Решение по дело №9443/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1646
Дата: 21 август 2017 г.
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20121100909443
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 декември 2012 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. София, 21.08.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и първи август две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                 

при секретаря Д. Такова разгледа т.д. № 9443 по описа за 2012 г.:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят О.б.б. АД твърди, че е кредитор на Т.Л. ЕООД с непогасени изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки /договори за банков кредит/. Поддържа, че ответникът не е в състояние да престира, поради което моли съда да постанови решение за обявяване на неплатежоспособността му и за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски.

Ответникът Т.Л. ЕООД не оспорва молбата.  

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно активната легитимация на молителя:

Кредиторовото качество на молителя е съдебно установено с влезли в сила заповеди за изпълнение, с които са присъдени суми /главница, лихви, разноски/, дължими по договор за инвестиционен банков кредит от 05.03.2008 г., договор за кредитна линия от 12.11.2008 г. и договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 03.01.2008 г. Част от присъдените вземания е погасена чрез действия по принудително изпълнение, като съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2013 г. са налице непогасени задължения в размер от 2 383 000 лв. /според счетоводните записвания на молителя/.

 

Ето защо съдът приема, че молителят е кредитор на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ /възникнали от абсолютни търговски сделки/ и е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.

 

Относно неплатежоспособността:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай се установява спиране на плащанията към молителя по всички договори за банков кредит. Същевременно презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от заключението на СИЕ. Вещото лице е изследвало финансовото състояние на ответното дружество в периода 2007 г. 2013 г. На база данните от обявените годишни счетоводни отчети вещото лице заключава, че в периода след 2009 г. започва процес на декапитализация на дружеството-ответник със засилваща се тенденция за пълна зависимост от кредиторите. Съобразно установените коефициенти за ликвидност към края на изследвания период е направен извод, че краткотрайните активи на дружеството не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения /коефициентът за обща ликвидност, даващ информация именно за моментната платежоспособност, е под референтните стойности в края на изследвания период – 0,0257/. Ответникът не твърди и не доказва продължаваща след края на изследвания период търговска дейност. Ето  защо съдът приема, че и към настоящия момент длъжникът е във влошено финансово състояние и с оглед дългия период на прекратена търговска дейност може да се заключи, че това влошаване не е с временен характер.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

 

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Самото неизпълнение не е достатъчно за този извод и при определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

В случая се установява, че финансовото състояние на ответника се влошава до неплатежоспособност през 2011 г. Действително, съгласно посочените в СИЕ коефициенти на обща ликвидност същите спадат под референтната стойност през 2012 г. /таблица 3, л. 187/, но при разпита в о.с.з. на 02.06.2015 г. вещото лице сочи, че коефициентът би бил влошен и към 2011 г., в случай че задълженията към молителя бъдат категоризирани като краткосрочни с оглед обявената предсрочна изискуемост.

Доколкото задълженията по договорите за кредит са с настъпила предсрочна изискуемост, съдът приема, че дружеството е с влошен показател за платежоспособност от 2011 г. Ето защо за начална дата следва да се определи датата, на която финансовото състояние за 2011 г. би било обобщено с ГФО, а именно – 31.12.2011 г. - дата, към която би бил най-сигурен изводът за наличие на неплатежоспособност като юридическо понятие /наличие на задължения и невъзможност за тяхното погасяване/. Не може да бъде приета сочената от молителя дата през 2010 г., доколкото няма данни дали непогасяването на кредитите към този по-ранен момент не се е дължало на друга причина, различна от липсата на финансови средства. В този смисъл съдът отчита все още референтния коефициент за обща ликвидност от 1,0060.

 

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От заключението на СИЕ е видно, че дружеството не разполага с парични средства за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. В указания срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

 

По разноските:

В полза на молителя следва да се присъдят разноски в размер на 1350 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Т.Л. ЕООД, ЕИК ********.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Т.Л. ЕООД, ЕИК ********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Т.Л. ЕООД, ЕИК ********.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Т.Л. ЕООД, ЕИК ********.

СПИРА производството по т.д. № 9443/2012 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

      

 

СЪДИЯ: