О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Пловдив, 27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като разгледа
ВЧНД № 122 по описа за 2021 г. на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал. 6 и сл. от НПК.
С определение № 4/06.01.2021 г.,
постановено по ЧНД № 20205330207962/2020 г., ПРС, 08 нак. състав е потвърдил
постановление на РП Пловдив от 07.12.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по д.п. № 1033/2018 г. по описа на 02 РУ на МВР Пловдив,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 ал.
1 от НК.
Недоволен от така постановеното
определение е останал жалбоподателят К. П., който моли да бъде отменено като
делото се върне на РП – Пловдив за ангажиране на наказателна отговорност на Т.Т.
за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
Пловдивски Окръжен съд след като
провери обжалваното определение служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и
чл. 314 от НПК във връзка с изложеното в жалбата намира същото за
неоснователно.
В хода на разследването органите на
досъдебното производство и първостепенният съд са приели следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят П. и Т.Т. се запознали
през месец април 2017 г. докато последната работела като продавач на плодове и
зеленчуци на сергия пред магазин „***“ кв. Х. С. гр. Пловдив. Свидетелят П.
редовно пазарувал от т. като постепенно у него се зародило желание да има
по-близки интимни отношения с нея като направил и стъпки в тази насока.
Свидетелката Т. не отговорила на тези негови желания и отношенията им останали
чисто приятелски.
На 13.04.2017 г. при поредното
посещение на свидетеля П. на сергията на Т. тя го попитала дали може да й
услужи със сумата 300 лв., които й
трябвали за лечение на свекър й. П. дал на заем тази сума като на предаването
на парите нямало свидетели.
На 01.10.2017 г. свидетелката т.
отново поискала от жалбоподателя П. на
заем сумата от 1100 лв., необходима й за заплащане неплатени глоби на съпруга й свидетеля Н. К.
Свидетелят Н.К.е работил като таксиметров шофьор и СУМПС му било отнето именно
поради неплащане на глобите. Свидетелят П. изтеглил от клон на ДСК
горепосочената сума и я предал на свидетеля Н.К.като изготвили писмен договор
за заем. Свидетелят Н.К.се задължил да върне сумата на вноски от по 200 лв. на
месец.
На 23.10.2017 г. свидетелката Т.Т.
отново поискала от жалбоподателя П. паричен заем в размер на 940 лв. под
предлог, че парите й трябват за лечение на дъщеря й. Свидетелят П. дал поисканата сума като между П.
и Т. бил съставен договор за заем за въпросната сума 940 лв. , която Т. се
ангажирала да връща всеки месец по 100 или 200 лв. /л. 32 от д.п./.
С течение на времето за периода от
23.10.2017 г. до 17.04.2018 г. жалбоподателят П. давал неколкократно пари на
заем на т. в различен размер, които тя харчела за свои нужди и сумата нараснала
на 2360 лв. За тази сума на 17.04.2018 г. П. и Т. съставили договор за заем /л.
31 от д.п./, според който договор Т. трябвало да започне да връща от 10.08.2018
г. сумата в размер на 100-150 лв. месечно.
За периода 17.04.2018 г.
жалбоподателят П. по описания по-горе начин чрез искания от Т. на заем й дал
сума общо в размер на 2300 лв., от които
200 лв. в брой и 2100 лв. преведени по банков път по сметка на Т..
От всички гореизброени взети на заем
пари от т. не са върнати никакви на жалбоподателя П..
Междувременно през м. септември 2018
г. здравословното състояние на Т. се влошило рязко, имала няколко
хоспитализации в болница „Св. Георги“ и „Св. Иван Рилски“, след което с
експертно решение № 2761/23.05.2019 г. Т. била освидетелствана с определени 60%
процента трайно намалена работоспособност поради заболяванията й. На 14.09.2018
г. чрез Нотариус Т. Д. с № 072 и район на действие Районен съд – Пловдив с
нотариална покана жалбоподателят К. П. поискал от Т.Т. да му върне сумата от
5 900 лв., общо пари, които й е давал на заем по различни поводи. След
изтичане на срока за доброволно изпълнение, визиран в поканата, Т.Т. не е
върнала никакви пари на жалбоподателя, той се почувствал измамен и подал жалба
в Районна прокуратура – Пловдив.
Тази фактическа обстановка след анализ
на гласните и писмените доказателства по делото е установена правилно от
органите на досъдебното производство и ПРС.
За да прекрати производството по
делото, наблюдаващият делото прокурор е приел, че финансовите взаимоотношения
между жалбоподателя К. П. и Т.Т. имат гражданскоправен характер. Тези изводи са
преповторени и от Първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция напълно споделя
мотивите на Районна прокуратура и ПРС, с които производството по делото е
прекратено. В настоящия случай става дума за изцяло гражданскоправни отношения
между П. и Т. по повод на сключени между тях договори за заем. Тези договори
касаят един продължителен период от време, от месец април 2017 г. до месец
август 2018 г. Същите са в писмен вид /приложени в ксерокопия по д.п. л. 31 и
32/, изразяват ясно волята на страните по тях – жалбоподателят П. да даде пари
на заем на т. /нещо, което той изрично заявява, видно от протокола за очна
ставка на л. 49 от д.п./, както и намерението на т. да върне тези пари по-късно
във времето. Всъщност самата тя не оспорва, видно от протоколите й за разпит,
както и от протоколите за проведени очни ставки между нея и жалбопадателя нито
лев от получените от него суми. Като причина да не върне парите сочи постоянно
затруднено материално положение, а по-късно и влошено здравословно състояние,
видно от приложената по делото
медицинска документация. В заключение изводът, че евентуален неин умисъл
за извършване на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК може само да се предполага
е правилен, обоснован и законосъобразен. Всъщност, жалбоподателят е направил
първата крачка към уреждане на отношенията си с Т. чрез изпращане на нотариална
покана за връщане на заетите суми, но следващата му стъпка е трябвало да бъде
завеждането на граждански иск в съда, а не подаване на жалба в Районна
прокуратура – Пловдив, тъй като от съдържанието на приложените по досъдебното
производство договори е пределно ясна волята на страните по тях –
жалбоподателят П. дава пари на заем на т., която на свой ред се задължава да
върне или сме изправени пред отношения изцяло с гражданскоправен характер, като
в случая е без значение повода, по който т. е искала пари от жалбоподателя, както
и дали това е била действителната причина /заболяване на свекъра и децата,
работа в Италия и последващо нейно заболяване/.
По изложените съображения обжалваното
определение следва да се потвърди, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/06.01.2021
г., постановено по ЧНД № 20205330207962/2020 г., ПРС, 08 нак. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: