РЕШЕНИЕ
№185
гр. Велико Търново,30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. №211 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с §8 от АПК във вр с чл.8 ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Образувано е по жалба на М.И.К. чрез ***.К.*** против
Отказ за издаване на удостоверение за наследници . В жалбата е изложена
фактическата обстановка при подаване на искането за издаване на удостоверение
въз основа на регистъра на населението- удостоверение за наследници, към което
е приложено пълномощно от Д. Д. Цв., съгласно което е учредена представителна
власт за жалбоподателката. Излага подробни съображения досежно правната същност
на упълномощителната сделка по чл. 36 от ЗЗД, видовете упълномощаване- общо и
изрично и фактът, че в действащото българско законодателство няма обща правна
норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното с оглед
валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или
действие , извършено чрез пълномощника. Само когато правно норма изрично
установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид
пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания напр. Чл. 22, ал. 2 изр.1
от ТЗ, чл. 26, ал.2 изр.1 от ТЗ, чл. 34, ал. 3 от ГПК и др като настоящият
казус не е сред тях. По пътя на тълкуването на закона , счита ,че не могат да
се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното, тъй като такова
тълкуване е без нормативна опора и с него би се засегнала гарантираната от
закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определя обема и
ограниченията в представителната власт, които предоставя на своя пълномощник.
От съда се иска отмяна на изричния отказ и връщане на преписката на АО с
изрични задължителни указания за издаване на исканото удостоверение за
наследници.
В. о.з. се представлява от ***. К.който поддържа така
подадената жалба с направените в нея оплаквания. Претендира заплащането на
разноските в производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК.
Ответникът Главен специалист в Дирекция
„Гражданска регистрация и обредни дейности“ при Община Плевен, заема становище
за неоснователност на така подадената жалба. Основен аргумент е, че
постановеният отказ е издаден от
компетентен орган, доколкото със Заповед № РД 10-1769/17.12.2019г. на Кмета на
Община Плевен на него са предоставени такива правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на административно- процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. АО правилно е определил и правното
основание за постановяване на отказа а именно: чл. 44,ал.2 във вр. с чл.44,
ал.1, т.14от ЗМСМА,чл. 35,ал.1 и 3 и чл. 92 от Закон за гражданската
регистрация и чл. 2, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението. Счита, че
жалбоподателката се явява трето лице, доколкото не попада в кръга на лицата,
посочени в чл. 5, ал.1 от горната Наредба, и на основание чл. 5, ал.2 от същата
, за да бъде издадено удостоверение за наследници , жалбоподателката е следвало
да бъде упълномощена изрично с нотариално заверено пълномощно от Диляна
Цветкова, която се явява законен наследник на П. М. П.. Претендира заплащането
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. с . н
Административен съд-Велико Търново
осми състав като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията
си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на подаденото искане от
жалбоподателя за извършване на
административна услуга по смисъла на §8 от ПЗР на АПК е за издаване на
удостоверение за наследници по реда на чл.24 ал.2 от Закона за гражданската
регистрация. Отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно
значение, представлява индивидуален административен акт съобразно чл.21 ал.3 от АПК. Със Заповед № РД 10-1769/17.12.2019г. на Кмета на Община Плевен на
ответника са предоставени правомощия да издава исканите удостоверения въз
основа на регистрите на населението. С писмо с изх. № гр.14-1842/15.4.2022г. на
ответника е постановен отказа за извършване на тази услуга по издаване на
удостоверение за наследници на П. М. П., тъй като жалбоподателят не притежава
изрично нотариално заверено пълномощно съгласно чл.5, ал.2 от горепосочената
Наредба, а представеното такова макар и нотариално заверено е общо. Именно то е
предмет на настоящото производство.
По делото няма спорна фактическа
обстановка.С искане вх.№ 14-1842/15.4.2022г. до Кмета на Община Плевен е
поискано от жалбоподателката в качеството й на пълномощник на Д. Д. Цв. с
нотариално заверено пълномощно, за издаване на удостоверение на наследници на П.
М. П., като е внесена и дължимата общинска такса. След като е прегледал
представеното към заявлението пълномощно, ответникът е намерил, че същото не се
явява изрично такова по смисъла на чл. 5, ал.2 от горепосочената Наредба, тъй
като между упълномощителя и упълномощеното лице липсва родствена връзка и то се
явява трето такова по смисъла на горната норма. По делото липсват доказателства
за датата на връчване на ИАА, като срещу него на 27.4.2022г. чрез АО е подадена
жалба до Административен съд Велико Търново, доколкото постоянния адрес на
жалбоподателката е гр. В. Търново, ул.“Ив. Х.“№ 1 ет. 4, ап.13.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е подадена от лице адресат
на ИАА, който има за него неблагоприятно засягане на правата, което поражда
правния му интерес от оспорването в преклузивния по чл. 149 от АПК срок.
Разгледана по същество е
основателна.
Съгласно
чл.44, ал.1,т.14 от ЗМСМА и чл. 35 от Закона за гражданската регистрация –
ЗГР Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското
състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с
писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените
места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на
други длъжностни лица от общинската администрация- съгласно чл. 44, ал.1 т.14
от ЗМСМА, като макар по делото да не е представена цитираната от ответник жалба
Заповед, не се спори по делото, че такава е издадена и със същата са
предоставени правата на длъжностно лице по гражданското състояние на Главния
специалист Дирекция ГР и ОД при Община Плевен. Длъжностното лице- издател на
обжалвания индивидуален административен акт, е компетентен административен
орган- съгласно чл.2, ал. 5 от Наредба № РД 02-20-6 /24.4.2012г. за издаване на
удостоверения въз основана регистъра на населението за краткост Наредбата.
По
отношение на изискванията за форма, същите са спазени доколкото в обжалвания
отказ са посочени установените факти, както и направените правни изводи, а
именно за липса на активна легитимация на жалбоподателката да иска издаване на
такъв официален документ, какъвто е удостоверение за наследници на починало
лице. Няма спор, че с него се удостоверяват факти с правно значение в резултат
на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на
починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР,
отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗГР
удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите
на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл.
23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица,
подлежащи на гражданска регистрация.
Съдът
намира, че този отказ е постановен при съществено нарушение на административно-
процесуалните правила, доколкото не се е съобразил както с нормата на чл. 35 от АПК , съгласно който ИАА се издава след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни и организации.
Съществени процесуални нарушения са тези при които съществено се е нарушило
правото на защита или ако не бяха допуснати, то АО щеше да издаде акт с друго
съдържание или да извърши друго действие. След като от страна на заявителя е
представено нотариално заверено пълномощно от лице пряк наследник – такова по
чл. 5, ал.1 от Наредбата, АО въз основа на принципа на служебното начало
визирано в чл. 9 от АПК и на основание чл. 30 от АПК е следвало да приеме, че
заявлението е нередовно и да даде указания на подателя да отстрани
нередовностите в определен срок. Като не е изпълнил тази задължителна
процедура, той е допуснал съществено процесуално нарушение, като само на това
основание отказът следва да бъде отменен и преписката върната на АО.
По приложението на материалния закон
съдът намира следното : Съгласно чл. 5,
ал.1 от Наредбата издадена на основание чл. 24, ал.2 от ЗГР, удостоверения се
издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на
техните наследници, а според ал.2 и на трети лица, когато същите са им
необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите
са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1. Не е спорно по делото, че жалбоподателката
има качеството на трето лице, по смисъла на чл. 5, ал.2 от Наредбата, доколкото
не се явява пряк наследник или законен представител. Правилно органът е
посочил, че съгласно нормата на чл. 5, ал.2 от Наредбата в този случай следва
да е налице изрично упълномощаване с нотариално заверено пълномощно. Следва да
се сподели становището на адв. К. досежно правната същност на договорното
представителство, което възниква в резултат на едностранната правна сделка,
каквото се явява упълномощаването, доколкото съдържа волеизявление само на
едната страна и не е необходимо съгласието или друго волеизявление на
упълномощеното лице. лицето, което се упълномощава да извърши нещо. По силата
на упълномощителната сделка по чл. 36 от ЗЗД от титуляра на правата се
предоставят на упълномощения
възможността да извърши определени правни действия вместо титуляра т.е. от
името и за сметка на последния.на правата и задълженията – т. е. от името и за
сметка на последния. Както правилно е посочил процесуалният представител на
жалбоподателя пълномощното е общо /генерално/,
което включва пълен обем от действия, които упълномощеният има право да
извършва и специалното /изрично/, което обхваща само изрично изброените в него
правомощия. В изричното пълномощно е достатъчно да е посочено конкретното
действие и/или лицето, пред което се извършва.
В случая видно, че към заявлението жалбоподателят е представил нотариално
заверено пълномощно , което е изрично,
даващо му право да представлява
прекия наследник пред всички общински
органи, като се снабдява с удостоверения, в т. ч. и удостоверение за
наследници, както и да подписва, подава и получава всякакви документи,
необходими за осъществяване на предоставените права. От съдържанието на
пълномощното недвусмислено се установява, че на жалбоподателя е предоставено и право да представлява Диляна
Цветкова пред трети лица, като от нейно
име и за нейна сметка води преговори и подпише договори за наем и аренда на конкретно посочени и подробно
индивидуализирани недвижими имоти, което изяснява и целта на искането за
издаване на удостоверение за наследници. АО привратно е тълкувал законът, като
приел, че в пълномощното следва да е
посочено името на наследодателя. Както се уточни по – горе именно в качеството
си на пряк наследник- лице по чл. 5, ал.1 от Наредбата, Диляна Цветкова има
право да иска издаване на такова удостоверение, и същата съгласно действащите
норми на чл. 5, ал.2 от Наредбата във вр с чл. 36 от ЗЗД е предоставила това
право с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на жалбоподателката,
която безспорно се явява трето лице. Тълкуването на волята на упълномощителя,
ведно с подаденото заявление, безпротиворечиво установяват, че същата е
упълномощила жалбоподателката да иска издаване на удостоверения за наследници
за всички нейни наследодатели. По правилото на по- силното основание, то следва
че същата изрично е упълномощила жалбоподателката да подава заявление за
издаване на удостоверение за наследници на нейната майка. От всичко изложено
по-горе е видно, че административният орган е тълкувал неправилно
горепосочената норма на чл. 5, ал.2 от Наредбата във вр. с чл. 36 и сл. От ЗЗД,
и като е приел, че представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа не
се явява изрично такова е нарушил материалния закон. В този смисъл е практиката на ВАС напр.Решение №
3969 от 26.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2021 Решение № 1980 от 1.03.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 8611/2020 г., III о Решение № 8779 от 6.07.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 13161/2016 г.,
С оглед на изложеното, оспореният
отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора и при анализ на
приложимите материални норми, съгласно мотивите на съда в настоящото решение.
При този изход на спора искането на
жалбоподателката за присъждане на разноските по делото по силата на чл. 143,
ал.1 от АПК се явява основателно. То е
направено своевременно и подкрепено със съответни доказателства. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 410, 00 лв., от които:
10, 00 лв. – внесена държавна такса, и 400, 00 лв. – платен адвокатски хонорар.
Те следва да бъдат възложени на община Плевен доколкото съгласно чл. 14 от ЗМСМА е ЮЛ и има самостоятелен бюджет. .
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2, чл. 173, ал.2 и чл. 174 от АПК осми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ,
по жалба на М.И.К. ***3,
Отказ за издаване на удостоверение на наследници на П. М. П./ починала/ ,
постановен с рег. № ГР 14-1842/15.4.2022г. на Главен специалист в Дирекция ГР и
ОД при Община Плевен.
ВРЪЩА
преписката
на ответника за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за
наследници, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок
за произнасяне от ответника, който започва да тече от датата на влизане в сила
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Плевен
да заплати на М.И.К. ***3
разноски в производството в размер на 410- четиристотин и десет – лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: