№ 173
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20215300900497 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.288 ал.12 от КЗ отм.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София иска осъждане на Х. Р. Х. ЕГН
********** от с.**** да възстанови сумата от 43 434лв., представляваща изплатено от
ищеца на М. А. Д. обезщетение по щета № 210170/08.05.2021г., ведно със законна лихва
върху сумата от сезиране на съда на 07.07.2021г. до изплащането й.
Твърди, че на 01.05.2015г. следобед, по път II- 58 от гр.Асеновград към с.****, М. А.
Д. управлява мотоциклет „Сузуки“, с поставена предпазна каска, с около 114км/ч, като
заедно с него на мотоциклета пътува Г. М.. По същото време в противоположна посока от
с.**** към гр.Асеновград ответникът управлява мотоциклет „Априлиа“. В района на км
52+400 ответникът предприема маневра „завой наляво“ към черен път, без да забележи
движещия се срещу него мотоциклет „Сузуки“. Д. възприема опасността, задейства
спирачната система на мотоциклета и сваля скоростта на 107 км/ч, но въпреки това настъпва
удар в предната част на мотоциклет „Сузуки“ и в дясната част на мотоциклет „Априлиа“. С
влязла в сила присъда № 39 от 28.09.2017г. по НОХД № 244/2016г. на РС Асеновград, за
виновни за настъпилото ПТП, при независимо съизвършителство, са признати М. А. Д.,
управлявал мотоциклет „Сузуки“ с ДКН ****, със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 11115001096784 от 17.04.2015г. в
ЗК Армеец, и ответника Х.Р. Х., управлявал мотоциклет „Априлиа“ без регистрационни
табели, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От ПТП на М.Д. са причинени травматични увреждания: контузия на главата и на
главния мозък; субнарахноидален кръвоизлив; счупване на горна челюст; десностранен
хемосинус; открито счупване на дясна раменна кост; контузия на гръден кош и на белите
дробове; кръвонасядане и охлузване по цялото тяло. Пострадалото лице е заявило претенция
за обезщетяване пред ответника, по която е образувана щета № 210170/08.05.2018г. С
решение на управителния съвет е определено обезщетение в размер на 86 830лв. за
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Поради признато независимо
съизвършителство с влязлата в сила присъда от старана на Д. и Х., ищецът е изплатил 50 %
от определеното обезщетение.
Заявява, че писмено е поканил ответника да възстанови изплатената сума, но
задължението му не е погасено, поради което сезира съда.
Уточнява, че се позовава на влязла в сила присъда, задължителна за страните и съда
по реда на чл.300 от ГПК, относно вината на ответника за причиняване на ПТП. Травмите на
1
Д. са настъпили в резултат на ПТП. При определяне и изплащане на обезщетението ищецът
е отчел съпричиняване в размер на 50 % на Д., поради което с този процент е намалил
определеното обезщетение.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава иска. Оспорва го по основание и размер. Възразява, че
ищецът не е имал законово основание да плати на М.Д. сума по щета. Не признава заявените
от ищеца обстоятелства по изплащане на парично обезщетение на Д.. Твърди, че няма вина
за настъпилото ПТП, от което Д. да е пострадало лице. Евентуално – ако има такава, то ПТП
е настъпило по вина на двамата водачи при съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
От приложеното нохд № 244/2016г. на РС – Асеновград с влязла на 08.01.2018г. в
сила Присъда № 39 от 28.09.2017г. ответникът Х. Р. Х. е признат за винов в това, че на
01.05.2015г., в землището на с.****, обл. Пловдивска, на път II- 58 в зоната на километър
52+400м, при управление на МПС мотоциклет марка „Априлия“, модел „Туарек“, с рег. №
****, без монтирана регистрационна табела, без да има необходимата правоспособност, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 „Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“ и чл.37 ал.1 ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства.“, и чл.150а от ЗДвП – „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство.“/, и по непредпазливост е
причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва: четери средни телесни
повреди на М. А. Д., изразяващи се в черепно – мозъчна травма, изразила се в контузия на
главата и главен мозък, протекла с клинична картина на травматична кома GCS 10Т.,
травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на горната челюст вдясно, довела до счупване на
челюст; открито счупване на тялото на дясната раменна кост в долна трета, което е
наложило оперативно лечение, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник; контузия на гръден кош и контузия на белия дроб вдясно, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, и в условията на независимо
съизвършителство с обвиняемия М. А. Д. е причинил средна телесна повреда на Г. В. М.,
изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозъка и промяна в съзнанието
„Сомнолетно-сопорозен с ГКС 8-9т“, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което е престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 и пр.4 б. а пр.2, във вр. с ал.1 б.б пр. 2
във вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание.
