекти, както и до общите части на сградите в които живеят.

Анализът на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в тяхната съвкупност, обуславя извода за настоящия въззивен състав на ОС Благоевгравд, че действията на ответниците макар и да ограничават правото на ищците да ползват в пълен обем Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, не може да бъде определено като неправомерно и противоправно, а по– скоро като обективно единственото възможно такова към настоящия момент. След като с одобрения ПУП на града за този квартал, не е осигурен друг достъп до жилищата и дворното място, върху което те са изградени, за ответниците по настоящото дело, то не може да бъде отречено правото им да преминават през процесния ПИ с идентификатор № 04279.613.380, тъй като в противен случай те биха били неоснователно лишени от възможността да ползват жилищните имоти в които живеят заедно със семействата си. Не са налице данни които да мотивират съда да счете, че техните действия са в противоречие с нормите на закона или с нормалното човешко поведение. Същите съображения следва да бъдат съотнесени и към възможността им да преминават през дворното място с автомобилите си и дори да паркират там, ако намерят свободно място. Още по– малко такава възможност следва да бъде отречена на техните гости, тогава когато те са пристигнали с личните си автомобили. Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че именно ограничаването на подхода при преминаването на собствениците до техните имоти или до входа на жилищната сграда, в която живеят, по съществото си би съставлявало създаване на съществени пречки за нормалното обитаване на сградата, а за собствениците би създало непреодолими неудобства, след като не съществува друг подход към жилищната сграда в която живеят. Съдът не би могъл Ч. защитата на ограничените права на ползване на съсобствениците на един недвижим имот, да ограничи или изцяло да отрече правата за ползване на имота на съсобствениците на съседния недвижим имот, тъй като такова решение би било незаконосъобразно./Р – 228-2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/.

Наистина установява се от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че за ответниците липсва договор за учредено право за преминаване през УПИ ІV, пл. № 5417, в кв. 109 по плана на ЦГЧ/процесното дворно място/, с нотариална заверка на подписите и по реда на чл. 192 ал.1 от ЗУТ, сключен от всички собственици. В цитираната законова разпоредба, изрично е предвидено, че ако липсва съгласие на собствениците за сключване на такъв договор, “и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно”, такова право може да бъде учредено със Заповед на Областния управител или на Кмета на Общината./чл. 192 ал.2 от ЗУТ/. Следователно касае се за административна процедура, която при липса на съгласие на съсобствениците, може да бъде инициирана от съответните администрации и извършена от Областния управител или Кмета на съответната община. Липсата на договор за учредено право на сервитутно преминаване, не може сама по себе си да обуслови извода, че действията на ответниците по предявения иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС, действат неправомерно и в противоречие на установените правила и норми. Съдът разглеждащ предявения негаторен иск от своя страна, не може да предписва извършването на административни процедури, още повече че такова искане липсва и в исковата молба, от чиито рамки е ограничен. В правомощията на съда сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС е само да възстанови съществуващото преди започване на неоснователните и неправомерни действия фактическо и правно положение, тогава когато въз основа на събраните доказателства установи че искането е основателно, а такива предпоставки в настоящия случай не са налице.

Безспорно е съобразно доктрината и съдебната практика, че когато са нарушени правата на собственика, Ч. административен акт касаещ съседен недвижим имот, но във връзка със смущаването и нарушаването на правото му на собственост, допустимо е искане за извършване на косвен съдебен контрол над законосъобразността на административния акт, още повече когато засегнатия собственик не е участвал в административната процедура по неговото издаване, поради което за него това е единствения път за защита по гражданско правен ред. Няма съмнение, че когато Ч. действия в съседен недвижим имот/строеж, прокарване на канали, отводни тръби и др./, се засяга или смущава правото на собственика на един недвижим имот, същият може да иска преустановяването на тези действия и дори да иска премахването на постройки или други строителни съоражения в съседния нему имот. Разпоредбата на чл. 17 ал.2 от ГПК, ограничава компетентността на съда при извършването на инцидентен косвен съдебен контрол, до проверка на валидността на административните актове, с които се засягат правата на собственика по делото. Не се спори по настоящото дело, че въз основа на искане на част от собствениците на жилища от съседния на процесния имот – ПИ ІІ- 2733, в кв. 109 по плана на ЦГЧ, е било разрешено изграждането и въвеждане в експлоатация на “жилищна сграда – магазини, 4 жилищни етажа и тав. етаж”, с което е бил затворен входа към жилищната сграда откъм ул. “П. Т. № 4, в град Б.. Така за собствениците на този жилищен блок се налага да преминават през процесния ПИ с идентификатор № 04279.613.380, като единствен подход към жилищната сграда в която живеят. Искането на тези собственици обаче е било допустимо извършено на основание чл. 177 ал.3 от ЗУТ, като въз основа на изискуемите от закона строителни книжа и разрешение за строеж № 160/01.08.1995г., строежът е бил изграден и нанесен в кадастралния план на града. Въведен е в експлоатация въз основа на представеното по делото Удостоверение № 75/07.06.2004г., чиято законосъобразност е оспорена от ищците по настоящото дело. В графата за ограничителните условия за ползване на строежа е изрично посочено, че “за зареждане на магазина ще се ползва достъп откъм дъно на урегулирания имот”, т.е. както се установи от събраните по делото доказателства – също откъм имота на ищците. Възражението за незаконосъобразност на посоченото удостоверение, съставляващо по своята същност един административен акт, се основава на обстоятелството, че в него не е посочен подхода към жилищната сграда в ПИ ІІ- 2733, в кв. 109 по плана на ЦГЧ, като същото е неоснователно. Въпроса за подхода към една жилищна сграда се разрешава при одобряване на ПУП на града за съответния жилищен квартал, като същият е следвало да бъде разрешен от Община Б., след като е затворен входа към сградата откъм У. Т. по установения от закона ред за това. След като това не е сторено по административен ред, то поведението на ответниците по делото не може да бъде определено като противоправно, тъй като същото не е в противоречие със законова норма или с неправомерно издаден административен акт или с изграждането на незаконна сграда, ограда и др. в съседен на процесния недвижим имот.

За ответниците по делото Т. Т. и Т. Н. е налице и друго самостоятелно правно основание, за да се счете че предявения иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС срещу тях е неоснователен. С Нотариален акт № 146, том ІV, рег. № 12280, дело № 666/2010г. по описа на Нотариус Искра Кутева, е материализиран договор за покупко продажба, въз основа на който те като купувачи, са закупили апартамент с идентификатор № 04279.613.380.1.47, който обект се намира в жилищния блок, построен върху ПИ с идентификатор № 04279.613.380, като след 22.10.2011г./датата на сделката/, като към момента на настоящото решение са станали съсобстевници на общите части на сградата, в която живеят ищците по делото. Процесното дворно място е с оглед на предназначението му, обща част от сградата, която съсобствениците могат и следва да ползват в пълен обем с оглед на вещно правните си правомощия по отношение на този недвижим имот. Съобразно посоченото в разпоредбата на чл. 38 ал.1 от ЗС, общо на собствениците е всичко което с оглед на естеството и предназначението си служи за общо ползване. Така за тези двама ответници, налице правно валидно основание, въз основа на което същите имат правото да ползват съсобственото дворно място и да паркират автомобилите си в него, без възможността това тяхно право да бъде ограничавана от ищците по предявения негаторен иск.

