ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4287
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. М.ОВА КЪНЕВА
СъдебниАНЖЕЛ ЕВГ. ДИМИТРОВ
заседатели:Таня Цв. Златанова
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. М.ОВА КЪНЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110205521 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.1 т.4 от НПК
С определение от 14.05.2024 г., влязло в сила на същата дата, СРС, НО,
108 състав е одобрил споразумение между прокурор Д. Д. при СРП и адвокат
А. Л. – служебен защитник на подсъдимия Д. М. Б.. По силата на одобреното
споразумение Д. М. Б. се признава за виновен в извършване на престъпление
по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от 3 години. Със същото споразумение подсъдимият
се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок
от 3 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо
наказание за двете престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
пет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от 3 години.
Последиците на одобреното от съда споразумение разпоредбата на чл.
383, ал.1 от НПК приравнява на последиците на влязла в сила присъда.
1
Съгласно чл. 301, ал.1 т. 12 при постановяване на присъдата си съдът
разглежда и решава въпроса на кого да се възложат разноските в
производството, като този въпрос е част и от споразумението, по силата на чл.
381, ал.5 т. 6 от НПК. Ако липсва произнасяне по въпроса за разноските или то
е непълно т.е. не са обхванати всички разноски, съдът може да се произнесе по
тях отделно от присъдата респ. определението за одобряване на
споразумението с определение по реда на чл. 306, ал.1 т. 4 от НПК. Въпросът
за разноските е бил част от споразумението, но доколкото към посочената дата
не са били известни разноските, извършени за заплащане на предоставената
на подсъдимия правна помощ, то тези разноски не са включени в
споразумението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен следва да бъде осъден да заплати сторените разноски,
включително и възнаграждение за служебно назначения защитник. Съгласно
задължителните указания по приложението на закона (по силата на чл. 130, ал.
2 от ЗСВ) дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г.
на ОСНК на ВКС подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния
защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП /изм. ДВ бр.
102/23.12.2022 г./ в случаите, когато обвиняемият или подсъдимият не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това, лицето не дължи възстановяване
на разноските за предоставената правна помощ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2
изр. 2 от ЗПП се явява специална по отношение чл. 189, ал. 3 от НПК
следователно когато са налице предпоставките, визирани в цитираната
разпоредба следва да бъде приложена именно тя. Съдът обаче не намира
основания за нейното приложение, тъй като в процесния случай защитата е
била задължителна на друго основание, а именно поради това, че обвиняемият
не владее български език – чл. 94, ал. 1 т. 4 от НПК. Отделно от това делото е
решено със споразумение, за постигането на което защитата е задължителна.
Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в
Закона за правната помощ и в Наредбата за заплащането на правната помощ
(приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., в сила от
2
01.01.2006 г.). По настоящото дело е постъпило решение № СФ-SF2280-
16761/2024 г. от 01.07.2024 г., видно от което определеното и заплатено от
НБПП възнаграждение на служебния защитник на подсъдимия Д. М. Б. –
адвокат А. Л. за оказана правна помощ на подсъдимия на фазата на
досъдебното и съдебното производство е в общ размер от 1080 лева,
определена на основание чл. 17, т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 вр. ал. 5 и на основание чл.
17, т. 1 вр. чл. 9, ал. 5 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради
което подсъдимият Д. М. Б. следва да бъде осъден да заплати посочената сума
в полза на НБПП.
Така мотивиран и на основание чл. 306, ал.1 т. 4 вр. чл. 189, ал.3 от
НПК СРС, НО, 108 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК Д. М. Б., ЛНЧ **********,
адрес гр. Х****, ул. „Х*** К***“ № *, ет. * ап. * да заплати по сметка на
Национално бюро за правна помощ сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за адвокат за оказана му правна помощ по
досъдебно производство №1610/2022 г. по описа на 03 РУ- СДВР и по НОХД
№ 5521/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ писмен превод на определението, за което да се
заплати от бюджета на съда.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от получаване на съобщението по реда на глава ХХІІ от
НПК.
Препис от определението да се връчи на СРП и на подсъдимия Д. М. Б.
/преведено на английски език/.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3