Решение по дело №1153/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              13.05.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР В.

                               

           ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                                  Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №1153 по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното :  

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1153/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.“ ЕООД ЕИК********гр.София срещу решение №193255 от 08.09.2020 г по гр.дело №72314/2019 г на СРС, 74 състав , поправено в частта за разноските с решение №20225771 от 15.10.2020 г по същото дело ;  с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД да бъде осъдено „К.Д.“ ООД ЕИК********гр.Софияда му заплати сумата от 2618,86 лева неустойка за неизпълнение на задължение по чл.5 от договор №111 от 04.11.2014 г между страните .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като договорът между страните може да бъде прекратен само с писмено предизвестие на хартиен носител , а не чрез електронно съобщение по имейл . Вярно е , че страните са комуникирали по електронна поща по текущи въпроси , но това не важи за важно изявление като прекратяване на договорните отношения . Ответникът не е доказал електронното съобщение да е било изпратено и получено от ищеца . Ответникът е заплатил неустойка за предходна претенция за доставка от м.януари-м.февруари 2019 г и така е признал договорни отношения и след 04.11.2018 г .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата.

  Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.09.2020 г и е обжалвано в срок на 02.10.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел , че страните по делото са били обвързани от договор №111 от 04.11.2014 г и анекси към него . От приложена по делото разпечатка от електронна кореспонденция се установява , че на 02.03.2018 г ответникът е направил до ищеца предизвестие за прекратяване на договора считано от 04.11.2018 г .Така е спазена необходимата писмена форма и е настъпило прекратяване на договора считано от 04.11.2018 г . За процесната сделка „с фирма на ищеца“ ответникът не дължи неустойка , защото сделката е сключена след прекратяване на договора . Плащането по друга претенция на ищеца не е равнозначно на продължаване на договора при предходните условия.

  Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Съгласно § 11 от ДР ЗЕС, "електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя. Според § 22 от ДР на ЗЕС "Интернет" е система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП.

Според практиката на ВКС - решение №70 от 19.02.2014 г по гр.д. № 868/2012 г, ГК , ІV ГО на ВКС , определение №169 от 06.04.2017 г по ч.т.д.№672/2017 г, ТК, І ТО на ВКС електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1,2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.  Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

В случая безспорно страните са контактували по интернет и чрез електронна поща , поради което и с оглед чл.293 ал.3-6 ТЗ трябва да се приеме , че те са се съгласили да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен подпис . Не може да се сподели доводът на въззивника , че електронната поща е била приета от страните само „по текущи въпроси“ и липсвало съгласие да се придаде на писмата по електронната поща стойност на подписани писма . Данни за такова разграничение при формата на изявленията по делото няма . Цялата кореспонденция между страните е водена чрез електронна поща , а ищецът е получавал плащания от ответника и не е възразявал по тях . Не може да се счете , че извършването на плащане по заведен от ищеца иск за друга сделка с негов клиент представлява признание , че договорът е бил в сила . Признание на друго вземане  не е равнозначно на подновяване на процесния договор .  

По изложените съображения решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

С оглед материалния интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №193255 от 08.09.2020 г по гр.дело №72314/2019 г на СРС, 74 състав , поправено в частта за разноските с решение №20225771 от 15.10.2020 г по същото дело .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.