Определение по дело №59/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700059
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

90

гр.Хасково, 03.02.2022 г.

 

Административен съд – Хасково в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                                                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

частно касационно административен характер дело № 59 по описа на съда за 2022 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:  

                                                                                                                                                         

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 3, вр. чл. 161, ал. 3 и чл. 229 - 236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Б., чрез пълномощник адв.И. В., против определение от 25.12.2021 г., постановено по АНД № 434/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по посоченото дело Решение № 81/08.09.2021 г.

Частният жалбоподател посочва, че госпожа Д. Б.е турска гражданка, която не владее друг език, освен турски, като същата същевременно не можела да пише и чете дори на родния си език. Процесуалният й представител декларира, че не владее турски език, поради което се налагало комуникацията да бъде на френски език чрез сина на жалбоподателката М.Б.. Именно това обстоятелство удължавало времето за комуникация и разяснения по делото, тъй като г-жа Б. живеела в Република Турция, а нейният син М.Б. живеел в Република Франция.

Възприетото от съдебния състав, че процесуалният представител имал достатъчно време за изготвяне на жалбата, преди да изпадне в невъзможност поради заболяването си да осъществи своето професионално задължение, не отчитало именно гореизложеното, както и това, че не винаги адвокатите можело да започнат изготвянето на касационната жалба в първите 4-5 дни от 14-дневния срок. Счита и аргумента, че процесуалният представител имал възможността да преупълномощи друг свой колега за неоснователен, тъй като изборът на адвокат се правел с оглед на личността, а не само с оглед на качеството адвокат.

Предвид така изложените съображения, се моли да бъде отменено постановеното определение от 15.12.2021 г., с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срок поради възникнало непредвидено обстоятелство за изготвяне в установения срок на жалба срещу Решение № 81 от 08.09.2021 г. на PC - Свиленград, като бъде постановено друго, с което искането да бъде уважено. Моли за присъждане на направените разноски в производството, включващи платено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса.

 

Ответната страна – Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ не изразява становище по основателността на частната жалба.

Административен съд – Хасково в настоящия си състав, след като се запозна с материалите по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

 

Производството по АНД № 434/2021 г. по описа на Районен съд - Свиленград е образувано по жалба на Д. Б., против Наказателно постановление № 249/17.05.2021 г. на Зам. Директор на Териториална Дирекция „Южна Морска” към Агенция Митници, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон, във вр. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ на основание чл. 18, ал. 2 от ВЗ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 7 073.82 лв. и е постановено задържаните с Разписка № 0194680 от 22.03.2021 г. златни изделия, както следва – златна гривна – проба 585 – 1 брой - 1,35 грама; златни гривни – проба 916 – 9 броя - 294,50 грама ; златен синджир - проба 916 - 1 брой - 39,00 грама и златни медальони/лири/ - проба 916 – 7 броя - 12,25 грама с пазарна стойност - 35 369.10 лева, да се върнат на жалбоподателката  или на изрично упълномощено за това лице, след влизане в сила на наказателното постановление и след извършване на предвидените митнически формалности и контрол на стоките. Жалбата е подадена чрез пълномощника адвокат И.В.от Адвокатска колегия - Перник, която е посочена и като съдебен адресат.

С Решение № 81/08.09.2021 г. по АНД № 434/2021 г., Районен съд - Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено административно наказание “глоба” в размер на 7 073.82 лв. и е оставил без разглеждане жалбата в обжалваната част на наказателното постановление, с която е постановено задържаните златни изделия да се върнат на жалбоподателката или на изрично упълномощено за това лице, като недопустима - подадена без правен интерес.

Съобщението за изготвеното решение е връчено на съдебния адресат – адвокат И. В., лично на 06.10.2021 г. Впоследствие на 29.10.2021 г. тя е подала молба до Районен съд – Свиленград, с която е поискала възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение, като не е изложила конкретни съображения, но в подкрепа на искането си е представила болничен лист.

За да постанови оспореното определение, Районен съд – Свиленград е приел, че приложените към молбата писмени доказателства не сочат на внезапно възникнало непредвидимо обстоятелство, което да е препятствало възможността молителката да подаде в срок жалба срещу постановеното решение.

 

Според настоящия съдебен състав, така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.

 

Разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 от АПК, приложима на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, предвижда, че първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване. Специални правила при произнасянето законодателят не е посочил, поради това приложение следва да намерят общите изисквания за възстановяване на срок за обжалване, залегнали в чл. 161, ал. 1 от АПК и чл. 64, ал. 2 от ГПК. Според тези общи правила, за да бъде уважено искане на страна за възстановяване на срок, пропускането следва се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Въпросът кои обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл. 64 от ГПК е обсъждан в множество определения на ВКС и ВАС, като се приема, че понятието "особени непредвидени обстоятелства" не е дефинирано нормативно, но правната доктрина и практика еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (например природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и във връзка с обстоятелствата по конкретния казус следва да бъде отбелязано, че не всяко заболяване на лицето представлява пречка за упражняване на процесуални права, а само такова заболяване, което е изненадващо, тежко и продължително за целия или почти целия период от време, през който е било възможно обжалването на съдебното решение. Ето защо съдът намира, че в случая, дори и да се приеме, че за периода от 11.10.2021 г. до 22.10.2021 г. адв.И. В. е била на домашен режим на лечение, този период не е обхванал изцяло срока за обжалване на постановеното съдебно решение, нито са налице данни естеството на заболяването й да е било такова, че да не е могло да се преодолее, поради което обективно да е препятствало оспорването на решението. Фактът, че Д. Б.не владее български език, не може да се приеме за непредвидено обстоятелство, което да е попречило на своевременното упражняване на правото да подаде касационна жалба. Както вече бе посочено, непредвидени обстоятелства са единствено тези, които не могат да бъдат предвидени с оглед внезапния им характер на възникване и страната да не е в състояние да ги преодолее, за да извърши съответното процесуално действие.

С оглед на така изложените съображения, жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение, чрез потвърждаване на същото като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково,

 

О П Р Е Д Е Л И :

   

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 25.12.2021 г., постановено по АНД № 434/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                            2.