РЕШЕНИЕ
№122/21.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, І-ви състав в открито заседание на двадесет и първи януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ :
МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря ТОДОРКА СТОЙНОВА, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА адм.
дело № 555 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящето производство е образувано
след връщане на делото от ВАС. С Решение № 7267/15.05.2019г. , постановено по
адм.д. № 15020/18г. ВАС е обезсилил решение № 604 от 16.10.2018 г. постановено
по адм.д. № 290/2018г. на Административен съд Пазарджик и е върнато делото на
същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК.Образувано е по жалба на А.С.М.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед №5 от 06.01.2004г., на Кмета на Община Велинград.С
последно посочената заповед е одобрено „… попълване на кадастъра с верните
имотни граници на поземлен имот с пл. № 417, квартал 35, като от него и от имот
пл. № 312 образуват нов имот пл. № 1022-общински в кв. 35 по кадастъра на с.
Сърница…“ Поддържа се, че жалбоподателя не е бил конституиран в хода на
административната процедура по издаване на процесната заповед и съответно,
същата не му е връчвана.
В тази насока се твърди, че
доколкото в случая не е налице приложена регулация, М. се легитимира како
собственик на процесният имот пл. № 312.
Сочи се, че на место не е
реализирана, предвидената в посока изток улица, в която собствения на
жалбоподателя имот кад. № 312, би следвало да участва с 47м².
Иска се процесната заповед да бъде
отменена като се присъдят сторените разноски по производството.
Ответникът - Кмета на община
Велинград, чрез адв.Г., моли да се отхвърли жалбата.
Заинтересованата страна - Кмета на
Община Сърница, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Туджар е на
становище, че на първо място жалбата е процесуално недопустима – тъй като е
пропуснат срока за обжалване , както и на друго основание – твърди се , че
жалбоподателя няма правен интерес от ожалването. Алтернативно се моли жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна, излагат се подробни
съображения в тази насока.
Заинтересованите по спора страни
Д.С.М.,*** ; К.С. *** и Х.С. *** не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна И.С. ***,
чрез процесуалният си представител адв. Ч. е на становище, че жалбата е
недопустима алтернативно неоснователна. Счита се, че доколкото отчуждаването на
процесният имот с площ от 140,00м² е извършено
през 1983г., т.е. при действието на Закона за териториално и селищно
устройство, плащането на парично обезщетение, не е елемент от фактическия
състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг.
Развити са съображения относно
възможностите придаваемият се по регулация имот да бъде придобит посредством
заплащане на неговата равностойност или посредством осъществяване на фактическа
власт върху му в продължение на необходимия за това давностен срок.
Иска се да бъдат присъдени сторените
разноски по производството.
Административното производство е
отпочнато с Молба вх. 131 от 30.04.2003г., от С. Реджеб И. *** с искане, на
основание чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ, да бъде допълнен (поправен) кадастралния
план на населеното место за имот пл. 417, УПИ І-417 от кв. 35.
Приложено е Удостоверение№1735 от
05.12.1978г. на Селски общински народен съвет Сърница, за това че Северин
Емилов Емилов (С. Реджеп И. – удостоверение за идентичност от 03.05.2018г.) е
признато право на строеж и ползване върху 140,00м², парцел ХVІ
от кв. 25 по плана на населеното место. Посочено е че за учреденото
ограниченото вещно право, е заплатена сумата от 280,00лв.В хода на
производството е представен Договор от 05.12.1978г., относно отстъпеното право
на строеж върху 140,00м², съставляващо парцел ХVІ от кв. 25
по плана на населеното место.
Според съпроводителното писмо на
Кмета на Община Сърница, с което
договора е представен, въпросните 140,00м² върху които
е учредено право на строеж и обособеният със Заповед № 5 от 06.01.2004г. на кмета на общината, поземлен имот 1022 от
кв. 35 по плана, представляват един и същи имот, който е общинска собственост.
По повод така заявената молба, от
служител на кметство Сърница е съставен Констативен акт за непълноти и грешки в
одобрен кадастрален план от 17.06.2003г., в който е посочено, че „…. част от
имот пл. № 312, предаващ се към УПИ І-417 е всъщност общински по стария план на
с. Сърница, за който е с ОПС(вероятно отстъпено право на строеж-пояснението мое)……“.
В акта не се съдържа указание относно точната площ на имота, както и други
индивидуализиращи го белези. Изчертана е скица на която са отбелязани имоти 312
; 417 и 122, както и улица с осеви точки 122 – 123. Поставен знак за унищожение
на граница (х) върху крайната част от северната кадастрална граница и върху
цялата източна кадастрална граница на имот 312 от кв. 35, както и върху
западната кадастрална граница на имот 417.
Констативния акт е подписан от
съставителя Мехмед Еминов и от молителят С.И..
Не се твърди и не се установява,
жалбоподателя М. да е бил уведомяван както за започването на административното
производство, така и относно съставения Констативен акт от 17.06.2003г.
В този хронологичен порядък е
издадена процесната Заповед № 5 от 06.01.2004г. на Кмета на Община Велинград, с
която е одобрено „….Попълване на кадастъра с верните имотни граници на поземлен
имот с пл. № 417, квартал 35, като от него и от имот пл. № 312 образуват нов
имот пл. № 1022-общински в кв.35 по кадастралния план на с. Сърница…“.
Според приложеният към заповедта
списък, същата е съобщена единствено на С. Реджеп И. ***.
С представения по делото нот. акт за
право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка № А-110, том І, дело 220 от 09.05.1986г. на Велинградския районен
съдия, С.Г.З.е призната за собственик на
дворно място с площ от 942,00м², намиращо
се в с. Сърница, съставляващо по регулационния план, имот пл. № 312, в кв. 22,
за който е отреден парцел Х, състоящ се от 585,00м², в който е
построена къща с площ от 70,00м² и стопанска
сграда от 30,00м² „……. а останалите 357 кв.м. от
имота се отчуждават по регулация, с
тарифна цена 11076 лева…..“.
Съответно по силата на сделка за
покупко – продажба, извършена с нот. акт № 209, том ІІ, дело 276 от
26.06.2000г. на нотариус Халачев, Реджеп С.М. продава на А.М. и Х.С.М.,
собствената си 1/3 ид. част от правото на собственост върху дворно място с площ
от 950,00м², съставляващо парцел Х отреден за имот пл. №312 от кв. 22 по
регулационния план на с. Сърница.
Със Заявление № 1989 от
05.09.2017г., А.М. е поискал по реда на Закона за достъп до обществена
информация, да му се предоставят данни относно изменението на имотната граница
между имоти 312 и 417, както и относно съобщаването на съответната заповед на
собствениците на имот 312.
В отговор на искането, въз основа на
Решение №008 от 09.09.2017г. на Секретаря на общ. Сърница, до М. е отправено
писмо с което е уведомен, че изменението на регулацията между ПИ Х-312 и УПИ
І-417 е извършено със Заповед № 856 от 21.07.1983г.
Доколкото данните във въпросното
писмо очевидно не дават отговор на конкретното искане, М. е отправил втора
молба от 15.09.2017г.
В отговор на тази молба, до
заявителя е отправено Придружително
писмо изх. № 1679 от 06.10.2017г. в което, относно нот. акт № 209 от
26.06.2000г. е посочено, че „…..Незаконосъобразен и следователно нищожен е
договор за покупко продажба с физическо лице, с който ви се учредява право на
собственост върху общински имот, които преди това е бил отчужден от вашия
наследодател за общински нужди…..“
Към писмото, освен другите документи
е приложена и процесната Заповед № 5 от 06.01.2004г.
Според Известието за доставяне, писмото
е било връчено на М. на 09.10.2017г.
Очевидно, кореспонденцията между
жалбоподателя и общината е продължила, доколкото по делото е представено
последващо Уведомително писмо № СР 098 от 31.01.2018г., в което отново са
развити прежде цитираните съображения и са изпратени писмени документи, между
които Заповед № 5 от 06.01.2004г. и Договор № 293 от 04.08.2004г., сключен
между Община Велинград, като продавач и С.И., К.И., И.И. и Д.М., като купувачи
и има за предмет покупко продажба на „…место по регулация…“ с площ от 140,00м²,
съставляващо УПИ І – 1022 от кв. 35 по плана на населеното место.
По делото е изготвена и приета
съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице М..Експертизата не е
оспорена от страните и след връщане на делото от ВАС.
Въз основа на приобщените по делото
документи и извършени проверки, вещото лице е констатирало следното, относно
кадастралния и регулационен статус на процесния имот :
По обезсиленият кадастрален и
регулационен план на с. Сърница, одобрен със Заповед № 5366 от 1956 г.,
процесният имот не е заснет със самостятелни граници.
Съобразно изменението на
регулационния план, предприето със Заповед № 167 от 1978г., са образувани
парцели ХІV-СНС ; ХV – СНС и ХVІ-СНС от кв. 25. Парцел ХVІ-СНС от кв. 25 е
предмет на Договор от 05.12.1978г., по силата на който общинският народен съвет
е учредил право на строеж на С. Р. И. относно отстъпеното право на строеж върху
140,00м², съставляващо парцел ХVІ от кв. 25
по плана на населеното место.
Със Заповед № 35 от 08.04.1981 г. е
одобрено попълването на кадастралната основа на плана, като е заснет нов имот
планоснимачен № 633, от кв. 25, като парцел ХІV – СНС е преотреден за
новозаснетият имот и е формиран парцел ХІV-633 в който имот пл. №633 участва с
площ от около 648,00м², като е предвидено придаваемо
общинско место от южната страна на парцела с площ от около 320,00м² .Останалата
част от имот пл. № 633 е включена в парцели ХV-СНС и ХVІ-СНС.
Действащият понастоящем кадастрален,
регулационен и застроителен план на населеното место е одобрен със Заповед №
856 от 21.07.1983г.
В кадастралната основа на този
устройствен план, имот пл. №633 по обезсиленият план от 1956г. е заснет с
планоснимачен № 312 от кв. 22 и площ от около 1036,00м².
Регулационните предвиждания за имота
са следните :
- част от имот пл. № 312 с площ от
595,00м² е включена в УПИ Х-312;
- част от имот пл. № 312 с площ от
50,00м² е включена в улица с о.т.119-121;
- част от имот пл. № 312 с площ от
47,00м² е включена в улица с о.т.122-124;
- част от имот пл. № 312 с площ от
251,00м² е включена в УПИ VІІІ-магазин ;
- част от имот пл. № 92 с площ от
92,00м² е включена в УПИ І-417, кв. 35;
Със Заповед № 862 от 14.10.1988г. е
одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план относно УПИ
Х-312 и VІІІ-квартален клуб, като е заличен УПИ VІІІ-за квартален клуб и площта
му е включена в ново отредения УПИ Х-312, магазин.
Най-сетне, със Заповед № 551 от
06.07.1989г. е одобрено преотреждане на УПИ Х-312, магазин, като УПИ Х е отреден
само за имот 312.
Вещото лице е констатирало, че
поземлен имот 312 е с площ от 935,00м², а УПИ
Х-312 е с площ от 860,00м².
Констатирано е, че предвидената по
плана улица с осеви точки 122 – 124 не е осъществена на место.
Вещото лице заявява, че при извършените
проверки, не са открити данни за проведена процедура по отчуждаване на каквато
и да е част от процесния имот, включително и по предходния план, когато е бил
заснет с пл. № 633.
При извършена проверка на место,
вещото лице е установило, че процесната част от имот 312, към момента се владее
от собствениците на имот 417.
С оглед на гореизложеното може да се
направи извод, че поземлен имот 633 по плана от 1981 г. и съответно поземлен
имот 312 от кв. 22 по плана на населеното место от 1983г. е собствен на
наследодателя и съответно на жалбоподателя А.М. и заинтересованата страна
Х.С.М..Съобразно предвижданията на действащия регулационен план на гр. Сърница
одобрен през 1983, част от имот пл. № 312 с площ от 47,00м² е
предвидена за мероприятие по уличната регулация - улица с о.т.122-124, а част
от имот пл. № 92 с площ от 92,00м² е
предвидена, като придаваема към УПИ І-417, кв. 35. Общата площ на тези две
части от имот 312 е 139кв.м.Както се посочи, според саинтересованата страна
община Сърница и заинтересованата страна И.С.И. становище, жалбоподателя А.М.
се легитимира като собственик единствено на частта от поземлен имот 312 с площ
от 585,00м², за която е отреден УПИ Х-312, от
кв. 22 по плана на населеното место. Това твърдение се основава на посоченото в
нот. акт № А-110 от 09.05.1886г. обстоятелство, че „…..останалите 357 кв.м. от
имота се отчуждават по регулация с тарифна цена 11076 лева….“.
Тази констатация на нотариуса, сама
по себе си разбира се, по никакъв начин не може да обоснове извод, че по
отношение на въпросните 357,00м² от имот 312 е започнала, проведена и
завършила процедура по отчуждаване на съответните части, предвидени за
мероприятия по уличната регулация и като придаваеми места към други урегулирани
поземлени имоти.
Каквито и да е данни, за осъществени
процедури по Глава Пета, Раздел Първи „Отчуждения и обезщетения за мероприятия
на общините и държавата“ и Раздел Втори „Отчуждения и обезщетения по
дворищнорегулационния план“ от Закона за териториално и селищно устройство
(отм.) по делото не се заявиха и не се установиха.
Поддържаните становища относно
приложението на регулационните предвиждания по плана от 1983г. и придобиването
на собствеността от общината върху частта от имот 312 предвидена за мероприятия
по уличната регулация и съответно от собствениците на УПИ І-417 от кв. 35,
върху придаваемата към него площ от имот 312, било чрез оценка и заплащане на
съответните части от имота, било посредством завладяването му, осъществяването
на фактическа власт върху него и съответното придобиване на собствеността по
оригинерен път, сочат на несъмнената констатация, че в случая е налице спор за
материално право. Този спор обаче, не може да бъде разглеждан и разрешаван,
нито в хода на административната процедура, нито пък в хода на съдебното
производство.
Същественото в случая е че, към м.
януари 2004г., когато е предприета процесната интервенция в кадастралната
карта, имот 312 е бил заснет с кадастрални граници, включващи всички придаваеми
от него части и части предвидени за мероприятия по уличната регулация.
Според представената по делото Скица
№ 47 от 09.03.2018г. на Община Сърница, поземлен имот 312 е записан като
собствен на А.С.М. и Х. Сали М. (наследници на Силва Георгиева Златарева).
Именно защото, оспорената в настоящото производство заповед има за предмет,
промяна на кадастралните граници на този точно имот, то това определя А.М. и
Х.М. като заинтересовани лица, по смисъла на чл. 54, ал. 4 от Закона за
кадастъра и имотния регистър, във връзка с §1 т.13 от ДР на ЗКИР.
В качеството си на заинтересовано по
административния въпрос лице, А.М. разполага с правото да обжалва процесната
заповед.
Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (в
действалата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ, бр. 34 от 2000
г.) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по тази глава се
одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра или
от овластен от него началник на служба по кадастъра. Заповедта се съобщава на заинтересуваните
лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Това ще рече, че процесната заповед
е следвало да бъде съобщена на всички заинтересовани от действието й лица по
реда на Глава Седма „Призоваване и съобщения“ от ГПК (отм.), респективно с
оглед по-късната редакция на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, по реда на чл. 61 от АПК.
В случая не се твърди и не се
установява, Заповед № 5 от 06.01.2004г. на Кмета на Община Велинград да е
връчвана на А.М. нито по реда на ГПК(отм), нито по реда установен в АПК.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок
и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е ДОПУСТИМА.
Съобразно чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР(в
действалата към момента на издаване на заповедта редакция ДВ, бр. 34 от 2000
г., в сила от 1.01.2001 г.), одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки. Съответно,
според чл.54 ал.1(същата редакция) от ЗКИР, измененията в кадастралната карта
по чл.53 от ЗКИР се одобряват със заповед от Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник
на служба по геодезия, картография и кадастър.
Изключение от това правило е предвидено
в § 6, ал. 6(отм) от ПР на ЗУТ, според която, до предаването на кадастралния
план и свързаната с него документация от общинската администрация на Агенцията
по кадастъра при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър
попълването или поправката на кадастралния план се извършват от общинската
администрация по досегашния ред. Попълването или поправката на кадастралния
план, предаден в Агенцията по кадастъра, се извършва от нея.
Според чл. 134, ал. 2 т. 2 от ЗУТ
(редакция ДВ, бр. 65 от 2003 г.), Влезлите в сила подробни устройствени планове
могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато кадастралният план
или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, които налагат
изменение на действащия подробен устройствен план; в този случай изменение на подробния
устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи,
кадастралният план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно
поправи, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Според чл. 71, ал. 1 от действалата
към момента Наредба № 14 от
23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри (отм.), непълноти или грешки в кадастралната
карта и кадастралните регистри се отстраняват по молба на заинтересувано лице.
Молбата се подава до службата по кадастъра по местонахождението на имота.
Съответно, според чл. 71, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба № 14 от 23.07.2001г., непълнотите и грешките се установяват на
място от службата по кадастъра с акт след оглед и/или преки геодезически
измервания, както и въз основа на представени от заявителя официални документи,
като актът по ал. 2 се съставя по
образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и се подписва от съставителя,
заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В акта се посочват задължените
лица, когато непълнотите и грешките в кадастъра са допуснати в резултат на
неизпълнение на задължения по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР.
Най-сетне, според чл. 71, ал. 4 от
Наредба № 14 от 23.07.2001г., когато непълнотите или грешките са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
С оглед на гореизложеното
съставянето на акта по чл. 71 ал. 2 от
Наредба № 14 от 23.07.2001г., има предназначение не само да констатира
юридическият факт, състоящ се в наличието на допусната грешка или непълнота в
кадастралната карта, но и да удостовери липсата на имуществен спор между
инициатора за попълване на кадастралната карта и регистъра към нея и
евентуалните трети заинтересовани лица.
Ясно е при това положение, че
неуведомяването на третите заинтересовани лица, в случая А.М. и Х.М., вписани в
разписния лист, като собственици на поземлен имот 312, относно започването на
административна процедура по изменение на кадастралните граници на същият този
имот, непредставянето и съответно неподписването на констативния акт за непълноти и грешки и съответно
невръчването на заповедта с която това изменение е одобрено, без съмнение
засяга в особено съществена степен
правото им на участие и защита в процеса и само по себе си е основание
за отмяна на оспорения акт, като постановен в нарушение на административно
производствените правила.
На следващо място, поддържаните от
страните становища в хода на настоящото производство, без съмнение сочат на
наличието на материално правен спор относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
Разрешаването на този спор е от
преюдициално значение за точното попълване на кадастралната карта. Съдебното
решение с което ще се установи принадлежността на правото на собственост и
неговия конкретен обект, ще е вече достатъчно основание, да се внесе
необходимата корекция в кадастралната карта. Неизпълнявайки изискването на чл.
71, ал. 4 от Наредба № 14 от 23.07.2001г., административният орган фактически
сам е разрешил материално правен спор, каквато компетентност той няма.
Необходимо е да се добави, че
действащото понастоящем правило на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР(редакция ДВ, бр. 57 от
2016 г.), също предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен
ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по
кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта
по реда на чл. 53а, т. 1.
С оглед констатираната незаконосъобразност на
оспорената заповед, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски
по производството, които се констатираха в размер на 910,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 5 от 06.01.2004г. на
Кмета на Община Велинград, с която е одобрено „….Попълване на кадастъра с
верните имотни граници на поземлен имот с пл. № 417, квартал 35, като от него и
от имот пл. № 312 образуват нов имот пл. № 1022-общински в кв.35 по
кадастралния план на с. Сърница…“
ОСЪЖДА Кмета на Община Велинград да заплати
на А.С.М., ЕГН **********,***, сумата
от 910,00лв.(деветстотин и десет лв.),
представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№15462/14.12.2020 Г. ПО АД №5624/2020 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122/21 февруари 2020 г.,
постановено по адм. д. № 555/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА И. Исмаил, [ЕГН], да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение,
за тази инстанция, на Община Сърница в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА И. Исмаил, [ЕГН], да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
тази инстанция, на Община Велинград в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА И. Исмаил, [ЕГН], да заплати разноски за тази инстанция на А. Мусов,
съобразно представения списък и договор за правна помощ и съдействие от 16 март
2020 г. в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.