Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 09.01.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в
публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 680/2019 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 129 от 28.06.2019
год. по гр.д. № 1393/2017 год. на РС-С. е признато за установено на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС по
отношение на Д.п. „Ю.д.п.“***, че И.К.З. и Б.К.З.,***, са собственици на
основание наследяване и придобивна давност на
недвижим имот, находящ се в землището на с. Д.о.,
Община С., представляващ имот с идентификатор 22469.1000.29 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на
селото, целият с площ по скица 479 кв.м., при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 22469.700.1 и 22469.81.858, като с решението ответникът е осъден
да заплати на всеки от ищците по 325 лв. разноски.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото
е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли предявените срещу него искове.
Въззиваемите – ищци в първоинстанционното
производство оспорват въззивната жалба и молят съда
да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят в исковата молба,
че са собственици като наследници по закон на К. З. П., б.ж. на с. Д.о. на
имот, който техният наследодател владял още преди образуването на ТКЗС в
землището на селото и продължил да владее и след това в реални граници, като
владението продължило от неговите наследници в продължение на повече от 50
години. Тъй като имотът не е земеделски и не е бил включен в блок на ТКЗС, не
са били налице предпоставките за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Същият
винаги е бил дворно място до регулацията на селото и неоснователно е записан в
кадастралната карта на името на ответника - Д.п. „Ю.д.п.“*** /уточняваща молба
от 29.03.2018 год./. Имотът е заграден от всички страни с трайна ограда,
граничи с улица по регулационния план на селото и дори от имота са отчуждени 51
кв.м. именно за тази улица, която е предвидена по плана да обслужва процесния имот. Тъй като ответникът им оспорва правото на
собственост върху имота, за ищците е налице да предявят установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на
имота на основание давностно владение и наследство.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че ищците не са заявили
процесния имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
не е отразен като собствен на ищците в картата на възстановена собственост,
респ. в кадастралната карта. Сочи, че съгласно последните горскостопански
планове процесният имот е отразен като горска
територия – частна държавна собственост и представлява незаконно оградена
борова култура. Моли съда да отхвърли исковете срещу него като неоснователни,
тъй като ищците не са доказали правото си на собственост върху имота.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Според удостоверение № 79/09.07.2010 год. на кметство с. Д.о. процесният имот се намира в кв. 5 да чертите на регулационния план на с. Д.о., не е горски фонд, не е общинска собственост и не е бил обект на отчуждаване, като същият се е ползвал и обработвал от родителите на ищците И. и Б. К., а впоследствие от самите ищци добросъвестно повече от 10 години.
Видно от удостоверение № ВС-28-965/719 от 17.11.2010 год. на ОбСЗ-гр. С. земеделски имот в м. „З.“, с. Д.о. с площ 518 кв.м. не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Имотът е показан на скица-проект – предложение за отразяване на имот в КВС, получена от заснемане и оцифряване на кадастралния и регулационен план на с. Д.о. на л. 23 по гр.д. № 1393/2017 год. на РС-С..
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Дудин от 07.09.2018 год. процесният земеделски имот, отразен на скица-проект № 1 към заключението е идентичен с ПИ № 22469.0.857, отразен в КВС в землището на с. Д.о. и с представената към исковата молба скица-проект – предложение за отразяване на имот в КВС, като понастоящем същият представлява поземлен имот с идентификатор 22469.1000.29 по направена справка в АГКК. Мястото е нива, оградена с бодлива тел с колове и засадена с картофи; не представлява гора. Същото граничи с път от една страна и с регулацията на селото /от югоизток/.
По делото е представена и скица на имот № 22469.1000.29 на АГКК на л. 66, като в същата е записано, че имотът е собственост на МЗХ-Държавно лесничейство.
Според показанията на свидетелите Й. /79 год./ и В. /70 год./, откакто се помнят същите знаят, че бащата на ищците К. З. притежавал имот в землището на с. Д.о., който първоначално се обработвал от него, а впоследствие от децата му И. и Б. З., като на мястото садели картофи. Имотът не е влизал в блок на ТКЗС и е с площ около 500 кв.м., заграден. От едната страна имотът граничи с път /от запад/, която не е асфалтирана, а от южната страна на имота има къща, собственост на чичото на ищците Я. З.. Другите съседи на имота са Г. /от изток/, К. Р./от север/. Гората не се намира в близост до имота. През годините никой не е оспорвал собствеността на ищците върху процесния имот.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Установи се от показанията на свидетелите, че още преди кооперирането на земите в землището на с. Д.о. наследодателят на ищците К. З., а впоследствие – неговите синове са владяли процесния имот общо в продължение на повече от 50 години, като същият не е бил включен в блок на ТКЗС, владян е в реални граници като нива в края на регулацията, в строителните граници на населеното място, като не е бил одържавяван или отнет по какъвто и да било начин.
Неоснователно е възражението на ответника, че имотът е имал земеделски характер, респ. че представлява част от горския фонд, поради което правото на собственост върху него е следвало да бъде възстановено с конститутивно решение на ОбСЗ-С. в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и съдебно-технническа експертиза, че макар и да е бил предназначен за земеделско ползване /”нива”/ към момента на образуване на стопанството през 1958 год., процесният имот се е намирал в границите на населеното място и поради това впоследствие е бил включен в кадастралния план на селото. Процесното дворно място никога не е било включено в блок на ТКЗС или друга селскостопанска организация, а след 1958 год. е имало селищен характер, независимо от първоначалното му предназначение за земеделско ползване, следователно е загубил характера си „земеделски”. По изключение разпоредбата на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ предвижда, че в този случай имотът подлежи на възстановяване, ако е бил включен в стопанския двор на ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, стига да не е застроен и да не представлява прилежаща площ към сгради. Това е така, тъй като предпоставка за възстановяването на собствеността върху земеделските земи е лишаването на собственика от правото му – чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, одържавяване на определени основания /чл. 10, ал. 2, 8 и 14 от ЗСПЗЗ/, безвъзмездно отстъпване на ТКЗС или на държавата /чл. 10, ал. 3 от ЗСПЗЗ/, неправомерно отнемане /чл. 10, ал. 4 от ЗСПЗЗ/. Не е налице основание за реституция, ако земята не е била обобществена. В тази връзка разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се разбира в смисъл, че собствеността подлежи на възстановяване независимо от вида на селскостопанската организация, в която е била включена земята, а не независимо от това дали изобщо е била включвана в такава организация. В случай, че собственикът не е бил отстранен физически от земята и не е загубил формално правото си на собственост, реституцията не би имала предмет. С оглед това съдът намира, че в случая правото на собственост върху процесния имот е запазено в реални граници след образуването на ТКЗС, като същият е владян необезпокоявано от наследодателя на ищците К. З. до неговата смърт, а след това – от ищците, поради което правото на собственост е придобито на твърдяното основание – придобивна давност /чл. 79, ал. 1 от ЗС/.
Ответникът не противопоставя валидно придобити свои права върху процесния имот.
По изложените съображения съдът
намира, че исковете се явяват основателни. Съдът споделя и препраща и към
мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата 400 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 28.06.2019 год. по гр.д. № 1393/2017 год. на РС-С..
ОСЪЖДА Д.п. „Ю.д.п.“*** да заплати на И.К.З. и Б.К.З.,***, сумата 400 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.