№ 436
гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20253100500331 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:59 часа се явиха:
Въззивникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД е редовно и своевременно
призован, не се явява законният представител на дружеството, не изпраща
представител.
Въззиваемата Г. А. К. е редовно и своевременно призована, не се явява
лично, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба вх. № 7768/18.03.2025г.
от въззивника, чрез процесуален представител мл. юриск. Д. Д., с която моли
да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Моли да бъде уважена
подадената въззивна жалба, като се присъдят и сторените разноски за двете
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ докладва и постъпилата по делото молба вх. №
7148/12.03.2025г. от въззиваемата Г. К., чрез процесуалния и представител
́
адвокат В. Б., с която моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че поддържа
изцяло отговора и наведените в него твърдения, оспорва въззивната жалба.
Заявява, че няма други доказателствени искания. Изразява становище по
съществото на спора. Към молбата са приложени адвокатско пълномощно,
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 1070/25.02.2025 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 92415/18.11.2024 г. на „Неткредит“ ООД срещу
Решение № 3890/04.11.2024 г., постановено по гр. д. № 16254/2023 г. на ВРС,
33-ти състав, с което: 1. е прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор
за потребителски кредит № 202303100526360058 от 10.03.2023 г., сключен
между ищцата, понастоящем въззиваема страна, Г. А. К. и ответника, настоящ
въззивник, „Неткредит“ ООД, предвиждаща дължимост на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД; и 2. „Неткредит“ ООД е осъдено да заплати
на Г. А. К. сумата от 57,40 лв., представляваща недължимо платена неустойка
по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202303100526360058 от
10.03.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.12.2023 г.
до окончателното заплащане на дължимата сума.
Жалбоподателят отправя искане за цялостната отмяна на атакуваното
решение, като твърди, че същото е недопустимо в частта, с която е уважен
предявеният установителен иск и неправилно в тази, с която е уважен
осъдителният иск. По отношение на първото оплакване, поддържа, че съдът се
е произнесъл по недопустим иск поради липсата на правен интерес от
предявяването му, доколкото ищцата е разполагала с възможност за защита на
правата си чрез осъдителен иск, в решението си по който съдът да се
произнесе инцидентно и по действителността на неустоечната клауза. Сочи
релевантна съдебна практика. Относно неправилността на акта твърди, че
некоректно съдът е приел, че ищцата е заплатила в полза на ответника
претендираната неустойка за непредставяне на обезпечение по кредитния
договор, тъй като такава не е била начислявана поради представянето от нейна
страна на гаранция за плащане, издадена от „Кредит Гарант БГ“ ООД въз
основа на сключен между нея и последното дружество, при условията на
ЗПФУР, договор за гаранция. Обръща внимание, че претендираната сума е
била преведена в полза на третото за кредитното правоотношение лице
„Кредит Гарант БГ“ ООД.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор по жалбата,
въззиваемата страна поддържа че същата е неоснователна и моли за
потвърждаването на първоинстанционното решение. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителния иск с рамковия характер на
договора за заем, възможността за автоматично продължаване на действието
му и включването в него на въпросната неравноправна клауза, нарушаваща
правата й на потребител. Пояснява, че договорът, респ. въпросната клауза, е
2
все още в сила, като произнасянето по недействителността й инцидентно при
предявен единствено осъдителен иск, не би довела до формирането на СПН
относно недействителността на основанието, на което се начислява
неустойката. Във връзка с твърдяната неправилност на решението твърди, че
договор за гаранция не е бил сключван. Излага и че е превела сумата за
неустойка в полза на ответника, като е ирелевантно какво се е случило с нея
след постъпването й в неговия патримониум.
С оглед изразеното становище на страните в представените по делото
молби, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен
проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение №
1070/25.02.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 1070/25.02.2025 година.
Предвид липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:01
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3