Решение по дело №1202/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” [населено място] против решение № 24/10.01.2025г. постановено по НАХД № 4172/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и прави искане да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице липса на компетентност при съставяне на АУАН както и административнонаказателна компетентност на наказващия орган.

Ответникът – Г. З. Н., чрез адв. С. И. в представено заявление оспорва жалбата и моли решението на БРС да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас, счита постановеното решение на БРС за правилно и законосъобразно и изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно чл.218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Бургаският административен съд като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление №8858/18.09.2024г.издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя Г. З. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. Анализирайки подробно събраните доказателства съдът е приел, за установено, че на 20.08.2024г. в 19,02 часа служители на РД „АА“ Бургас осъществявали проверка на товарни пътни превозни средства, като на път АМ Тракия, км 335, на отбивна площадка в посока [населено място] - [населено място], извършили проверка на управляваното от жалбоподателя МПС. Констатирано било, че Г. З. Н., [ЕГН], извършва обществен превоз на товар – зърно (ечемик). Превозът се извършвал със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси [Марка], модел 560 JIA4X2 ХНА с peг. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с peг. № [рег. номер]. При проверката с техническо средство - електронна мобилна везна модел PW-10 № К02ОООО9 и ролетка №1302/18/5 м е констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 13.200 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.700 т. При измерено разстояние между осите L32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.050т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква ,,б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За така установеното нарушение А. А. – гл.инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” [населено място] съставил АУАН № 0010177/20.08.2024г. Въз основа на така издадения АУАН било издадено обжалваното НП от началник отдел „Контрор по републиканската пътна мрежа“ към Д „АРОК“

С Решението си БРС е приел, че актосъставителя не е бил компетентен да издаде АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП. Приел е, че е същия е компетентен да издава АУАН за нарушения на ЗП, но не и за нарушения на ЗДвП. Така направения извод е в съответствие с практиката на Административен съд Бургас и мотивите изложени в обжалваното решение се споделят от настоящия състав.

В ЗДвП правата и задълженията на службите за контрол и надзор са уредени в Г. П. на ЗДвП, а разпоредбата на чл. 167, ал.3 предвижда, че службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. От съдържанието на тази разпоредба не следва, че длъжностните лица на АПИ са компетентни за съставяне на актове и издаване на НП по ЗДвП. Тя е обща и предвижда възможност за осъществяване на контрол от тези органи, но конкретно за нарушенията по приложението на ЗДвП са предвидени в Г. С. от ЗДвП, изрични разпоредби, касаещи административнонаказателната отговорност, предвиждаща компетентността във връзка с административно-наказателната отговорност. Това следва и от чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН, според който актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. По сходен начин са определени и правилата за компетентност на органите, които могат да налагат административни наказания - чл. 47 ЗАНН. В тази връзка разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него, а алинея 12 на същата разпоредба предвижда, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно е че в предвидената обща компетентност за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения по ЗДвП, изрично органи на АПИ не са включени. Компетентност за тях, е дадена само за конкретни нарушения - по чл. 179, ал. 3 - 3в по аргумент от чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и чл. 21б, ал. 2 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за движението по пътищата - обн. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - дв, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г. Така по категоричен начин законодателят е предвидил компетентност за точно определени нарушения на ЗДвП - по чл. 179, ал. 3 - 3в, за съставяне на АУАН, респективно издаване на НП, на контролните органи при АПИ и председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. В тази връзка е и препращането на чл. 189е, ал. 13 ЗДвП към общите правила на чл. 189, ал. 1 - 3 и 13 - 16 ЗДвП. В тази връзка изложеното в касационната жалба възражение, че имено в разпоредбата на чл. 167, ал.3 предвижда компетентност на служители на АПИ да издават АУАН по ЗДВП, настоящия състав намира за неоснователно. Компетентността на органите да съставят АУАН и да издават НП следва да е ясна и според настоящия състав налага се извода, че нито чл. 167, ал. 3 ЗДвП, нито чл. 189, ал. 1 ЗДвП, възлагат компетентност на органите на АПИ да издават АУАН и да налагат санкции за нарушения на ЗДвП, касаещи общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства. Видно е, че водещо при определяне компетентността на съответните органи е на ведомството да са възложени правомощия по приложението или контрола по приложението на конкретен нормативен акт. и да не са налага тълкуване на разпоредбите

С оглед липсата на материалноправна компетентност на длъжностното лице да съставя АУАН, наказателното постановление правилно е отменено от районния съд. За да бъде законосъобразен АУАН той трябва да бъде съставен от орган която притежава необходимата компетентност. Въпросът за материалната компетентност е от основно значение, тъй като само материално компетентно длъжностно лице може да състави валиден АУАН.

За ясното следва да се отбележи, че и НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая, наказателното постановление е издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, определен със заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ. Доколкото касатора не е определен да издава НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините то се налага извода че НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 3 изр. 2 от ЗДвП на АПИ са представени контролни функции, но реално не е предвидена компетентност да издават НП /чл. 189, ал. 12 от ЗДвП/, наказуеми по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, тъй като е налице изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е АПИ. Аргумент в подкрепа на горните изводи е уредбата в чл. 189е и сл. от ЗДвП, която изрично придава компетентност на органите по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП /в т. ч. и А "ПИ"/, но само за конкретни нарушения, наказуеми по реда на основание чл. 179, ал. 3-3в, в които настоящия казус не попада. Действително налице е уредена специална компетентност на А "ПИ" в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/2021 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от по-висок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно той следва да намери приложение за конкретното нарушение.

Доколкото се установява най-тежкия порок при съставяне на обжалваното НП – некомпетентност на органа което е основание за отмяна на НП, то постановеното решение от РС Бургас с което е отменено НП № 8858/18.09.2024г. издадено от издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като видно от представения договор за правна защита и съдействие и разписка за получената сума, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600лв. адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 24/10.01.2025г. постановено по НАХД № 4172/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати на Г. З. Н., [ЕГН] с адрес [населено място] [жк], вх.14, ет.5 сумата от 600 / шестстотин / лева направени разноски.

Решението е окончателно.