Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 16.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
при
секретаря М. Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13597 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20217910/07.10.2020г. по гр.д. № 45526 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 38-ми състав П.НА
Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „*******е осъдена да заплати на Б.С.П., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Д.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86
от ЗЗД сумата от 5 000лв., ведно
със законната лихва от подаване на
исковата молба – 27.09.2017г, до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от обвинение за извършване на
престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство №
15068/2015г. по описа на 04-то РУ на МВР, пр.пр. № 24076/2014г. на СРП , за
което е оправдан с влязло в сила
Присъда; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 110лв. , представляващи
разноски по делото, като неоснователен е
отхвърлен иска за горницата над
5000лв. до предявения размер от 20 000лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 25147685/16.10.2020г.
по регистъра на СРС от ответника по
исковете - П.НА Р.Б.в частта, в
която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че не било установено ищецът в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с повдигнато обвинение да е претърпял вреди,
справедливото обезщетение на които да е в размер от 5000лв. Не било представено психологическо изследване
на ищеца за действително търпените от него вреди. Обвинението било повдигнато
на 04.08.2016г., с решението от 12.09.2017г. на СРС ищецът бил оправдан. Срещу
ищеца били водени и други наказателни производства, Прокуратурата била
извършвала само правно-регламентирани действия. Не били събрани доказателства
за период на търпени от ищеца вреди, както и че те са били претърпени само от
процесното обвинение, съответно че са в причинно-следствена връзка с него. През процесния период срещу ищеца имало и
други наказателни производства и не било установено процесните вреди да не са
причинени от тях. Прокуратурата не била разпространявала информация за
повдигнато обвинение. Не било установено какво е било състоянието на ищеца
преди обвинението и така да се съпостави същото с това след обвинението. Размер
на присъденото обезщетение бил изключително завишен, не съответствал на
икономически условия в страната. В случая степента на увредата на ищеца била
ниска.
Въззиваемият-ищец Б.С.П., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Установено било, че срещу ищеца било
повдигнато обвинени, по което е оправдан, че през цялото време бил с мярка за
неотклонение и така претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на
които било не по-малко 5000лв.
Състоянието на ищеца преди и след обвинението било установено от
събраните гласни доказателства.
Районният съд отграничил вредите от процесното обвинение с тези, търпени
от тези по ДП ЗМ -15470/2010г. и по ДП –ЗМ-2333/2010г., намалено било
чувствително обезщетението. Неправилно били игнорирани факти от СРС, че още на 17.06.2014г. била възложена проверка,
събирани са доказателства от институции, с които ищецът работел, призован бил
да дава обяснения и да предава документи неколкократно, съдебни заседания били
4. В случая обвинението било в период, в който се водели преговори с БАКБ за
сключване на споразумение за разсрочка на плащания на дълга, за да се избегне
фалит. Ищецът не бил осъждан и не познавал държавната принуда, станал обект на наказателно преследване при
влошаване на отношенията със съдружника и подялба на имуществото още през
2009г. На 31.05.2012г. ищецът бил
изключен като съдружник, едва на 23.07.2015г. било отменено изключването му, на
29.03.2013г. бил сменен като управител на дружеството, с образуването на
наказателното дело БАКБ прекратило преговорите за преструктуриране на
кредитната линия и обявил предсрочна изискуемост на дълга, новият управител
взел решение за доброволна ликвидация, разходи се погасявали, активите
превишавали задълженията. Това следвало да се съобрази от Прокуратурата преди
да повдигне процесното обвинение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2019691/10.07.2018г. на Б.С.П., ЕГН ********** срещу П.НА
Р.Б., с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на
основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 20 000лв.,
ведно със законната лихва от 27.09.2017г.,
до изплащането й, представлящи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по
чл. 227б ал. 1 вр. с ал. 2 от НК за което е оправдан с влязла в сила на
27.09.2017г. Присъда по НОХД № 17953/2016г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 13-ти състав. Навел е твърдения, че с
Постановление от 17.06.2014г. на СРП по пр.пр. № 24076 по описа за 2014г.
