Решение по дело №560/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от „В. транс“ ЕООД, представлявано от И.К.И., чрез адв. Г.К., ВАК срещу Решение № 98/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №23-0000325/22.06.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона, състоящо се в неприлагането на института „маловажност“ към деянието. В подкрепа на посоченото касационно основание е цитирано Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.д.1/2005г. на НК на ВКС. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 98/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №23-0000325/22.06.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С НП на „В. транс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На дружеството е извършена комплексна проверка по документи от служители на ДАИ. При проверката е констатирано от документите, между които и пътни книжки, че превозвачът „В. транс“ ЕООД е извършвал таксиметрова дейност на 14.06.2021г. без за автомобила за има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници за периода от 08.06.2021г -до 02.07.2021г. При тази констатация на дружеството е съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството. Не са вписани възражения в АУАН и не са постъпили такива в установения от закона срок. Въз основа на АУАН, като изцяло са възприети от АНО фактите описани в последния, е издадено НП.

Въззивния съд е констатирал, че фактите са установени от АНО въз основа на събраните доказателства и е направил извод за съставомерност на деянието. Приел, че при издаване на НП е спазен процесуалният и материалния закон и след като направил преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства. Решението е правилно на аргументи различни от изложените в него.

Пред въззивната инстанция не повдигнат спор по фактите. Нарушението не е оспорено. Оспорена е процедурата по налагането му и по-конкретно неприложението на чл.28 към деянието. Спорът е бил по правото. Спорен е въпросът за това: приложим ли е института на маловажността към разглежданото в настоящото дело деяние.

За да даде отговор на поставения въпрос съдът съобрази разпоредбите на чл.28, ал.1 от ЗАНН и §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.“. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН „“Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

От анализът на разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН следва, че за да бъде прието приложението на маловажен случай към конкретно нарушение, трябва да е налице липса или незначителност на вредните последици или да са налице други смекчаващи обстоятелства. Предвид формулировката на нарушената и на санкционната разпоредба по настоящия спор се налага извод, че нарушението е на формално извършване, поради което не следва да се прави преценка на резултата (наличието на вредни последици и техният размер) от него.

Като смекчаващи обстоятелства касаторът в касационната жалба сочи – еднократност на таксиметровия превоз и дългата практика на превозвача, повече от 15 години, през които не е наказван и прави извод за изключително ниска степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Тези доводи са изложени за първи път подробно в касационната жалба и са неоснователни. Фактите относими към приложението на чл.28 от ЗАНН следва да бъдат доказани от лицето, което твърди тяхното наличие. Твърденията за наличието им следва да е в хода на административнонаказателното производство или най -късно следва да са изложени във въззивната жалба, за да бъдат ангажирани своевременно доказателства и АНО или съдът да установят наличието им. В хода на касационното оспорване, при липса на установени факти относно наличието на основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, касационната инстанция не може да се произнесе и да установи наличието им, предвид забраната за установяването на нови факти по чл.220 от АПК.

В касационната жалба не е релевирано касационно основание – съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в отказ на въззивния съд да събере посочените от жалбоподателя доказателства относно наличието на основанията или конкретното сочено основание за приложението на „маловажността“ към нарушението, поради което касационната инстанция не обсъжда такова съществено нарушение на процесуалните правила.

Касационната инстанция проверява материалната законосъобразност на въззивното решение, като съобразява фактите установени в него. Във въззивното решение не са изложени факти относно наличието на основанията по чл.28 от ЗАНН. Въззивният съд на основата на събраните доказателства в хода на административнонаказателното производство е направил извод, че такива факти не са настъпили и на това съображение е потвърдил НП.

Изводът на въззивния съд е правилен. Освен посоченото във въззивната жалба, че неправилно АНО не е приложил чл.28 от ЗАНН, твърдения за наличието на основанията предвидени за приложението му не са релевирани. Такива не са релевирани и в хода на производството пред съда и не са представени доказателства в този аспект.

Доводът, че АНО не е съобразил дадените в ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. 1/2007г. указания, съдът намира за неоснователен. Задължението на АНО за приложението на чл.28 от ЗАНН е при наличието на факти, влечащи извод за маловажност на деянието, установени в хода на административнонаказателното производство или посочени от нарушителя във възражението срещу АУАН. В настоящия случай такива не са описани нито в АУАН или НП, нито са релевирани от жалбоподателя във възражението до АНО или във въззивната жалба до съда и не са представени доказателства за наличието им.

На горните съображения Решение № 98/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

Не е направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника, поради което съдът не обсъжда такова.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/19.01.2023 г., постановено по АНД № 5022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ГАНЕВА
	Членове:	МАРИЯНА ШИРВАНЯН НАТАЛИЯ ДИЧЕВА