Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 56
гр.Свищов, 20.04.2016 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 12.04.2016 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Т.Л., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 335 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 6000,00лв.-обезщетение за претърпени
имуществени вреди
Ищецът И.М.М. *** твърди, че с
Нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие
РС Свищов закупил от Н.Г.Я. и Ш.М.Я. жилище и гараж , намиращи се
в гр.Свищов, ул.”******, като с допълнително споразумение №1 към Договор за
ипотечен кредит ги заместил като длъжници в ОББ АД гр.Свищов. През 2012г.
разбрал, че закупеният от него гараж е ипотекиран в банка ДСК Свищов. След като
проучил , установил, че Гараж №1 първоначално е бил собственост на В.Г.М. и Р.Г.М..
През 2006 г. те го ипотекирали в полза на банка ДСК Свищов , като обезпечение на кредит. С Нотариален акт №195, том I,
рег.№1237, дело №36/2010г. на Нотариус с
рег.№ 294 с район на действие РС Свищов М. разменили с Я. гаражите си, като декларирали пред Нотариуса,
че гаражът им не е обременен с тежести. М. преустановили плащането на кредита
си , въпреки настояванията на молителя да разменят отново гаражите, същите
заявили че не ги интересува. Банката обявила гаража на публична продан и с
Постановление за възлагане от 20.05.2014г. по изп.д.956/2012г. на ЧСИ Косева,
собствеността е прехвърлена на трето лице. Счита, че по този начин му е
причинена имотна вреда в размер на 6000,00лв., която цена определя като
стойност на гаража , продаден от ЧСИ и съответните такси.Моли съда да осъди В.Г.М.
и Р.Г.М. *** да му заплатят сумата
6000,00 лв. претърпени имуществени вреди, както и направените по делото
разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответниците
са подали писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който заявяват, че искът е
допустим, но изцяло неоснователен.Не оспорват , че описаните в нотариалните
актове сделки като поредност са извършени, но не са въвеждали в заблуждение
третите лица Я. относно липсата на тежести върху заменения гараж, което
изключва виновно поведение-елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. В съдебно заседание се представляват от адв.К. , която оспорва иска
и излага подробни доводи в писмена защита.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, следва да са налице няколко
кумулативно предвидени предпоставки-да е извършено определено деяние, което да
е противоправно и виновно, да е причинена вреда и тя да е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. Важно условие по чл. 45 от ЗЗД е презумпцията за вина,
поради което във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното -чл. 45 ал.2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е оборването на тази
презумпция.
Безспорно , е че ищецът И.М.М. ***
по силата на Нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело
№50/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с
район на действие РС Свищов е закупил от Н.Г.Я. и Ш.М.Я.-трети
неучастващи в делото лица жилище и гараж , намиращи се в гр.Свищов, ул.”******,
като с допълнително споразумение №1 към Договор за ипотечен кредит ги заместил
като длъжници в ОББ АД гр.Свищов. През 2012г. разбрал, че закупеният от него
гараж е ипотекиран в банка ДСК Свищов. Установил, че Гараж №1 първоначално е
бил собственост на В.Г.М. и Р.Г.М., като през 2006 г. те го ипотекирали в полза
на банка ДСК Свищов , като
обезпечение на кредит. С Нотариален акт №195, том I, рег.№1237, дело
№36/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с
район на действие РС Свищов М.
разменили с Я. гаражите си. М.
преустановили плащането на кредита си ,след което Банката обявила гаража на публична продан и с
Постановление за възлагане от 20.05.2014г. по изп.д.956/2012г. на ЧСИ Косева,
собствеността е прехвърлена на трето лице-З.Х..
По делото не се установи, че ответниците В.Г.М. и Р.Г.М. са въвели в
заблуждение третите неучастващи в делото лица Н. и Ш. Я., че даденият на Я. в
замяна Гараж №1 не е обременен с вещни тежести, в това число – ипотеки. На
21.02.2007г. е сключен предварителният договор за замяна между Я. и М. за
замяна на посочените гаражи , като Я. са били уведомени, че върху даденият им в
замяна гараж №1 тежи ипотека. Според т.2 от този договор, владението върху
заменяемите имоти е предадено на същата дата, на която е сключен
предварителният договор, а в т.9 страните, изрично са заявили, че договорът не
е сключен при грешка за действителното правно положение на заменените имоти.
От горното може да се направи извод, че липсва каквото и
да е деяние от страна на ответниците, чрез което да са въвели в
заблуждение Н. и Ш. Я. относно наличието
на ипотека върху процесния гараж №1 . Я. са били наясно с наличието на ипотека
върху гаража и не са могли да въведат
ищеца в заблуда, каквато са нямали. В Нотариален
акт №35, том II, рег.№1540, дело №50/2010г.
на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие РС Свищов липсва
твърдение от страна на продавачите Я., че върху продадения на ищеца М. гараж №1
няма вписана ипотека. Друг е въпросът ,
че купувачът И.М.М. за защита на интереса си
е могъл да се снабди с удостоверение за вещни тежести върху имота от електронния имотен регистър на Агенция по
вписванията или от Службата по
вписванията.
В случая, ответниците М. са уведомили третите неучастващи
в делото лица- Н. и Ш. Я. още на 21.02.2007 г. при сключване на предварителния
договор за замяна, че даденият им в замяна гараж №1 е ипотекиран. Към тази дата
М. не са могли да знаят, че в по-късен момент Я. ще продадат гаража, че няма да уведомят купувача- ищец по делото, че
върху продаденият му от тях гараж тежи вписана законна ипотека или, че
купувачът няма да положи никаква грижа
за защита на интереса си чрез справка в Службата по вписванията относно тежести
върху имота.
От изложеното се налага изводът, че ответниците В.Г.М. и Р.Г.М. не са извършили
твърдяното от ищеца виновно и противоправно деяние- въвеждане в заблуждение на
неговите продавачи Я. за липсата на тежести върху процесния гараж, довело
впоследствие до изнасянето му и продажбата на публична продан от ЧСИ.
За да бъде уважен
искът на И.М. по отношение на причинителя на
вредата-М. по аргумент на чл. 45 от ЗЗД, следва да бъде
установено, че последните с поведението си са допринесли за възникналите
вреди. В тази връзка трябва да се отбележи, че по делото не са
установени факти, сочещи извършването на противоправни действия от страна на ответниците , станали причина за последвалите за ищеца
вреди. Не може да се установи вината на ответниците и причинната връзка между
поведението им и настъпилите вреди.
Само на това основание – липса на
елемент от фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД- установяване на виновно и противоправно поведение на ответниците В.Г.М. и Р.Г.М., в причинна
връзка от което са произлезли вредите, искът следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е
недоказан по основание и поради това следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски,съгласно
представения списък в размер на 507,00лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** против В.Г.М. с ЕГН ********** *** и Р.Г.М.
с ЕГН **********,с адрес *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата
6000,00 лв. - представляваща обезщетение
за претърпени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата от 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата ,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
И.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Г.М. с ЕГН ********** ***
и Р.Г.М. с ЕГН **********,с адрес *** сумата 507,00лв.-направени по делото
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: