РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Бяла, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20244510100109 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Кооперация
„ПЧЕЛАРСКА КООПЕРАЦИЯ – НЕКТАР“ срещу Е. Д. Е. за заплащане на
сума в общ размер на 1476 лв., претендирана като наемна цена за периода
01.04.2020 г. - 31.03.2023 г. по договор за наем от 01.04.2020 г., от които 325,50
лв. за периода 01.04.2020 г. - 31.03.2021 г., 552 лв. за периода 01.04.2021 г. -
31.03.2022 г. и 598,50 лв. за периода 01.04.2022 г. - 31.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 01.04.2020 г. сключил с ответника договор, по
силата на който се задължил да предостави за временно ползване - за срок от
една година, пчелин № 180 по регистъра на кооперацията, разположен в
землището на село Босилковци, област Русе, с 15 бр. пчелни кошера със
съответния инвентар и 15 бр. пчелни семейства, срещу задължението на
ответника в срок до 30 септември 2020 г. да заплати левова равностойност за
всяко пчелно семейство, сума определена от Управителния съвет на
Кооперацията, съобразена с пазарната стойност в лева на 6 кг. пчелен мед и по
100 гр. восък. Сочи, че наемният срок по договора изтекъл на 31.03.2021 г., но
ответникът продължил да ползва дадените му пчелни семейства и инвентар
без противопоставяне на ищеца. Сочи още, че въпреки давани от ответника
обещания, същият не платил дължимата по договора наемна цена за времето
от 01.04.2020 г. до 31.03.2023 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Ищецът се представлява от председателя на кооперацията М.М. и от адвокат
1
Б. Г. от АК-Русе, с пълномощно по делото. Чрез пълномощника си ищецът
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция, както и
за присъждане на разноски по делото, за което се представя списък по чл.80 от
ГПК.
Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно
и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1
вр.чл.228 вр.чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.236, ал.1 от ЗЗД и акцесорна
претенция с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща
правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който
е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
Предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, няма
обстоятелства, по които страните не спорят и уважаването на ищцовата
претенция е предпоставено от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на следните предпоставки: че страните са
сключили договор с твърдяните параметри; че ищецът е предоставил на
ответника наетата вещ в състояние, годно за използване срещу уговорена
цена; че договорът е прекратен поради изтичане на уговорения между
страните наемен срок; че след изтичане на наемния срок по договора
ответникът е продължил да ползва вещта; размера и периода на претенцията.
За установяване основателността на претенцията си ищецът ангажира
писмени доказателства, неоспорени от страна на ответника. Така наличието на
облигационна обвързаност между ищеца и ответника се установява от
представения по делото писмен договор от 01.04.2020 г. със страни:
„Пчеларска кооперация Нектар“, представлявана от председателя М.М. и Е. Д.
Е.. Съгласно съдържанието на договора ищцовата кооперация се е задължила
да предостави на ответника за временно ползване за срок от една година
пчелин № 180 по регистъра на кооперацията, състоящ се от 15 пчелни кошера
и 15 пчелни семейства, срещу задължението на ответника в срок до 30.09.2020
г. включително да заплати наемна вноска - за всяко едно пчелно семейство
сума, определена от Управителния съвет на кооперацията, съобразена с
пазарната стойност в лева на шест килограма пчелен мед и на сто грама
пчелен восък /чл.1, ал.1 и чл.2 от договора/. Действието на договора е за
времето от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. включително, след което ответникът
дължи връщане на предоставения му пчелин, като е уговорено, че след
изтичане на този срок, ако ответникът желае да продължи използването на
пчелина, трябва да се подпише нов договор в писмена форма /чл.1, ал.2 и ал.3
от договора/. Договорът съдържа уговорки и относно правата и задълженията
на страните, включително състоянието, в което следва да бъдат предадени
кошерите, както и условията, при които договорът се прекратява, а именно: с
изтичане на срока, за който е сключен; по взаимно съгласие на страните в
писмена форма; при смърт на ответника; с едностранно писмено предизвестие
на ответника, отправено до 01.08.2020 г. до кооперацията, при условие, че е
погасил всички свои задължения към кооперацията; при неплащане на
наемната вноска в срок до 30.09.2020 г. включително /чл.10 от договора/.
Съобразно чл.9 от договора, същият може да бъде изменян с анекс, сключен в
писмена форма, като изменението не може да засяга уговорения срок.
2
С оглед съдържанието си и постигнатите между страните по договора
уговорки, по своята правна характеристика същият отговаря на договор за
наем на вещи, чиято правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл.228 -
чл.239 от ЗЗД. Основно задължение на наемодателя по договор за наем е да
предаде наемната вещ на наемателя в уговореното между страните състояние,
респ. в състояние, което отговаря на ползуването, при липса на уговорки в
тази насока /чл.230 от ЗЗД/. По делото е представен инвентаризационен опис
на материални запаси, касаещ процесния пчелин № 180, от който се
установява, че към дата 15.06.2020 г. пчелинът се нахожда в село Б. и
фактическата наличност на същия е 15 броя пчелни семейства, три броя
многокорпусни кошери и 12 броя нови кошери ДБ 10 рамки, общо 27 броя
магазини, 150 броя плодникови пити. Описът носи подпис за ответника, както
и за председателя на кооперацията, с оглед на което и доколкото липсва
оспорване автентичността на подписите и на изявленията и същият е с дата
след сключване на договора за наем, съдът приема за безспорно установено по
делото, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника 15
пчелни кошера и 15 пчелни семейства, регистрирани в регистрите на
кооперацията като пчелин № 180, в уговореното с процесния договор за наем
състояние. Изпълнението на това задължение от страна на наемодателя е
основание и обуславя изпълнението на насрещното задължение на наемателя
да заплати уговорената наемната цена /чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД/. Видно от
приобщения към доказателствения материал препис-извлечение от протокол
№ 3 на 05.08.2020 г. е проведено заседание на Управителния съвет на
ищцовата кооперация, на което е взето решение „арендната вноска за 2020 г.“
да се изчислява при стойности 3,00 лева на килограм мед и 7,00 лева на
килограм за восък. На същото заседание е взето и решение, че срокът за
заплащане на вноската за 2020 г. се удължава до 31.10.2020 г., като след тази
дата изчисленията се правят при цени 3,50 лв. за килограм мед и седем лева за
килограм восък за всяко пчелно семейство до края на 2020 г. С решения по
протоколи от 09.08.2021 г., съответно от 16.09.2022 г., препис-извлечения от
които са представени по делото, Управителният съвет на кооперацията е
определил арендна вноска за 2021 г. - по 8,00 лв. за килограм восък и по 5,50
лв. за килограм мед/по 6,00 лв. за килограм мед след 01.10.2021 г., съответно
за 2022 г. - по 9,00 лв. за килограм восък и по 6,00 лв. за килограм мед/по 6,50
лв. за килограм мед след 01.11.2022 г.
По делото са ангажирани фактури №№ 18/10.12.2020 г. и 32/06.12.2021
г., издадени от ищеца на името на ответника за наемна вноска за 2020 г. на
стойност 325,50 лв. и наемна вноска за 2021 г. на стойност 552 лв. Във
фактури липсва подпис за ответника. Представени са и уведомление от
06.03.2023 г. и покана от 06.04.2023 г. от името на кооперацията до ответника,
с изявления, че последният има задължения към кооперацията, както и техния
размер по години, като се дава срок за доброволното им погасяване. Липсват
доказателства, установяващи тези документи да са достигнали до ответника.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за извършени от
него плащания, като съгласно заключението на вещото лице по допуснатата
по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, след справка в
счетоводството на ищеца не е установена информация за извършени от
ответника плащания на наемна цена по договор от 01.04.2020 г. за заявения от
ищеца период 01.04.2020 г. - 31.03.2023 г.
По делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства за
3
съществуването на последващ анекс в писмена форма между страните, с който
да се внася промяна в уговорените вече условия с договора за наем от
01.04.2020 г. При това положение, тъй като ответникът не е платил наемната
вноска по договора до 30.09.2020 г. включително, се е сбъднало предвиденото
между страните прекратително основание по чл.10, т.5 от договора, с оглед на
което от 01.10.2020 г. сключеният между ищеца и ответника договор се счита
за прекратен, а не както твърди ищецът - прекратен с изтичане на уговорения
с договора срок - 01.04.2021 г. Този извод на съда не се разколебава от
представения по делото препис-извлечение от протокол № 3/05.08.2020 г. от
заседание на Управителния съвет на кооперацията, обективиращ решение за
удължаване срока за заплащане на дължимите вноски за 2020 г. Това решение
на ищцовата кооперация не рефлектира върху договорната връзка между
страните по процесния договор за наем. Сключеният договор има силата на
закон за ищеца и за ответника. Както за сключването, така и за последващото
изменение на договор, е необходимо постигане на взаимно съгласие
/съвпадение на насрещни волеизявления/ и на двете страни по договора
/чл.20а от ЗЗД/. Налице е писмено съглашение между страните, че внасянето
на промяна в уговореното със сключения между тях договор може да се
извърши само с анекс, сключен в писмена форма, тоест страните са уговорили
предварително форма за действителност на последващи изменения на
договора. Взетото от органите на кооперацията решение за „удължаване“
срока за заплащане на наемните вноски за 2020 г., не е адресирано към
ответника, същият не е присъствал на заседанието, нито носи негов подпис,
видно от съдържанието на представения протокол. Още повече, че така или
иначе плащане от ответника не е постъпило и в „удължения“ срок.
За периода на действие на договора обаче ответникът дължи заплащане
на наемна цена. Така съобразно уговорените между страните условия за
формиране на наемната цена и взетото от Управителния съвет на ищеца
решение в тази насока, за времето от 01.04.2020 г. до 30.09.2020 г.
включително /общо шест месеца/ ответникът дължи наемна цена по договора
за наем от 01.04.2020 г. в общ размер на 140,25 лв. /за 15 бр. пчелни семейства,
по шест килограма пчелен мед по три лева за килограм плюс по 100 гр. по
пчелен восък по седем лева за килограм за всяко едно пчелно семейство, за
период от шест месеца/. За горницата над сумата 140,25 лв. и за останалия
претендиран от ищеца период - за времето от 01.10.2020 г. до 31.03.2023 г.,
исковата претенция се явява неоснователна, тъй като договорната връзка
между страните по договора за наем от 01.04.2020 г. е прекратена, а
претенцията на ищеца е, че исковите суми са наемна цена за периода
01.04.2020 г. - 31.03.2023 г. по договор за наем от 01.04.2020 г.
Изложените от ищеца твърдения в исковата молба изпълват правната
конструкция на чл.236, ал.1 от ЗЗД, където е предвидено, че ако след изтичане
на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок /трансформиране на срочен договор за наем в безсрочен/.
Необоримата презумпция на чл.236, ал.1 от ЗЗД обаче е неприложима в
случаите, в които действието на договора е прекратено на друго основание, а и
в настоящия случай страните изрично са изключили възможността за
трансформиране на договора в безсрочен с разпоредбите на чл.1, ал.3 и чл.9,
ал.2 от договора, предвиждайки, че измененията на договора не могат да
засягат уговорения срок и че след изтичане на договора, ако ответникът желае
да продължи да ползва пчелина трябва да подпише нов договор с ищеца в
4
писмена форма (в този смисъл Решение № 60292/02.09.2022 г. по гр.дело
4050/2020 г. на IV ГО на ВКС). Без значение в случая е дали ответникът е
продължил да ползва пчелина, за което освен това по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства. Ако държането на наетата вещ е продължило
със съгласието на бившия наемодател, то това държане може да се основава
или на нова облигационна връзка (възмездна или безвъзмездна) или да е без
основание (Решение № 25 от 27.02.2020 г. по т.дело № 426/2019 г. на II ТО на
ВКС; Решение № 227/07.01.2015 г. по т.дело № 2482/2013 г. на I ТО на ВКС.).
Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако след прекратяването
на договора наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение за ползването и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. При тази
хипотеза бившият наемател е задължен за плащане цената на ползването на
вещта, но това вече не е наем, защото е престанал да бъде наемател, а
обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона
обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем (така Решение
№ 48/22.07.2016 г. по т.дело № 480/2015 г. на І ТО на ВКС и цитираните в него
Решение № 146 от 01.12.2010 г. по т.дело № 934/2009 г. II ТО на ВКС, Решение
№ 769 от 17.06.2011 г. по гр.дело № 1332/2010 г. на III ГО на ВКС, Решение №
230 от 18.06.2014 г. по гр.дело № 6874/2013г. на IV ГО на ВКС, Решение №
173 от 22.03.2013 г. по т.дело № 939/2011 г. I ТО на ВКС и др.).
По правилото на чл.6, ал.2 от ГПК обаче предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В случая ищецът
е предявил исковата сума като наем по договор от 01.04.2019 г. с твърдения, за
сключен между страните възмезден договор за наем и че ползването на
наетата вещ е продължило и след изтичане срока на договора за наем без
противопоставяне на кооперацията – наемодател (твърдения, изпълващи
хипотезите на чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.236, ал.1 от ЗЗД) и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи произнасяне по
претенцията, така както е заявена. Недопустимо е съдът по свой почин да
променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и
вида на търсената защита. Правомощията на съда са ограничени, лимитирани
до произнасяне на решение по един правен спор само в предметната рамка на
заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и
обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Съгласно чл.6, ал.2
от ГПК съдът разглежда само такива искания за защита на граждански права,
каквито са предявени, а по правилото на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК в исковата си
молба ищецът следва да изложи твърдения за обстоятелствата /т.е. фактите/,
от които произтича правото му. При преценката си за основателността на
доводите и възраженията на страните съдът следва да изхожда от фактите, на
които страните се позовават и не може да извлича правни последици от
фактически обстоятелства, които страните не са посочили, нито да даде
защита на основание, различно от заявеното, тоест да се произнесе по
фактически състав на норма, който не е въведен от ищеца в основанието на
иска, тъй като в този случай решението му би било процесуално недопустимо
(в посочения смисъл Решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр.дело № 1163/2010 г.
на IV ГО на ВКС, Решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр.дело № 262/2010 г. на II
ГО на ВКС, Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.дело № 7025/2013 г. на II ГО
на ВКС и много други). Ето защо претендираната от ищеца сума за горницата
над 140,25 лв. и за времето от 01.10.2020 г. до 31.03.2023 г. съдът не може да
присъди нито като обезщетение по квазинаемно правоотношение /чл.263, ал.2
5
от ЗЗД, нито като основано на нова облигационна връзка или на принципа на
неоснователното обогатяване.
Съгласно нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, с оглед на което основателна се явява акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва и такава следва да бъде присъдена върху
сумата 140,25 лв. считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане.
При този изход на спора, по правилата на чл.78 от ГПК право на
разноски имат и двете страни. Ответникът не е сезирал съда с искане в тази
насока, поради което такива не му се присъждат. Ищецът е сторил разноски по
делото в общ размер на 850 лв. за заплатени държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, от които съразмерно на уважената
част на исковете му се следват 80,77 лв., която сума е в тежест на ответника
/чл.78, ал.1 от ГПК/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.228 вр.чл.232, ал.2, пр.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД Е. Д. Е., ЕГН **********, адрес: с.Б., общ.Б.,
обл.Р., ул.“К.Б. I“ № ***, да заплати на Кооперация „ПЧЕЛАРСКА
КООПЕРАЦИЯ – НЕКТАР“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.Русе, обл.Русе, ул.“Солун“ № 23, бл.“Солун“, вх.1, ет.0, сумата 140,25 лв.
/сто и четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща наем за
периода 01.04.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл. по договор за наем от 01.04.2020 г.
на пчелин № 180 по регистъра на кооперацията, ведно със законната лихва
от 12.02.2024 г. до окончателното заплащане, както и сумата 80,77 лв.
/осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски по гр.дело №
109/2024 г. на Районен съд - Бяла съразмерно на уважената част на исковата
претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над присъдените
140,25 лв. до претендираните 325,50 лв. и за периода от 01.10.2020 г. до
31.03.2021 г. – наем по договор за наем от 01.04.2020 г., за сумата 552 лв. –
наемна цена за периода 01.04.2021 г. - 31.03.2022 г. по договор за наем от
01.04.2020 г. и за сумата 598,50 лв. – наемна цена за периода 01.04.2022 г. -
31.03.2023 г. по договор за наем от 01.04.2020 г., като неоснователни и
недоказани.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка: ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/П/______________
6