№ 3598
гр. С., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215200 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
В. В. У. ЕГН ********** от град С., ж.к.”Л.В.З.”№ ..., обжалва
наказателно постановление № 21-4332-019081 от 20.09.2021г., издадено от
Д.Д.Д.-Началник сектор към СДВР, Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което е
наложена: глоба от 200 лева - за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си
представител изразява становище, че поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
1
На 02.04.2021г., около 13:00 часа, жалбоподателката У. управлявала
лек автомобил”О.К.”, с рег.№ ... и в град С., на улица”Т.К.”, пред блок 21, на
пешеходна пътека, реализирала ПТП с преминаващата пешеходка Д. А. Н. и
нейното куче, тъй като не пропуснала преминаващите пешеходци. Кучето
Трико, с водач Д. А. Н., било с три крака и се движело по-трудно, поради
което нямало и повод, като непосредствено преди инцидента се намирало
малко пред стопанката си, която му била дала команда за пресичане.Зад Д. Н.,
която вече била стъпила на пешеходната пътека, в готовност също да
преминат през нея, се намирали майки с бебешки колички и други
пешеходци, сред които и Б.В.Т..Колата се движела с около 30 км./ч.и
свидетелите на случилото се, възприели как помела животното и го влачила
10-15 метра.В лек автомобил”О.К.”, с рег.№ ..., освен жалбоподателката –
водач - В. В. У., се намирала и сестра й – свидетелката М. У..Двете спрели,
слезли от колата и предложили на Д. Н. да поемат разноските по лечение на
кучето, след ветеринарен преглед, оставили телефонен номер за контакт и
потеглили.Случилото се било видяно от готвещия се също да пресече –
Б.В.Т., а след настъпване на удара и от свидетелката М. Н./майка на Д. Н., от
които полицейските служители снели сведения.М. Н. подала сигнал на
телефон 112 и местопроизшествието било посетено от служители на 05 РУ
СДВР, но към момента на пристигането им водача на процесния автомобил –
жалбоподателката У. вече не била там, а когато собствениците на кучето я
помолили, обаждайки се по телефона да поеме разноските за извършения му
медицински преглед и медикаменти в размер на около 185 лева, У.
категорично отказала.Видно от заключението по изготвената по делото
съдебна автотехническа експертиза, като се сравни отстоянието на лек
автомобил”О.К.”от мястото на удара 25,00 м., с дължината на опасната му
зона за спиране 15,34 м., се установява, че водачката е имала възможност
да спре, преди мястото на удара, но кучето е скрито от паркираните
автомобили и не се вижда, поради което не го е възприела, но в о.с.з.вещото
лице заявява, че водачът на автомобила е могъл да възприеме водачът на
кучето.По безспорен начин се установява, че въпреки, че паркираните коли
попречили да се види кучето, тъй като то е по – ниско, шофьорът на
автомобила т.е.В. У. е имала видимост към водача на кучето- Д. Н. (вече
стъпила на пътеката), но нито намалила скоростта, нито спряла.Относно
случая е постановено постановление за отказ да се образува досъдебно
2
производство от СРП и препис от същото е изпратено на ОПП-СДВР, с оглед
ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача - В. В.
У..За извършеното нарушение е съставено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
В случая е налице административно нарушение.Съгласно чл.119, ал.1
от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре”.От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че поведението на жалбоподателката, като водач на моторно превозно
средство е било неправилно.От описаното в сведението от Б.В.Т./очевидец/,
съдържащо се в административнонаказателната преписка, е видно, че кучето
се е движело около метър пред стопанката си – на пешеходната пътека, като
след нея се намирали майки с бебешки колички и самият Томов, който
възприел удара с кучето като „помитане” и сочи, че „собственичката на
кучето щеше да бъде другата жертва, ако кучето беше с повод”, както и”не
зная какво щеше да стане, ако кучето не беше поело удара на въпросния
автомобил, вместо нас”.Дори да не е възприела кучето, което е по-ниско и за
което са попречили паркираните коли, неговата водачка е била с достатъчна
височина, облечена в ярко оцветени дрехи, за да бъде възприета от
жалбоподателката,.Въпреки това У. не намалила скоростта, не спряла
автомобила и по този начин неправилното й поведение довело до настъпване
на ПТП.Безспорно Д. А. Н. е предприела пресичане на платното за движение,
без да постави повод на кучето си, поради неговата осакатеност, но това
пресичане е предприето, на място, обозначено за преминаване на пешеходци
и дори да са налице данни, че нейното поведение е в пряка връзка с
3
настъпването на крайния неблагоприятен резултат, не е единственото, което
да изпълва съдържанието на причинно-следствената връзка. В съдържанието
на същата безспорно се включва и неправилното поведение на водача на
автомобила – жалбоподателката В. В. У., която е санкционирана от АНО
именно по тази причина и тъй като опасността е следвало да бъде
предотвратена по предвидените в ЗДвП начини, а именно – намаляване на
скоростта или спиране на моторното превозно средство, което У. не е
сторила.
Нарушението е доказано от представените по делото писмени и гласни
доказателства/показанията на свидетелите Д. А. Н. и М. Н. /.Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката М. У.(сестра на
жалбоподателката), в частта, в която твърди, че кучето се появило внезапно
на пешеходната пътека, че В. У. намалила скоростта, както и, че шофьорът и
пасажерката не възприели хора и животни, които са били в позиция да
тръгнат и да пресичат, тъй като тези показания са
противоречиви(същевременно свидетелката твърди:”Автомобилът не си
спомням с каква скорост се е движел”), не съответстват на останалия
доказателствен материал по делото, който има количествен превес,
необективни са и са подчинени единствено на изграждане на защитна версия
за жалбоподателката, поради близката родствена връзка.
АНО правилно е квалифицирал извършеното от обективна и от
субективна страна нарушение, за което е наложил наказание. На
жалбоподателката е било наложено наказание в законоустановения фиксиран
размер, съответстващ на степента на обществена опасност на извършеното
нарушение.
Ето защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от съда,
безспорно се установява вмененото на жалбоподателката нарушение и НП
следва да бъде потвърдено.
По делото не са претендирани разноски от АНО и такива съответно не
следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-019081
от 20.09.2021г., издадено от Д.Д.Д.-Началник сектор към СДВР,
Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което на В. В. У. ЕГН ********** от град
С., ж.к.”Л.В.З.”№ ... е наложена: глоба от 200 /двеста/ лева - за нарушение
по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата
на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5