Със същата присъда М. А. Д., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
01.05.2015г., в землището на с.****, обл. Пловдивска, на път II- 58 в зоната на километър
52+400м, при управление на МПС мотоциклет марка „Сузуки“ с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 „Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, чл.20
ал.2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, чл.21 ал.1 от
ЗДвП – „ При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава 80 км/ч при движение извън населено място за пътно превозно
средство от категория А.“/, и по непредпазливост е причинил телесна повреда на Х. Р. Х.,
изразяваща се в открито многофрагментно счупване на долния край на лявата лъчева кост в
областта на ставата, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник,
и в условията на независимо съизвършителство с обвиняемия Х. Р. Х. е причинил средна
телесна повреда на Г. В. М., изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозъка и
промяна в съзнанието „Сомнолетно-сопорозен с ГКС 8-9т“, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, което е престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б. а пр.2, във
2
вр. с ал.1 б.б пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание.
От представената справка от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилисти, се констатира, че за мотоциклет марка „Априлия“, модел
„Туарек“, с рег. № ****, с Рама ****, няма данни за полица за застраховка.
На 08.05.2018г. с молба вх. № 24 – 01 – 334 М.Д. е подал писмено искане пред
ответника за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от горното ПТП в размер на
150 000лв. неимуществени вреди по съвкупност – за посттравматичен стрес, за физически
болки, търпени от всички наранявания, от последващите операции и други медицински
интервенции, невъзможността да се обслужва, да живее нормално, да упражнява дейности и
професия по свой избор, от дискомфорт при комуникации с хора, при общуване с близки и
познати, които вреди търпи и ще търпи занапред, тъй като последиците от уврежданията най
– вече на главата ще се проявяват цял живот, от причинените му телесни увреждания, които
са съставомерни, като е цитирал влязлата в сила присъда, и освен тях за множеството
причинени леки телесни повреди – наличие на кръв в десния горночелюстен синус и
разкъсно – контузна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица; за
кръвонасядания в областта на горния и долен десни крайници и дълбоко охлузване по
външно страничната повърхност на дясната раменна става, които по отделно и по
съвкупност са довели до болка и страдания без разстройство на здравето. Във връзка с
телесните увреждания и лечение е заявил понесени имуществени вреди в размер по пера:
1000лв. интрамедуаларен еластичен пирон; 850лв. медикаменти, санитарни материали,
ренгенографии, потребителски такси, прегледи и медицинско освидетелстване; 980лв. за
заключваща плака за медиална фрактура на хумерос; 3000лв. щети по собствения му
мотоциклет „Сузуки ТЛ 1000С“; 1000лв. пътнотранспортни разходи.
Към искането е приложил под опис: застрахователна полица по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилисти и злопокула за мотоциклет „Сузуки ТЛ 1000С“;
присъдата на РС Асеновград с мотивите; СМЕ и САвТЕ от съдебното производство; два
броя епикризи отУМБАЛ Св. Георги ЕАД Пловдив; Епикризи от МБАЛ Д-р Братан
Шукеров АД гр.Смолян; Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ ПЛовдив АД от
27.01.2016г.; ЕЕГ от 04.07.2016г. на УМБАЛ Св. Георги Пловдив; осем броя амбулаторни
листове, издадени в периода от 08.06.2015г. до 06.04.2016г. на различни специалисти; ЕМГ
изследване от 18.01.2016г. на МБАл Св. Иван Рилски Пловдив; 8 фактури, 40бр. касови
бележки и талон за регистрация; Свидетелство за правоуправление; Карта за квалификация
на водач; Карта на водач; Удостоверение за психологическа годност.
Горните приложения към искането се депозират от ищеца към исковата молба в
настоящото производство.
Пред ищеца е образувана Щета № 210170 от 08.05.2018г., по която е изготвена
Медицинска експертиза от **** М. В. въз основа представената медицинска документация,
фактури и фискални бонове. С Протокол № 9 от 09.05.2018г. от заседание на ЗМК при
ищеца е разгледана щетата, документите и заключението на техния експерт, което е
възприето, и е определено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
от 86 868.01лв., от които 84 000лв. обезщетение за неимуществени вреди за травматични
увреждания: 30 000лв. за контузия на главен мозък; 15 000лв. за субнарахноидален
кръвоизлив; 15 000лв. за счупване на горна челюст; 5 000лв. за десностранен хемосинус;
18 000лв. за открито счупване на дясна раменна кост, лекувано двукратно оперативно,
поради възникнала псевдоартроза на дясна раменна кост; 1000лв. за охлузвания, и
2 868.01лв. имуществени вреди за импланти, лекарства, консумативи, прегледи, изследвания
и потребителска такса, въз основа представени разходнооправдателни документи в
оригинал. За имуществените разходи е изготвена Справка, представена и на съда на лист 53.
Прието е, че деликтът е причинен от Х. Х. и М.Д. при условията на независимо
съизвършителство по влязлата в сила присъда, определено е съпричинява 50 % от Д. и
обезщетението е намалено с този процент на 42 000лв. неимуществени вреди и 1434лв.
имуществени вреди.
С Протокол № 09 от 14.05.2018г. на Управителния съвет на Гаранционния фонд, по
процесната щета, са одобрени определения размер на обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди, съпричиняването им от пострадалото лице с 50% и намаляването им
в този размер и изплащане на сумите от 42 000лв. и 1434лв.
Съгласно представените платежни нареждания, на 17.05.2018г. ищецът е наредил по
3
сметка на Д. плащане на 42 000лв. с основание – обезщетение по щета 210170/2018г., а на
27.07.2018г. плащане на 1434лв. с основание – допл. Щ. 210170/18.
С писмена покана, връчена на ответника на 26.02.2021г., ищецът е поискал да му се
възстанови изплатената сума от 43 476.20лв. по посочена банкова сметка в едномесечен
срок.
От основното и допълнително заключение по ССчЕ на в.л.И.С., изготвено
компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра,
депозирано след справка при ищеца и по банковата сметка на М.Д., и от постъпилата по
делото информация от Банка ДСК АД за движение по сметката на това лице, се
потвърждава, че ищецът е наредил превод от 42 000лв. на 17.05.2018г., на 27.07.2018г. –
превод от 1434лв., и двата с получател М.Д.. Сумите са постъпили по банковата сметка на Д.
на 17.05.2018г. в размер на 42 000лв. и на 27.07.2018г. в размер на 1434лв. с посоченото в
платежните нареждания основания от банковата сметка на Гаранционния фонд, преводите
са осчетоводени както в счетоводството на ищеца, така и по банковата сметка на М.Д..
Заключението на САвТЕ на в.л. Т.П., изготвено компетентно, обективно и
безпристрастно въз основа писмените материали, приобщени по делото, включително
наказателното производство с досъдебното производство в оригинал, неоспорено от
страните, което съдът кредитира, доказва механизма на настъпване на ПТП, според който
мотоциклет Сузуки ТЛ 1000С, управляван от М.Д., се е движел със скорост около 114.5 км/ч
в западна лента в посока от север на юг по пътя между гр.Асеновград и с.****. В същото
време мотоциклет „Априлия Туарек“, управляван от ответника, се е движел със скорост
около 20 км/ч в източната лента на същия път в посока от юг на север срещу мотоциклет
Сузуки ЛТ 1000С. Когато мотоциклет Сузуки се намира на около 51 -52 метра от мястото на
удара, мотоциклет Априля Туарек се намира на 6 – 6.50 м от мястото на удара и в този
момент водачът му е предприел маневра завой наляво към черен път, като се е насочил към
западната лента, полагаща се за движение на мотоциклет Сузуки. В момента на отклоняване
на мотоциклет Априля Туарек наляво М.Д. е реагирал и е задействал спирачната система на
мотоциклет Сузуки. След отклоняване на мотоциклет Априля Туарек навяло на около 3 –
3.10м от мястото на удара същият е навлезнал в западната лента пред движещият се в нея
мотоциклет Сузуки ТЛ1000С, който в този момент се е намирал на разстояние около 19 – 20
м от мястото на удара и е бил със задействана спирачна система. След около 0.63 с е
настъпил неизбежния удар между двата мотоциклета. След удара мотоциклетите са се
установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видно от
фотоалбума на местопроизшествието, приложени в досъдебното производство на
наказателното дело, а пострадалите са паднали в близост до местата на червени петна,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Скоростта
на движение на мотоциклета, управляван от Д., преди задействане на спирачната система е
била 114.5 км/ч, в момента на удара е била 106.6 км/ч. Скоростта на движение на
мотоциклета, управляван от ответника, в момента на удара е била около 19.8 км/ч. В
момента на отклоняване на мотоциклета, управляван от ответника, за начало на маневрата
завой наляво, мотоциклет Сузуки ТЛ 1000С се е намирал на разстояние от мястото на удара,
по – малко от дължината на опасната зона при движение със скорост 114.5 км/ч и водачът
му е нямал техническа възможност да го установи в състояние на покой преди мястото на
удара. Причината за настъпване на ПТП е предприемането на маневра завой наляво от
страна на водача на мотоциклет Априля Туарек на място, по начин и в момент, когато това
не е безопасно, без да съобрази приближаващия мотоциклет Сузуки ТЛ 1000С. Получените
увреждания по мотоциклетите са в причинно – следствена връзка с механизма на ПТП.
В.л. Т.П. е изчислило, че пълният спирачен път на мотоциклет Сузуки ТЛ1000С при
скорост от 114.5 км/ ч е 131.79м, които се изминават за 7.04сек. Изчислил е, че водачът на
този мотоциклет би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако в
момента на реакцията му се е движел със скорост, по – малка от 63 км/ч.
От изслушаното заключение по СМЕ на **** М.Б., изготвено въз основа на
писмените материали по делото, дадено компетентно и безпристрастно, неоспорено от
страните, което съдът кредитира, се потвърждава, че при ПТП на 01.05.2015г. на М.Д. е било
причинено черепно – мозъчна травма, изразила се в контузия на главата и главен мозък,
протекла с клинична картина на травматична кома GCS 10т.; травматичен кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка; счупване на горната челюст в дясно; наличие на кръв в десния
горночелюстен синус; открито счупване на тялото на дясната раменна кост в долна трета,
което е наложило оперативно лечение; контузия на гръден кош; контузия на бял дроб в
4
дясно; разкъсно – контузна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица;
кръвонасядания в областта на горния и долен десни крайници; дълбоко охлузване по
външно страничната повърхност на дясната раменна става. Вещото лице дава заключение,
че пострадалият е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и
страдания непосредствено след ПТП и след оперативните интервенции. Обичайният
оздравителен процес при такъв вид травматични увреждания трае около 6 – 8 месеца при
благоприятен ход на същите без настъпване на усложнения в него. Установява пряка
причинно – следсвена връзка между механизма на ПТП и получените в резултат на него
телесни увреждания на Д..
В.л. Б., след запознаване с представените фактури и касови бележки, дава
заключение, че всички те са пряко свързани с лечебния процес на Д. и касаят изписани
лечебни медикаменти, такси за извършени консултации със съответните специалисти,
потребителски такси при пролежаванията в болничните заведения, както и закупуването на
стабилизиращи средства. Всички тези медикаменти и стабилизиращи средства, както и
извършените пролежавания в болничните заведения и извършените консултации със
съответните специалисти, са били задължителни.
Според представеното Психологично изследва на Д., направено на 29.06.2016г. в
Център за психично здраве гр.Пловдив, е констатирано бързо настъпваща умора и психично
изчерпване, което блокира наличните годности и предизвиква интензивни реакции на
неспокойствие, раздраза, суетливост в поведението, експлозивна готовност и невъзможност
да организира интелектуалния процес. Изявяват се изразени разстройства на
концентрацията, превключваемостта и устойчивостта на вниманието. Има скъсяване на
регистъра на емоционалните преживявания по типа на огрубяването. Наблюдава се
абнормен тип функциониране в трите области – социални взаимоотношения, комуникация и
поведение. Интелектуалното равнище е в границите на ниската норма, не може да извършва
съпоставки, анализи, предимно в конкретно – образен план. Очертава се изразена
личностова промяна по органичен тип, изразено снижаване на интересите и ценностите до
равнище на непосредствените потребности от битово ежедневие; невъзможност за
прогнозиране на далечните последици от собственото поведение; поведенческите отговори
са на равнището на спонтанното, импулсивното и стереотипно действие, което често е
несъразмерно към конкретна ситуация.
С Експертно решение № 0459 от 27.01.2018г. на Д. е определена 70 % степен на
намалена работоспособност със срок за 1 година.
От показанията на пострадалия М.Д. и съпругата му Т. П. Д., които кореспондират на
писмената медицинска документация и заключението на СМЕ, както и на останалите
писмени документи по делото, поради което съдът ги кредитира, се установява, че след ПТП
Д. е бил приет по спешност в УМБАЛ Св. Георги Пловдив, където първоначално е бил в
кома и в безсъзнание, около 12 дни е бил в интензивно отделение и след това няколко дни в
ортопедия. В болницата не познавал никой, нямал спомен от ПТП, мислел си, че е в
ученическите години. Д. няма никакъв спомен от престоя в болницата като първите му
спомени са няколко дена след прибирането му у дома. Изпитвал е болки, имал шевове по
краката, двете вежди ги нямало, но с болките можел да си ходи. След изписването приема
назначените медикаменти, продължително е приемал лекарство, за да не получи гърчове
след мозъчния кръвоизлив, и в момента продължава да приема лекарство. След ПТП не е
можел да прави нищо сам, дясната ръка повече от година не е можел да ползва като за нея
претърпява втори път операции, има поражения за цял живот по мозъка и зрението, и в
момента вижда хора, но не може да си спомни от къде ги познава, как се казват. Грижи за
него полагала съпругата. Дясната ръка, след изписване от болницата, не зарастрва
продължително време, двете части на коста не се допирали, не се калцирали, ходили на
консултации при различни лекари и установили необходимост от нова операция с
присаждане на кост, която извършили в болницата в Смолян с поставяне на инплант и
взимане на кост от таза и присаждане. Преди година – две с операция е свалил инпланта, пак
в болницата в гр.Смолян. Д. след ПТП не е работил две години, сега работи от около две
години и половина. И до момента ходи на физиотерапия, сега един път седмично поради
изтръпване на пръсти на ръката, до преди година три пъти седмично. Все още изпитва
болки, ходи с ръкавица на едната ръка и се пази от истиване, защото тогава започват болки.
Не се е качвал на мотор, отвикнал е, а цял живот кара мотор и коли и не е предполагал, че
няма да има мотор и да кара мотор. Признава за изплатеното от Гаранционния фонд
обезщетение.
5
При тези данни съдът приема иска за докана по основание и размер, поради което
следва да го уважи.
На основание чл.300 от ГПК, по задължителен за съда и страните начин с влязлата в
сила присъда е установен както факта на настъпване на деликта на 01.05.2015г. – ПТП,
неговите извършители – Х. Р. Х. и М. А. Д., вината им и противоправността на деянието,
така и факта на независимо съпричиняване на деликта и на вредоносните му резултати от
двамата и част от причинените на М.Д. от Х. Х. телесни увреждания, защото тези
обстоятелства са част от фактическия състав на престъплението, за което и двамата са
признати за виновни – т.е. те са съставомерни. Поради това възражения срещу им не могат
да се разглеждат, тъй като Х.Х. е участвал в наказателния процес като обвиняем и срещу
него има издадена и влязла в сила присъда за тях.
Съпричиняване на ПТП от Д. също е установено със задължителен за съда и страните
начин с влязлата в сила присъда срещу него.
В присъдата са посочени нанесените на М.Д. съставомерни телесни увреждания. От
представената от него пред ищеца медицинска документация, от изслушаното заключение
на вещото лице Б. и от показанията на свидетелите се доказа, че освен тях, на Д. са
причинени и други телесни увреждания – наличие на кръв в десния горночелюстен синус,
разкъсно – контузна рана по вътрешната повърхност на дясната подбедрица, кръвонасядания
в областта на горния и долен десни крайници, дълбоко охлузване по външно страничната
повърхност на дясната раменна става.
Уврежданията на Д. са довели до инвалидизирането му за срок от 1 година с
определена неработоспособност от 70 %.
Телесните увреждания са довели до това Д. да търпи психически и психологически
последствия година след ПТП, изразили се в органично емоционално разстройство, което се
характеризира с ясно изразена емоционална лабилност, лесна уморяемост и разнообразние
от телесни усещания, явни прояви на дистрес и нарушена способност за удоволствени
изживявания, както и когнитивен дефицит.
Телесните увреждания са причинили на Д. физически и психически болки и
страдания, продължили над година и търпяни и в момента, като счупването на дясна
раменна кост е довело до три операции за лечението – първоначално в УМБАЛ Св.Георги
при постъпване по спешност, след това в болницата в гр.Смолян, където е поставена планка
и присадена кост с цел зарастване и трета операция в гр.Смолян за сваляне на планката.
Това се доказва от изслушаната СМЕ и показанията на свидетелите.
За дълъг период от време Д. е изпитвал болки и страдания от всички наранявания –
както в болницата, така и при домашното лечение; бил е зависим изцяло от чуждо
обслужване за дълъг период; нарушен е нормалния му ежедневен ритъм, не е работил
продължително време, нарушили са се социалните му контакти, отношенията с близки и
познати, което се доказва от СМЕ, гласните показания и проведеното му психологично
изследване. Продължителен период от време е приемал лекарства, назначени в
представената медицинска документация, за които в.л. Б. сочи да са били задължително
необходими. И до момента Д. продължава прием на лекарства и извършване на
физиотерапия.
Следователно, заявените за обезвреда с молбата от 08.05.2018г. пред ищеца болки и
страдания, преживени в резултат на ПТП и причинените от него физически и психически
увреждания, се доказват по делото категорично и несъмнено. От заключението на СМЕ се
доказва необходимостта, задължителността и извършването и на разходите за медикаменти,
лечение и консумативи.
Доказва се, че управляваният от ответника мотициклет Априля Туарек е бил без
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилисти към
01.05.2015г., съгласно представената за това справка.
Според чл. 288 ал.1 т.2 б.а от КЗ отм., действал към датата на деликта 01.05.2015г.,
гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
телесни увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на страната и е причинено от
МПС, което обичайно се намира на територията на страната и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка ГО на автомобилисти.
6
Налице е хипотезата на тази норма. Ответникът е виновния водач на МПС, което е
причинило ПТП като не е имал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилисти
за управлявания от него мотоциклет. В този случай, поради липса на застраховател,
законодателно е създаден Гаранционен фонд като юридическо лице, което изплаща
обезщетения на пострадали тогава, когато няма сключена задължителна застраховка ГО на
автомобилисти, както в случая.
Това е правното основание, на което пострадалият Д. е поискал плащане на
обезщетение от ищеца извънсъдебно и на което ищецът е определил и изплатит
обезщетение за причинените на Д. имуществени и неимуществени вреди вследствие на
телесни увреждания от процесното ПТП. Плащането на обезщетението чрез заверка сумата
на получателя М.Д. се доказа от представените по делото писмени документи, постъпилата
справка от Банка ДСК АД и основното и допълнителното заключение на ССчЕ на в.л. С..
Според чл.288 ал.12 от КЗ отм., след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Фактът на плащане на
законово основание – чл.288 ал.1 от КЗ отм. се доказа, което доказва и възникване на
суброгационните права на ищеца срещу ответника за изплатените суми от 43 434лв.,
включващи само обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, редуцирани с 50 %
от определената от фонда сума поради съпричиняването им от пострадалия, т.е. след
отчитане на съпричиняването. Ответникът е виновното лице, причинило ПТП, което се
доказа от присъдата, и като такова в качеството на извършител отговаря за причинените от
поведението си вреди и за тяхната обезвреда, съгласно чл.45 от ЗЗД. Гаранционният фонд е
изпълнил едно възложено му от закона чуждо задължение като след плащането, пак по
силата на специалната законова норма, встъпва в правата на удовлетворения кредитор
срещу длъжника – причинител на деликта.
Следователно ищецът доказва заявените суброгационни права по основание и
размер, което обосновава уважаване на претенцията му изцяло.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказани разноски от 2887.36лв.
Мотивиран от казаното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Р. Х. ЕГН ********** от с.****, и съдебен адрес гр.****, чрез адв.
С.Д., да плати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, и съдебен
адрес гр.****, чрез Адвокатско дружество „М.“, сумата от 43 434лв., представляваща
изплатено от ищеца на М. А. Д. обезщетение по щета № 210170/08.05.2021г., ведно със
законна лихва върху сумата от сезиране на съда на 07.07.2021г. до изплащането й, и
направените по делото разноски от 2887.36лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7