РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8161 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Б.А.Б. твърди, че с Решение № 1820/116 от 03.11.1995 г. на Поземлена
комисия – Община „С.“ в качеството му на наследник на И.В.Г. и А.Б.Г., му било възстановено
правото на собственост в съществуващи
/възстановими/
стари реални граници върху следния имот:
нива от 1.247 дка, I категория,
находящ се в строителните граници на гр. София, м. „К.-Р.“, част от имот № 1754
от кадастралния план, изработен през 1939 г. при съседи: С.И., В.П., Г.В.,
ровина. Сочи, че описания имот е заснет и нанесен през 1996 г. като имот с пл.№
2038, нанесен в кадастрален лист 549 с площ 1247 кв.м., м.“Южна градска
територия III
ч. /м.Напоително поле/“, по кадастралния план
от 1996 г., който е идентичен с имот пл.№ 1754, кадастрален лист № 5,
м.“Канзоверица“ от кадастрален план от 1939 г., представляващ част от УПИ II/втори/ за ОЖС, от кв.19/деветнадесети/,
м.“Д./*******“, по регулационния план, одобрен със заповед №
РД-50-09-56/22.02.1989 г., при граници: от юг- бул.“Г.М.Д.“, от север –
асфалтова алея пред жил.блок 23 и от изток и запад – междублоково пространство
на ОЖС, а съгласно действащия регулационен план за м.“Д.“, одобрен с Решение №
307 по Протокол № 82/28.05.2015 г. на СОС и действащия план за регулация на м.“*******“,
одобрен с Решение № 468 по Протокол № 70/22.07.2010 г. на СОС попада в УПИ III – за жил.строителство от кв.19, с
площ 1148 кв.м. и в УПИ
II-за
жилищно строителство от кв.19 с площ 1011 кв.м., а съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК имотът се намира в източната част на поземлен
имот с идентификатор 68134.803.1990 с адрес: гр. София, Район „Изгрев“,
ул.“Константин Попрусинов“ с обща площ на имота 15 090 кв.м., трайно
предназначение на територията Урбанизарана, начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, номер по предходен план кв.19, парцел II, при съседи: ПИ с идентификатор
68134.803.3818, ПИ с идентификатор 68134.803.872, ПИ с идентификатор
68134.803.2315, ПИ с идентификатор 68134.803.2323, ПИ с идентификатор
68134.803.2324. Ищецът твърди, че е налице Заповед № РД-57-123/22.02.1999 г. на Кмета на
Столична Община, с която се отказва да се отпише акт за общинска собственост на
имот с пл. № 2038 с площ от 1247 кв.м., като по същество с тази заповед
ответникът С.О.заявява по категоричен начин, че е собственик на описания имот,
върху който на ищеца е възстановено правото на собственост в стари реални
граници. Отказът за деактуване се явявал пречка ищецът Б. да си извади скица за
имота, и по този начин да се завърши реституционната процедура. Оспорвайки
правото на собственост, ответникът създавал пречки имотът да бъде нанесен в
действащия план на гр.София, тъй като за район „Изгрев“ все още нямало одобрена
кадастрална карта по ЗКИР. Оспорва ответникът С.О.да е собственик на описания в
исковата молба недвижим имот.Съобразно с изложеното моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че С.О.не е собственик на имот с пл.№
2038, нанесен в кадастрален лист 549 с площ 1247 кв.м., м.“Южна градска
територия III
ч./м.Напоително поле/“, по кадастралния план
от 1996 г., който е идентичен с имот пл.№ 1754, кадастрален лист № 5,
м.“Канзоверица“ от кадастрален план от 1939 г., представляващ част от УПИ II/втори/ за ОЖС, от
кв.19/деветнадесети/, м.“Д./*******“, по регулационния план, одобрен със
заповед № РД-50-09-56/22.02.1989 г., при граници: от юг- бул.“Г.М.Д.“, от север
– асфалтова алея пред жил.блок 23 и от изток и запад – междублоково
пространство на ОЖС. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С.О.оспорва иска по
съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност поддържа, че е неоснователен и недоказан.
