Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

С Решение №35/17.04.2024г. по НАХД№453/2023г. Севлиевски районен съд е отменил НП №**********/07.11.2023г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново като неправилно и незаконосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от Директор на РДГ В. Търново. В жалбата се твърди, че изложените доводи в решението не кореспондират с действителното фактическо положение и на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита мотивите на съда за неправилни, нелогични и необосновани, а решението на въззивния съд за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В жалбата се излагат подробни мотиви въз основа на които жалбоподателя счита че е осъществен състава на вмененото във вина административно нарушение, същото е доказано, като правилно е приложен материалния закон и са спазени процесуалните правила.

Заявява се искане за отмяна на обжалваното решение на СРС и потвърждаване на обжалваното НП, като се претендира присъждане на разноски. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното като разноски възнаграждение за адвокат от ответника.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. В представено по делото становище се поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея доводи, както и заявеното искане по същество.

П. К. К., редовно призован не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който оспорва жалбата. Счита решението на РС Севлиево за правилно поради което същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до отмяна на НП.

НП е издадено от директор РДГ, а АУАН – от горски инспектор при същата администрация. Двата акта са съставени от оправомощени административни органи в изпълнение на предоставените им от закона правомощия.

Не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, налагащи отмяната на процесното съдебно решение на това основание.

По делото няма спор и преписката съдържа доказателства за това, че П. К. е лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № 0723924 от 09.06.2023г. за извършване на добив на дървесина в процесния имот. От съдържанието на оспореното НП става ясно, че именно в това негово качество от К. се търси административнонаказателна отговорност. Вмененото във вина административно нарушение е реализирано посредством бездействие и съставлява продължено деяние. От съставен по повод проверката Констативен протокол е видно, че за имота не са вписани в системата на ИАГ – София лица, които имат право на достъп до обекта. Срокът за извършване на сечта е от 28.05.2023г. /поради което датата е взета за начална относно периода на извършване на нарушението/ до 31.12.2023г. По делото е приложен Протокол за освидетелстване на сечището в имота №0704861 от 09.06.2023г., в който са посочени количествата дървесина по позволителното за сеч и реално добитата такава, но от този протокол не може да се направи извода кога точно е добита дървесината и по-конкретно – дали това е станало през процесния период, описан в НП.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. В случая от текста на НП е ясно, че отговорност от К. се търси за неупражнен контрол относно наличието на документи за достъп до горската територия, като конкретно няма посочени лица в информационната система на ИАГ – София, на които се разрешава такъв достъп. Вписването на данни в системата на ИАГ не е действие, което съставлява част от хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Според последната лицензираният лесовъд трябва да следи конкретно дали лицата, които извършват сеч в имота, за който му е издадено позволително, са правоспособни да я извършват и/или дали имат документи за достъп до нея. Съгласно посочената като нарушена законова разпоредба за лицето упражняващо контрол не е вменено подобно изискване- да въвежда данни за лицата, на които се разрешава достъп до насаждението. В тази връзка в правилно първоинстанционния съд е констатирал, че в АУАН и НП се съдържа неяснота в извършването на какво точно нарушение е обвинен техният адресат, която е съществена, т.к. касае описание на нарушението от фактическа страна и съдържанието им навежда на извод за друга нарушена разпоредба, а не така посочената. Това затруднява съществено възможността за адресата на тези актове да организира и осъществи защитата си в процеса, а за съда да установи по несъмнен начин за какво по вид нарушение от лицето се търси отговорност, а това е основание за отмяна на НП, което в случая не е единствено.

В НП не е посочено в какъв срок следва да се впишат данните в системата и на какво правно основание следва да стане това, а когато няма такъв срок или условие, не може да се презумира нарушение на това задължение, особено като се вземе предвид и това, че в АУАН и НП не е посочено дали към момента на проверката в имота е била извършвана сеч въз основа на процесното разрешително, имало ли е лица, които е следвало да бъдат там само въз основа на разрешителни за достъп, кои, колко и кога са били в имота. От съдържанието на тези актове не става ясно дали през процесния период е извършвана сеч, за да се счита, че до началото й е следвало да се издадат такива позволителни и данните на лицата да се впишат в системата на ИАГ. От липсата на вписана информация в регистъра не може да се заключи, че липсват разрешителни за достъп – издаването на такива разрешителни на лица, осъществяващи дейности в имота, не е изследван и установен факт, той не е вписан и в КП. Недопустимо е да се правят фактически установявания на обстоятелства, непосочени в НП, които имат отношение към правния спор и обвинението. Всички релевантни факти следва да намерят отражение в АУАН и НП и да бъдат обвързани с приложени към преписката доказателства още към издаването на постановлението. Липсата на такива в съдържанието му го правят необосновано и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се издава по образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч, като касаторът е именно лицензиран лесовъд, но той не е санкциониран за неиздаване на разрешително за достъп, нито за това че е допуснал в горската територия лица без такова разрешително, а за неподаване на информация в системата на ИАГ. Съгласно чл. 24, ал. 4 от същия подзаконов нормативен акт лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за сеч. Процесното Позволително за сеч е издадено от С. Д., а не от П. К.. Нормата не предвижда такова задължение за адресата на позволителното за сеч, а за неговия автор. В процесното НП липсва посочена норма, която да възлага именно в тежест на лицензирания лесовъд, на когото е издадено позволителното, да въвежда данни за лицата, на които е позволен достъп до горския имот, като цитирането единствено на нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. е недостатъчно в тази връзка, т.к. тази норма не създава такова задължение за точно този правен субект. За да има нарушение от вида на процесното бездействие – непроследяване за наличието на определен факт, следва конкретна правна норма да регламентира конкретно поведение на адресата на позволителното за сеч, което да е задължително да се реализира по определен начин и в определени срокове, респективно - при определени условия, а такава норма не е посочена. В случая не е налице и годен субект на нарушението според неговото описание, което е допълнителна предпоставка, налагаща отмяна на процесното НП.

Правилно РС Севлиево е констатирал, че са налице процесуални нарушения, свързани с коректното описание на вмененото във вина административно нарушение, които ограничават правото на защита на санкционирания и са предпоставка за отмяна на процесното НП.

Не се споделят и доводите в касационната жалба за това, че не са налице посочените процесуални нарушения и НП е законосъобразно издадено.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред РС Севлиево. Не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

При този изход на делото, а именно отхвърляне на оспорването на Директор на РДГ В. Търново против посоченото по- горе съдебно решение основателно се явява искането на пр. представител за санкционираното лице П. К. за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите представляващи възнаграждение за адвокат, заявени са в конкретен размер и са налице данни за заплащането им, поради което искането следва да бъде уважено. Размерът на присъденото като разноски възнаграждение за адвокат не следва да бъде редуциран въпреки заявеното своевременно възражение за прекомерност, тъй като сумата заплатена на пр. представител като възнаграждение е в размер, близък до минимално предвидения в Наредба №1 за подобен вид дела.

РДГ В. Търново следва да заплати на П. К. К. сума в размер на 400 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за адвокат за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №35 от 17.04.2024 година на Районен съд Севлиево, постановено по АНД №453 по описа за 2023 година.

ОСЪЖДА РДГ В. Търново да заплати на П. К. К. от гр. Габрово [ЕГН] сума в размер на 400 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за адвокат, на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Решението е окончателно.