Р Е Ш Е Н И Е
№
783
Гр. П., 04.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ви
състав, в публичното заседание
на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 02504/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е от В.Й.Ф. срещу И.А.М. осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД
за заплащане на сумата от 17 895 лв.,
представляваща изплатена от него, в качеството му на солидарен длъжник, вповече
от следващата му се част – половината от общо дължимата сума по договор за
потребителски кредит HL 49880 от 29.12.2010 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“/ и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът В.Ф.
твърди, че с ответницата И.М. са се намирали в брачно правоотношение,
прекратено с развод, по силата на съдебно решение от 06.02.2013 г., постановено по гр.
дело № 4145/2012 г. по описа на Районен съд – П.. Посочва, че по време на брака
си двамата, в качеството на кредитополучатели и солидарни длъжници, сключили
договор за потребителски кредит от 29.12.2010 г. с „Юробанк и Еф Джи“, по
силата на който им бил отпуснат кредит в размер на сумата от 24 890 лв.
Част нея – в размер от 24 430 лв. съпрузите използвали за рефинансиране на
сключени по-рано три потребителски кредита към същия кредитор, взети за
извършване на ремонт на общото им семейно жилище. С останалата част – в размер от 460
лв. били извършени други разплащания. Поддържа се, че за обезпечаване на
вземането на търговската банка по договора за кредит ищецът учредил ипотека
върху недвижим имот, негова лична собственост. Излагат се твърдения, че след
прекратяване на брака им с ответницата и до месец ноември 2016 г. В.Ф. погасил
лично и изцяло задълженията по договора за потребителски кредит от 29.12.2010
г. в размер на сумата от 35 790 лв., включваща главница, начислени лихви и
такси. Посочва се, че за изплащането ѝ ищецът продал свой недвижим имот,
получената сума от който използвал за погасяване на дълга. Намира, че като
солидарен длъжник по договора за кредит, ответницата му дължи връщане на
½ част от заплатената сума или 17 895 лв., предмет на исковата
претенция. С тези съображения отправя искане за уважаването ѝ. Претендира
разноски.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И.М.
оспорва предявения иск по основание и размер с твърдението, че е
неплатежоспособна и не следва да заплаща търсената сума на ищеца, която, на
основание чл. 127, ал.
2, предл. 2 ЗЗД, трябва да остане в негова тежест. Не оспорва, че двамата са
били в брачно правоотношение до 06.02.2013 г. когато със съдебно решение бил
постановен разводът им. Твърди, че сумите, получени от трите потребителски
кредита, впоследствие рефинансирани с процесния договор за кредит от 29.12.2010
г., не са използвани изцяло за описаните от ищеца семейни нужди – ремонт на жилището
им. Оспорва размера на исковата претенция с твърдението, че в същата не следва
да се включват сумите, начислени поради допуснати просрочия от ищеца, сумата,
която същият е получил след прекратяване на брака чрез увеличаване на
договорния размер на кредита и предоговорената от него такава. Ответницата
посочва, че по време на брака им с ищеца им бил отпуснат кредит в размер на
сумата от 14 000 лв.
по силата на Договор за жилищен кредит от 20.12.2006 г., сключен с „Банка ДСК“
ЕАД за заплащане продажната цена на закупения общ недвижим имот. Изяснява, че
след развода им и до 12.06.2018 г. тя лично е погасила сумата от 10 000
лв. по този кредит. Счита, че половината от тази сума, представляваща изплатена
от нея вповече от приспадащата ѝ се ½ част от общия дълг, следва
да бъде заплатена от ответника. За това вземане прави възражение за прихващане.
Последното – за сумата от 5 000 лв. / ½ част от 10 000 лв./ е
прието от съда за съвместно разглеждане с осъдителната претенция с
определението от 11.09.2018 г. на основание чл. 298, ал. 4 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, чийто
граждански брак, сключен на ***г., е прекратен с влязло в законна
сила на 06.02.2013 г. решение № 71 от 06.02.2013 г. по гр. дело № 4145/2012 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, II-ри състав. С решението е
утвърдено постигнато между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, съгласно което
придобитите по време на брака им движими и недвижими вещи остават в обикновена
съсобственост, ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. ***,
представляващо двуетажна сграда, придобита по време на брака им, е предоставено
на ответницата И.М., при която е определено местоживеенето на родените от брака
им две деца.
Изяснява
се, че по време на брака си, с договор за покупко – продажба от 21.12.2006 г.,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том IV, рег. № 15002, дело № 701/2006 г. на нотариус Р.М.,
В.Ф. и И.М. /тогава Ф./ са закупили от трето за процеса лице дворно урегулирано
място, находящо се в гр. П., кв. „***, заедно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, върху мазе и масивен гараж, за сумата от 26 655,60 лв., част от
която в размер от 14 000 лв. е платима от купувачите след разрешаване и
получаване на кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, за което от последната има поет
ангажимент.
Не е
спорно, а и се установява, че на 20.12.2006 г. между третото за процеса лице „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и В. и И. Ф., от друга страна, в качеството им на
кредитополучатели, е сключен договор за жилищен кредит, по силата на който на
същите бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от 14 000 лв. за покупка на
недвижими имоти – урегулиран поземлен имот и построена в него къща, находящи се в гр. П., кв. „Р.“ срещу
задължението за връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва, за срок от
300 месеца, считано от усвояването му, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. За обезпечаване изпълнението на задължението за връщане на
кредита в полза на търговската банка била учредена ипотека върху имотите, чиято
покупна цена се финансира.
По
делото се изяснява също, че на 29.12.2010 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № HL 49880 с „Юробанк
и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“
АД, по силата на който на същите, в качеството им на кредитополучатели, бил
отпуснат потребителски кредит в общ размер на сумата от 24 890 лв., от които 24
430 лв. за рефинансиране на три потребителски кредита с № № FL 363511, FL 512820, FL
558624 към същата търговска банка и 460 лв. за други
разплащания, срещу задължението на кредитополучателите да върнат кредита заедно
с договорна лихва за срок от 240 месеца, считано от откриване на заемната
сметка по кредита – чл. 5 от договора, на месечни вноски всяка в размер от по
256,91 лв. съгласно погасителен план, неразделна част от същия. От клаузата на чл. 2
на договора следва, че по съгласие на кредитополучателите сумата от 24 430 лв., представляваща
част от отпуснатия кредит, служебно е преведена от търговската банка по три
други сметки, открити на името на настоящия ищеца В.Ф. с цел окончателно
погасяване на задълженията по други три договора за потребителски кредит, а
именно: сумата от 19 140 лв. по потребителски кредит № FL
363511, сумата
от 4 680 лв. по потребителски кредит № FL
512820 и
сумата от 610 лв. по потребителски кредит № FL
558624. За
обезпечаване на вземанията на търговската банка по предоставения кредит
кредитополучателите са учредили договорна ипотека върху недвижим имот –
самостоятелно жилище, находящо се в гр. П., кв. „***, тогава собственост на
ищеца В.Ф., с оглед данните, съдържащи се в приетите по делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело № 344/09.09.2002
г. на нотариус И.И.и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 8, том IV, рег. № 14780, дело №
585/29.12.2010 г. на нотариус Р.М..
От
приетите по делото материали, представляващи приложени документи към писмо на
„Юробанк България“ АД от 12.12.2018 г., се
установява, че между ищеца В.Й.Ф. и търговската банка са били сключени
последователно три договора за потребителски кредит: № FL
363511 от 21.02.2008
г., № FL 512820 от 05.02.2010 г. и № FL
558624 от
18.11.2010 г. Изяснява се, че договор № FL
512820 е сключен на 05.02.2010 г. и
по силата на същия на ищеца е предоставена в заем сумата от 4 580 лв. за
покриване на текущи нужди. Кредитът, включващ главница и договорна лихва, е в
общ размер от 6 169,72 лв. По силата на сключения на 18.11.2010 г. договор № FL 558624 на ищеца Ф. е предоставен
паричен заем в размер на сумата от 600 лв. под формата на потребителски кредит
– за покриване на текущи нужди, срещу задължението му да върне сумата заедно с
договорна лихва, в общ размер от 1014,08 лв., в срок до 18.11.2017 г.
От
изслушаното и прието по делото заключение по съдебносчетоводната
експертиза се установява, че съгласно уговореното в процесния договор № HL 49880/29.12.2010 г. на страните бил предоставен потребителски
кредит в размер от 24 890 лв., усвоен по сметка на кредитополучателя В.Ф., като
от същата сметка служебно и по съгласие на страните сума в общ размер от 24 430
лв. следвало да послужи за рефинансиране на три потребителски кредита към
„Юробанк и Еф Джи“ АД, както следва: сумата от 19 140 лв. да бъде преведена по
ДПК № FL 363511, сумата от 4 680 лв. – по ДПК № FL 512820, сумата от 610 лв. по ДПК № FL 558624, а останалата част от
кредита – в размер от 480 лв. – за други плащания. Изяснява се, че в периода от
сключване на договора на 29.12.2010 г. до 06.02.2013 г. /когато с влязло в сила
съдебно решение бил прекратен бракът между страните/ е платена главница в общ
размер от 604,45 лв. Отразено е, че на 29.11.2016 г. в търговската банка –
кредитор е постъпило искане от настоящия ищец В.Ф. за предсрочно погасяване на
ипотечния кредит. На 28.11.2016
г. по банковата сметка, обслужваща кредита, са постъпили общо 25 200 лв. с наредител
– третото за процеса лице М.М.с посочено основание:
„покупка на къща“. На същата дата са погасени задължения по договора за лихви и
главници с падеж на 12.07.2016 г. и с падеж до 28.11.2016 г., такси за
просрочие, лихви и комисионни. На
30.11.2016 г. е отразено предсрочно погасяване на кредита със сумата от 22
928,60 лв. Изяснено е, че няма данни какво включва тази сума. Експертизата
достига до извод, че през периода от 06.02.2013 г. до 28.11.2016 г. /датата на пълно
погасяване на договора за кредит от 29.12.2010 г./ ищецът В.Ф. е платил общо 25
233,95 лв. по договора /без сумите с посочен платец И. Ф. и без просрочените
вземания/. Със същите са погасени 256,38 лв. редовна главница,
1 945,20 лв. редовна лихва, 28,77 лв. застраховка, 22 928,60 лв. за предсрочно
погасяване на кредита и 75 лв. комисиона – за заличаване на ипотека. За същия
период по сметката, обслужваща кредита, са постъпили общо 36 238,63 лв. като от
тях с 35 373,97
лв. са погасени задължения по кредита, от които 800 лв. от ответницата. Посочено
е, че вносители на постъпилите през периода средства за погасяване на
задълженията по кредита, извън сумата от 800 лв., внесена от ответницата, са
ищецът и трети за процеса лица – К.Ф., М.М.,
включително „от обезщетения и помощи“. От тях 25 433,95 лв. са платените без
просрочие, от които 200 лв. с платец ответницата. В експертизата е отразено, че
реално по този договор за кредит няма усвояване на допълнителни средства, нито
рефинансиране, като кредитът от просрочен е станал с редовен падеж с прихода от
28.06.2013 г. При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че разликата
между общо постъпилите средства от 36 238,63 лв. и погасените задължения по
договора за кредит, сключен с „Юробанк България“ АД в размер от 35 373,97 лв.
или сумата от 864,66 лв. е отразена като върната от търговската банка на ищеца В.Ф.
съгласно банково извлечение от 05.12.2016 г. с основание: „средства от
закриване на сметка“. Общо платените от ищеца суми без просрочение възлизат на
25 233,95 лв., а останалите 8 201,42 лв. са също погасени от него задължения по
кредита, но с просрочие. Експертизата достига до извод, че през периода от
06.02.2013 г. до 12.06.2018 г. по договора за жилищен кредит от 20.12.2006 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и страните по делото, в качеството им на
кредитополучатели, са погасени суми по кредита в размер от 9 960,65 лв., от
които санкционната лихва и таксата закъснение са в размер от 98,87 лв. Отразено е, че преди
06.02.2013 г. са погасени 1 094,39 лв. главница, като са констатирани плащания
и след 12.06.2018 г. Пред съда експертът изяснява, че от данните, съдържащи се
в банковите извлечения сумата от 9 960,65 лв., представляваща общо погасените
задължения по договора за жилищен кредит с кредитор „Банка ДСК“ ЕАД през
периода от 06.02.2013 г. до 12.06.2018 г. е формирана от плащания, извършени от
ответницата И.М.,
чрез внасяния по сметката на кредита. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден
обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на
материалите по делото и изискани допълнително от двете търговски банки, като е
останало и неоспорено от страните.
Данните
по делото сочат, че на 17.11.2016 г. ищецът В.Ф. е продал на трето за процеса
лице – М.М.собствения си недвижим имот – масивна
едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул.
„***, заедно с прилежащите към нея идеални части от поземления имот, върху
който е построена, за сумата от 25 000 лв., която да бъде преведена по
сметка на продавача по банков път – по негова сметка, открита в „Юробанк
България“ АД с цел погасяване на отпуснатия му кредит с договор за банков
кредит № HL49880/29.12.2010 г. и за заличаване на вписаната в полза на
търговската банка ипотека.
За
изясняване на делото от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпитите на свидетелите К.Б., Р.Б., К.Ф., Й.Ф. и Р.Т..
Свидетелката
Б. споделя, че познава В. и И., с които е поддържала връзка и приятелски
отношения, докато са били семейство. Разказва, че с паричната помощ от майката
на ответницата двамата си закупили къща в гр. П., кв. „.“, която към този
момент не се намирала в добро състояние. Това наложило влагането на много
средства от страните за извършване на основен ремонт, обхващащ първия етаж и
мазето и свързан с обособяване на помещения, смяна на електрическата инсталация
и на дограмата. За реализирането на ремонта на ищеца помагали приятели,
включително съпругът на Б. – без заплащане. За извършването му се наложило В.
да изтегли кредит, тъй като през това време само той работел, а И. гледала
дъщерите им. Разказва, че след раздялата им И. продължила да живее в къщата
заедно с децата им, като полагала много усилия, за да издържа децата си. Същата
плащала ипотечния кредит за къщата, а ищецът В. – кредитът, изтеглен за ремонта
ѝ. Споделя, е не знае същият да е предявявал претенции към И. за парични
средства за връщане на този заем.
В
разказа си пред съда свидетелят Б./съпруг на св. Б./ споделя, че познава
страните В. и И. от много отдавна, още когато двамата били семейство. През 2007
г. – 2008 г. те си закупили имот – къща в гр. П., която не била годна за
живеене. Това наложило извършването на ремонт, който бил осъществен от ищеца,
баща му и свидетелят Б.. Свидетелства, че за ремонтните дейности се наложило да
бъде изтеглен паричен заем. Ремонтът продължил много време, тъй като засегнал
цялата къща – били сменени електрическата инсталация, дограмата на къщата,
изградени отводнителни канали в мазето, избити стени и площадки. Вторият етаж
не бил ремонтиран тогава. И. също помагала. В ремонта били вложени
много материали. След приключването му семейството на страните заживяло в
къщата. Заявява, че след раздялата на В. и И. двете семейства преустановили
срещите си.
В
показанията си свидетелката Ф. разказва, че синът ѝ В. /ищецът по делото/
и ответницата И. са били семейство до 2013 г., като се развели. Двамата си
закупили къща в гр. *** и решили да я обновят. Наложило се В. да изтегли заеми,
тъй като ответницата не работела. Бил направен основен ремонт – смяна на врати,
прозорци, ремонт вътре в жилището, в двора, мазето. По време на ремонта
страните живеели под наем. Свидетелката също им помагала финансово – през 2008
г., изпращайки им пари от чужбина, където работела. Споделя, че от името на
сина си е внасяла пари в банката по кредита, тъй като В. често бил командирован
по работа извън града. Освен нея внасяла пари и приятелката му М., с който той
живеел на семейни начала след развода си с И..
Свидетелят
Й.Ф. посочва, че преди много години, когато ответницата и синът му – ищецът Ф.
били семейство си закупили къща в гр. П. и апартамент в гр. С.. За
ремонтирането им били нужни средства и тъй като И. не била трудово ангажирана
се наложило В. да изтегли няколко парични кредита. В къщата на ул. „***.“ ***бил
направен основен ремонт, продължил повече от година. Ремонтните дейности били осъществени
от свидетеля, ищеца и негов приятел, без да получават заплащане срещу труда си,
именно със средствата от кредитите. Последните ги връщал В., като баща му Ф.
също го подкрепял финансово. Ремонтът бил необходим, за да може да се живее в
къщата. Свидетелят разказва, че след ремонта ищецът и ответницата живеели в
къщата. През времето, в което били семейство И. не работила, като била
подпомагана финансово от майка си.
В
разказа си пред съда свидетелката Р.Т. споделя, че се намира в приятелски
взаимоотношения с ответницата И. от дълги години. Последната и ищецът В. били
семейство преди години, след което се развели. По време на брака си двамата
закупили къща в гр. П., за което продали апартамент в гр. С., собственост на
майката на И.. На
къщата бил направен основен ремонт – на първия етаж и в стълбището. Финансово
семейството им било подпомагано от майката на ответницата. Същата заплатила и най-скъпоструващата
част от ремонта – смяната на дограмата. По това време И. се отдала изцяло на
грижите за децата на страните и не работела. Свидетелства, че страните са
ползвали кредити, като жилищният кредит, обвързан с ипотека на къщата, го
плащала И., а потребителският кредит – нейният съпруг. Свидетелката разказва,
че понастоящем финансово ответницата не е в добро положение. Същата работи само
почасово и има здравословни проблеми. Отглежда дъщерите на страните, с които
живее в къщата.
По
делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническата експертиза, от
изводите в което следва, че стойността на използваните материали за извършен
ремонт на къщата на страните, находяща се в гр. ***
възлиза на сума в общ размер от 12 941,14 лв., като касаят ремонтни
дейности на двата етажа на жилището, включително и в мазето, както и изграждане
на алеи и външно стълбище, подробно описани по вид и стойност в заключението.
Вещото лице посочва, че по данни на ответната страна дограмата – обща за
сградата /прозорци и врати/, възлизаща на стойност от 6 840 лв. е платена от
нейната майка. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на поставената задача,
изготвено е въз основа на материалите по делото, в частност показанията на
свидетелите и извършен оглед на място на обекта, при съобразяване с цените на
материалите към момента на извършване на ремонта, като е останало и неоспорено
от страните.
С оглед
наведеното от ответницата възражение за недължимост
на процесната сума на основание чл. 127, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради нейната неплатежоспособност, по
делото са събрани писмени доказателства – служебна бележка от 18.06.2018 г.,
издадена от Агенция по заетостта, писмо от 03.12.2018 г. от ЧСУ „*** – гр. С. и
приложените към него материали, Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от
27.11.2018 г., издадено
от Столична община, Служебна бележка от 03.12.2018 г., издадена от Община П., с
приложени към същата договори за предоставяне на социална услуга: „Осигуряване
на топъл обяд – 2016 г. в гр. П.“, Удостоверение за наследници от 21.12.2018 г., издадено от Община
Асеновград и гласни доказателствени средства – чрез разпита на свидетелките С.К.и
Т.Н.. Разказаното от последните свидетелства, че понастоящем ответницата И.М.
среща сериозни финансови затруднения, сама отглежда децата на страните, полага
усилия да работи почасово, но няма постоянни доходи от трудова заетост, като
получава помощ от хора и институции.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл. 127 ал. 2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.
127 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има
иск срещу останалите съдлъжници за разликата, а доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници
това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Следователно,
за доказване основателността на иска в тежест на ищеца е, при условията на
пълно и главно доказване, да установи възникването
на процесното парично задължение, произтичащо от договор за потребителски
кредит, солидарната отговорност между страните за неговото заплащане и
изпълнението от ищеца чрез плащане на частта от дълга, следваща се на
ответницата.
В тежест на ответницата е да опровергае
твърденията на ищцовата страна чрез установяване
основателността на възраженията си.
В разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК /чл. 25, ал.
2 от СК от 1985 г. отм. – приложима по време на брачното правоотношение между
страните и сключване на договорите за кредит/ е предвидено, че съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за
задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството” се разбират
общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно
са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на
необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични
нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ – в този смисъл
Решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. дело № 3267/2013 г., III г.о.,
ВКС. В последното изрично е прието, че когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия
възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва
за задоволяване нужди на семейството и когато един от солидарните длъжници
/бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива
регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено
равновесие /в този смисъл и Решение № 342 от 4.01.2013г. по гр.дело № 1358/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 и сл. ГПК/.
По
делото безспорно се установи, че ищецът В.Ф. и ответницата И.М. са бивши
съпрузи, чийто граждански брак, сключен на ***г., е прекратен с развод, считано
от 06.02.2013 г. Доказа се, че като съпрузи – на 21.12.2006 г. двамата са
закупили и придобили собствеността върху дворно урегулирано място, находящо се в гр. П., кв. „***,
заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, върху мазе и
масивен гараж за сумата от 26 655,60 лв., част от която в размер от 14 000 лв.