Изтъква, че с влязло в сила на
08.05.2007 г. Решение, постановено по в.гр.д.№ 1130/2006 г. по описа на СГС,
ГО, II
– Б въззивен състав, бил отхвърлен искът на настоящия ищец с правно основание
чл. 108 ЗС за същия имот, като съдът бил приел, че титулът за собственост на Б.Б.
– Решението на поземлената комисия ( ПК), бил нищожен и реституционната
процедура не била приключила. Твърди, че собственик на имота въз основа на отчуждителна процедура. Заявява
възражение за изтекла придобивна давност в своя полза. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от
Удостоверения за наследници с изх. № 687 от 09.04.2014 г. и изх. № 686 от
09.04.2014 г. ищецът Б.А.Б. е единствен наследник на родителите си И.В.Г., ЕГН **********
и А.Б.Г., ЕГН **********, починали съответно на 24.06.1995 г. и 10.11.1988 г.
Протокол за съдебна делба от
10.05.1957 г. установява, че майката на ищеца И.В.Г. и сестра й – Г.В. Г., са
поделили наследствените си имоти, описани
подробно в дялове I
и II, като с ДЯЛ I,
т. 7 е поставена в собственост на И.Г. *** от 1.5 декара при съседи: С.И., В.П.,
Г.В. и ровина. На сестрата Г.В. Г. с ДЯЛ II, т. 7 е поставена в собственост
другата част от нива в местност „Р.“
също с големина от 1.5 декара при съседи: В.П., И.В., наследници на П.К.и
ровина.
Нотариални актове от 25.05.1957 г.
на л. 10-л.12 от делото, обективират продажбите, извършени от Г.В. Г. на нейната част от нивата в
местността „Р.“ на следните лица и в следните части: на С.К.К.- 500 кв.м.; на П.Н.Б.и
Й.Г.Н.– 800 кв.м. и на Ф.П.М.и на В.П.М.– 500 кв.м.
Опис – декларация от А.Б.Г. (
баща на ищеца) удостоверява, че деклараторът е внесъл в ТКЗС частта от нивата,
поставена в собственост на съпругата му И.Г. с горния протокол за делба.
С Решение № 1820/116 от
03.11.1995 г. на Поземлена Комисия “С.“ на ищеца Б.А.Б., в качеството му на
наследник на И.В.Г. и А.Б.Г., му било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху следния имот: нива от 1.247 дка, I категория, находящ се в
строителните граници на гр. София, м. „К.-Р.“, част от имот № 1754 от
кадастралния план, изработен през 1939 г. при съседи: С.И., В.П., Г.В., ровина.
Със същото решение на ПК е отказано възстановяване на правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на следната част от имота: нива от 0.542 кв.м. , от I категория, находящ се в
строителните граници на гр. София, м. „Р.“, част от имот № 1754 от кадастралния
план, изработен през 1939 г. при съседи: С.И., В.П., Г.В., ровина, на основание
чл. 10б ЗСПЗЗ. На решението в долния десен ъгъл е поставен кръгъл печат, носещ
подписа на председателя на ПК, удостоверяващ, че е влязло в сила през 1996 г. (
точната дата не се чете).
Видно от Скица копие от неодобрен
кадастрален план, издадена от „Софгео“
на 24.07.1996 г. за „Южна градска територия III ч.“ описаният по – горе имот, върху
който е възстановено правото на собственост от ПК, е заснет през 1996 г. с пл.№
2038 и нанесен в кадастрален лист № 549 съгласно Решение № 1820/116 от
03.11.1995 г. ПК „С.“. Отразено е, че имотът е собственост на наследници на И.В.Г.
и А.Б.Г.. По графични данни имотът съдържал 1247 кв.м. и попадал в
регулационния план на местност жк.и НПЗ „*******“, одобрен със Заповед №
РД-50-09-56/22.02.1989 г.Скицата е издадена на наследници на И.В.Г. и А.Б.Г.въз
основа на молба вх.№ 94-00-1852/04.12.1995 г. Скицата е подписана и подпечатана
с печата на Столична голяма община.
Представени са акт за общинска
собственост ( АОС ) № 665 и АОС № 790,
които установяват следното: АОС № 665 от 28.05.1997 г. е съставен на
основание чл. 3, ал. 3 ЗОС и Заповед №
1471 от 28.06.1967 г. на ДАГ при СГНС, за частна общинска собственост, и за
имот, представляващ празно дворно място от 243.70 кв.м., съставляващо имот с
пл.№ 5458, пол.7а, м.“Д.“ с бивши собственици М.Г.П.и Г.С.П.. АОС № 790 от
30.05.1997 г., издаден на основание чл. 55б.“а“ от ЗПИМН, протокол №
7.11/10.04. на ИК на СГНС и чл. 3, ал. 3 ЗОС, за частна общинска собственост, и
за имот, представляващ дворно място от 1.124,50 кв.м., съставляващо кв.19,
пол.7-а, м.“Д.“ с бивши собственици М.Г.П.и Г.С.П.. В АОС № 665 е отразено, че
съставени предишни актове, както следва: АДС № 9104 ЛРНС и АДС № 675 район „Изгрев“,
а в АОС № 790, като предишни съставени актове са отбелязани АДС № 9072 ЛПНС и АДС № 801 район „Изгрев“.
По делото са изслушани две
съдебно- технически експертизи, като първата е със задача да изчисли средната
пазарна цена на имота и е допусната с цел
процесуалното изискване да се определи цената на иска. Заключението на
вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, е че средната пазарна цена на имот с
пл.№ 2038 с площ 1247 кв.м. към м.април
2016 г., е 316 738 лв.
Втората СТЕ е извършена от вещо
лице със специалност геодезия, фотографометрия и картография. Съдът кредитира
заключението като компетентно, пълно и обективно дадено, като същото не е
оспорено от страните. Вещото лице установява, че имотът, поделен между майката
на ищеца И.В.Г. и сестра й – Г.В. Г., с делбен протокол от 10.05.1957 г. и
представляващ нива в м.“Р.“, след изследване на описаните съседи на имота с тези по плана от 1939 г. и с пл. № 1754 по КП от 1939 г. , е бил
разделен на две части по дължина, като И.В.е придобила югозападната
половина, а сестра й Г.В. - североизточната. Съгласно графичните данни за
имот пл. № 1754 реалната площ на дяловете е била около 1800 кв. м.
Югозападната част от имот пл. № 1754 е внесена в ТКЗС от съпруга на И.В.- А.Б.Г.. Именно за тази част от бившия имот пл. № 1754 е
постановено Решение № 1820/116 от 03.11.1995 г. на ПК „С.", с което реално
е възстановена свободната площ от 1247
кв. м и е отказано възстановяване на 0.542 кв. м на основание чл. 10б от
ЗСПЗЗ. За отказаната част СТЕ сочи, че попада
в реализирани мероприятия - вътрешноквартална улица и бул. Д-р Г. М. Д.. Отчуждаването на имотите с представените по
делото актове за държавна и общинска собственост според вещото лице е извършено при действието
на одобрения през 1967 г. РП на м. „Д. - *******", поради което установява
идентичността на имот пл. № 1754 по КП
от 1939 г., респективно на процесната част от него, с имотите по плана от 1967
г., както следва: АДС № 9186/23.07.1973 г. (л. 114), АОС № 1932/06.02.1998 г.
(л. 118), АОС № 2320/16.06.1998 г. (л.117 от делото) и АОС № 2548/26.10.1998 г.
(л. 114) са съставени за имоти пл. №№ 1, 2 и 3 от полигон 50, които
са образувани от имота на Г.В. по т. 7 от дял II от Протокол от 10.05.1957 г.
за съдебна спогодба, идентичен със североизточната половина на имот пл. № 1754
по КП от 1939 г. , който е различен от имота, за който претендира ищецът.
Спрямо кадастралната основа на РП от
1967 г., частта от бившия имот пл. № 1754, възстановена с Решение №
1820/116/1995 г. на ПК „С.", попада върху части от имоти с пл. №№ 5458 и
5459, полигон 7а, кв. 19
Съгласно извадка от разписния лист към РП от 1967 г. (л. 106) и Скица № 6423 от
1971 г. (л. 109) за собственик на имот пл. № 5458 се легитимира С.Г.П.. СТЕ
сочи на следващо място, че от М.Г.П.и Г.С.П.
е отчужден имот от 243.70 кв. м с пл. № 5458, полигон 7а, който е актуван за
държавен с Акт № 9104/1973 г., впоследствие преактуван за общински с Акт №
665/1997 г. Имотът е одържавен на основание Заповед № 1471/28.06.1967 г. на ДАГ
при СГНС за битов комбинат - ГДМПБУ клон Хигиена. От същите собственици бил отчужден имот с площ
1124.50 кв. м от кв. 19, полигон 7а, който бил
актуван за държавен с Акт № 9072/1973 г. на основание чл. 55, б.
„а" от ЗПИНМ за кооперативно строителство (л. 115 и л. 121) и преактуван за общински с Акт № 790/1997 г.
СТЕ заключава, че може да се приеме, че актуваният с тези актове имот е част от
имот пл. № 5458 независимо, че в и двата документа не бил посочен планоснимачен номер на имота.
Съгласно приложения по делото Протокол № 17 от 29.09.1969 г. на ИК на СГНС за
отчуждаване на имоти в полза на държавата за държавно жилищно строителство по преписка ДИ № 1716/1969 г. имот
пл. № 5459 от полигон 7а е с неизвестен собственик (л. 75). По делото не са
представени доказателства за актуване на имот пл. № 5459 за държавен или общински. Съгласно скица
на имот пл. № 5459, издадена на 26.06.1974 г. от Ленински РНС, собственик на
имота е И.С.И. (Х.) въз основа на Нот. акт № 18, том XIII, дело № 716/1919 г.
(л. 108). От приложените документи на л. 96 – л. 100 се вижда, че същата се
легитимира за собственик на частта от имот пл. № 5459, която съвпада с имот пл.
№ 1753 по КП от 1939 г.. записан в разписната книга на С.И. Пенев и описан като
съсед на процесния имот съгласно спогодителния протокол от 10.05.1957 г. Въз основа на описаното, СТЕ заключва, че
имотът, за който ищецът претендира,
съвпада частично с имотите, отчуждени от М.Г.П.и Г.С.П., като това частично
съвпадение е с площ около 650 кв. м., както и частично съвпада с имот пл. №
5459 от полигон 7а, който не е бил актуван
в полза на държавата или общината. Тази част е с площ около 597 кв. м.
За разположението на имот пл. № 2038
спрямо регулационните линии на действащия към момента на възстановяването му
РП, СТЕ дава заключение, че няма части от имота, попадащи в реализирани улици,
тъй като съгласно решението за възстановяване за тях е постановен отказ. Към
момента на възстановяване на процесния имот с Решение № 1820/116/1995 г. на ПК
„С.", действащо е ЧИЗРП за кв. 19, одобрено със Заповед №
РД-09-5/15.01.1991 г. предвижданията на
ЗП от 1991 г. за застрояване не са
реализирани. СТЕ установява още, че
съгласно кадастъра на подземните проводи, извадка от който е приложена на л. 73
от делото, в северозападната част на имота минавало трасе на топлопровод от 2
тръби с диаметър Ф139/220. Това обстоятелство според вещото лице, било основание за налагане на ограничения при
ползването на имота, но не за отказ за възстановяване или нанасяне в плана.
Имотът не попадал в терени от зона „Тго", чиято площ участвала в
изчисляването на процента на зелените площи за широко обществено ползване.
Към настоящото дело е приложено
гр.д.№ 12209/2002 г. на СРС, 42 състав, ведно с производствата по инстанционен
контрол.
Въз основа на
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим. До този
извод съдът достига след съобразяване на задължителните постановки на
Тълкувателно Решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, фактическите твърдения на ищеца и установеното в съответствие с тях по
делото. Възприето е с цитираното решение, че ако с решението по отрицателен
установителен иск за собственост бъде установено несъществуването на спорното
право, ще се прояви защитната функция на процеса по отношение на субективното
право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният
интерес при отрицателния
установителен иск за собственост
или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора.Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В тежест на ищцовата страна е да докаже
твърденията, с които обосновава правният си интерес – в противен случай
производството се прекратява. Въпросът за наличието, респективно липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценка за правния интерес, но не е
част от предмета на претенцията. Ищецът Б.А.Б. твърди, че в негова полза е
постановено Решение на ПК „С.“, с което му е възстановена собствеността върху
процесния имот в стари /възстановими/ реални граници, но поради претенции на
ответника Столична община, завени чрез отказ да се деактува като частна общинска собственост имот с пл. №
2038, ищцовата страна не може да се снабди с актуална скица, да нанесе имота и
да го запише като свой. Налице е правен интерес от водене на настоящия
процес, поради поведение на ответната страна, препятстващо реализиране на правото на ищеца да довърши
реституционната процедура и да придобие собствеността върху наследствения си
имот. Наличието на влязло в сила Решение от 09.01.2007 г., постановено по
в.гр.д.№ 1130/ 2006 г. на СГС, II Б въззивен
състав, с което е отхвърлен
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС,
предявен от Б.Б. срещу настоящия ответник за същия имот, заявен на основание
решението на поземлената комисия, не
само, че не изключва правния интерес от исканото с настоящия иск установяване,
но и обосновава такъв интерес. С цитирания съдебен акт е прието, че ищецът не
се легитимира като собственик, поради това, че решението на поземлената комисия
не е било придружено със скица, съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ето защо и процедурата по възстановяване на собствеността ( реституцията
) не била приключила. Именно този правен резултат цели ищеца, предявявайки
настоящия иск – завършване на процедурата по реституция. Макар и това да са т.нар. решаващи мотиви на
съда, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, настоящият състав взема
предвид изложените съображения, с оглед
на обоснованото по – горе, че правният интерес на ищеца по отрицателния
установителен иск касае защитимо право,
което право не е правото, предмет на самия отрицателен установителен иск. Ето
защо при уважаване на настоящия иск ще се довърши реституционната процедура
ведно със следващите се от това благоприятни за ищеца правни последици, с което ще се прояви и споменатата по – горе защитна функция на
процеса, тъй като решенията на поземлените комисии за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи имат
конститутивно действие за възникване правото на собственост – с тях се
определят както обектът, така и субектът на собствеността.
Така предявеният допустим
отрицателен установителен иск, разгледан по същество, е основателен, поради
следните съображения:
В тежест на ответника С.О.е
възложено да установи всички основания, на които е придобил собствеността върху
процесния имот с пл.№ 2038, нанесен в кадастрален лист
549 с площ 1247 кв.м., м.“Южна градска територия III ч./м.Напоително поле/“, по
кадастралния план от 1996 г., който е
идентичен с имот пл.№ 1754, кадастрален лист № 5, м.“Канзоверица“ от
кадастрален план от 1939 г., представляващ част от УПИ II /втори/ за ОЖС, от кв.19 /деветнадесети/,
м.“Д./*******“, по регулационния план, одобрен със заповед №
РД-50-09-56/22.02.1989 г., при граници: от юг- бул.“Г.М.Д.“, от север –
асфалтова алея пред жил.блок 23 и от изток и запад – междублоково пространство
на ОЖС, и въз основа на които се легитимира като собственик. В тази връзка на първо място се поддържа, че С.О.се явява правоприемник на държавата, въз основа на отчуждителни процедури
извършени с АДС № 9104 на ЛРНС, АДС № 675 район „Изгрев“ , АДС № 9072 ЛРНС; АДС
№ 801 район „Изгрев“, както и в последствие
въз основа на актове на самата Столична община, както следва: АОС № 665 от
28.05.1997г. и АОС № 790 от 30.05.1997 г. Видно е, че актуването на части от
процесния имот, и придобиването им като частна общинска собственост, е
извършено след постановяване на Решение № 1820/116 от 03.11.1995 г., с
което е възстановено правото на собственост на ищеца Б. в качеството му на
наследник на И.В.Г. и А.Б.Г., върху нива от 1247 кв.м. , представляваща парцел
с пл. № 1754 по кадастралния план от 1939 г., който имот е идентичен с имот пл. № 2038. От своя страна
заявлението на настоящия ищец до поземлената комисия е подадено още на
07.11.1991 г. с вх. № 116, видно от текста на самото решение на ПК. Към
последното действително няма скица по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакция на
нормата към постановяване на решението. Цитираната разпоредба изисква
Общинската поземлена комисия да
постанови решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота,
заверена от общинската поземлена комисия, а за имоти в строителните граници на
населените места - и от техническата служба на общината. Решението на ПК, въз
основа на което ищецът се легитимира като собственик, не е нищожно. Съдът
намира, че ответникът С.О.не е придобила право на собственост въз основа на отчуждителната процедура, извършена с
цитираните актове за общинска собственост поради наличието на съществуваща
законова забрана за придобиване на имоти по реда на ЗСПЗЗ, за които има
подадено заявление за възстановяване на собствеността на основание чл. 19 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва
от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала
след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. В конкретния случай, заявлението се установява, че е
подадено още на 07.11.1991 г. Нещо повече – постановено е Решение на ПК „С.”.
Като административен орган на поземлената собственост ОСЗ – бившите поземлени комисии, има задължение не само да признае правото на
възстановяване на собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и
да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на
възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Тълкуването, че невъзстановени земи са
тези, за които не е приключила процедурата по възстановяването им, би довело до
накърняване на правата на правоимащите лица, които имат легитимно очакване за
възстановяване на земите им в реални граници. След като ОСЗ с принципно
решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране на
земите да зависи от ефективността на нейната работа. Ето защо следва да се
приеме, че разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за
които не са подадени заявления за възстановяване, какъвто процесния случай не
е. Само тези земи представляват
остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и
съответно тя има право да се разпорежда с тях. Общината става собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне
само на онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за възстановяване в
законните срокове – в този смисъл и Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г., , І г. о. на
ВКС. Тези срокове не само че са спазени от ищеца, но и отчуждителната процедура е извършена почти 6
години след подаване на заявлението и две години след постановяване на
решението на ПК, с което му е възстановено правото на собственост. Тук е
мястото да се посочи, че ответникът
основава правото си на собственост върху процесния имот с правата, които е
придобил от своя праводател Държавата, въз основа на актове за държавна собственост, описани по
– горе като: АДС
№ 9104 на ЛРНС, АДС № 675 район „Изгрев“ , АДС № 9072 ЛРНС; АДС № 801 район
„Изгрев“. Предвид тези твърдения съдът намира, че следва да се съобрази нормата
на чл. 10б ЗСПЗЗ. По силата на
цитираната норма се създава пречка за реституция на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, когато е осъществено каквото и да е мероприятие на държавата върху земеделския имот. Няма данни, събрани
по надлежния ред в хода на настоящия процес, които да сочат, че в имот пл. №
2038, в частта, с която е идентичен с имот с пл. № 5458, за който са проведени
отчуждителни процедури в полза на Държавата, в последствие е деактуван с АОС №
665 от 28.05.1997 г. и АОС № 790 от 30.05.1997 г. да са извършвани мероприятия,
изключващи реституцията. Напротив – видно от Решението на ПК „С.”, на основание
чл. 10б ЗСПЗЗ, е отказано възстановяване
правото на собственост за част от процесния
имот – останалата част юридически и фактически е била свободна за
възстановяване в стари/ възстановими/ реални граници. Следователно макар и
ответникът да заявява фактически твърдения да е правоприемник на Държавата въз
основа на посочените по – горе актове за държавна собственост, то предвид
съществуващата по чл. 19 ЗСПЗЗ забрана да придобива земи, заявени за
възстановяване, без ограничения по закон за вида на придобивния способ, и без
наличие на пречки за реституция по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, то настоящият
състав на съда приема, че С.О.не се легитимира като собственик на процесната част
от имота, идентична с част от имот пл. № 5458. И това е така, тъй като дейността
по актуване на имотите като държавна или общинска собственост е административно
- техническа и предназначението й е да приведе в известност имотите във връзка
с техния отчет, стопанисване и обслужване. Актовете не създават права за
общината или за държавата. - Решение №
2812 от 13.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2164/2004 г., IV г. о. Актовете за
държавна, респективно общинска собственост имат само декларативно действие –
това, което притежава и констативния нотариален акт. Що се отнася до частта, съвпадаща с част от
имот с пл. № 5459, то СТЕ категорично сочи че за същата няма данни да е
актувана като частна държавна/ общинска собственост, поради което и ответникът
не се легитимира като собственик върху нея на посоченото основание –
отчуждаване. В обобщение на изложеното следва само да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени с
цитираното по – горе Тълкувателно Решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
константната съдебна практика и доклада по делото, в тежест на ответната страна
е да установи всички основания, от които черпи собственическите си права.
Предвид установеното по делото и нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за съда неустановения
факт е неосъществил се факт.
По
възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност”
Съдът намира същото за
неоснователно, като черпи аргументи от
съществуващата забрана по чл. 19 ЗСПЗЗ, която е пречка да се придобие
процесния имот на каквото и да било основание щом е заявен за реституиране.
По разноските за настоящото производство:
При този изход на спора на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 4177.38
лева – за държавна такса, депозити за
вещи лица по СТЕ, съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не следва да
бъдат репарирани.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска на Б.А.Б., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *******, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ответникът С.О.не е
собственик на следния недвижим имот:
имот с пл.№ 2038, нанесен в кадастрален лист 549 с площ 1247 кв.м., м.“Южна
градска територия III
ч. /м.Напоително поле/“, по кадастралния план
от 1996г., който е идентичен с имот пл.№ 1754, кадастрален лист № 5,
м.“Канзоверица“ от кадастрален план от 1939г., представляващ част от УПИ II/втори/ за ОЖС, от
кв.19/деветнадесети/, м.“Д./*******“, по регулационния план, одобрен със
заповед № РД-50-09-56/22.02.1989 г., при граници: от юг- бул.“Г.М.Д.“, от север
– асфалтова алея пред жил.блок 23 и от изток и запад – междублоково
пространство на ОЖС, а съгласно действащия регулационен план за м.“Д.“, одобрен
с Решение № 307 по Протокол № 82/28.05.2015 г. на СОС и действащия план за
регулация на м.“*******“, одобрен с Решение № 468 по Протокол № 70/22.07.2010
г. на СОС попада в УПИ III
– за жил.строителство от кв.19, с площ 1148 кв.м. и в УПИ II-за жилищно строителство от кв.19 с
площ 1011 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК
имотът се намира в източната част на поземлен имот с идентификатор
68134.803.1990 с адрес: гр. София, Район „Изгрев“, ул.“Константин Попрусинов“ с
обща площ на имота 15 090 кв.м., трайно предназначение на територията
Урбанизарана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по
предходен план кв.19, парцел II,
при съседи: ПИ с идентификатор 68134.803.3818, ПИ с идентификатор
68134.803.872, ПИ с идентификатор 68134.803.2315, ПИ с идентификатор
68134.803.2323, ПИ с идентификатор 68134.803.2324.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, БУЛСТАТ *******,
да заплати на Б.А.Б., ЕГН **********, сумата от 4177.38 лева / четири хиляди сто
седемдесет и седем лв. и тридесет и осем стотинки/, представляваща разноски за
настоящото производство.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Столична община, БУЛСТАТ *******,
за присъждане на разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: