РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300500967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София срещу решение №
260497/18.02.2021г. по гр.д. № 12023/2020г. по описа на РС Пловдив ХХІІ
граждански състав, с което е осъдена Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С.К. – изпълнителен директор да заплати на Н. Е. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 641,77 лева, недължимо платена
сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем от 14.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.09.2020 г. до окончателното плащане.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че същото е недопустимо, тъй
като ищецът се е отказал от този иск, който е бил заведен по гр.д. №
15087/2019г., като определението от 29.05.2020г. е влязло в сила.
1
Алтернативно се сочи, че решението е неправилно, тъй като противоречи на
материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че размерът на
неустойката не е включен в посочения към договора размер на ГПР, защото с
неустойката не се създават задължения, които се покриват от ГПР и
неправилно е приложен чл.21 ал.1 от ЗПК. Няма заобикаляне на закона и няма
посочване кое конкретно изискване на закона е заобиколено. Сочи се, че
съдът неправилно е тълкувал чл.4 от договора, който не следва да се тълкува,
че срокът за предоставяне на обезпечението е само 3 дни, тъй като той
започва много преди подписването на договора. Сочи се, че няма възражения
от насрещната страна във връзка с чл. 92 от ЗЗД и в доказателствената тежест
на жалбоподателя не е възложено доказването на тези елементи от спора.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноските по делото.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемите, чрез адв.И.,
които сочат, че решението е правилно и законосъобразно и искат същото да
бъде потвърдено. Претендират разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че искът не е
недопустим, защото след служебна справка по гр.д. № 15087/2019 г. по описа
на ПРС, съдът е констатирал, че макар производството да е водено между
същите страни, исковете са предявени на различно основание – прогласяване
за недействителен на договор за кредит от 14.12.2017г. В настоящото
производство е предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени
суми по същия договор за кредит, което обосновава липса на идентитен
2
между двете дела, доколкото са предявени различни искове. Този извод е
правилен, защото установителния и осъдителния иск са различни искове.
Решението е допустимо.
Следва да се държи сметка обаче, че по настоящото дело и по гр.д. №
15087/2019 г. по описа на ПРС /което е изискано за послужване от настоящия
съд/ е видно, че както страните, така и основанието на иска са абсолютно
еднакви. Претендира се недействителност на договор за кредит от
14.12.2017г. или евентуално недействителност само на клаузата за неустойка
по чл.4 от същия договор. По гр.д. № 15087/2019г. На ПРС ищцата Н. Е. М. с
молба от 27.05.2020г. на основание чл.233 от ГПК е направила отказ от
всички предявени искове по делото. А те са два основен за недействителност
на договор за кредит от 14.12.2017г. и евентуален иск за недействителност
само на клаузата за неустойка по чл.4 от същия договор. С определение на
съда от 29.05.2020г. същият е прекратил делото и по двата иска на основание
чл.233 от ГПК. Определението е влязло в сила на 16.06.2020г. По гр.д. №
12023/2020г. по описа на РС Пловдив е предявен осъдителен иск по чл.55 от
ЗЗД за връщане на сумата от 641.77 лева, недължимо платена сума по клауза
неустойка /чл.4/ за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение по договор за паричен заем от 14.12.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума. Единствената разлика между двата иска е
във вида на искането. Едното е да се установи нищожността на договора и
чл.4 от него, другият е след като се установи тази нищожност да се осъди
ответника да върне недължимо платеното по тази нищожна клауза или
договор. По силата на чл.233 от ГПК обаче исковете между същите страни със
същото това основание за нищожност на договора и неустойката по чл.4 от
договора е прекратен на основание чл.233 от ГПК поради отказ от исковете.
При това положение между същите страни на същото основание не може
отново да се разглежда въпроса дали този договор или клаузата по чл.4 от
него е недействителна на посочените основания. Нормата на чл.233 от ГПК е
категорична, че този иск не може отново да се предявява пред съд. Доколкото
обаче осъдителният иск по чл.55 от ЗЗД се обосновава именно от решаване
със сила на пресъдено нещо на въпроса за недействителността на договора и
чл.4 от него, то този правен спор повече не може да се поставя за решаване
пред съд, защото ищеца изрично е заявил по чл.233 от ГПК пред друг съд, че
не поддържа иска си, защото е неоснователен и този въпрос не може да се
3
пререшава отново. Обратната логика, че при еднакви страни и основание щом
искането е различно е налице съвсем друг иск, който подлежи на разглеждане,
би довела до абсурдни практически резултати. Например след един уважен
иск по чл.55 от ЗЗД би могло да се предяви отрицателен установителен иск
по чл.124 от ГПК от загубилата го страна, защото искането е друго само да се
установи дължимостта на сумата. В тази насока на мисли е и нормата на
чл.214 ал.1 от ГПК, която дава възможност до приключването на съдебното
дирене в първата инстанция ищецът да премине установителен към
осъдителен иск и обратно. В правната теория това е обяснено с това, че
независимо от изменението на искането то при еднакви страни и еднакво
основание на иска е налице един и същ предмет на делото. Ето защо иска по
чл.55 от ЗЗД макар и допустим е неоснователен на посоченото основание,
защото този спорен въпрос за нищожността на договора и негова клауза не
подлежи на повторно разглеждане пред съд, като вече ищецът е заявил
неговата неоснователност. Ето защо само на това основание предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, съответно обжалваното
решение на РС Пловдив да се отмени изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя „Изи
Асет Мениджмънт“ АД следва да се присъдят разноски на основание на
основание чл.78 ал.8 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално направени
в първата инстанция 100 лева за юрисконсултско възнаграждение определено
по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Разноски пред
въззивния съд са юрисконсултско възнаграждение пак в размер на 100 лв.
Общо дължими разноски са 200 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 260497/18.02.2021г. по гр.д. №
12023/2020г. по описа на РС Пловдив ХХІІ граждански състав, като вместо
това постанови:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ***
против Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К. – изпълнителен директор искове да й
се плати сумата в размер на 641,77 лева, недължимо платена сума по клауза
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по договор за паричен заем от 14.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.09.2020 г. до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46
сумата от 200 лева за разноски по делото пред настоящата инстанция и пред
РС Пловдив за юрисконсултско възнаграждение.
Гражданско дело № 15087/2019г. да се върне на РС Пловдив, Х
гр.състав, защото нуждата от него е отпаднала.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5