е платена от купувачите чрез кредит от „Банка ДСК“ ЕАД съгласно договор за
жилищен кредит от 20.12.2006 г., а друга част с финансовата помощ от майката на
ответницата М.. Изясни се, че по време на брака им и след закупуване на къщата ищецът
В.Й.Ф. последователно е изтеглил три потребителски кредита, съответно от 21.02.2008
г., от 05.02.2010 г. и от 18.11.2010 г.
Установи
се също, че на 29.12.2010 г. страните по делото са сключили процесния договор
за потребителски кредит № HL 49880 с „Юробанк и Еф Джи България“ АД, по силата на който на
същите, в качеството им на кредитополучатели, бил отпуснат потребителски кредит
в общ размер на сумата от 24 890 лв., от които 24 430 лв. за рефинансиране на
сключените по – рано от ищеца три потребителски кредита с № № FL 363511, FL 512820, FL 558624460 лв., а останалата сума, послужила за
други разплащания.
Страните
не спорят, а и от показанията на свидетелите Б.и, Ф. и св. Т.се установи, че в
закупената от семейството къща бил извършен основен ремонт, необходим, за да
може семейството им да живее в жилището. Всички са категорични, че за
осъществяването му били необходими парични средства, поради което ищецът
изтеглил кредит. Изяснява се, че през този период ответницата И. се е грижела
за домакинството и за децата на страните, поради което не работела по трудово
правоотношение. От показанията на св. Б., които съдът кредитира с достоверност,
като непротиворечиви и израз на личните му впечатления, с оглед прякото му участие
в ремонтните дейности, следва, че същите са продължили много време, тъй като ремонтът
засегнал почти цялата къща, а по време на последния били вложени
материали, заплащани от ищеца с парите от заема. От съвкупния анализ на
свидетелските показания съдът приема, че ремонтните дейности са обхванали
основно първия етаж на къщата и мазето, както и смяна на дограмата и на
електрическата инсталация на цялата сграда.
Изложеното
дава основание за извод, че част от средствата, получени от ищеца по трите
договора за потребителски заем, рефинансирани /изцяло погасени/ с процесния
договор за потребителски кредит, са послужили за задоволяване на нуждите на
семейството – за ремонт на общото жилище на страните. Тези обстоятелства се
потвърждават от разказа на посочената група свидетели, установяващи, както
вземането на парични заеми за ремонтни дейности по къщата, така и личното
участие на ищеца в извършването им.
При
определяне на това каква част от заемните средства са използвани за посрещане
на конкретните нужди на семейството, посочени от ищеца /в т. ч. и в съдебното
заседание от 13.12.2018 г./ – за ремонт на новопридобитото им жилище, съдът
съобрази изцяло изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което общата стойност на извършените в имота ремонтни дейности възлиза
на 12 941,14 лв. Доколкото в заключението са отразени всички осъществени
ремонти, следващи от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
извършения от експерта оглед на място и предвид това, че заключението е
останало неоспорено от страните, то съдът приема, че общата стойност на
процесния ремонт възлиза на посочена в експертизата стойност.
При
тези факти съдът намира, че тази част от получените от търговската банката
парични средства по процесния договор /с който са рефинансирани предходните
такива, сключени от ищеца Ф./ е била предназначена и вложена за задоволяване на
нужди на семейството, поради което е и налице изискуемата се съгласно чл. 32,
ал. 2 СК /чл. 25, ал. 2 СК отм./ предпоставка.
Ето
защо, и на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, съдът приема, че тази сума, представляваща
разход, поет за нуждите на семейството им, трябва да се понесе от двете страни поравно.
В случая друго не следва от вътрешните отношения
между страните, доколкото по делото не се установи по безспорен начин твърдяното
от ответницата споразумение тя да връща задълженията по договора за жилищен
кредит, а ищеца – тези по процесната сделка. Не са от
естество да установят такова и показанията на свидетелките Б. и Т., доколкото
същите посочват принципния начин на погасяване на сумите по двата кредита, а от
друга показанията им в тази част не са израз на преки впечатления.
Съгласно
изводите на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза през периода
от 06.02.2013 г. до 28.11.2016 г. /датата на пълно погасяване на договора за
кредит от 29.12.2010 г./ от сумите, постъпили по сметката, обслужваща процесния
кредит, 35 373,97 лв. са послужили за погасяване на задължения по него.
След като от тях се приспаднат внесените от ответницата в размер от 800 лв.
остава сумата от 34 573,97 лв., внесена със средства от ищеца – лично или
чрез трети лица, който последен извод следва от данните, съдържащи се в
анализираните от вещото лице банкови извлечения, от показанията на св. Ф. и от
приобщените писмени доказателства, сочещи, че преди пълното погасяване на кредита
ищецът е продал собствено жилище продажната цена от която сделка е постъпила
именно за погасяване на задължения по кредита. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно нормата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг
такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от
това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента
на погасяването, в който смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. дело №
177/2011 г. на ІV ГО, на ВКС, Решение №
245/29.09.2012 г. по гр. дело № 178/2012 г.
на III
ГО на ВКС, Решение №
342/04.01.2013 г. по гр. дело № 1358/2011
г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
В
случая, така платената от ищеца сума покрива изцяло сумата от 12 941,14
лв., предмет на по-рано изтеглените от него кредити и рефинансирани /погасени/
с процесния договор № HL 49880 от 29.12.2010 г.,
за която се установи, че е изтеглена и изразходена за нуждите на семейството.
От нея следва да бъде приспадната сумата от 800 лв., представляваща внесена от
ответницата в периода от 06.02.2013 г. до 30.11.2016 г. по сметката, обслужваща
кредита. На основание чл.
127, ал. 2 ЗЗД ½ част от останалата сума от 12 141,14 лв. или сумата
от 6 070,57 лв. се явява дължима от ответницата на ищеца, тъй като се
касае за задължение, поето за нуждите на семейството им и изцяло погасено чрез
плащане от ищеца.
За
останалата част до пълния предявен размер от 17 895 лв. искането на ищеца се
явява неоснователно, с оглед недоказаното му твърдение заемните средства,
предмет на процесния договор за кредит от 29.12.2010 г. да са послужили за
погасяване на задължения, изцяло поети за нуждите на семейството, конкретно за
сочената от него цел – ремонт на семейното им жилище. В тази връзка и в отговор
на доводите на ищцовата страна съдът намира за
необходимо да отбележи, че целта и начинът на разходване на заемните средства е
от съществено значение за вътрешните отношения между солидарните длъжници, каквито са страните по делото. За възникване на
конкретната им по обем отговорност за съответните задължения релевантно е
именно следващото от отношенията помежду им. Ето защо, за ангажиране на
отговорността на ответницата към ищеца е ирелевантно,
че по последният договор за потребителски кредит и двамата имат качеството на
кредитополучатели и солидарни длъжници, което
обстоятелство е от значение в отношенията им към насрещната страна по
договорното правоотношение – търговската банка, но не и за вътрешните им такива.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба М. въвежда възражение за недължимост на
сумата на основание чл. 127, ал. 2,
предл. 2-ро ЗЗД. За процесуална равнопоставеност
на страните по искане на ответницата по делото са допуснати и събрани
доказателства – писмени и гласни за установяване финансовото състояние на М. и
съществуващите понастоящем за нея финансови затруднения. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 ГПК в случай, че някой от солидарните длъжници се окаже
неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите, включително
и този, който е изпълнил. Легална дефиниция на понятието неплатежоспособен се
съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ, но същата касае лице, което търговец, каквото
качеството в процесното правоотношение ответницата няма. Предвид това, съдът
приема за неоснователен доводът ѝ за недължимост на сумите на това
основание. Конкретното ѝ материално състояние би могло да бъде съобразено
по реда на чл. 241 ГПК с разсрочване/отсрочване на задължението, каквото обаче
искане не е релевирано в настоящия процес.
Ето защо, в
полза на ищеца В.Ф. срещу ответницата И.М., е възникнало вземане в размер на сумата от
6 070,57 лв., представляваща изплатена от него, в качеството му на
солидарен длъжник, вповече от следващата му се част –
половината от общо дължимата сума по договор за потребителски кредит HL 49880 от
29.12.2010 г., сключен с „Юробанк и ЕФ Джи“ АД /сега
„Юробанк България“/, разходвана за задоволяване
нуждите на семейството.
По
възражението за прихващане:
Основателността
на възражението е обусловена от наличието на насрещно вземане на ответницата срещу
ищеца, представляващо задължение, произтичащо от договор за жилищен кредит,
солидарната отговорност на страните за заплащането му, погасената от
ответницата част и изпълнение чрез плащане на частта, следваща се на ищеца.
По
делото безспорно се установи, че на 20.12.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и В. и И. Ф., от друга страна, в качеството им на
кредитополучатели, е сключен договор за жилищен кредит, по силата на който на същите
бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от 14 000 лв. за покупка на
недвижими имоти – урегулиран поземлен имот и построена в него къща, находящи се в гр. П., кв. „Р.“. Целта на средствата и
влагането им за закупуване на тези имоти следва и от показанията на
свидетелката Б., които съдът цени като непротиворечиви, житейски логични и
последователни, в случая подкрепени от писмените доказателства и от показанията
на свидетелката Т..
От
изводите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установи, че
през периода от 06.02.2013 г. до 12.06.2018 г. по договора за жилищен кредит от
20.12.2006 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и страните по делото, в качеството
им на кредитополучатели, от страна на ответницата М. са погасени суми по
кредита в общ размер от 9 960,65 лв.
Ето
защо и на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД
ищецът дължи връщане на следващата му се ½ част от дълга, поет и
разходван за задоволяване нуждите на семейството или сумата от 4 980,33 лв.
За тази сума възражението се явява основателно и следва да бъде уважено, като с
размера на същата бъде намалена дължимата от ответницата сума по осъдителния
иск или последният се явява основателен за сумата от 1 090,24 лв.
/разликата между дължимата от ответницата сума от 6 070,57 лв. и дължимата
от ищеца в размер от 4 980,33лв./.
Предвид
всичко изложено, предявеният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД се явява основателен за
сумата от 1 090,24 лв. За разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 17 895 лв. или за сумата
от 16 804,76 лв. искът следва да бъде отхвърлен – за сумата от 11 824,43
лв. като неоснователен и за сумата от 4 980,33 лв. поради прихващане с
насрещното задължение на ищеца към ответницата.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, следва да бъде присъдена
сумата от 147,79 лв., представляваща сторени разноски за държавни такси,
депозити за вещите лица и адвокатско възнаграждение. Съдът определи размера на
последното съгласно претендираното от ищеца, намирайки за неоснователно
възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност,
предвид това, че търсената сума в размер от 1 200 лв. се явява съобразена с
минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаградения, както и с фактическата и
правна сложност на делото, продължило в четири съдебни заседания, с релевирани
множество доказателствени искания от пълномощника на
ищеца, свидетелстващи за активност в процеса. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на пълномощника на ответницата – адв. К.Б.,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, следва да бъде присъдена
сумата от 187,82 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ответната страна, определен в съответствие с
разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 Закона за
адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът определи следващото се на пълномощника адвокатско
възнаграждение в размер от 200 лв., явяващ се среден размер между установените
минимум и максимум, с оглед вече изложените съображения, обуславящи
фактическата и правна сложност на делото /броя на проведените съдебни
заседания, участието на пълномощника в процеса/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 187,82 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за депозит на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, ул.
„Е.“ ***да заплати на В.Й.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „***, на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата от 1 090,24
лв., представляваща изплатена от В.Й.Ф., в качеството му на солидарен
длъжник, вповече
от следващата му се част – половината / ½ част/ от общо дължимата сума по договор за
потребителски кредит № HL 49880 от 29.12.2010 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 1 090,24 лв. до пълния предявен
размер от 17 895 лв. или за сумата от 16 804,76
лв., от която 11 824,43 лв. – поради неоснователност на иска, а 4 980,33 лв. – поради прихващане с изплатената от И.А.М., в
качеството ѝ на солидарен длъжник, вповече от
следващата ѝ се част – половината /½ част/ от общо дължимата сума
по договор за жилищен кредит от 20.12.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА И.А.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, ул. „Е.“ ***да заплати на В.Й.Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. П.,
ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 147,79 лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Й.Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на адв. К.Б. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на упражняване на дейността: гр. П., ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗА, сумата от 187,82 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Й.Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – П., на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, сумата от 187,82 лв.,
представляваща сторени разноски за депозит на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: