О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
София, 12.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 3-ти състав, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр. дело № 14722 по описа
за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 307 ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от Р.Н.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** против „Ю.Б.“ АД, ***, за прекратяване на сключен между страните Договор
за потребителски кредит HL ***** от 27.02.2008 г., съгласно който банката – кредитор е предоставила кредит
за текущи нужди на ищеца в размер 71 580 евро – сума, представляваща еквивалент
в швейцарски франкове.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит HL 32261 от 27.02.2008 г., съгласно който банката –
кредитор е предоставил на ищеца еквивалента в швейцарски франкове на сумата
71 580 евро.
Процесният
договор за кредит е сключен при условия, подробно описани в исковата молба.
Ищецът
сочи, че към момента на подаване на исковата молба е погасил общо сумата
127 105 швейцарски франка, което, поради покачения курс на швейцарския
франк, се равнява на 118 490 евро.
Според
ищеца е налице нищожност на клаузата на чл. 23 от процесния договор за кредит,
с която е уговорено рискът от покачване курса на швейцарския франк да се поеме
изцяло от кредитополучателя.
Пред вид изложеното той моли съда на
основание чл. 307 от ТЗ да прекрати сключения между страните Договор за
потребителски кредит HL 32261 от 27.02.2008 г., на основание нормата на чл.
307 от ТЗ, като му присъди направените в производството разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва предявения
иск като недопустим и моли съда да
прекрати производството по делото.
Поддържа, че институтът на
стопанската непоносимост е приложим само при търговски сделки между търговци.
Отделно
от това, заявява недопустимост на предявения иск на друго основание, пред вид
факта, че ищецът във всеки един момент разполага с правото едностранно да иска
прекратяване на договора, като върне на банката посочените в договора суми.
На
следващо място счита, че договорните отношения между страните и изпълнението по
договора, подробно описани в отговора на исковата молба, за безспорни.
Оспорва
като неверни твърдения на ищеца, подробно описани в обстоятелствената част на
исковата молба.
Твърди,
че към момента на подписване на Договора за потребителски кредит лихвите по
кредитите в швейцарски франкове са били най-ниски, поради което ищецът е избрал
тази валута.
Релевира
доводи в подкрепа на твърдението за валидност на клаузите по процесния Договор.
Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа подадената искова молба и прецени направените от
ответната страна възражения, намира предявения иск за недопустим по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 307 ТЗ, съдът може по искане
на една от страните, да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са
настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни
да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и
добросъвестността.
Не се спори в настоящия случай, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от ответника, като
кредитодател, на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер равностойността
в швейцарски франкове на сумата 71 580 евро.
Ищецът твърди в исковата си молба, че клаузата на чл. 23
от Договора за потребителски кредит, в която ищецът декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения в банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или към еврото, както и
превалутирането по чл. 21 от Договора, може да има за последица, повишаване
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени повишаване, както
и че е съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати ползи,
произтичащи т промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит.
С оглед направеното възражение от ответната страна за
недопустимост на предявената претенция, съдът дължи произнасяне по него.
Както бе посочено по горе, искът по чл. 307 ТЗ визира
хипотезите, при които е налице промяна в обстоятелствата, които страните не са
могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи
на справедливостта и добросъвестността.
В конкретния случай ищецът, базирайки се на нормата на
стопанска непоносимост на договора, желае да докаже такава промяна в
обстоятелствата, след сключване на Договора за кредит, която му пречи да
изпълнява коректно задълженията си по него, поради факта, че, при неговото
сключване, обстоятелствата са били коренно различни, но впоследствие са
настъпили непредвидени промени.
Съдът намира, че в конкретния случай хипотезата е коренно
противоположна.
Съдът счита, че по отношение на сключения Договор за
кредит нормата на чл. 307 ТЗ следва да намери приложение, тъй като сделката е
търговска, като искът не е недопустим поради факта, че е едната страна не е
търговец.
Искът, обаче, се явява недопустим на друго правно основание
и то се корени във факта, че ищецът е подписал клауза, според която доброволно
се е съгласил с вероятни и възможни изменения на обстоятелствата по сключения
Договор за потребителски кредит и неговото изпълнение между страните. С оглед
на това съдът приема, че не следва да бъде споделена тезата на ищеца, визирана
в исковата молба, според която цитираната в чл. 23 от Договора клауза, визираща
доброволното съгласие на ищеца на всякакво изменение на обстоятелствата по
Договора е нищожна и това следва да доведе до прекратяване на Договора на
основание чл. 307 ТЗ.
Дори и да се
приеме нищожност на цитираната клауза, Договорът за кредит е валиден и съдът
приема, че ищецът не може да черпи права от своето собствено поведение и да се
позовава на разпоредбата на чл. 307 ТЗ, именно защото при сключване на Договора
той самият доброволно е знаел за възможното изменение на обстоятелствата,
свързани с неговото изменение и се е съгласил. В конкретния случай правен
интерес у ищеца за предявяване на иска липсва.
Да се приеме
обратното би означавало да се приеме, че ищецът има право да черпи права от
своето недобросъвестно поведение, което противоречи на основни правни принципи.
По тези
съображения, съдът намира, че е сезиран с един процесуално недопустим иск,
поради което следва да бъде отменен даденият ход по съществото на делото и, на
основание чл. 130 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА дадения ход по съществото на делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 14722/2016 г. на СГС, І-3 с-в, поради недопустимост
на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: