РЕШЕНИЕ
№1608/26.9.2022г.
гр. Пловдив, 26.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1739 по описа
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
121, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е във
връзка с Решение № 6512/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2138/2022 г.
по описа на Върховен административен съд /ВАС/ на Република България, Пето
отделение, с което е отменено Решение № 2554/20.12.2021 г., постановено по адм.
дело № 1268/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото
разглеждане, съобразно дадените указания, изложени в отменителното решение на
ВАС, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на
разглеждане е жалба от К.А.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Р.Г.,
против заповед № 414/12.04.2021 г. на директора на Агенция „Митници“, с която
на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка със заповед №
ЗАМ-519/32-114068 от 09.04.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“ за
определяне на структура на Териториална Дирекция Южна морска, считано от
12.04.2021 г. и утвърдено длъжностно разписание на Териториална дирекция Южна
морска, в сила от 12.04.2021 г., е прекратено служебното правоотношение с
оспорващия, заемал длъжност „инспектор“ в Териториална Дирекция на Агенция „Митници“,
Длъжностно ниво – 11, Експертно ниво 7, в Териториална Дирекция Южна морска, с
ранг: IV младши, считано от 13.04.2021 г.
В жалбата се
поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, при несъобразяване с материалния закон и в
противоречие с целта на закона. Твърди се, че не са налице материалноправните
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия. Сочи
се, че в заповедта не се съдържат фактически основания, от които безспорно да
се определи на какво се дължи съкращаването на длъжността – отпадане на
длъжността като нормативно определена позиция и като система от функции или
редуциране на броя държавни служители, заемащи тази длъжност. Поддържа се и
незаконосъобразност в действията на органа по назначаване, дължаща се на
тенденция и преднамереност с цел освобождаване на жалбоподателя без да са
налице обективни основания за това. Твърди се, че издадената заповед се явява
незаконосъобразна и на самостоятелно основание, тъй като служебното
правоотношение на оспорващия било прекратено по време на ползване на платен
годишен отпуск, в каквато насока се сочи и съдебна практика. Поддържа се, че
към 12.04.2021 г. в структурата на Агенция „Митници“, включително в
Териториална дирекция Южна морска, били налице свободни, незаети щатни бройки
за длъжността „инспектор“, поради това административният орган следвало да
съобрази, че е могъл да постигне целите на структурните промени, без да засяга
служебното правоотношение на оспорващия. В този аспект се твърди, че
административният орган е упражнил превратно оперативната си самостоятелност да
избере да прекрати служебното правоотношение с него при наличието на щатни
бройки за същата длъжност, които не са били заети към момента на уволнението
му, което представлявало неспазване изискването за законосъобразност на
административния акт. Твърди се също, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради липсата на доказателства да е проведена процедура за подбор. Претендират
се сторените разноски.
Ответникът –
Директор на Агенция „Митници“ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М.,
поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди се, че освобождаването на
оспорващия, се дължи на реално съкращение в щата. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Към момента на
издаване на обжалваната заповед К.А.Ч. е заемал длъжността „инспектор“ в Териториална
дирекция на Агенция „Митници“, в Сектор „Обслужване“, Отдел „Акцизна дейност“, Длъжностно
ниво – 11, Експертно ниво 7, в Териториална дирекция Южна морска, с ранг: IV
младши.
Със заповед №
ЗАМ-268/32-60466/22.02.2021 г. на директор на Агенция „Митници“, издадена на
основание чл. 8, изречение второ от Закона за митниците и чл. 6, т. 11 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“, считано от 22.02.2021 г., е
определена структурата на Териториална дирекция Южна морска с общата численост
на персонала от 415 бройки. В частност, според т.1.2.2. на заповедта,
числеността в отдел „Акцизна дейност“ била определена на 33 щатни бройки, от
които 22 щатни бройки за Сектор „Обслужване“ и 10 щатни бройки за Сектор
„Проверки и ревизии“ (л.38-39 от адм. дело № 1268/21 г. на ПАС).
Със заповед №
362/30.03.2021 г. на директор на Агенция „Митници“, на основание чл. 6, т. 2 и
т. 8 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, заповед №
ЗАМ-268/32-60466/22.02.2021 г. за структура на Териториална дирекция Южна
морска и докладна записка рег. № 32-97775/25.03.2021 г. на директор на ТД Южна
морска, считано от 01.04.2021 г., за К.А.Ч. било определено място на изпълнение
на длъжността „инспектор“ в Териториална Дирекция на Агенция „Митници“ в отдел
„Акцизна дейност“, сектор „Обслужване“, част от структурата на общата
администрация на Териториална дирекция Южна морска (л. 51 от адм. дело №
1268/21 г. на ПАС).
Със заповед №
466/01.04.2021 г. на директора на Териториална дирекция Южна морска на К.А.Ч. на
основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл е разрешено ползването на редовен платен
годишен отпуск от 8 дни за 2020 г., считано от 05.04.2021 г. до 14.04.2021 г.
включително (л. 8 от адм. дело № 1268/21 г. на ПАС).
Междувременно,
със заповед № ЗАМ-519/32-114068/09.04.2021 г. на директор на Агенция „Митници“,
издадена на основание чл. 8, изречение второ от Закона за митниците и чл. 6, т.
11 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и във връзка с Докладна
записка рег. № 32-98914 от 26.03.2021 г. на директора на ТД Тракийска, считано
от 12.04.2021 г. е определена структурата на Териториална дирекция Южна морска
с обща численост на персонала от 413 щатни бройки. В частност, според т.1.2.2.
на заповедта, числеността в отдел „Акцизна дейност“ е определена на 32 щатни
бройки, от които 21 щатни бройки за Сектор „Обслужване“ (т.е. с една по-малко) и
10 щатни бройки за Сектор „Проверки и ревизии“ (л.27-28 от адм. дело №
1268/2021 г. на ПАС).
Съответно въз
основа на горецитираната заповед и утвърдено длъжностно разписание на
Териториална дирекция Южна морска, в сила от 12.04.2021 г., е издадена и
процесната заповед.
При
първото разглеждане на делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, заключението
на която е прието без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. След
запознаване с наличните по делото доказателства и представени такива от Агенция
„Митници“, надлежно присъединени като приложения към заключението, експертът,
като е съобразил длъжностните характеристики за длъжността „инспектор“ в
Териториална дирекция на Агенция „Митници“, след съпоставка на длъжностните
разписания от 22.02.2021 г. и 12.04.2021 г., е констатирал, че числеността на
Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, считано от 12.04.2021 г.
е намалена с 2 щатни бройки – от 415 на 413. В частност бройките за длъжността „инспектор“
в Териториална дирекция на Агенция „Митници“ са редуцирани от 161 на 159. Една
от посочените бройки е намалена от сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“
при Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“, като от 12.04.2021
г. бройките „инспектор“ са 2 вместо 3. Експертът, след като е съпоставил
данните от поименното длъжностното разписание, е констатирал, че към момента на
издаване на оспорената заповед, за длъжността „инспектор“ в Териториална
дирекция Южна морска към Агенция „Митници“ са били налице три незаети щатни
бройки (една в Митнически пункт „Капитан Андреево“ и две в Митнически пункт
„Лесово“). За периода 17.02.2021 г. – 13.04.2021 г., респ. към 21.10.2021 г.,
няма новоназначени лица на длъжността „инспектор“ в Териториална дирекция Южна
морска към Агенция „Митници“.
След
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма и без допуснати съществени
процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби и
целта на закона, като съображенията за това са следните:
Според
чл. 2 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт
за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и
подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.
Понятието „длъжност в администрацията“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатор на длъжностите в
администрацията (обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.) и се характеризира като
нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Нормата на чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. А
съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“,
директорът на Агенция „Митници“ назначава държавните служители, изменя и
прекратява служебните правоотношения с тях, т.е. притежава правомощието да
прекратява служебните правоотношения на служител в Агенция „Митници“, поради
което и оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
На
следващо място, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, а
именно правно основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития
ранг на държавна служба. Доколкото посоченото за издаването на процесната
заповед правно основание е това по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в случая е
неприложимо изискването за фактическо мотивиране, визирано в чл. 108, ал. 1,
изречение второ от ЗДСл.
Относно
наведените в жалбата възражения за нарушени административнопроизводствени
правила, такива не бяха установени в хода на съдебното производство. Въпреки
че обжалваната заповед е постановена по време, когато служителят е ползвал
разрешен платен годишен отпуск, съдът намира, че не е налице процесуално
нарушение, нито пряко противоречие с правните норми, тъй като, за разлика от
закрилата по чл. 107б от ЗДСл, респ. закрилата по чл. 333, т. 4 от Кодекса на
труда, правилата, регулиращи прекратяването на служебните правоотношения, не
съдържат закрила при ползване на редовен платен годишен отпуск. Сочената от
оспорващия съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като третира
въпроси за закрила при ползването на отпуск за временна нетрудоспособност, за
бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и
хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията,
по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда, респ.
приложимостта й към служебните правоотношения в хипотезата на чл. 46, ал. 2 от
Закона за нормативните актове. Неоснователно се явява и
възражението на оспорващия за неспазени от органа изисквания за провеждане на
подбор. Това е така, защото по аргумент от съдържанието на чл. 106 и чл. 108 от
ЗДСл, в посочената хипотеза за органа по назначаването не съществува нормативно
установено задължение да извърши подбор между служителите, заемащи една и съща
длъжност или да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга
подходяща в рамките на административната структура. Такива задължения за органа
възникват единствено, ако с вътрешноведомствен акт същия се е обвързал да
провежда такава процедура. Твърдението на жалбоподателя за необходимостта от
подбор имплицитно съдържа твърдение за наличието на утвърдени в Агенция
„Митници“ правила за подбор като положителен юридически факт, поради което в
тежестта на жалбоподателя е да докаже проявлението му в обективната
действителност. По делото не са ангажирани доказателства такъв акт да е бил
приет и оповестен, така че да обвързва органа по назначаване да прилага
съответна процедура за подбор. Органът по назначаване при свободна преценка
може да преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност
или да намали обема на дейността, което се изразява в премахване на
предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Тоест при осъществяване на
промени в структурата и в организацията на работа в администрацията,
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност.
Относно
наведените в жалбата възражения за несъответствие на оспорения административен
акт с материалноправните разпоредби, следва да бъде посочено на първо място, че
по аргумент от легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“,
основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са два: 1)
нормативно определена позиция и 2) изразяваща се в система от функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съответно, съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, длъжностното разписание се утвърждава от
органа по назначаването на съответната администрация, което правило е
възпроизведено и в нормата на чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатор
на длъжностите в администрацията (обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.), а според
чл. 6, т. 11 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, директорът на
Агенцията утвърждава длъжностното разписание на същата. Съгласно чл. 8 от
Закона за митниците директорът на Агенция „Митници“ определя структурата и
числеността на персонала на митниците, митническите бюра и митнически пунктове
в рамките на общата численост на персонала на агенцията.
В
този смисъл, за да е налице правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение, следва да се установи, че
длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система
от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е
запазена, да е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение,
като тежестта да се установят фактическите основания, обосноваващи съкращаване
на длъжността, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, е върху
административния орган.
В
конкретния случай, формално издадената заповед не противоречи на материалноправната
норма, доколкото безспорно се установява, че макар длъжността „инспектор“ в
Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“ да се явява запазена
като нормативно определена позиция, то действително е налице намаление в
щатните бройки на служителите в структурата на администрацията, ангажирани с
нейното изпълнение.
Въпреки
това, с оглед обхвата на съдебния контрол по чл. 169 от АПК, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден в противоречие с целта на закона при
превратно упражняване на власт. Това е така, защото, доколкото е възприета
практиката работните места на служителите в отделните Териториални дирекции,
вкл. в Териториална дирекция Южна морска да се определят със заповед на
Директора на Агенция „Митници“ на основание чл. 6, т. 8 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“, е обосновано да се приеме, че в случая
работното място на жалбоподателя (в конкретно административноорганизационно
звено) не се явява елемент от фактическия състав на служебното му
правоотношение. В този смисъл съпоставката на заемната от него длъжност, респ.
необходимостта от щатната й заетост, следва да бъде извършена съобразно всички
длъжности „инспектор“ в Териториална дирекция Южна морска на Агенция „Митници“
(а не само в Сектор „Обслужване“ на Отдел „Акцизна дейност“). А от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че заеманата от
жалбоподателя до прекратяване на служебното му правоотношение длъжност „инспектор“
в Териториална дирекция Южна морска на Агенция „Митници“, продължава да
съществува в действащото, считано от 12.04.2021 г. длъжностно разписание. Все в
тази насока следва да се посочи, че и от приетата без възражения съдебна
експертиза се установява, че към датата на прекратяване на служебното
правоотношение на оспорващия в структурата на Териториална дирекция Южна морска
на Агенция „Митници“ са били налице три вакантни щатни бройки за длъжности „инспектор“.
След като органът по назначаване е решил тази длъжност да бъде запазена като
нормативна позиция, вкл. като система от функции, задължения и изисквания, се
обосновава извод, че целта на промените в щатното разписание от 12.04.2021 г.,
е длъжността да се изпълнява от по-малък брой служители, с оглед оптимизиране
на дейността. При наличието на три незаети бройки от щата за длъжността,
прекратяването на служебното правоотношение на оспорващия по заета щатна бройка,
без съмнение не води до постигане на заявената цел. Иначе казано, съкращението
на оспорващия не се обосновава от необходимостта за оптимизиране на дейността
на администрацията, поради което не се явява и съответно на целта на закона.
Закриването на заета позиция в общия неоползотворен щат, налага извод, че целта
на промяната е прекратяването на служебното правоотношение с конкретен държавен
служител. Дори да се приеме, че волята на органа по назначаване е била да
оптимизира дейността в конкретния сектор от структурата на Териториална
дирекция Южна морска на Агенция „Митници“, за постигането й е била налице
възможност на основание чл. 6, т. 2 и т. 8 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници“ да бъде извършено преразпределение в местата за изпълнение на
длъжността, така че като резултат да бъде съкратена незаета щатна бройка. Като
не е сторил това, органът по назначаване е издал административен акт при
превратно упражняване на власт.
След
като за постигането на оптимизация в дейността на администрацията не е било
безусловно необходимо прекратяването на служебното правоотношение на
оспорващия, оспорената заповед се явява и в пряко противоречие с принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Съкращавайки заета щатна бройка, органът
е упражнил оперативната си самостоятелност недобросъвестно и несправедливо,
засягайки права и законни интереси на служителя в степен, несъответстваща на
необходимото за постигане на целта, за която е издадена оспорената заповед и
игнорирайки наличието на по-благоприятен вариант, с прилагането на който тази
цел също би била постигната (в този смисъл Решение № 12165/29.11.2021 г. по
адм. д. № 7563/2021 г. на ВАС, Решение № 11963/24.11.2021 г. по адм. д. №
7446/2021 г. на ВАС и др.).
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед, макар
и валиден, е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен.
За
разноските:
С
оглед изхода на спора, следва на жалбоподателя да се присъдят сторените в
производството разноски, които се констатираха в размер на 1 640 лева
за
всички съдебни инстанции, от които: 200 лева депозит за вещо лице и 720 лева
адвокатско възнаграждение за първоначалното съдебно производство, както и 720
лева адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС.
Водим
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 414/12.04.2021 г. на директора на Агенция „Митници“, с която е
прекратено служебното правоотношение с К.А.Ч., ЕГН **********, на длъжност
„инспектор“ в Териториална дирекция на агенция „Митници“, на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“, гр.София, да заплати на К.А.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 1 640 (хиляда шестстотин и четиридесет) лева, разноски по делото за всички
съдебни инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: