№ 19279
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110138355 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу
фирма“ АД.
Ищецът твърди, че на 01.08.2022г. бил сключен договор за застраховка
„Каско“ между М. Т. и ответното дружество за л. а. ****” с рег. № **** с
период на покритие 01.08.2022г.-31.07.2023г. На 20.07.2023г. автомобил бил
паркиран на паркинг в Търговски център „The mall”, гр. София, като около
16:00ч. М. Т. отивайки към автомобила установил надрасквания по боята.
След измиване на автомобила установил увреждания по преден ляв калник,
предна броня, преден капак и задна дясна врата – детайли, които не били
увредени при сключването на застрахователния договор. На 20.07.2023г.
същият уведомил застрахователя и завел щета под № *********, като бил
извършен опис на щетите. На 28.07.2023г. застрахователят отказал да изплати
обезщетение за уврежданията по преден капак и предна броня, тъй като
същите не представлявали покрит застрахователен риск. Уважена била
претенцията за изплащане на обезщетение за уврежданията по задна лява
врата, преден калник и задна дясна врата и било изплатено обезщетение от
381,77лв. с ДДС на 02.08.2023г. Съгласно оферта на оторизиран сервиз,
стойността на ремонта възлизал на 3130лв., като намира отказът на ответника
за неоснователен, а изплатеното обезщетение за уврежданията по задна лява
врата, преден калник и задна дясна врата за силно занижено. С договор за
цесия от 12.02.2024г., сключен между М. Т. и ищцовото дружество,
вземанията били прехвърлени на последното.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250лв., предявена
1
като част от вземане в общ размер от 2748,23лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 156,27лв., предявена
като част от вземане в общ размер от 342,53лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 28.07.2023г.-25.06.2024г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните
съществува застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ за процесния автомобил с период на покритие 01.08.2022г.-
31.07.2023г. Оспорва настъпването на събитие, което да представлява покрит
застрахователен риск, като бил реализиран риск, изрично изключен съгласно
ОУ. Посочва, че при него е образувана щета, по която на 27.07.2023г. е
извършен опис. На 02.08.2023г. платил обезщетение на застрахования от
381,77лв. за уврежданията по задна лява врата, преден ляв калник и задна
дясна врата, изчислени по избрания от застрахования начин – по експертна
оценка на застрахователя. Оспорва иска и по размер, като го счита за силно
завишен и твърди, че не всички увреждания са в причинно-следствена връзка
с ПТП. Отрича да има необходимост и уговорена възможност автомобилът да
бъде отремонтиран в официален сервиз.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За да възникне притезателното право на застрахования по имуществено
застраховане срещу застрахователя за получаване на застрахователно
обезщетение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните юридически факти: 1/ сключване на валиден договор за
имуществено застраховане на процесното имущество между страните и 2/
настъпване на събитие, което представлява покрит застрахователен риск, в
резултат на което се е стигнало до увреждане на застрахованото имущество.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146
ГПК, че между ответното дружество и М. Т. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по сключена имуществена застраховка
„Каско“ за процесното МПС, по което същият е заплатил дължимите
застрахователни премии; че Т. е предявил претенция пред ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка
по щета № ********* и от страна на застрахователя е изплатено обезщетение
в размер от 381,77лв. за уврежданията по задна лява врата, преден ляв калник
и задна дясна врата.
Съдът намира, че извършеното извънсъдебно плащане на
застрахователно обезщетение за уврежданията по задна лява врата, преден ляв
2
калник и задна дясна врата представлява признание от страна на
застрахователя, че тези увреждания представляват покрит застрахователен
риск по застрахователния договор и са резултат от настъпило застрахователно
събитие. Доброволното заплащане на тези суми показва признание от страна
на застрахователя на тези обстоятелства, извършено с конклудентни действия.
Ето защо намира, че по отношение на тези увреждания е спорно единствено
дали правилно е определен размерът на обезщетението, което се дължи.
По отношение на останалите увреждания – на преден капак и предна
броня, ответникът е отказал да изплати обезщетение по причина, че не са
настъпили в резултат от покрит застрахователен риск, като поддържа това
становище и в настоящото производство.
За изясняване обстоятелствата около настъпване на уврежданията по
автомобила са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано
експертно заключение. Установява се, че на 21.07.2023г. М. Т. (собственик на
автомобила) е подал заявление до ответника за изплащане на обезщетение за
вреди на процесното МПС. В частта описание на събитието е посочил
надрасквания на боята, като тези по предния капак и под преден ляв фар са
забелязани след обстойно измиване на автомобила. Отбелязал е, че за
събитието не са уведомени органите на МВР и не е издаден документ от
компетентен орган. Описани са следните щети по МПС: щета по задна лява
врата – надраскване на повърхността в дълбочина; щета по преден ляв калник
– надраскване на повърхността; щета по преден ляв фар и по капака – удар от
камъче, забелязан след обстойно измиване на автомобила; щета по задна
дясна врата – надраскване на повърхността в дълбочина. Като начин на
обезщетяване е отбелязан по експертна оценка на застрахователя. От страна
на застрахователя е извършен опис на щетите и калкулация, като е прието, че
за задната лява врата, предния ляв калник и задната дясна врата се дължи
обезщетение от 381,77лв., което е изплатено.
По делото е разпитан като свидетел собственикът на автомобила – М. Т.,
който посочва, че през лятото на 2023г. отивал на работа и паркирал в
подземен паркинг. След работа забелязал одраскване на калника от
шофьорската страна на автомобила, както и откъм вратата на задната страна.
Прочел в сайта на застрахователя, че може и сам да си заведе щетата, но
трябва колата да е хубаво измита и снимана на дневна светлина. Поради това,
измил колата след няколко дни и установил и други увреждания – одрасквания
по предната броня и по капака. Направил снимки на уврежданията и завел
щетата към застрахователя. Посочва, че няма спомен при пътуване камъчета
да са удряли колата, но по начина, по който изглеждали част от уврежданията,
предположил, че действително са настъпили от камъчета. Разказва, че тъй
като паркингът, където бил паркирал, е тъмен, нямало как да види всички
увреждания и по тази причина ги установил след като измил автомобила.
Изнесеното от свидетеля се потвърждава от събраните писмени
доказателства. Установява се, че действително свидетелят е подал по ел. път
заявление за уврежданията, като е приложил и снимки на автомобила. От
страна на застрахователя му е отговорено по имейл /л. 114/, че подаденото
3
онлайн заявление е регистрирано, като за описа следва да се изпрати и
снимковия материал. Предвид че преписката е заведена, извършен е опис и
калкулация и е изплатено обезщетение, действително собственикът е
разполагал с възможността да заведе претенцията си по този начин, което е и
сторил.
За изясняване механизма на настъпване на уврежданията по
автомобила, по делото е допусната, изслушана и приета съдебна авто-
техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира
като обективно и компетентно дадена. Вещото лице посочва, че увреждането
по задна дясна врата е получено от твърд предмет – отхвръкване на камъче
или злоумишлени действия. Увреждането по задната лява врата е получено
при нарА.ване от друго МПС или злоумишлени действия с остър предмет.
Увреждането по предния ляв калник, получено с остър и твърд предмет, най-
вероятно е от злоумишлено действие. Уврежданията по предната броня и
капак са получени от съприкосновение с камъчета или твърд и остър предмет
(злоумишлени действия). Вещото лице е дало оценка на стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията на база средни пазарни цени
към датата на настъпването им, от 1608,82лв.
Както се посочи, съдът приема, че по отношение на уврежданията, за
които е изплатено застрахователно обезщетение, несъмнено е признато от
ответника, че представляват покрит застрахователен риск. Ето защо, следва да
бъде анализирано дали такъв представляват и другите две увреждания – по
предната броня и капак.
Сключеният между страните застрахователен договор по имуществена
застраховка „Каско“ включва клаузата „Пълно каско“. В раздел IV „Покрити
рискове“ от общите условия към застрахователния договор, е посочено, че
застрахователят осигурява застрахователно покритие за пълна загуба или
частична щета по застрахованото МПС срещу изброените по-долу рискове. В
чл. 7.4 Клауза „Пълно каско“ е отбелязано, че по тази клауза застрахователят
покрива щети, следствие на застрахователно събитие, посочено в клаузите
„Минимално каско“, „Частично каско“, „Кражба на МПС“, както и при т.7.4.2
– злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично или
химично въздействие върху застрахованото МПС – удар с твърд предмет,
счупване, надраскване, пробиване по МПС, преобръщане на МПС, заливане с
бои или с химически активни вещества – киселини, основи и други, с
изключение на увреждания на гумите на МПС. В т. 7.2.1.2 и т.7.2.2 (които са
част от клауза „Частично каско“, която е включена изцяло в клаузата „Пълно
каско“), застрахователят покрива и щети, настъпили следствие на удар от
камък или друг предмет по застрахованото МПС, отхвръкнал при движение на
друго МПС, или при случайно падане на предмети или течности от сгради,
летателни тела или части от тях. Както се посочи, според експертното
заключение, уврежданията по предната броня и капак са получени от
съприкосновение с камъчета или твърд и остър предмет (злоумишлени
действия). И двете хипотези на настъпване на уврежданията по автомобила
представляват покрит застрахователен риск, противно на твърденията на
ответника, видно от съдържанието на посочените клаузи от общите условия.
4
Обстоятелството по какъв начин собственикът на автомобила ги е установил,
а именно след измиването му на автомивка, е ирелевантно. Самото
застрахователно събитие не е измиването на автомобила, а ударът му с
камъчета при движение или умишленото му надраскване с твърд и остър
предмет от трето лице. Ето защо, възражението на ответника, че уврежданията
по предните броня и капак, не са обхванати от покритите застрахователни
рискове по договора, е неоснователно.
Следващото възражение е свързано с размера на дължимото
обезщетение. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно чл. 405,
ал. 1 и 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като
същият не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено
друго в застрахователния договор. Според чл. 406 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7.
От изложеното следва, че застрахованият не е длъжен да приема
възстановяване на претърпените вреди в натура, а това е единствено
възможност за него. В случая, същият не е избрал този вариант, а изплащане
на парично обезщетение според извършена оценка. Тази оценка на
застрахователя обаче следва да определи такава стойност, която да е
достатъчна за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Налице е богата съдебна
практика - решения № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС,
№ 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС, приложима и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016г., според която при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2
КЗ, а не съгласно прилагана от застрахователя методика. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Застрахователят дължи
заплащане на обезщетение в размер, който съответства на пазарните условия
към датата на събитието, за да могат уврежданията да бъдат надлежно
5
отстранени.
При съобразяване на изслушаното и прието експертно заключение,
съдът приема, че възстановителната стойност за отстрА.ване на уврежданията
по автомобила на база средни пазарни цени към момента на настъпването им
възлиза на 1608,82лв. Обезщетение именно в този размер дължи
застрахователят. Същият обаче е изплатил такова в размер от 381,77лв. От
това следва, че се дължи остатък от 1227,05лв., който следва да бъде
присъден.
От страна на ищеца е предявен и акцесорен иск за сумата от 156,27лв.
като част от вземане в общ размер от 342,53лв. – мораторна лихва върху
главнито вземане за периода 28.07.2023г.-25.06.2024г. Съгласно чл. 405, ал. 1
КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. Съгласно чл. 108, ал. 1,
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по
раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А"
от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. От съдържанието на цитираните
разпоредби, може да се направи извод, че от момента на неоснователния отказ
от плащане застрахователят изпада в забава и дължи законна лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Този момент в случая е 28.07.2023г. /л. 60/. Размерът й възлиза на
сумата от 153,41лв., изчислена върху дължимата главница от 1227,05лв. за
периода 28.07.2023г.-25.06.2024г., на основание чл. 162 ГПК от съда с
помощта на общодостъпен интернет калкулатор.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че вземанията са прехвърлени от застрахования в полза на
ищцовото дружество с договор за цесия /л. 10/, като с връчването на препис от
исковата молба за отговор на ответника последният е уведомен за цесията.
С оглед изложеното, предявеният иск за главното вземане се явява
основателен до размер на сумата от 1227,05лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 1250лв. подлежи на отхвърляне. Предявеният иск за
акцесорното вземане се явява основателен до размер на сумата от 153,41лв., а
за разликата до пълния предявен размер от 156,27лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 105лв. за държавни такси, 200лв.
депозит за експертиза и 500лв. за адвокатско възнаграждение. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което
съдът намира за основателно при съобразяване, че делото не се отличава с
6
фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито съдебно
заседание, не е събран голям обем от доказателства. Ето защо, същото следва
да бъде намалено на 450лв. От общия размер на разноските – 755лв., на ищеца
следва да се присъдят 741,14лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 200лв. депозит за експертиза
и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 100лв. Съразмерно на отхвърлената част, следва да му се
присъдят 5,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ сумата от 1227,05лв., предявена като част от вземане в общ размер от
2748,23лв., представляваща дължимо остатъчно застрахователно обезщетение
за настъпилите увреждания по задна лява врата, преден ляв калник, предна
броня, преден капак и задна дясна врата на л. а. „***“ с рег. № *** съгласно
сключена имуществена застраховка „Каско“ с М. П. Т., обективирана в
застрахователна полица № ********** от 01.08.2022г., за което при ответника
е образувана преписка по щета № *********, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 25.06.2024г. до окончателното плащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 153,41лв., предявена като част от
вземане в общ размер от 156,27лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 28.07.2023г.-25.06.2024г., които вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 12.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над уважения размер от 1227,05лв. до
пълния предявен от 1250лв. и иска за лихвата за забава за разликата над
уважения размер от 153,41лв. до пълния предявен от 156,27лв.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 741,14лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на „фирма“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 5,50лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7