М О
Т И В
И :
Производството е по реда
на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу Е.Р.Е.
е по чл. 343в,ал.3, във връзка с ал.1 от НК, затова че на 02.02.2021г. по четвъртокласен път 60074 в
землището на с.К., общ. К., в посока север-юг, е управлявал моторно превозно
средство- товарен автомобил марка
„Мерцедес 308 Д“, с рег.№ ****, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с № 20-**********/18.10.2020
г. от Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ-Ч., влязла в сила на
05.11.2020г.
В
с.з. Е. се признава за виновен по предявеното му обвинение и се представлява от
защитник- адв. Р.К. от АК-Хасково. Представителят на РП-Стара Загора, ТО-К., поддържа
обвинението и постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на Е..
От
събраните по делото доказателства, изцяло кореспондиращи помежду си, всички преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно установена следната
фактическа обстановка: На 02.02.2021г. за времето от 14.00ч. до 20.30ч. Т. А. Б.-
мл.п.и. при РУМВР- К. изпълнявал служебните си задължения съвместно със
служители на Дирекция „Жандармерия“- Н. Р. и мл.инспектор А. А.. Около 15.45
часа тримата се намирали до хотел „Златна котва“ на язовир „К.“, в землището на
село К., когато забелязали товарен автомобил марка „Мерцедес 308 Д“, бял на
цвят с рег.№ *****, който се движел в посока север-юг по асфалтовия
четвъртокласен път 60074. Служителите на МВР спрели въпросния автомобил за
извършване на проверка, при която установили, че водачът бил Е.Р.Е. ***. Е. бил
сам в автомобила.При извършената проверка последният не представил свидетелство
за управление на МПС, като заявил, че същото му е било отнето поради управление
на МПС след употреба на алкохол. Била извършена справка в информационните
масиви на МВР, чрез оперативен дежурен в РУ-К., от която било установено, че
спрямо водача Е.Е. имало издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка(ЗППАМ) №20-**********/18.10.2020г. от Началник група към
ОДМВР- Стара Загора, РУ-Ч., с която му е било временно отнето свидетелството за
управление на МПС. Заповедта е била връчена на 21.10.2020г. и влязла в сила.
След като било установено, че Е.
управлявал моторното превозно средство в срока на изтърпяване на принудителната
административна мярка, по разпореждане на ОДЧ бил отведен в РУ-К., където бил
задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. По отношение на констатираното нарушение
на Е. бил съставен АУАН серия АА, бл.№625487/02.02.2021г.
Видно
от приложената по делото ЗППАМ, същата е издадена на 18.10.2020г. от Началник група
към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Ч., упълномощен със Заповед №349з-723/ 06.03.2018г.
на Директор ОДМВР-Стара Загора, като е било временно отнето свидетелството за
управление на МПС на Е. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е била връчена
лично на последния на 21.10.2020 г. и е влязла в сила след изтичане на
14-дневния срок, а именно- на 05.11.2020г. По делото е приложен АУАН сер.ОА №
237515/18.10.2020г.(л.16) и издаденото въз основа на същия наказателно
постановление №20-0375-000554/13.11.2020г., с което му е била наложена глоба в
размер на 1010лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.
Същото е било връчено на Е. на 13.11.2020г.
Видно
от приложената справка за нарушител-водач на последния (л.19-21) наказателно
постановление № 20-0375-000554/13.11.2020 г. към датата на деянието не е влязло
в сила, тъй като е било обжалвано на първа съдебна инстанция. Именно поради
това на 02.02.2021г. ЗППАМ № 20-**********/18.10.2020г. е била в сила, тъй като
към тази дата все още не е бил решен въпроса за отговорността на водача, т.е. Е.Е.
е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство.
Предвид
изложеното съдът намира, че Е.Р.Е., от обективна и от субективна страна, е осъществил
състава на чл.343в,ал.3, във връзка с ал.1 от НК.
От
субективна страна същият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните му
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното съдът счита, че следва за признае Е.Р.Е. за виновен по предявеното му
обвинение. По отношение на него са налице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е пълнолетен гражданин.
2.За престъпление по
чл.343в,ал.3, във връзка с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от
една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
3.Деецът не е осъждан
за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел IV на глава VIII от НК.
4.От престъплението не
са причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът
намира, че следва да освободи Е.Р.Е. от наказателна отговорност и да му
определи административно наказание, по размер малко над предвиденото в закона
минимално такова, а именно- глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Воден от горните
мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия: