№ 48
гр. Ямбол, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Яна В. Ангелова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело
№ 20242300500023 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на С. П. Д. от с. *,
представлявана от адвокат Г., против Решение № 529/01.11.2023 г. на Ямболския районен
съд, постановено по гр.д. № 2750/2022 г., с коeто е отхвърлен искът й против Р. П. К. от с. *
с правно основание 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 164 от 13.06.2008 г. ,
с който С.П.П.. е продала на дъщеря си Р. П. К. 4/6 ид.ч. от ½ ид.ч. от недвижим имот,
намиращ се в с. *, общ. *, обл. *, а именно: урегулиран поземлен имот XX-547, целия с площ
от 1365 кв.м., от които 1350 кв.м. от имот 547 по скица № 259/20.03.2008 г. в кв. 44 по плана
на същото село, заедно с 4/6 ид.ч. от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда
с площ от 80 кв.м. и направените подобрения в този имот, при граници: улица; УПИ XIX-
548; УПИ VIII – 550; УПИ XXIII- 544 И УПИ XXI-543, срещу задължението на купувача да
поеме гледането и издръжката на продавача лично или чрез трети лица за сегашно и бъдеще
време и до края на живота й, както и за грижите, които е полагала до настоящия момент,
като продавачът е запазил пожизненото си и безвъзмездно ползване на имота, и ищецът е
осъден да плати разноски за производството пред ЯРС.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и е необосновано. Съдът е дал вяра на показанията на св. С. и св. Я., без
родство със страните, в абсолютно противоречие с процесуалните правила, в същото време е
отказал да кредитира показанията на свидетелите, които са имали преки и непосредствени
впечатления относно действителната вола на прехвърлителката, подбудите за прехвърляне на
имота и желанието й в последствие да развали договора. Излагат се доводи относно изведени
неправилни и необосновани правни изводи от съда. Въззивницата счита, че ответницата не е
доказала да е изправна страна по процесния договор, тъй като не е предложила на прехвърлителя
паричен еквивалент на задължението си за гледане. За това не е било нужно изрично решение за
трансформация. Същата е следвало да предприеме активно поведение с цел изпълнение
задълженията си по процесния договор, като и предложи парична престация. Като не е предложила
1
трансформирано изпълнение на задълженията си, ответницата е изпаднала в забава, а последицата
от нея е виновно неизпълнение на задълженията и и съответно разваляне на договора.
Същевременно се сочи, че в процесния случай, от събраните по делото доказателства, не може да
се направи извод за неоправдано неоказване на съдействие от страна на кредитора. Според
жалбата е ирелевантно обстоятелството, че наследодателката не се е нуждаела нито от издръжка,
защото е получавала високи доходи от пенсия, нито от гледане, тъй като нуждите й са били
задоволени от средствата, с които е разполагала. Въззивникът счита, че кредиторът на
задължението за гледане и издръжка е преценил нуждата си от такива, поради което и е сключил
този договор. Излагат се и доводи относно противоречие в мотивите на съдебното решение
относно полагането на грижи от приобретателката за майка й при липсата на нужда от такива.
Изявленията на ответницата пък противоречат на писмените доказателства относно
местоживеенето й на село. Налице са данни, че преимуществено е отсъствала от с. * и не е живяла
в имота. В жалбата се акцентира и на показанията на св. Г., че след като е починал зетят на
прехвърлителката, вече липсвали заплахи и разправии за делене на имота и тя е искала да развали
договора, за да може колкото има едната й дъщеря, толкова да има и другата. В жалбата се иска
ЯОС да отмени решението и да уважи иска, като присъди направените от страната разноски.
Подаден е отговор на жалбата от насрещната страна, според който решението е
законосъобразно, правилно и обосновано. Намира, че в съответствие с процесуалните
правила съдът е направил извода за пълно изпълнение на договора, като е анализирал на
събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания. Акцентира на факта, че
ответницата е живяла 15 години в едно домакинство с майка си и са имали много добри
отношения. Не е имало нужда от парична трансформация на задължението по договора.
Излагат се поддържаните пред ЯРС доводи в тази връзка. Иска се решението да бъде
потвърдено и да се присъдят на въззиваемата направените разноски пред ЯОС.
В с.з. въззивницата не се явава. Процесуалният й представител адвокат Г. поддържа
жалбата и пледира за уважаването й и за отмяна на решението на ЯРС, съотв. за уважаване
на предявения иск.
Въззиваемата, чрез адв. А.Д., преупълномощена от адв.В., пледира за отхвърляне на
жалбата на противната страна по съображенията, изложени в отговора на жалбата, с искане
за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от С. П. Д. от с. * иск срещу Р. П. К.
от с. *, с който се претендира да бъде развален договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 164 от 13.06.2008 г.,
с който С.П.П.. е продала на дъщеря си Р. П. К. 4/6 ид.ч. от ½ ид.ч. от недвижим имот,
намиращ се в с. *, общ. *, обл. *, а именно: урегулиран поземлен имот XX-547, целия с площ
от 1365 кв.м., от които 1350 кв.м. от имот 547 в кв. 44 по плана на същото село, заедно с 4/6
ид.ч. от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. и
направените подобрения в този имот, при граници: улица; УПИ XIX-548; УПИ VIII – 550;
УПИ XXIII- 544 И УПИ XXI-543, срещу задължението на купувача да поеме гледането и
издръжката на продавача лично или чрез трети лица за сегашно и бъдеще време и до края на
живота й, както и за грижите, които е полагала до настоящия момент. Ищцата е твърдяла, че
е наследник на починалата прехвърлителка, а ответницата -приобретател е нейна сестра.
Последната не е изпълнявала договора и поради това е неизправна страна по него.
В срока за отговор ответницата е възразила, че искът е неоснователен, тъй като от
една страна ищцата е легитимирана да го предяви само за наследствената си ½ идеална част
от имота и не може да иска разваляне на целия договор, а от друга страна същият е
2
изпълняван от ответницата, която е живяла в имота заедно с майка си.
ЯРС е отхвърлил иска, като е приел, че ответницата е изпълнявала договорното си
задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителката,
осигурявайки й спокоен живот. Последната е приемала този начин на изпълнение,
отговарящ на установените й навици - здравословното й състояние не е налагало
непрекъснати грижи, поради което Р. К. е работила лятото на морето, където е печелила
пари и е помагала на майка си при възникнала нужда, в т.ч. за храна, грижи по двора и я е
придружавала при нужда до болнични заведения. Обстоятелството, че ответницата е
полагала преките грижи за прехвърлителката, не сочи за епизодичност в изпълнението, тъй
като престираното е отговаряло на действителните нужди на прехвърлителката според
разбиранията й. Алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем - на
прехвърлителката са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите й, които са били
приети от нея.
Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.
Не е спорно, че страните са сестри- наследници на С.П.П.., б.ж. на с. *, общ. *, обл.
Ямбол, починала на *** г. Баща им П.К.П., б.ж. на с. *, е починал на *** г. и негови
наследници са страните и майка им.
Не е спорно сключването на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 164 от 13.06.2008 г. , с
който С.П.П.. е продала на дъщеря си Р. П. К. 4/6 ид.ч. от ½ ид.ч. от недвижимия имот,
заедно с 4/6 ид.ч. от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80
кв.м. срещу задължението на купувача да поеме гледането и издръжката на продавача лично
или чрез трети лица за сегашно и бъдеще време и до края на живота му, както и за грижите,
които е полагал до настоящия момент, като продавачът е запазил пожизненото си и
безвъзмездно ползване на имота.
Ответницата е представила Удостоверение за постоянен адрес от 11.11.2022 г., издадено
от Кметство-с.*, в уверение на това, че е регистрирала като постоянен адрес по заявление от
23.06.2010 г. процесния такъв: с. *, ул. „***. Същият е регистриран като настоящ адрес в
периода 23.06.2010 г.- 26.03.2020 г. съгласно Удостоверение за промени на настоящия адрес
от 21.11.2022 г., издадено от Кметство-с.*. В периода 18.10.2004 г.- 23.06.2010 г. е с
настоящ адрес в гр. Ямбол, както и от 26.03.2020 г..
Представени са и Заповед от 07.07.2010 г., Заповед от 09.08.2010 г. по гр. дело №
1950/2010 г. по описа на ЯРС, с които са наложени мерки по ЗЗДН на Д.И.Д. - да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на С.П.П.., като е отстранен и
от съвместното обитавано с нея процесно жилище в с. *, ул. „***.
Не е спорно, а и свидетелите Т.П.П.- сестра на починалата прехвърлителка, Т.Д.Г.-
дъщеря на ответницата, С.Т.С..- съседка на имота и П.М.Я.-приятелка на ответницата- сочат,
че до смъртта си С.П.П.. е била трудоспособна, работела е в селото, като е гледала възрастни
хора. Не се е нуждаела от лечение, „оправяла“ е сутрин животните, движела се е с каруца с
магаре (св. Г.). Починала е внезапно, като вечерта е подготвяла джибрите да вари ракия
сутринта (св. С.). С.П. и дъщеря й Р. са живеели в едно домакинство, на пъвия етаж на
къщата, като заедно са се хранели и готвели, били са в добри отношения според св. С., която
сочи, че живее на една улица със семейството и е била близка с прехвърлителката. Св. Г. от
16 г. живее със семейството си в гр.София, като е посещавала дома на роднините си 3-4 пъти
годишно, по Коледа и Великден, на семейни срещи. Сочи, че не разговаря с майка си,
откакто е иницирала дело за имота. Не е виждала кой плаща битовите сметки, като
предполага че е баба й, а майка й може на добра воля да е помагала. Св. П. заявява, че сестра
й е плащала сметките, тъй като е помагала на всички, а според св.Я.-платец е била
ответницата по нейни данни. Ответницата е работела като готвач и е носела вкъщи храна
(св.С.), работела е и в градината, грижела се е за двора (св. Г., С.). Когато майка й се е
разболявала, я е водила на лекар (св. С.). С.П. е получавала доходи от лична и наследствена
пенсия и е помагала на дъщеря си С., която не е работела (св.С., Я.). Ответницата е работела
3
на морето през лятото около три години, а през останалото време е живеела в с.* (св. Г.).
Ищцата е живеела на втория етаж със семейството си, чийто съпруг Д.И.Д. е злоупотребявал
с алкохол, вдигал е скандали и е бил агресивен (св. П. и С.).
Съдът намира за неотносими към спора показанията на свидетелите относно мотивите на
прехвърлителката за сключване на договора, изявленията й пред св. Г., че желае с
ответницата да развалят договора.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира, че ЯРС е постановил валидно и допустимо решение, а при преценка въз
основа на оплакванията в жалбата намира същото и за правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД-за разваляне на договори за
издъжка и гледане. Същият е неоснователен.
Искът е предявен от наследник на починалата прехвърлителка по договора, който обаче
не е единствен такъв, а наследствени права има и ответницата като дъщеря на починалата.
Съгласно Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК на ВС, в наследственото
имущество се включва и правото на иск. Включва се и правото да се иска разваляне на
договора поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на кредитора-
прехвърлител. Наследникът на последния ще може да упражни правото да развали договора
по отношение на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е.
съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник.
Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата на кредитора-
прехвърлител развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи
частично. Защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите сънаследници.
Същото становище се поддържа и в по-новата практика на ВКС-в Решение №87/09.07.2021
г. по гр. дело № 2240/2020 г. на III г.о., постановено по чл. 290 от ГПК, според което по иска
с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане, предявен от един от двамата прехвърлители, следва да
се съобрази наследственото правоприемство. Ищецът може да иска разваляне на договора
както за своята част, така и за тази част от имота, която има съобразно наследствените си
права. Когато е поето задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по
алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради
неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в
съсобствеността/респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на
правата му на наследник на последния /решение №11 от 25.02.2011 г. по гр. дело
№1510/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Поради това ищецът не е активно легитимиран да иска
развалянето на договора изцяло, а само за частта, отговаряща на правата му в
съсобствеността, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник. За частта от
имота, която е наследствена и на друг наследник, искът е неоснователен. В Решение
№47/13.06.2023 г. по гр. дело № 3788/2022 г. на III г.о. на ВКС също е прието, че искът
може да се предяви само за тази част, съответстваща на наследствената квота на ищеца, тъй
като не може да се предяви иск за защита на чужди наследстевни права съгласно чл. 26 ал.2
от ГПК.
Доводите на въззиваемата страна в същия смисъл се споделят от настоящия състав,
който изхожда и от цитираната съдебна практика. Поради това ищцата в случая е
легитимирана да предяви иск само за ½ ид.ч. от прехвърлените с договора 4/6 ид.части. За
останалата идеална част, притежавана от сънаследника, искът е неоснователен.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ЯРС е достигнал до
неправилни изводи относно притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от потестативното право на
разваляне.
4
Правилно съдът е приел за установено въз основа на събраните по делото
доказателства, че не са налице елементите от състава на чл.87 ал.3 ЗЗД. Установените
факти-че прехвърлителката е била здрава, работоспособна и можела сама да се грижи за себе
си, както и че приобретателката на имота преимуществено е живяла в едно домакинство с
нея, като е полагала грижи за осигуряване на храната, за покриване на разходите на общото
домакинство, за придружаване на майка си на лекар в епизодични случаи на разболяване-
сочат на изпълнение на договора, което е било прието от кредитора. Както от
удостоверенията за постоянен и настоящ адрес, така и от гласните доказателства е
установено, че ответницата е живяла при майка си в периода след сключване на договора до
смъртта й през 2019 г. Внасяла е доходите си в общото домакинство, като друго не е и
установено. Поради това наследницата не може да иска разваляне на договора.
Изводът е в съответствие с практиката на ВКС в сходни случаи. Съгласно Решение №
60150 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2020 г., IV г. о., по чл. 290 от ГПК,
специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено
етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката
на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния й обем и независимо дали прехвърлителя по договора има собствени
средства за издръжка. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение - целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна
невъзможност да предостави обещаното по договора. Длъжникът не може да натрапи на
кредитора грижи, които той не е готов да приеме; да му наложи начин на живот, който не е
готов да следва, макар и по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на
задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уредено, се определя от
действителните нужди на кредитора и ако престираното от длъжника е било прието и
кредиторът се е считал за удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на
договора. Същото разрешение е дадено и в решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018
г. на ІV г. о. на ВКС, според което кредиторът е длъжен да приеме и грижите на
наследниците на приобретателя, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът
е лично възпрепятстван, както и че ако кредиторът приеме предоставено изпълнение от
трето лице, при това без значение дали то е натоварено да изпълни от длъжника, или
изпълнява по своя воля, длъжникът се освобождава от задължението си. Ако кредиторът е
доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече,
отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора не могат да
претендират последиците от такова непълно изпълнение.
В настоящия случай действителните нужди на кредитора не са изисквали полагане на
ежедневни грижи за здравето му, хигиената, домакинството, тъй като е можел да се
самообслужва и дори да се грижи за възрастни хора в селото. Престираното от длъжника е
било прието и кредиторът се е считал за удовлетворен, доколкото участието на ответницата
в общото домакинство е било достатъчно, покривало е общите потребности. Майка й по
този начин е имала възможност да помага на другата си дъщеря-ищцата, която не е
работела. Това, че ответницата периодично, за около три години съгласно показанията на
дъщеря й, е работела на морето, не е довело до неизпълнение на задълженията й по договора
с оглед на действителните нужди на кредитора. Реализирането по този начин на
допълнителни средства е било в полза за общото домакинство, както е приел и ЯРС.
Неоснователни са оплакванията в жалбата относно необсъждането от ЯРС на
показанията на част от свидетелите. Показанията на св. С. правилно са кредитирани като на
незаинтерсована от изхода на делото (по смисъла на чл. 172 от ГПК). Те са дадени
обективно, за възприетите лично от свидетелката факти като очевидец (съсед, живеещ близо
до дома на страните и близък на прехвърлителката), за разлика от св.Г., която е във влошени
отношения с майка си, а и през процесния период е живяла в друго населено място и има
единични посещения в дома й. Самата тя допуска майка й на доброволни начала да е
5
участвала в разходите на домакинството, а сочи и че е работела в градината. Признава, че не
е виждала, кой плаща битовите сметки. Св. П. не сочи източника си на информация по
същия въпрос, на който отговаря, че платец е сестра й. Св.Я. е научила от ответницата
относно нейното материално участие в разходите на общото домакинство.
Съдът счита за неотносими към спора доводите в жалбата относно липсата на
предприети действия за трансформация на задължението на ответницата в парично.
Цитираната от въззивната страна практика касае друг случай- на забава на кредитор, който
се е нуждаел от издръжка и гледане, и полагането на грижи за него от длъжника е било
препятствано. Настоящият случай е различен и не налага предприемане на действие за
трансформиране на задължението в паричен еквивалент.
Ирелевантни са подбудите за прехвърляне на имота и желанието на прехвърлителката
впоследствие да развали договора. Последното е застъпено само в показанията на св.Г. и в
хипотезата на чл. 172 от ГПК не е подкрепено от другите доказателства по делото. Дори и да
е имало такова, от значение е не самото желание, а пристъпването към изпълнението му,
каквото прехвърлителката не е предприела.
Тъй като въззивната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение, а решението на ЯРС като правилно, следва да бъде потвърдено.
Искането на въззиваемия за присъждане на разноските следва да се уважи съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ето защо ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 529/01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2750/2022 г.
по описа на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА С. П. Д. от с. *, общ. *, обл. *, ул. „***, ЕГН ********** да заплати на Р.
П. К.от с. *, общ. *, обл. *, ул. „***, ЕГН ********** направените по делото разноски за
въззивната инстанция в размер на 1200 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6