№ 228
гр. Горна О. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., VIII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100115 по описа за 2021 година
Предмет на делото e отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане.
Ищецът Д. Н. Д. от гр. Г. О. твърди, че не дължи сумата от 196 лв.,
представляваща задължение по договор за издаване на банкова карта „Кредо“
с револвираща кредитна линия, сключен между ищеца и „Банка Хеброс“ АД,
вляла се в последствие в „Уникредит Булбанк АД, което задължение е
прехвърлено на 23.07.2009 г. на ответното дружество с договор за цесия.
В писмения отговор на исковата молба ответникът „Еос Матрикс“
ЕООД намира, че искът е недопустим, евентуално - неоснователен. Посочва,
че на 17.12.2019 г. е отписал задължението от ЦКР. Счита, че разноските по
делото следва да бъдат възложени на ищеца, намирайки че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото. Направил е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца. Прави
искане за посочване на банкова сметка, по която да се преведат присъдените в
полза на ищеца разноски със съдебното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
1
От приетото като писмено доказателство - извънсъдебна покана от
17.10.2018 г. отправена от „Еос Матрикс“ ЕООД адресирана до ищеца Д.Д.,
се установява, че с нея дружеството го известява за възникнали просрочени и
изискуеми финансови задължения, по отношение на които се сочи, че могат
да доведат до следващи съдебно – процесуални действия в случай на
незаинтересованост от негова страна. Посочено е, че задължението е
възникнало към „УниКредит Булбанк“ АД, като в последствие с договор за
цесия е било прехвърлено на 23.07.2009 г. на ответното дружество. Отправен
е седмо дневен срок за плащане, посочени са телефони за връзка и уреждане
на отношенията помежду им по доброволен път. Поканата е подписана от
представител на дружеството и е подпечатана с печат.
Представен е договор за издаване на банкова карта „Кредо“ с
револвираща кредитна линия от 28.05.2005 г. сключен между „Хеброс“ АД и
ищеца. Представена е и справка за кредитна задлъжнялост издадена от БНБ –
Централен кредитен регистър - изх. № 63185/10.06.2019 г., видно от която е,
че фигурира задължение на ищеца към ответника в размер на 196 лв.
Ответникът е представил договор за прехвърляне на вземания сключен
между него и „УниКредит Булбанк“ АД от 23.07.2008 г., както и приложение
към договора, видно от което е, че му е прехвърлено вземането от 194,74 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Относно допустимостта на предявения иск :
С нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК процесуалният закон защитава
интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното
правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от
иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен от
непосредствена принуда – процесуална или извънпроцесуална, тъй като може
да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
2
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието – в
този смисъл Определение № 474/07.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
3063/2019 г., по описа на ВКС, IV г. о., Определение № 95/22.02.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 510/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о., Определение
№ 549/29.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 4317/2018 г., по описа на ВКС,
IV г. о. Предвид това заявените доводи от страна на ответното дружество,
първото, че не е носител на вземането, а второто, че на 17.12.2019 г. е отписал
задължението със заповед № 19-3В-04195, не обуславят липса на интерес у
длъжника да води настоящия отрицателен установителен иск за недължимост
на заявеното вземане. По отношение на ищеца е налице правен интерес да
бъде постановено решение при признание на иска и така да бъде установено
действителното правно положение с влязъл в сила съдебен акт.
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
е налице и защото за него липсва друг път за защита за отричане на
претендираното от ответника право на вземане в размер на 196 лв.,
представляваща непогасено задължение към първоначалния кредитор „Банка
Хеброс“ АД от 28.11.2005 г., при постановяване на което решение ищецът ще
има правопредпазващо действие.
На следващо място ищецът конкретно е посочил кое право отрича на
ответника, а именно правото му да претендира сумата от 196 лв., като
индивидуализацията на спорното право съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК се
извършва от ответника. След като за ищеца е налице правен интерес от
отрицателен установителен иск, на него следва да се окаже съдебна защита
на засегнатото от спора материално право и не следва да се приема, че искът
му е недопустим, само защото е в неизвестност за фактите, от които
ответника претендира своето титулярство на спорното право, както е в случая
да въвежда възражение за вътрешни отношения помежду им за извънсъдебно
събиране на вземането, или такива свързани с отписване на задължението му
от Централния кредитен регистър на БНБ. В подобен смисъл са: решение №
19/19.02.2001 г. на ВКС по гр. д. №526/2000 г. на II г.о., решение № 21 от
9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2015 г.,I г.о., ГК, както и определение №
360/31.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2672/2019 г., IV г.о., в което се приема,
че не е нередовна искова молба, ако ищецът посочи вида на задължението и
3
размера му, но не може да индивидуализра периода, за който е формиран този
размер или други признаци.
След като ответното дружество не признава основателността на иска, и
след като за ищецът е налице правен интерес от водене на същия, с оглед
правилата на разпределение на доказателствената тежест ответникът
следваше да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а едва тогава
ищецът да доказва плащане или други правопогасяващи, правоотричащи или
правоотлагащи възражения. Такова доказване от страна на ответното
дружество не беше проведено, поради което съдът намира искът за
недължимост на вземането за основателен.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за основателен,
поради което следва да се приеме спрямо ответника, че ищецът не дължи
сумата от 196 лв.
Искът е основателен и на въведеното от ищеца възражение, че е изтекла
погасителната давност по вземането на 28.11.2013 г. Ответникът не проведе
доказване давността за вземането да е била спирана или прекъсвана.
По разноските: С оглед правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да понесе отговорността за разноски за водене на делото в размер на
50 лв. за ДТ и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Възражението
на ответника за прекомерността му е основателно и следва да бъде уважено,
като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 600 лв. на 300
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, Районен съд – Г. О.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Н. Д., ЕГН **********, с наст. адрес: гр.
Г. О., ул. ***, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК *********, сумата от 196 лв., представляваща
непогасено парично задължение към „УниКредит Булбанк“АД, прехвърлено
4
на ответника с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.07.2009
г. и Приложение № 1 към същия договор.
ОСЪЖДА „„ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Д. Н.
Д., ЕГН **********, с наст. адрес: гр. Г. О., ул. ***, направените по делото
разноски от 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
5