№ 29883
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107347 по описа за 2023 година
намери следното:
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, и следва да се приемат.
Следва да се издадат поисканите от ответника съдебни удостоверения по проект,
представен от страната.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по искането на
ответника чрез разпит на един свидетел за установяване на твърдените факти относно отказа
на ищците да приемат процесния имот, датата на опразване на същия и преустановяване
ползването му, както и фактическото извършване на опразване на имота, като по искането за
допускане до разпит на втори свидетел за същите факти съдът ще се произнесе след
изслушване на допуснатия свидетел.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения по искането на ответника след представяне
на проект на същите от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника в насроченото съдебно заседание за
установяване на твърдените факти относно отказа на ищците да приемат процесния имот,
1
датата на опразване на същия и преустановяване ползването му, както и фактическото
извършване на опразване на имота, като по искането за допускане до разпит на втори
свидетел за същите факти съдът ще се произнесе след изслушване на допуснатия свидетел
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да води допуснатия му свидетел за датата на
насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 30.11.2023г. от 10.55
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба с приложените към нея доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЕТ „В.“,
представляван от В. Н. И. да заплати на всеки от ищците П. Г. С. и И. К. С. сумата от
10133,34 лв., представляваща обезщетение за ползване на имот, представляващ магазин № 1,
находящ се в гр. С., и мазе . за склад, след прекратяване на договор за наем от 03.05.2016г.
въпреки противопоставянето на наемодателите, за периода от 01.10.2018г. до 20.05.2021г.,
както и сумата от 2742,96 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата, за периода от 11.02.2020г. до 10.02.2023г.
Ишците П. Г. С. и И. К. С. твърдят, че по силата на договор за наем от 03.05.2016г.
отдали на ответницата за срок от пет години собствения си недвижим имот, представляващ
магазин № 1, находящ се в гр. С., и мазе . за склад, като й предали държането на същите с
приемо-предавателни проотколи от 03.05.2016г. и от 08.06.2016г. Твърдят, че след
м.10.2017г. ответницата преустановила плащането на дължимия месечен наем, с оглед на
което и съгласно уговореното в чл. 7, ал. 1, т. 6 от договора за наем (неплащане на наема
повече от 20 дни след уговорения срок) ищците отправили до ответницата уведомление, с
което прекратили договора за наем. Твърдят, че завели иск за предаване държането на
процесния имот, по който било образувано гр.д. № ./2018г. по описа на СРС, 36 състав, по
което било постановено решение, с което искът бил уважен. Въз основа на издадения
изпълнителен лист по това дело ищците образували изпълнително дело № .., по което
съдебният изпълнител ги въвел във владение на имота и издал протокол за въвод във
владение от 20.05.2021г. Твърдят, че за периода от 01.10.2018г. (датата, на която съдът
приел, че договорът е развален) до 20.05.2021г. (извършения въвод във владение)
ответницата държала имота въпреки противопоставянето на ищците, с оглед на което им
дължала обезщетение за ползването му в размер на общо 20266,67 лв. или по 10133,34 лв. за
всеки от ищците, чийто размер се съизмерявал със сбора на актуалния към датата на
прекратяване на договора (01.10.2018г.) месечен наем за имота в размер на 640 лв., за
исковия период, което претендират в настоящото производство, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023г. до окончателното изплащане на
2
вземането. Твърдят, че ответницата изпаднала в забава за плащане на претендираното
обезщетение за ползването, считано от всяко второ число на месеца от м.11.2018г. до
м.05.2021г. и от 21.05.2021г. за последното обезщетение за м.05.2021г., с оглед на което
претендират и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва в общ
размер от 5485,93 лв. или по 2742,96 лв. за всеки за периода от 11.02.2020г. до 10.02.2023г.
Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Ответникът ЕТ „В.“, представляван от В. Н. И., е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва обстоятелствата, че между страните бил сключен договор за наем от 03.05.2016г. с
предмет процесния недвижим имот, както и че по силата на сключения договор й било
предадено държането върху него. Твърди, че в края на 2017г. отношенията й с
наемодателите се влошили драстично, в резултат на което през м.12.2017г. последните
прекъснали електрозахранването на наетия обект, което довело до невъзможност за
упражняване на търговска дейност от страна на ответницата, с оглед на което същата
опразнила имота и преустановила държането му през м.05.2018г., преди исковия период.
Твърди, че поради влошените отношения на страните ищците отказали неколкократно да
бъде оформен приемо-предавателен протокол за предаване на владението, поради което и
такъв не бил подписан. Ответницата намира, че с това свое поведение, ищците не са й
оказали необходимото съдействие за предаване държането на имота, с оглед на което е
налице забава на кредитора, освобождаща ответницата от отговорност за неизпълнение на
задължението й да предаде наетия имот. Твърди, че е предприела всички възможни действия
за изпълнение на задълженията си в съответствие с чл. 3, ал. 8 от договора наем, които е
могла да извърши самостоятелно и без съдействие на ищците, като за исковия период вече
не е била титуляр на партидите за електрическа енергия и вода за процесния имот, както и
през него не е осъществявала търговска дейност в обекта, което било видно от отчета на
фискалната памет на фискалното устройство, използвано в обекта. Че имотът бил опразнен
от ответницата по-рано, било видно и от вписванията в протокола за въвод във владение,
представен като доказателство от ищците. Ответницата прави евентуално възражение за
изтекла кратка тригодишна погасителна давност на претенциите на ищците. Оспорва
размера на претендираното обезщетение, който счита, че същото не се съизмерява с
месечната наемна цена, а с размера на настъпилите за ищците вреди. На следващо място
оспорва и размера на претендираното обезщетение за забава, доколкото претендираният от
ищците период е обхванат от действието на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците, съгласно който до отмяна на извънредното положение, не се
прилагат последиците от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти. С
оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищците е да докажат съществуване на наемно правоотношение с
ответника с посоченото съдържание по силата на договор за наем от 03.05.2016г., че са
3
предоставили ползването на имота, че договорът е развален с уведомление, достигнало до
ответника, че след разваляне на договора ответникът е продължил ползването на имота, на
което ищците изрично са се противопоставили, че вследствие на това ползване за
претърпели вреди, както и техния размер, както и че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на дължимото обезщетение и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е опразнил наетото помещение
още през м.05.2018г., а в случай, че ищците докажат обстоятелствата в тяхна
доказателствена тежест – че е платил претендираните вземания.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на
доказване между страните факта, че между страните е бил сключен договор за наем от
03.05.2016г. с предмет отдаване под наем на магазин № 1, находящ се в гр. С., и мазе . за
склад и че държането на отдадения под наем имот е било предадено на ответницата.
УКАЗВА на ищците на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства за
твърдението си ответникът да е ползвал недвижимия имот след развалянето му въпреки
изричното им противопоставяне в рамките на исковия период, че в причинна връзка с това
ползване са претърпели вреди и техния размер.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
погасил задълженията си чрез плащане.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4