била възложена проверка по сигнал на К.Д.М.за извършено от ищеца престъпление
по чл. 227 б от НК, снети били обяснения включително от ищеца, изискани били документи както от
ищеца, така и от НАП, БАБК, СГС, от счетоводна кантора, обслужваща Ф.”ООД,
проверката не била пълна и вярна и така било образувано ДП № ЗМ-15344/2014г. по
описа на 04-то РУ на МВР срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 227б, ал.
2 вр. с ал.1 от НК, ищецът бил разпитан 4 пъти
и на 04.08.2016г. бил привлечен като обвиняем и му била определена мярка
за неотклонение „подписка”. Това шокирало ищеца, защото на 31.05.2012г. бил
изключен като съдружник от дружеството
едва със съдебно решение на 23.07.2015г. било отменено това изключване,
управителят бил сменен на 23.09.2013г., водели се тежки преговори с БАБК за
преструктуриране на кредитна линия,
защото дружеството имало повече активи от задължения. Опитите на новия
управител да финализира споразумението с
БАБК, изтичане на давността за събиране на вземанията било взето решение
дружеството да се ликвидира доброволно и бил назначен ликвидатор. Въпреки тези
факти Прокуратурата внесла обвинителен
акт, по който била постановена оправдателната присъда. Ищецът не бил осъждан,
ползвал се с добро име, бил национален състезател по плуване, спечелил 130
медала , участвал в Олимпиада, бил член на управителния съвет на Плувен клуб
„Левски”, член на Българската федерация по плуване, активно участвал за
възстановяване на спортна слава на този спорт в България. Трудовата му дейност
била в ресторантьорския бизнес, имал професионален авторитет, уважение, доходи,
физическо и психическо здраве,топли семейни отношения на привързаност и
взаимопомощ, бил скромен, приветлив, отзивчив към близки, познати и клиенти.
Повдигнато обвинение, мярка за неотклонение, възможност за осъждане му нанесло
страдания , бизнесът и животът му били свързани с пътувания извън България,
отсъствията били напрегнати от непредвидено призоваване по наказателното дело,
непрекъснато бил под напрежение, срам от узнаване и страх от призоваване,
явяване пред съда и евентуално осъждане.
Повдигнато обвинение и криминалистична регистрация възприел като
предварително осъждане с тежка присъда. Посочил е, че изпитвал неудобство пред
служители на БАБК, адвокатска кантора, свои служители и работници, чувствал се
упрекван и унизен, изпитвал съмнението на хората от служебното си обкръжение.
Майка му и децата му узнали за обвинението и го упреквали и притеснявали с
въпросите , като така го тревожели повече, ищецът станал нервен, имал
главоболие и болки в ставите, избягвал разговори за обвинението, изпитвал
несигурност за бъдещето си и това на близките си. Най-силни притеснения имал от
колегите си, те разбрали за обвинението, защото го призовавали по телефонен
номер на телефон в заведението , там получавал искания за представяне на
документи, обвинителен акт, призовки. Ищецът бил изтощен психически, сринали се
човешкото му достойнство, страдал и се измъчвал
като опозорен и с тревожно напрежение за бъдещето си и на бизнеса си. Наказателното
дело препятствало сключването на споразумение с БАБК. Имало и други наказателни
производства срещу ищеца, но те били висящи
към 14.08.2018г. и представените
справки не били верни. Претендирал е разноски.
Ответникът – П.НА Р.Б., в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила
е, че не било установено ищецът в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с повдигнато обвинение да е претърпял вреди, справедливото обезщетение
на които да е в размер от 20 000лв. Не
било представено психологическо изследване на ищеца за действително търпените
от него вреди. Обвинението било повдигнато на 04.08.2016г., с решението от
12.09.2017г. на СРС ищецът бил оправдан. Срещу ищеца били водени и други
наказателни производства, Прокуратурата била извършвала само
правно-регламентирани действия. През процесния период срещу ищеца имало и други
наказателни производства и не било установено процесните вреди да не са
причинени от тях. Прокуратурата не била разпространявала информация за
повдигнато обвинение. Не било установено какво е било състоянието на ищеца
преди обвинението и така да се съпостави същото с това след обвинението. Размер
на присъденото обезщетение бил изключително завишен, не съответствал на
икономически условия в страната. В случая степента на увредата на ищеца била
ниска.
По делото са приети неоспорени от
страните Постановление от 17.06.2014г. и от 04.08.2016г. , обвинителен акт на
СРП по пр.пр. № 24076/2014г., протокол от 28.03.2017г., Решение от 12.09.2017г.
по НОХД 17953/2016г. на СРС, НО, 13-ти състав и мотиви към него съгласно които на 17.06.2014г.
СРП е възложило извършването на проверка по материали по пр.пр. № 24076/2014г.
по сигнал на К.Д.М.за данни за престъпление по чл. 227б от НК, на 16.08.2016г.
на ищеца е връчено постановление за привличането му като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. с ал.
1 от НК за това, че на 22.03.2013г. като управител и представляващ „Ф.”ООД след изпадане на дружеството в неплатежоспособност
и установени непогасени изискуеми и ликвидни задължения към „Б.-А.К..Б.”АД по договор за кредитна линия от 21.01.2008г.
в размер на 690 000лв. в 30-дневен срок от спиране на плащанията в периода
от 19.02.2013г. до 21.03.2013г. не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност на дружеството, взета е
мярка за неотклонение „подписка”, същата
не е била отменена към 12.10.2016г., обвинителния акт е внесен в съда ,
образувано е НОХД 17953/2016г., по същото е проведено съдебно заседание на 28.03.2017г.,
отстрочено е за заседание от 09.05.2017г., заседание е проведено на 12.09.2017г., като с Решение от 12.09.2017г. ищецът е признат за
невиновен по така повдигнато обвинение. С мотивите си СРС е посочил, че към
19.02.2012г. дружеството е било неплатежоспособно, но ищецът не е бил съдружник
и управител на това дружество към 22.03.2013г. и не е имал задължение да поиска
откриване на производство по несъстоятелност на същото, а и било установено че
бил извършвал действия в интерес на дружеството, бил посъветван от адвокат да
не иска откриване на производство по несъстоятелност, поради възможност за
преодоляване затруднения на дружеството.
Прието е удостоверение от ТР,
анекс от 07.11.2013г., съгласно които ищецът е бил управител на Ф.”ООД, на
06.12.2013г. управител на дружеството е бил Г.И., на 07.11.2013г. е сключен
анекс към договора за кредит на дружеството с „Б.-А.К..Б.”АД към договора за кредитна линия от
21.01.2008г., сочещ просрочена главница по договора към този момент от
326 010 евро, просрочена лихва от 3558,98 евро и лихва за забава от
38561,76 евро. Анекс е сключен от ищеца като собственик на капитала на
дружеството и негов управител.
Прието е Решение №
1348/19.08.2014г. на СГС VІ-15 състав, с което е отменено Решение от 31.05.2012г. за изключване на Б.П. като съдружник във Ф.”ООД,
което решение е взето от съдружника К.Д.М.от
името на Общото събрание на дружеството.
Прието е Решение №1216/ 23.07.2015г.
по дело № 3819/2012г. на СГС, VІ-15 сътав, с което е отменено Решение от
31.05.2012г. за избор на К.Д.М.за управител
на Ф.”ООД и за приемане на нов учредителен акт на дружеството, взети от К.Д.М.като
едноличен собственик на капитала на Ф.”ООД.
Приета е справка от СДВР от 14.08.2018г. съгласно която срещу
ищеца има образувани и неприключени
наказателни производства и е направена полицейска регистрация, както следва:
-
По ЗМ 1015336/2010г. за деяние по чл. 316 от НК – използване на неистински
документ и по него на 13.10.2010г. е дадено мнение за обвинение и разследване
по общия ред;
-
По ЗМ 10115470/09.11.2010г. за деяние по чл. 316 от НК – използване на
неистински документ и по него на 17.11.2010г. е дадено мнение за обвинение и
разследване по общия ред;
-
ЗМ 102333/2010г. за деяние по чл. 3343Б, ал.1 от НК управление на МПС с алкохол над 1,2 промила и
по него на 29.06.2010г. е дадено мнение за обвинение и разследване по общия
ред;
-
ЗМ 1515068/2015г. за деяние по чл. 227б от НК-не е открил производство по
несъстоятелност и по него на 05.08.2016г. е дадено мнение за обвинение и
разследване по общия ред.
Прието е Постановление от 18.03.2011г. на СРП по ЗМ 2333/2010г.,
с което е прекратено производството срещу ищеца за деяние по чл. 3343Б, ал.1 от НК управление на МПС с алкохол над 1,2 промила.
Приета е справка от Национална
следствена служба от 14.08.2018г. за данни по Централизирана информационна
система /ЦИСС/, съгласно която висящи производства срещу ищеца има по:
-
пр.пр. 34324/2011г. за деяние по чл.
316 , 309, ал.1 от НК – използване на подправен частен документ, за същото има
образувано НОХД 17988/2013г. на СРС и ВНОХД 1339/2017г. на СГС;
-
Пр.пр. 24076/2015г. за престъпление по чл. 227б от НК и за същото има образувано
НОХД 17953/2016г. на СРС.
Прието е писмо от 08.01.2019г. от Национална следствена
служба, съгласно която данни по справка за ищеца в ЦИССС вече е
актуализирана и производства срещу ищеца са отразени като приключили.
Прието е Решение от 02.05.2017г. на СГС по ВНОХД 1339/2017г. с което е потвърдена Присъда от 03.11.2016г. по НОХД
17988/2013г. с която Б.п. е признат за невиновен за
извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал.1 от НК.
Прието е неоспорено от страните
свидетелство за съдимост на ищеца от 08.01.2019г. съгласно което ищецът не е
осъждан.
Приета е заповед от 17.12.2019г.
на Директора на ГД”НП” с която е наредено да се снемат полицейски регистрации
на ищеца от 10.01.2012г. и от
16.08.2016г.
Приета е служебна бележка от
14.02.2019г. , издадена от Плувен клуб „Левски” съгласно която ищецът е дългогодишен член на УС на Плувен клуб „Левски”, гр. София.
Приета е служебна бележка от
Българска федерация по плувни спортове , съгласно която ищецът е дългогодишен
национален състезател, многократен републикански и балкански шампион и
рекордьор в областта на плуването, участник в Олимпийски игри, Москва 1980г.
Приета е етапна епикриза от
27.11.2019г. издадена от Клиника по ревматология, Медицински университет-София,
съгласно която през юли 2018г. на ищеца
е поставена диагноза за заболяване „псориатичен артрит” с ангажиране на раменни
стави и малки стави на ходила, оплаквания за което са от 2016г., от 2018г. е на
лечение с медикаменти, кожната проява на болестта предшества артрита и се
изявява през 2011г. с ангажиране на кожа по цялото тяло, фамилната анамнеза
сочи че баща му страдал от заболяване „псориазис вулгарис“.
Разпитан по делото св. Я.М.е посочил, че познава ищеца от
2005г.-2007г. бил му адвокат, запознат бил със спора му с бившия му съдружникК.Д.М..
Посочил е, че той водел преговорите с банката и делата със съдружника, знаел и
за повдигнато срещу ищеца обвинение за
това, че не бил подал в срок искането за обявяване на дружеството Ф.”ООД в
несъстоятелност. Наказателното дело било
образувано през 2013г., ищецът бил оправдан. Посочил е, че ищецът е известен
български спортист – плувец, олимпиец, балкански шампион над 10 пъти, сърдечен
и добър човек , не бил много високо
образован, бил женен за англичанка - Т.,
но се развели, имал 2 деца. Заявил е, че образуването на наказателните дела
успоредно с търговските спорове повлияло на
ищеца негативно в личен план - бившата му съпруга спряла да разрешава
по-малкото им дете-Антъни , да влиза в страната, спряла и тя да идва в
България. Посочил е, че ищецът бил човек на честта, криел от близките и
приятелите си, защото се срамувал, свидетелят го съветвал по търговско право.
Ищецът се притеснявал, че от сигнала на
съдружника му и банката може да го
осъдят. Заявил е, че ищецът страдал на нервна почва от „псориазис”, това било хронично
заболяване, то се виждало, а и ищецът го бил споделил със свидетеля. Видимо състоянието
на ищеца от това заболяване се влошило през този период. Ищецът ходел на изследвания,
приемал лекарства. Наказателното дело продължило поне 2 години, ищецът бил
радостен, че е оправдан. Ищецът много уважавал майка си, криел от нея.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото е посочило, че ищецът страда от „псориатичен
артрит, псориазис вулгарис“. Всяко
автоимунно заболяване можело да се активира при стрес и психическо натоварване
, при водене на наказателно дело естествено било да се влоши психическо
здраве. Ревматичното заболяване се
контролирало от провеждане на правилно лечение.
При ищеца оплаквания от артрит били от 2017г., през 2018г. е поставена
диагноза псориатичен артрит, псориазис бил от 2011г. Псориатичният артрит , а
вероятно и псориазиса били имунно възпалителни ставни заболявания, развитието
се определяло от генетични, имунологични и фактори на околна среда,
заболяването било с видими кожни обриви и ставни прояви-болка и оток,
ограничена подвижност. Псориатичния артрит се влошавал при излагане на лоши
атмосферни условия, стресови ситуации, като можело да се възстанови
възпалителна активност, да се увеличат оплаквания от болка, скованост и
ограничена подвижност. Посочило е, че влошаване при ищеца имало през януари
2019г., до тогава той реално не бил лекуван, ставната форма била установена
през 2018г. Липсата на лечение влошавало кожната форма и активиране на ставната
форма. Основна причина бил генетичния риск, а след това и липсата на провеждане
на лечение или провежданото лечение. При равни други условия психическа травма
можела да отключи ставната симптоматика на псориазис или да я влоши, ако вече
съществува. Стресови ситуации обостряли
състоянието дори и при правилно лечение
и това било видимо за околните. Мамуло-папулозни обриви били червени плаки,
надигнати над кожата, които можело да се лющят.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата отговаря
за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда
от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, обстоятелства,
които да обосноват извод че справедлив размер на обезщетение е в размер на
процесната сума, както и причинна
връзка между вредите и обвинението.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да установи, че поведението на представителите му е било
правомерно, че в процесния период срещу ищеца са се водели и други наказателни
дела и така търпените неимуществени вреди са с друга причина, различна от
процесното обвинение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице,
като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се
предявяват срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил
специална отговорност на държавата, която
е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител
на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за
отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е
гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за
обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД,
съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по
ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от
закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат
на материалноправни или процесуалноправни норми.
Вземането за обезщетение възниква
и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда,
съответно от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства, се установяват твърденията
на ищеца, че на 17.06.2014г. било
възложена проверка срещу него по сигнал наК.Д.М., на 16.08.2016г. бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за това,
че на 22.03.2013г. като управител и представляващ „Ф.”ООД след изпадане на дружеството в
неплатежоспособност и установени непогасени изискуеми и ликвидни задължения към
„Б.-А.К..Б.”АД по договор за кредитна
линия от 21.01.2008г. в размер на 690 000лв. в 30-дневен срок от спиране
на плащанията в периода от 19.02.2013г. до 21.03.2013г. не е поискал от съда да
открие производство по несъстоятелност
на дружеството, взета му е мярка за неотклонение „подписка”,
обвинителния акт е внесен в съда и е образувано НОХД 17953/2016г. по описа на
СРС. Установява се от приетия протокол и решение по НОХД, че по това НОХД са
проведени три съдебни заседания, като с Решение от 12.09.2017г. ищецът е
признат за невиновен по така повдигнато обвинение.
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява
наличието на хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ по отношение на
отговорността на ответника Прокуратурата на Република България. Това е така,
защото от приетите по делото книжа по наказателното дело се установява, че по
образуваното наказателно производство за извършено от ищеца престъпление по
чл. 227б, ал.2 вр. с ал. 1 от НК ищецът
е признат за невиновен по така повдигнато обвинение, като гласните
доказателства и съдебно-медицинската експретиза установяват, че ищецът е бил
притеснен от повдигнато обвинение и възможността да бъде осъден, като се е
обострило заболяването му „псориазис“.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт,
с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване
на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите
вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на
ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл
Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по
грп.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на
ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№
816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009г. по гр.д.№
4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№
4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№
5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№
3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
За начало на наказателно
производство по обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ се взема всяко официално уведомление до определено
лице от страна на компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило
престъпление или друг акт, от който такова твърдение се подразбира, щом по този
начин значително се засяга положението на заподозрения от предприетите срещу
него действия. Това разбиране съответства и на тълкуването на ЕСПЧ на понятието
"наказателно производство" при приложение на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧОС /В този смисъл Решение №
276/08.01.2019г. по гр.д. № 4945/2017г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК/.
В конкретния случай по делото е
установено, че срещу ищеца на зряла
възраст е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода
до 3 години и глоба до 5000лв, наказателното
производство е продължило 3 години, като
проведените действия по отношение и с участие на ищеца са били малко – три
съдебни заседания, а по време на досъдебно дело – разпит, привличане като
обвиянем , взета е мярка за неотклонение подписка”, ищецът е бил притеснен от
възможността да бъде осъден, срамувал се е от повдигнато обвинение, криел е от
семейството си, близки и приятели, заболяването псориазис се обострило. Тези
обстоятелства се установяват от събрани по делото писмени и гласни доказателства,
заключение по съдебно-медицинската експертиза. Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел в тази част като резултат от личните му
впечатления, които са трайни и регулярни - продължили през целия период на
наказателното дело, а и като неопровергани от другите доказателства по делото,
подкрепени от заключението по съдебно- медицинската експертиза. Съдът изцяло
кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза като вярно и
задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото. Вещото лице е
посочило, че псориазисът при ищеца датира от 2011г., че стресовите ситуации
могат да доведат до обострянето му, че същото се изявява във видими червени
плаки, надигнати над кожата, които можело да се лющят. Свидетелят по делото е
посочил, че през процесния период видял, че това заболяване при ищеца се
влошава. При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че в
причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 2500лв. Съдът приема, че този размер е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За
определяне на същите съдът съобрази сравнително кратката продължителност на
производството, нетежкия характер на престъплението, за което
е повдигнато и поддържано обвинение, малкия брой процесуални действия по
наказателното дело, извършени спрямо ищеца, както и че мярката за неотклонение
е било най-леката – „подписка” и не е установено същата, както и полицейската
регистрация на ищеца да са му създали конкретни неудобства и невъзможност да
осъществи пътувания. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че
независимо от лекия характер на мярката за неотклонение същата сама по себе си
създава неудобства и ограничение при движението, но същите в случая съдът приема,
че са обичайните за такъв тип мярка. При определяне на размера съдът съобрази и
обстоятелството, че твърденията на ищеца по исковата молба за претърпените от
него вреди в по-голямата си част не са установени по делото. Доказателства, че
ищецът е страдал от главоболие, че всички негови служители са узнали за
обвинението, защото в заведението ищецът получавал съобщенията по делото, че бизнесът
и животът му са свързани с пътувания в чужбина, че околните са изпитвали
съмнение в невинността му, че майка му и децата му са го упреквали и са му
задавали въпроси не са ангажирани по делото. Не са ангажирани доказателства по
делото и че обвинението е попречило на ищеца да постигне по-изгодни за
дружеството Ф. ” ООД условия при преговори за погасяване на задълженията на
дружеството към банката по договора от
2008г. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази, че повдигнатото обвинение е свързано със занятието на ищеца, че той е
бил изявен спортист, но и същевременно съдът съобрази, че не са ангажирани
доказателства, че това обвинение е ограничило
възможностите на ищеца му за професионална и обществена реализация,
изяви и развитие. Доказателства, че институции и държавни органи са били уведомени от
Прокуратурата, че срещу ищеца има образувано наказателно дело, включително и
косвено информиране за същото по делото не са ангажирани и доводите на въззиваемия
в обратния смисъл съдът приема за неоснователни. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази, че от началото на процесния период до
02.05.2017г. /3,5 месеца преди края на процесния период/ срещу ищеца е имало
повдигнато обвинение и за друго извършено престъпление – такова по чл. 316 вр.
с чл. 311 от НК, за което е било
образувано НОХД17988/2013г. по описа на СРС и ВНОХД 1339/2017г. по описа на СГС,
приключило с оправдателно решение на 02.05.2017г. , че за това престъпление
предвиденото наказание по НК е по-тежко от това за процесното обвинение, а
именно – до 5 г. лишаване от свобода и възможност за лишаване от право да заема
определена държавна и обществена длъжност . По делото не е установено това
обвинение по чл. 316 вр. с чл. 311 от НК да не е създало обичайния за същото
дискомфорт на ищеца, поради което и съдът приема, че такъв е изпитван от ищеца.
В подкрепа на този извод на съда са и показанията на разпитания по делото
свидетел, посочил че успоредното развитие на наказателните дела и на
търговските дела е това което е довело до влошаване на състоянието на ищеца
поради притесненията, тоест не само процесното обвинение е причина за същото. При
така възприето съдът приема, че обвиненията за двете престъпления са причинили
на ищеца в равна степен притеснения, стрес, срам,, че както те така и
търговските дела по споровете по чл. 74 от ТЗ за част от периода са допринесли
за обостряне на заболяването му псориазис. Към края на процесния период по
делото не е установено ищецът да е страдал от псориатичен артрит. Приетото по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза и приета по делото етапна епикриза установяват, че с това заболяване
ищецът е диагностициран едва през юли 2018г. Вещото лице е посочило, че
причината за това заболяване е главно генетична,
а след това като причина може да се приеме и проведеното или непроведено
лечение, стресът бил възможен да отключи проявната форма на заболяването. При
така установеното и като съобрази момента на влизане в сила на оправдателното
решение по процесното обвинение съдът приема за неустановена по делото причинно-следствената
връзка между това заболяване „псориатичен артрит“ и процесното обвинение. При
определяне на обезщетението съдът съобрази и социално-икономическите условия в
държавата през периода на наказателното производство. Съдът приема, че производствата
срещу ищеца по ЗМ 1015336/2010г. и по ЗМ
102333/2010г. не са се отразили на състоянието на ищеца през процесния период и
доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни. По делото не са
ангажирани доказателства за развитие на производство по ЗМ 1015336/2010г . и че
то не е било приключило през процесния
период. Приетото по делото Постановление от 18.03.2011г. установява, че преди
началото на процесния период производството по ЗМ 102333/2010г е било
прекратено от СРП.
При така възприето съдът приема
че справедливо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е до
размера от 2500лв. и решението на СРС в частта, в която е уважило
иска за горницата над 2500лв. до 5000лв. е неправилно и следва да се отмени
като иск за тази горница следва да се отхвърли. Решението на СРС в частта, с
която е уважил иска за 2500лв. следва да се потвърди.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния съд за момента в който ответникът е
изпаднал в забава на плащането на главницата. Районният съд не е нарушил
императивна правна норма обосновавайки този си извод поради което и решението
на СРС в частта, с която е присъдил
законната лихва за забава върху сумата от 2500лв. считано от 27.09.2017г. следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
Отговорността за разноски следва
да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от исковете.
Решението на СРС в частта, в която е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на
ищеца съдебни разноски от 50лв. следва да се отмени.
За въззивното производство
страните не са направили разноски и такива не им се следват.
Въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
5лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20217910/07.10.2020г. по гр.д. № 45526 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 38-ми
състав в частта, с която П.НА Р.Б.с
адрес: гр.София, бул. „*******е осъдена да заплати на Б.С.П., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Д.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86
от ЗЗД сумата от 2500лв. /две
хиляди и петстотин лева/, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 27.09.2017г, до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
обвинение за извършване на престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК по
досъдебно производство № 15068/2015г. по описа на 04-то РУ на МВР, пр.пр. №
24076/2014г. на СРП , за което е оправдан с влязла в сила Присъда ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляващи разноски по делото и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иск, предявен с искова молба вх. № 2019691/10.07.2018г. на Б.С.П., ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б., с която е поискал от съда да
осъди ответника да му заплати на основание на
чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 500лв. /две хиляди и петстотин лева/,
ведно със законната лихва от
27.09.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано обвинение за
извършване на престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за което е
оправдан с влязла в сила на 27.09.2017г. Решение № 215251/12.09.2017г. по НОХД
№ 17953/2016г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20217910/07.10.2020г. по гр.д. №
45526 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 38-ми състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.С.П., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. М.Д.,*** да
заплати на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал.6 и чл. 81 от ГПК сумата от 5лв. /пет лева/,
представляващи разноски за държавна такса за въззивно производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.