Поради изложените правни съображения, настоящият състав на ОС Б. счита, че предявения иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС е неоснователен. Като субсидиарен на него неоснователен е и предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено, в частта в която исковете с правно основание чл. 109 ал.1 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД са уважение, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В останалата част, в която тези искове са отхвърлени като неоснователни, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответниците по делото по делото разноски пред първата и въззивната съдебни инстанции.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 5383/16.07.2010г., постановено по гр.д. №1112/2008г. по описа на РС Б., В ЧАСТТА МУ В КОЯТО, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗС, са осъдени К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М. № 10, . 3, ап. 10, В. В. С., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., ул. “Ц. И. Ш.” № 20, . 2, ап. 6, К. В. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “С. С.” № 12, Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, да преустановят /прекратят/ преминаванетопрез съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д-р Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384, и паркирането на МПС в него.; с която е осъден,на основание чл. 109 ЗС, Г. Т. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, . 2,да преустанови /прекрати/ преминаванетопрез съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д-р Х. Т.” № 31, и представляващ Поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211 кв. м. /хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384, както и предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, с който е осъден всеки един от ответниците- К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М. № 10, . 3, ап. 10, В. В. С., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., ул. “Ц. И. Ш.” № 20, . 2, ап. 6, К. В. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “С. С.” № 12, Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. Михайлов” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, както и да заплати на всеки един от ищците поотделно- В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, Адвокатско дружество “Д., Т. и П., сумата от по 21. 00 лв. /двадесет и един лева/, представляваща обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем за лишаването на ищците от правото им на ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680, за периода 26.12.2007г.- 26.06.2008г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., до окончателното й изплащане, както и в частта в която е осъден на основание чл. 59 ЗЗД, Г. Т. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, . 2,да заплати на всеки един от ищците поотделно- В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, всички със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, Адвокатско дружество “Д., Т. и П., сумата от по 21. 00 лв. /двадесет и един лева/, представляваща обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем за лишаването на ищците от право на ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680, за периода 26.12.2007г.- 26.06.2008г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., до окончателното й изплащане, както и в частта му в която съдът е присъдил разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ал.1 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, от В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, срещу К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес: гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М. № 10, . 3, ап. 10, В. В. С., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., ул. “Ц. И. Ш.” № 20, . 2, ап. 6, К. В. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “С. С.” № 12, Г. Т. П., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, . 2, Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4, Р. М. Н., с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, с които се иска от съда да бъдат осъдени ответниците дапреустановят/прекратят/ преминаванетопрез съсобствения на ищците имот, находящ се в гр.Б., ул.“Д-р Х. Т.” №31, и представляващ ПИ с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1 211кв.м./хиляда двеста и единадесет квадратни метра/, с трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- високо застрояване, при граници и съседи : имот с идент. № 04279.613.377; 04279.613.383; 04279.613.375; 04279.613.379; 04279.613.292; 04279.613.374; 04279.613.381; 04279.613.378; 04279.613.384, и паркирането на МПС в него, с който се иска да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати на ищците, обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № 04279.613.680, в размер на по 52.50 лв. месечно, или на всеки един от ищците в размер на по 3. 50 лв. месечно, за период от 6 месеца, считано от 26.12.2007г., до датата на подаване на исковата молба- 26.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008г., до окончателното му изплащане, както и искането за заплащане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5383/16.07.2010г., постановено по гр.д. №1112/2008г. по описа на РС Б., в останалата му част.

ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, да заплатят на К. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, Е. М. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 3, ап. 5, В. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, З. Г. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, . 4, ап. 7, К. К. Б., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “В. М.” № 28, П. С. Б., с адрес: гр. Б., ул. “В. М.” № 28, Г. В. Б., с адрес : гр. Б., бул. “Св. Св. Кирил и М. № 10, . 3, ап. 10, сумата 598.10лв., съставляваща държавна такса във връзка с депозираната въззивна жалба и сумата – 400.00лв. за сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, да заплатят на Г. Т. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “П. Т. № 4, . 2, К. М. П., с адрес: гр. Асеновград, ул. “К.Е.” № 14, Т. Г. Т., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, В. Б. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “И. М.” № 59, вх. А, . 7, ап. 21, П. С. И., ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “П. Т. № 4,Т. Н. Н., с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ул. “П. Т. № 4, Р. М. Н., с адрес: гр. Б., ул. “П. Т. № 4, сумата – 394.00лв. за държавна такса във връзка с депозираната въззивна жалба, както и сумата – 400.00лв., съставляваща разноските за адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН *, В. Б. С., с ЕГН *, Е. С. К., с ЕГН *, Р. С. П., с ЕГН *, В. В. Ч., с ЕГН *, С. Е. К., с ЕГН *, Г. Т. З., с ЕГН *, В. А. З., с ЕГН *, М. Т. Т. Ш., с ЕГН *, Д. К. Х., с ЕГН *, Н. А. П., с ЕГН *, С. А. П., с ЕГН *, К. А. П., с ЕГН *, Д. Е. Б., с ЕГН *, С. С. М., с ЕГН *, да заплатят на С. А. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7 и Е. Й. С., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “Н. П.” № 7, сумата – 155.22лв., съставляваща държавната такса във връзка с въззивното обжалване.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, през ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :