№ 662
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора БОЙКА
ЛУЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова КАНД № 3265 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.Н.К.,, ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. С.П., против Решение № 2367/16.12.2022
г. по АНД № 4758/2022
г. на Районен съд – Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, както и да отмени ЕФ по съображения,
изложени в жалбата. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Със становище от 20.01.2023
г. се оспорва жалбата и се излагат подробни доводи за правилността на обжалваното
решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на наведените касационни основания,намери за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на касационното обжалване е Решение № 2367 от
16.12.2022 г. по АНД № 4758/2022 г. по описа на ПРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К 3987395,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Районният
съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу електронен фиш серия К № 3987395, издаден от ОД на МВР
- Пловдив. Според електронния фиш, с мобилно автоматизирано техническо средство
TFR1-M 546, е установено, че на 22.09.2020 г. в 19:47 часа в гр. Пловдив, бул. „Васил
Левски“ до № 11, посока бул. „Дунав“, при въведено ограничение от 50 км/ч
заснетото МПС "Тойота Рав 4" с рег. ***се движело с установена
стойност на скоростта 73 км/час и превишена стойност на скоростта 23 км/час,
като стойностите са дадени след отчетен толеранс в полза на водача от 3% от отчетената
скорост, която е била 76 км/час. Нарушението е по чл.21 ал.1 от ЗДвП. На основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е определено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лева, наложено на Г.Н.К., в качеството му
собственик на автомобила.
За
да потвърди фиша, районният съд е приел, че същият съдържа нормативно
установените реквизити, поради което е годен да установи факта на нарушението,
мястото на извършването му, субекта на отговорността и конкретното изпълнително
деяние. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно на
нарушителя е наложена предвидената в закона глоба във фиксиран размер.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, в обжалваното решение са изложени подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота събраните писмени доказателства по делото. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция, която на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК ги възприема като свои, още повече,
че изложените доводи в касационната жалба напълно се покриват с тези, изложени
с допълнителната молба, представена от процесуалния представител на
жалбоподателя във въззивната инстанция.
Съобразно
правилата, възведени в чл.189 ал.4 от ЗДвП - при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
На
следващо място, според § 1 от ДР на ЗАНН "електронен фиш"
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Легалната дефиниция за автоматизирани технически средства и системи се
съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, а именно - това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Редът
и условията за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата са разписани в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. Според правилата
на наредбата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система /чл.3/. За осъществяване на контрол на движението по
пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /чл.4/.
За
осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или
мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в
контролираната посока /чл.9 ал.1/. Служителят включва автоматизираното
техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки
за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес
/чл.9 ал.2/. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може
да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата
за движение /чл.9 ал.3/. След изтичане на времето за контрол служителят
изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията
със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация
или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокола по чл.10. /чл.9 ал.4/. За
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложение /чл.10 ал.1/. При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл.10 ал.3/. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно
АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават. /чл.11 ал.3/. Данните за нарушенията
се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във
формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се
отпечатват /чл.16 ал.1/. Информацията от АТСС се предоставя като отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в
административния процес /чл.16 ал.3/.
От
цитираните разпоредби следва несъмненият извод, че с въвеждане на института на
електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране
административнонаказателната отговорност на лица за точно определени
административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения,
при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения -
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността
отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се
избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От
съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Разграничават
се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от статични
АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя или
позиционирани в служебен автомобил или мотоциклет; 3) от мобилни АТТС,
прикрепени към превозно средство в режима на движение. В първите две хипотези
по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш
е въведено единствено за нарушения установени с мобилни АТТС в режим на
движение, като в тези случаи административнонаказателната отговорност се
реализира на място от контролните органи. Характерно за статичните и мобилни
АТСС (временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС)
е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали
се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган. Тоест, контролният
орган не участва в процеса на установяване на нарушението, чрез преки действия
и субективни възприятия, по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя.
Следователно, за формалната законосъобразност електронния фиш е достатъчно да е
изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Изходните
данни от процесната мобилна АТСС, като доказателствен материал, са годни за
установяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна. В
случая, по делото са представени надлежни удостоверения и протоколи за
изправността на автоматизираното техническо средство. Възраженията на
оспорващия в насока, че не може да се направи еднозначен и категоричен извод,
че измерената скорост е от автомобила на жалбоподателя К., са неоснователни. От
представените статични изображения ясно се вижда регистрационният номер на
автомобила, а и не се установяват други МПС.
Не
може да се сподели и позицията на жалбоподателя за непълнота в реквизитите на
издадения електронен фиш, тъй като липсва точен адрес и
посока на движение „от – към“ на МПС-то. Съдържанието на протокола за
използване на автоматизирано техническо средство и електронния фиш ясно
обозначават: местоположението на пътния участък, посоката на движение : - от
„север към юг“, общинска пътна мрежа,
общо ограничение на скоростта – 50 км/ч, посока на задействане – П
/приближаващ/, наличните пътни знаци, начало и край на работа, респ., действащите
правила за движение и установената скорост на движение на моторното превозно
средство, което е индивидуализирано с регистрационен номер. По делото не се
спори относно собствеността върху автомобила. При липсата на доказателства в
обратната насока, съдът е длъжен да се съобрази с данните от административно-информационната
система на МВР, т.е. собственикът на моторното превозно средство е имал
фактическата власт върху движимата вещ. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. В този аспект няма нормативно изискване статичното изображение във
вид на снимков материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и
система за контрол на правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране
на водача. Релевантен е единствено фактът на извършеното нарушение със
съответно моторно превозно средство, чиито регистрационни табели и вид могат
еднозначно да бъдат установени. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая, оспорващият не се е възползвал от
предвидената в закона възможност, поради което законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Не се установява засягане правото
му защита и възможността му да разбере в какво се изразява противоправното му
поведение, за което му се вменява административнонаказателна отговорност. Видът
и размерът на административното наказание са определени съобразно действащите
нормативи и конкретно отчетеното превишение на скоростта.
За
пълнота следва да се отбележи, че по делото не се твърдят, нито са налице
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
От
изложеното до тук следва, че, като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80.00
(осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27 е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден
от горното, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №
2367/16.12.2022 г. по АНД №
4758/2022 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Н.К.,, ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.