№ 592
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49,
бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И. И., срещу
Разпореждане № 1948 от 24.01.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 18694 по описа за 2022
г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с-в, с което изцяло е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Р. Г. К. ЕГН:**********. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за
неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и
връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Претендира се присъждането на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№
104927/22.12.2022 г. срещу Р. Г. К. ЕГН:**********, с предмет вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит № 40006369603 от 26.10.2021 г.,
сключен при Общи условия, както следва: 406, 93 лева - неплатена главница; 57, 33
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.04.2022 г. – 20.10.2022 г.;
1
114, 35 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст,
дължимо до 20.10.2022г.; 267, 28 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси, дължимо до 20.10.2022г.; 30 лева - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.05.2022 г.; 62, 61 лева - лихва за
забава от 21.04.2022 г. до 20.10.2022 г.; 14, 26 лева - законна лихва от 20.10.2022 г. до
21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й погасяване.
С обжалваното разпореждане по отношение на претендираните вземания за
закупен пакет за допълнителни услуги Фаст / за приоритетно разглеждане/ и Флекси
/гъвкав погасителен план/, районният съд е отчел обстоятелството, че дължимото за тях
възнаграждение от 180 лева - за услугата Фаст и 240 лева - за услугата Флекси се
равнява на общ размер на главницата по кредита от 600 лева. Районният съд е приел, че
уговореният пакет от услуги се отнася за действия по усвояване и управление на
кредита, които имат предназначение да улеснят отношенията между страните, като с
нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е забранено събирането на такси за тези действия. Въз
основа на последното, районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за
неравноправност на сочените клаузи на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1 ЗЗП.
По отношение дължимостта на договорната лихва като уговорена от 40.90 %,
районният съд е приел, че доколкото надхвърля трикратния размер на законната
лихва, въпросът за нейната действителност следва да се разреши в евентуален исков
процес, за което се е позовал на практика на ВКС и ПдОС. Относно таксите за
извънсъдебно събиране, районният съд е мотивирал извод, въз основа на начина на
уговаряне на тези вземания като фиксирани суми, без връзка с и независимо от
реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за
дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, че тези суми не представляват
разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към заемодателя при
забавено изпълнение. Според районния съд по начина, по който са уговорени клаузите
от тарифата предвиждат всъщност неустойки за забавеното изпълнение на договорните
задължения. Същите не са предвидени като разходи за проведен разговор или
изпратени съобщения, а като суми които безусловно се дължат при настъпването на
предвидените обстоятелства. Районният съд е намерил посочените клаузи от тарифата
са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100
от 2019г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано високо обезщетение.
По изложените съображения и тъй като е взел предвид уточнението от
заявителя, че длъжникът е заплатил сумата от 845.89 лева, както и че в заповедното
производство не може да се изследва по същество правилността на погасяването по
реда на чл. 76 ЗЗД, районният съд изцяло е отхвърлил заявлението.
2
Разпореждането е правилно.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите
с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е.
длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е
процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Според представения по делото договор за потребителски кредит от заявителя,
сключен с длъжника Р. Г. К., на последната е отпусната сума по кредита в размер на
600 лева, със срок на кредита 11 месеца, размер на вноската 66, 32 лева, ГПР – 46, 76
%, ГЛП – 40, 90 %, лихвен процент на ден: 0, 11%, с посочена дължима сума по
кредита: 729, 54 лева. Предвидени са две допълнителни услуги: „Фаст“ – Приоритетно
разглеждане с възнаграждение в размер на 180 лева и „Флекси“ – Гъвкав погасителен
план с възнаграждение в размер на 420лева; Размерът на вноската по закупена
допълнителна услуга възлиза на 54, 54 лева, дължима заедно с месечната погасителна
вноска, в който случай общото задължение възлиза на 1329, 54 лева, при общ размер на
вноската от 120, 86 лева.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клаузите за двете допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ . Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая процесните клаузи задължават кредитополучателя да
заплати на кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга
на обичайната дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно
финансиране по занятие. Дейностите за услугата "Фаст" по оценка на
кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са
присъщи за заявител и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които
се предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата "Флекси", която касае
определянето на "гъвкав погасителен план". Налага се извод, че възнаграждението за
допълнителните услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение следва да се
приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар.
3
скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо по отношение на вземанията за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение правилно е било отхвърлено.
Правилно заявлението е било отхвърлено и по отношение на претенцията за
договорна лихва предвид договорения годишният лихвен процент от 40,90%.
Договорната лихва представлява цената на предоставената услуга по предоставяне на
заемни средства и същата е ограничена от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Добрите нрави са един от двата критерии, които ограничават свободата
на договаряне, и в този смисъл преценката на съда относно това дали постигнатите
между страните договорки за размера на договорната лихва не нарушават добрите
нрави е в съответствие с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр. Преценката за противоречие с добрите нрави се
извършва във всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора. В
случая настоящият съдебен състав намира, че договореният ГЛП от 40, 90 % е
прекомерно висок и договорен в противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля
тройни размер на лихвата за забава. Договореният лихвен процент от 40,90 % е
уговорен във вреда на потребителя, същият води до значително неравенство между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което с оглед на нормата
на чл.143, ал.1 от ЗЗП е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата.
Относно таксите за извънсъдебно събиране, настоящият въззивен състав изцяло
споделя доводите на първостепенния съд, че е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузата на основание чл. 143 т. 5 ЗЗП(в редакция преди изм. с
ДВ бр. 100 от 2019г.), поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Както вече беше посочено, според цитираната норма, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при
определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.
Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено
придава на клаузата неустоечен характер, което предполага неоснователно обогатяване
на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.
С оглед на изложеното и доколкото длъжникът е заплатил сумата от 845.89 лева,
4
която надхвърля чистата стойност на кредита, следва в рамките на едно състезателно
производство и след изслушване на експертиза да се установи правилното отнасяне на
постъпилите плащания по договора, а така и на размера на неплатената главница,
поради което същото не може да се установи на този етап от производството. С оглед
на последното, не следва да се уважава заявлението за издаването на заповед за
изпълнение за претендираната главница, а от там и на акцесорното задължение за
лихва за забава.
Гореизложеното обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което
същия следва да бъде потвърден, а частната жалба да се остави без уважение.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1948 от 24.01.2023 г. постановено по
ч.гр.д. № 18694 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с-в, с което
изцяло е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
Р. Г. К. ЕГН:**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5