Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………08.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на
прокурора от ВОП Стоян Загоров, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №1028 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба от „В. Транс“
ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес *** , представлявано от управителя И.К.И.,
депозирана чрез адв. М.Х., срещу решение № 401/05.03.2020 г., постановено по
АНД № 292/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, ХІІІ състав, с което е
потвърдено наказателно постановление /НП/№ 23-0000669, издадено на 29.11.2019
г. от началника на областен отдел на ИА
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на „В. Транс“ ООД за
нарушение и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева. Релевира се допуснато нарушение на
закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от
Наказателно-процесуалния кодекс във вр.
с чл. 63 от ЗАНН. Касаторът счита, че
след като водачът на такси притежава валидно свидетелство за управление на МПС
от определена категория, то той следва да се счита за физически и
психологически годен да управлява МПС. Приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма от националното законодателство противоречи на
европейското законодателство и по-конкретно на §9 от Преамбюла на Директива
126/2006, която е неправилно транспонирана в българската законодателна уредба.
Отправеното искане към съда е за отмяна на
атакуваното решение на ВРС .
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
от процесуалния представител на превозвача – адв. М. Х..
Ответникът по касация – Областен отдел на
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ – Варна, не се представлява в
съд. заседание, но депозира писмен отговор на жалбата с обективирана теза за
правилността на обжалвания съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима ,
тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна с
правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред ВРС е било
наказателно постановление № 23-0000669/29.11.2019 г., издадено на началника на
областен отдел на ИА"Автомобилна администрация" – Варна, с което на
"В. транс" ЕООД за нарушение на
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
От фактическа страна ВРС е приел,
че "В. транс" ЕООД притежава удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № 09222, както и че на 27.06.2019 г.
дружеството е допуснало водача Светлан Атанасов Стефанов, ЕГН ********** да
извършва таксиметров превоз на пътници с лек автомобил марка Дачия кат. М1 и с
рег. № В 2198 НМ, без да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози.
Според предходната съдебна
инстанция наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока
по чл. 34 от ЗАНН, като съдържа всички необходими реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Предвид събрания доказателствен материал
ВРС счита, за осъществен състав на описаното в АУАН и НП адм. нарушение. В
мотивите на обжалваното решение се излагат доводи за неотносимост към казуса на
Директива № 2006/126/ЕО , понеже същата е приложима само досежно обществения
транспорт на товари, но не и за таксиметровите превози на пътници, какъвто е
настоящият случай. ВРС счита случаят за немаловажен с оглед характера на
правонарушението . Поради факта че в ЗАвПр санкцията за подобни нарушения е
определена с фиксиран размер , съдът е лишен от възможност да я ревизира.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за правилно като при неговото постановяване не е допуснато заявеното касационно основание за обжалване - нарушение
на закона. Според правилото на чл.348, ал.1, т.1 от НПК , приложимо по арг. на
чл. 63 от ЗАНН , нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Приложената
административнонаказателна разпоредба на чл. 96г, ал.1 от ЗАвПр гласи, че се
наказва с имуществена санкция в размер
3000 лева този, който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари. Този въведен от законодателя състав
на административно нарушение предполага санкциониране при неспазване на
правното задължение по чл. 7а, ал. 2 от същия закон превозвачи да извършват
превози само с водачи, които отговарят на изискванията на закона и
подзаконовите нормативни актове.
Съгласно предписанието на чл. 34
от Наредба № 34 /1999 г. за таксиметров превоз на пътници водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на
следните изисквания:
1. да притежава
свидетелство за управление на МПС;
2. да не е осъждан за
умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или
административен ред от правото да управлява моторно превозно средство;
3. да е психологически
годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
2 от Закона за движението по пътищата.
Според разпоредбата
на чл. 8 от Наредба
№ 36/15.05.2006 г., издадена на основание
чл. 152 от ЗДвП , при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна
комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на
случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и
на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно
за срок една година. Лицата по ал. 1 подлежат на психологическо изследване на
всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за
психологическа годност.
Безспорен факт е, че на
27.06.2019 г. водачът Светлан Стефанов
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, което сочи за
извършено правонарушение, подлежащо на санкция .
Не е налице твърдяното в
касационната жалба противоречие между националното законодателство и
общностното право, тъй като цитираната в жалбата на касатора Директива №
2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства , видно и
от нейното наименование , има за предмет
на правно урегулиране свидетелствата за управление на превозни средства с
преследвана правна цел по унифициране на правилата за тези свидетелства поради
разбирането за тях , обективирано в преамбюла на Директивата , като съществен
елемент на общата транспортна политика , допринасящи за подобряване на пътната
безопасност и улесняващи свободното движение на хора, които се установяват в
държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление.
В подкрепа на това съждение е и
т.3 от цитирания преамбюл, където изрично е
посочено съвместно съществуване на различни правила в различните
държави-членки и над 110 различни образци на свидетелства за управление на
моторни превозни средства, валидни в държавите-членки. Това създава проблеми с
прозрачността на гражданите, полицейските органи и администрациите, които
отговарят за администрирането на свидетелствата за управление и води до
фалшифицирането на документи, които понякога са отпреди няколко десетки години.
Допълнителен аргумент е
разпоредбата на чл.1 от Директивата , съгласно която държавите-членки въвеждат
национално свидетелство за управление на основата на образеца на Общността,
уреден в приложение I, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.
Изрично в Преамбюла се отчита
важността на индивидуалните транспортни средства, което свидетелства за
преследвана цел от общностния законодател по задаване на общи правила относно
режима на ползване на лични превозни средства, а конкретния случай касае
управление на таксиметров автомобил т.е.
управление на превозни средства като професионално занятие . След като тази
дейност представлява постоянна трудова дейност резонно е въвеждането на
завишени критерии към лицата , извършващи обществен превоз на пътници в
сравнение с останалите водачи на превозни средства. Именно поради тази причина
българският законодател е въвел допълнително изискване по доказване на психологическа
годност от водачите на таксиметрови
автомобили чрез удостоверителен документ и това нормативно условие не противоречи
на конкретна разпоредба на Директива № 2006/126/ЕО , не предполага извод за нейно
неправилно транспониране в националното законодателство и не налага прилагане
принципа на директен ефект на директивите . С посочената директива се въвеждат
„ минимални стандарти за физическа и
умствена годност за управление на
превозно средство“ / т. 9 от Преамбюла/. Законът за автомобилните превози и
Наредба № 34 /1999 г. урегулират специфичните обществени отношения на вътрешни
и международни превози на пътници и товари и поради тази причина въвеждат различни нормативни предпоставки за
осъществяване на подобна обществена дейност за разлика от всички останали
водачи , управляващи превозни средства.
В обобщение при извършения
инстанционен съдебен контрол не се установи основателност на подадената касационна
жалба от „В. Транс“ ЕООД, поради което
същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна - ІV-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401/05.03.2020 година на
Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 292/2020 година.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.