РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Смолян, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500143 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.178 ал.1 ЗМВР.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 603 от
29.01.2021година от Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР, депозирана чрез
пълномощника П. Л. С.-главен юрисконсулт и адрес за коренспонденция 1000 София,
бул.”Кн. М. Л.” № **, срещу Решение № 28 от 18.01.2021 г.постановено по гр. дело
№728/2020 г. по описа на P C – Смолян,с което Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР е осъдена да заплати на Ю.М. М. ЕГН ********** с адрес гр. Смолян, ул. „П.“ № *, вх.
*, ет. *, ап. ** следните суми: сумата от 547,57 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положения 65 часа труд в периода 01.08.2017 г,-18.08.2020 г„ ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2020 г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението;сумата от 20,23 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно
допълнително месечно възнаграждение за труд, считано от първото число на месеца,
следващ тримесечието, в което е полаган труд, до 18.08.2020г.; сумата от 682,80 лева
представляваща левовата равностойност на полагаема се безплатна храна за специфичния
характер на труда и ободряващи напитки, за периода 01.08.2017 г. - 18.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2020. г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на иска; сумата от 98,53 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за
полагаемата безплатна храна за специфичен характер на труда и ободряващи напитки,
считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е следвало да
бъдат предоставени храната и напитките, до 18.08.2020 г.;сумата от 400,00 за направените
1
деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 360,00 лева по
сметка на PC Смолян, от която 200 лв. държавна такса и 160 лв. възнаграждение за вещо
лице.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло.
Излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради неговата
материална незаконосъобразност и необоснованост. Относно предявеният иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР е направено оплакване, че за да се произнесе с
осъдително решение, PC Смолян е приел, че е налице празнота в специалната нормативната
база - ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби. Счита, че тази празнота следва да
бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от
издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата
(НСОРЗ),която следва да се преодолее като субсидиарно се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците на трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
Кодекса на труда.
Твърди,че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които
се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България но е неправилно, следствие на неправилно приложен материалния закон, в какъвто
смисъл са мотивите на съдебни решения № 405/04.11.2019г., произнесено по гр. дело (в) №
548/2019г. (в сила от 04.11.2019г.) и № 456/27.11.2019г., произнесено по гр. дело (В) №
709/2019г. (в сила от 27.11.2019г.) и двете на Окръжен съд - Русе, които са с предмет
обективно съединени искове на същото правно основание, в които е прието, че в закона
няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на **/***
работещи в **/*** обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
като
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните
правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на
призната от закона делегация.
Твърди се също,че съдът неправилно прилага материалния закон като не се
съобразява със служебния статут на Ч. (вероятно има предвид М.)и приложимите спрямо
него норми. В МВР има три категории служители, служебното положение на които е
регламентирано в три различни закона. Съгласно чл. 142. от ЗМВР (1) Служителите на МВР
са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. (2)
Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4) Статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. (5)
Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по
реда на Кодекса на труда и на този закон . Основавайки се на законовата делегация на чл.
187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ат. 4 и чл. 188, ат. 1 от ЗМВР, министъра на
вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.
Текста на чл. 3, ал. 3 гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
2
всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че труда който Ч.
(вероятно М.) е полагал е 8 часа нощен труд.
Съгласно мотивите на съда, като приложима в случая е норма на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ
но същата произвежда действие единствено, когато продължителността на нощния труд е
по- малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай
установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен груд. В тази хипотеза, с цел изравняване
заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на
дневния труд, се прилага разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ и съответно чл.8 от
НСОРЗ.За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на
работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа
(арг. чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР), предвид което гореизложените мотиви на съда смятаме за
неправилни.
В подкрепа на становището за наличие на специалния (различен от работещите по
КТ) статут на служителите в МВР по чл.142, ал., т. 1 е и изложеното от проф. д-р. на
юридическите науки В. Мр. в писмената му консултация от 27.09.2019г., което представя за
сведение и моли съдът да приеме - за държавните служители в МВР са предвидени и те
получават определени допълнителни материални блага, включително и в наи-
предпочитаната от служители форма - в парична сума в текущо, периодично (месечно или
годишно) или еднократно плащане, което оказва осезателно благоприятно влияние за
подобряване на общото им материално и социално състояние.
При изработването и приемането на действащия ЗМВР законодателят, е имал
предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на държавните
служители в МВР и равенството на гражданите пред закона (чл. 6, сп.2 от Конституцията) и
е предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред
закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна, и
държавните служители в МВР, от друга страна. Сочи по - важните от тях - допълнителното
възнаграждение за прослужено време е 2% върху основното възнаграждение за всяка
прослужена година в МВР, но не повече 40% ( чл.178, ал. I,т. I ЗМВР). За сравнение само
заслужава да се отбележи, че за работниците и служителите по трудово правоотношение
това възнаграждение е 0.60% от основното трудово възнаграждение ( член Единствен от
ПМС № 147 от 29 юни 2007 г., обн. Д.в., бр.56 от 2007 г.). Твърди се, че разликата е
чувствителна; основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР,
включително и на държавните служители в МВР е 30 работни дни плюс допълнителен
платен годишен отпуск по 1 работен ден, но общо не повече от 10 работни дни ( чл.189, ал.1
ЗМВР). А основният платен годишен отпуск па работниците и служителите е 20 работни
дни по чл.155, ал.4 КТ. Правото на платен годишен отпуск освен нематериалното си
съдържание- като време за отдих и почивка, има и материално съдържание- получаване на
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск (чл.234,ал.8 ЗМВР); обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения,
колкото прослужени години имат в МВР, но не повече от 20 (чл.234, ал.1 ЗМВР), а за
работниците и служителите това обезщетение е в размер от 2 или 6 месечни трудови
възнаграждения, според продължителността на трудовия стаж при същия работодател (
чл.222, ал. 3 КТ);по благоприятен режим на заплащане на извънредния труд- по неговата
продължителност (до 280 часа за година) по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР; безплатна храна, или
левовата и равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22.00 часа до
6.00 часа, работно и униформено облекло, друго вещево имущество или снаряжение, а на
неносещите униформа ежегодно се изплаща парична сума за облекло; държавните
служители по ЗМВР по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР се пенсионират при условията на l-ва
категория труд ( чл.69 КСО) ,при което 3 години осигурителен стаж на служба, като
държавни служители по ЗМВР се превръщат в 5 години общ осигурителен стаж ( чл.104,
3
ал.1 КСО) и др. Това са парични или други материални или нематериални облаги, които
държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по
трудови правоотношения по Кодекса на труда и от държавните служители по Закона за
държавния служител другите държавни служители и работещи граждани, с които държавата
и обществото изразяват своята отплата и признателност за изпълняваната от тях държавна
служба като държавни служители.Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица." Тази разпоредба е императивна. Тя определя
изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на
часовете („8”) и заповядва на адресатите -държавните служители в МВР нейното
изпълнение. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно’’ означава 8 астрономически
часа ( по 60 минути в час), като продължителност на работния ден, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - както в неговата „светла” част - през
деня, така и в неговата „тъмна” част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа.
Следователно определението „дневно ” по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за
’’продължителността на работния ден - както през дневната част на денонощието -като
„дневен труд,” и през нощната част от денонощието - като „ нощен труд. ”За нощния труд на
държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР е трудно
приложима чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ,
обн.ДВ,бр.9 от 2007 г.,изм.доп.)-
(1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна
продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото
възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
работното време. ” При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
(2) При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение,
заработено по трудови норми с коефициент, равен на отношението между часовете,
получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените
часове през месеца или установения друг период. Твърди още, че тази разпоредба е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР. Не са налице нейните
предпоставки: аа) подневно отчитане на работното време; 66) работа на смени; вв)
продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; гг)
трудово възнаграждение заработено но трудови норми.
Само при кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки може
да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 необходими
предпоставки, две- по б.”вв” и „гг” не са налице. В чл. 187,ал.1 и 3 ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа
по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ.
“На следващо място, многократно експерти от МТСП са имали повод да дадат становища
(поместени са в интернет сайтовете на МТСП и ciela), съдържащи разяснения по въпроса
кога следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно разяснение от 7.09.2010 г. и разяснение от 9.12.2010 г. и двете на МТСП,
във връзка с чл. 9 от НСОРЗ. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи,
за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно
време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на
дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е.
4
продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи
намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност).
Твърди,че това означава, че отношението е 6 ч./б ч. или 7 ч./7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане е равен на 1.
Съгласно разяснение на МТСП от 27.11.2009 г. във връзка с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ,
относно изясняване въпроса при намалено работно време (7 часа) и сумирано отчитане на
работното време, трябва ли нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент (1,143),
съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата? В
случая нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 7
часа е даден отговор, че при нормата 8-часова продължителност на работното време
коефициентът е 8:7, т.е. 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е. 1 и в
този случай всъщност броят па нощните часове не се увеличава. Счита също така, че от тези
становища е видно, че преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно
правило. То не се прилага дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от
КТ. Макар и в горния случай да се коментира за лицата работещи с намалено работно време,
тогава когато нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е
еднаква, е видно, че преизчисляване не се прилага в случаите, когато работодателят е
установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време. Именно такава
продължителност е установена и служителите по ЗМВР.наследващо място освен,
неправилно прилагане на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, съдът допуска още едно нарушение на
материалния закон, като приема, че на Минчев се дължи възнаграждение за извънреден
труд, без да се обосновава защо приема, че такъв е полаган. Липсват мотиви за този извод.
На следващо място се поддържа оплакване, че приемайки, че Минчев е полагал извънреден
труд, който работодателя - ГДГП - МВР не му е заплатил, съдът отново неправилно прилага
материалния закон, тъй като съгласно Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. - Чл. 18. (1)
държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно
време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена
от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни
функции. Такива заповеди не се твърди от ищеца да са издавани. Съгласно Чл. 22. (1) от
Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. отработеното време включва: работните часове в
рамките на редовното работно време; времето за хранене;времето за физиологични почивки;
времето за провеждане на професионално обучение; времето за инструктаж, отвод,
приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед;
времето за отдих; времето от уведомяване до приключване на фактически извършената
работа по време на разположение; работа извън редовното работно време; времето на
дежурство; времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в
заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана
задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване
със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции.В този
смисъл е и чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент е на Съвета от
4.03.2003 г., съгласно който работно време е всеки период, през който работникът или
служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите
задължения, а "почивка" означава всеки период, който не е работно време.Часовете които
биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, не са включени в изчерпателно изброените в чл. 22, ал.1 хипотези. Работата при
тези хипотези поражда задължение за работодателя да заплати на слу жителя съответното
възнаграждение.
Относно иска с правно основание чл.181, ал. 3 от ЗМВРе направено оплакване, че
решението в тази част е постановено при липса на каквито и да било мотиви и при
неизяснена и недоказана фактическа обстановка. Няма пито мотиви, пито конкретика и от
изписаното в оспореното решение не е посочена никаква информация по въпроса кои
5
конкретни днн е доказано, че ищецът е извършвал дейности по чл.2 от Наредба 8121з-
904/30.07.2015 г. и доказва ли се по безспорен начин, че същите са били с продължителност
не по- малко от половината от установеното работно време.Шаблонно е изброена
нормативната база и възприета изцяло изготвената експертиза без да са обсъдени или
мотивирано оборени наведените от нас с отговора на исковата молба възражения по иска и
мотивите ни в тази насока.
Направено е и оплакване, че решението в тази част е постановено при нарушение
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, същото не е мотивирано, не са обсъдени направените
ог ГДГП възражения по в тази част от иска, направени още с отговора на ИМ, няма
преценка на доказателствата, няма фактически констатации, а правните изводи на съда в
тази част от решението са просто шаблонно цитиране на нормативни разпоредби но не и
доказателства и мотиви, че същите са относнми за ищеца и иретендираното обезщетение е
доказано и съответно дължимо.
Разпоредбата на чл. 181, ал.З, изр. 1 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3,
се осигурява безплатна храна. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи /ат. 4/, а условията и редът за
предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на министъра на
вътрешните работи (ал. 5 от същата норма). За процесния период е действала Наредба №
81213-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл.181,
ал.5 във връзка с ал.З от ЗМВР. Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата, служителите на МВР
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна
храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и
по чл. 37 от ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции "Гранична полиция",
регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и ръководителите на
съответните структури "Жандармерия, специални операции и борба е тероризма".
Заповедите се издават след предварителни консултации с комитетите/групите по условия на
труд и след писмено съгласуване със звено "Ведомствена служба по трудова медицина" към
дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, след представени
протоколи от измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на
комитетите/групите по условия на труд (чл.4, ал.2 от Наредбата).
В хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства, поради
това такива липсват и в оспореното с настоящата касационна жалба решение, от които по
безспорен начин да се установи, в кои точно дни попадащи в процесния период служителят
е изпълнявал дейности попадащи в приложното поле на чл. 2, т. 7 от гореописаната наредба,
съответно е работил при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни
ог Националния институт по метеорология и хидрология, с продължителност не по-малка от
половината от установеното работно време за деня, съответно установени ли са същите по
предвидения в наредбата ред.
Отделно от изложеното, нормативната уредба на правото на служителите на
безплатна храна при осъществяването на специфични дейности, действаща до 04.08.2020 г.
не позволява същите да се компенсират с пари. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл.
6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. в редакцията действаща в процесния период (преди
изменението от 04. Август 2020 г.), съгласно която безплатна храна за служителите на МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез
предоставянето на храни в натура. Целта на законодателя е да компенсира пряко
служителите за специфичните дейности, които извършва и то в момента на извършване на
6
работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари и то не
към момента на извършване на работата.
В допълнение на изложеното се излагат оплаквания, че в исковата молба по исковете
по чл. 181, ал. 3, изр. първо и второ от ЗМВР периода, за който се претендират сумите е от
17.08.2017 г. до 18.08.2020 г. С молба за изменение размера на иска, получена в ГДГП на
02.12.2020 г., ведно с призовка за насрочване, на основание чл.214, ал. 1 от ГПК, ищецът е
поискал от съда единствено да бъде допуснато изменение на иска, чрез намаление размера
му по чл.181, ал.З от ЗМВР за заплащане левовата равностойност на неосигурената
безплатна предпазна храна и неосигурени ободряващи напитки. В оспореното решение,
съдът осъжда ГДГП да заплати на Ю. М. описаните по- горе суми, за периода 01.08.2017 г.-
18.08.2020 г., въпреки, че периода не съвпада с този претендирай в исковата молба.
Решението е неправилно и в частта, с която е уважен иска за заплащане на левовата
равностойност на ободряващите напитки, които не са били предоставени на ищеца за
периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на иска до окончателно плащане. По отношение на иска по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР
за заплащане равностойността на непредоставени ободряващи напитки и хранителни
продукти. Безспорно е по делото, че служителят е полагал труд и през нощта, поради което
същият има право на тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му
предоставени. Задължението на работодателя е да престара в натура, като в чл. 10 от
Наредба № 8121 з- 904/2015 г. (редакцията до 04.08.2020 г.) изрично е посочено, че
неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. Предвид специалната
правна норма, изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи
напитки, искът се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е
неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено и тази претенция като неоснователна да се отхвърли.
Правото да се получават безплатна храна и ободряващи напитки произтича от
характера на труда (работа на смени), а не от поименното определяне на служителите,
поради което последното няма правопораждащ характер, а е само предпоставка за
осигуряването на доволствията от съответните служби в МВР. С оглед на обстоятелството,
че разпоредбата чл. 181, ал. 3 от ЗМВР предвижда задължение за осигуряване на безплатна
храна - на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и
здравето и на ободряващи напитки - на служителите, работещи на смени, разпоредбата не
вменява на работодателя задължение за парично възмездяване, а задължение за постигане на
определен резултат - неутрализиране влиянието на вредни за човешкото здраве фактори от
работната среда, респ. на изтощителният ефект от полагането на работа на смени. Правото
на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР е
неимуществено право за разлика от правото на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР,
което представлява натурално възнаграждение за труд, поради което и правото на безплатна
предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР не е част от
възнаграждението, дължимо за работата на служителя по трудово или служебно
правоотношение в администрацията на МВР, респективно неизпълнението на задължението
за осигуряване на предпазна храна, не поражда задължение за заплащане на левовата й
равностойност (в този смисъл, Решение № 2657/1994 г. по адм. д. № 3037/93 г. на ВС, III г.
о., Решение № 216 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на ВКС, IV г. о. Решение №
12/26.01.2016 г. по в. гр. дело № 255/2015 г. на Окръжен съд - Силистра, Решение № 314 ОТ
08.10.2020 Г. по в. гр. дело. № 451/2020 г. на Окръжен съд - Русе).
С оглед на изложенотосе твърди,че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
лишено от каквито и да било мотиви, постановено не по предмета на делото, без обсъждане
на относимите доказателства и изложените от нас възражения. Съгласно трайната съдебна
7
практика на ВКС, съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които
произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички
доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за
неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които
имат значение за решението по делото. Това становище е застъпено в редица съдебни
решения - решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., г. к., III г. о. на ВКС,
решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., г. к., IV г. о. на ВКС, решение № 223
от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г., г. к., IV г. о. на ВКС и др.
Отделно от изложеното се оспорва решението и в частта, в която на ГДГП не е
присъдено юрисконсултско възнаграждение, предвид изменението на иска по чл.181, ал. 3
от ЗМВР, въпреки че с молба per. № 328200-22258/27.11.2020 г. след получаване на Ваше
съобщение с per. № 328200-22115/25.11.2020 г., с приложени молба за изменение на иска и
писмени бележки от ищеца, са претендирани разноски съразмерно на изменената част от
иска.
Решението в обжалваната му част не съдържа обсъждане и преценка на всички
правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон, немотивирано и необосновано. Предлага окръжният съд да отмени
изцяло Решение № 28 от 18 януари 2021 г. на PC - Смолян, постановено по гр. дело №
728/2020 г,като претендира на основание чл.78, ал. 8 от ГПК да ни присъдите
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна и претендираният
адвокатски хонорар надхвърля минимално определеният размер по Наредбата, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК възразява за прекомерност на същото, тъй като делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София не се явява и в писмена молба
депозирана от пълномвощника главен юрисконсулт Т. К. поддържа въззивната жалба и
излага съображения по същество на спора.
Въззиваемият Ю. М. М. редовно и своевременно призован не се явява и се
представлява от от адв.М. Ор., която поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията във въззивната жалба,
обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 26.01.2021 година, поради което
въззивниата жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.
260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед депозирането й от активно легитимирана
страна по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима,
поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.
С атакуваното решение е прието по отношение иска за присъждане допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 547.57лева, че положеният нощен труд от 65
часа получени след преобразуване положен нощен труд в дневен, положен от ищеца при
утвърден график, който не е начислен, не е изплатен и не е компенсиран с почивка.
По делото не е спорно и това се установява от представената и приета служебна
бележка, издадена от ОД на МВР-Смолян, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по силата на което през процесния период 01.08.2017г.- 18.08.2020г.
ищецът работел на длъжност старши полицай в граничен полицейски участък Рудозем и
съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.
Не е спорно също, че е полагал труд на 12-часови смени, съгласно предварително
изготвени и утвърдени графици, като е полагал и по 8 часа нощен труд за времето от 22.00
8
до 06.00 часа. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява,че за процесния период от 01.08.2017г.- 18.08.2020г е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Преди това е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015г.,обн.в ДВ бр.40 в сила от 02.06.2015г. като текстовете в двете наредби
относно полагането и заплащането на "извънреден труд" в системата на МВР са идентични.
Преди Наредбата от 2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. , в която е
било предвидено положения нощен труд да се преизчислява в дневен с коефициент 1,143,
като коефициент представлява съотношението на нормата на дневен труд (8 часа) към
нормата на нощен труд (7 часа). В посочените наредби е определено, че работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При 6 работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.9,ал.2 от общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, издадена по КТ се предвижда, че при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни с
коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като продължителността е регламентирана и в чл.140,ал.1 от КТ.
Работното време на държавните служители, какъвто е ищецът се изчислява и отчита
сумарно по месеци, като отработените часове нощен труд се отчитат с протоколи
(Приложение № 5) към посочената наредбата от 2016г. За целия период от 13.01.2017г.-
13.01.2020г.ищецът е отработил 328 часа нощен труд, които са начислени по ведомост и са
му заплатени на основание заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з-
791/28.10.2014г. и № 8121з1429/23.11.2017г.издадени на основание чл.179,ал.2 от ЗМВР ,с
които за всеки отработен през нощта час се изплаща допълнително възнаграждение от 0,25
лева за час. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен. При
преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен, съгласно посочената в
заключението таблица по месеци, се получава разлика от 47 часа извънреден труд, който не
му е заплатен и е на стойност 318,95 лева, законната лихва за забава върху тази сума е 46.97
лева.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав приема следното:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред СмРС по реда на
чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд в
дневен през периода от 01.08.2017г.- 18.08.2020г., ведно с акцесорните претенции за
заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба, както по
реда на чл.181,ал.3 от ЗВМР за левовата равностойност на неосигурена полагаща се
безплатна храна за същия период, ведно с акцесорните претенции за заплащане на
мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно
чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива ГД“Гранична полииция“ към МВР София се
свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се
заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в
случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
9
наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане, а по
втория иск допустимо ли е заплащане на левовата равностойност на неосигурена предпазна
безплатна храна, която е с целево предназначение и ако не е осигурена не е предвидено в
закона да бъде изплащана нейната парична равностойност. По делото не е спорно, че между
страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен
служител в ГД“Гранична полиция“ Смолян,граничен полицейски участък гр.Рудозем на
длъжност старши полицай-водач на служебно куче,по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва
спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР
сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5
от същата разпоредба в редакцията й,( обн. в д.в. бр. 81/2016г.), действаща за процесния
период, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в
редакцията й обн.в ДВ бр.81/2016г. (сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според
чл.187,ал.9( сега ал.10) от ЗМВР. За процесния период от 08.01.2017г. до 08.01.2020г. е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ, бр. 60/2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г.). Преди това са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. в сила от
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3
от трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., последната
приложима към процесния период от 13.01.2017г. до 13.01.2020г., липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в действащата за
процесния период наредба е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен е налице
празнота. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
10
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична
разпоредба-чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР и предвид препращането на чл.188,ал.2 от ЗМВР към КТ следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е
коефициентът 1,143. Ето защо положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване
чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за целия претендиран период , след като с
разпоредбата на чл.188,ал.2 от ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., е налице изрично препращане към специалната закрила по
КТ, а такава се съдържа именно в чл.140,ал.1 от КТ. Възприемането на обратното
разрешение, каквото се твърди във въззивната жалба на ГД“ГП“, че в действащата за
процесния период Наредба № № 8121з776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да
предвижда заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7
часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се
равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би довело до лишаване на държавните
служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд, като
по този начин би ги поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането
на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различното отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6
от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна практика с
Разпореждане от 26.02.2020г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от
ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: "При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи
приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?".
Една част от съдебните състави, както и настоящият, приемат, че в Закона за МВР и в
приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 9 8121з-407/2014г.,
липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 1,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време, което според тези съдебни състави е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация. В
същия смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV
г.о. по чл. 290 от ГПК. При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да
11
тълкува закона, като търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Повече от очевидно е, че
единствената цел на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в
МВР е да се спази конституционната повеля на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на РБългария
заплащането да съответства на извършената работа. Нощният труд положен от служителите
на МВР, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната
на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което
следва да получи адекватно заплащане. Повече от очевидно е, че предвиденото в заповед на
министъра заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително
трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното
задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022г. на съда на
ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със
същия предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се отговаря конкретно
на основния спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на общата правна
уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в
МВР, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните норми и
вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не националното право и
функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от това
следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на
които по-голяма част от българските съдилища (в това число и настоящият) до този момент
са постановили решенията си, че чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на
Европейстият парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на
безопасността и здравето на работниците,като в полза на полагащите нощен труд работници
да има други мерки за защита. В т.79 от решението на СЕС е посочено, че ако не е основана
на обективен и разумен критерий , всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото
на съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от нея цел. Както е установено
по делото и в натрупана съдебна практика в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради
липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно
възмезден. С оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР
и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да
компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление
на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В решението на
СЕС е изложено, че липсата на механизъм в последващите Наредби от 2015 и 2016г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от правен и
12
икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява допустимата от закона цел,
годна за обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането на
работниците от частния и от публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ, като сумата от 547.57 лева за периода от 01.08.2017г.-
18.08.2020г се явява дължима от въззивника, както и сумата от 20.23 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, за периода от 01.08.2017г.- 18.08.2020г, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-19.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумите.
За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че ако се изключи
приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове с оглед горните доводи, би довело до различно прилагане на правилата, касаещи
извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Основателен и доказан е и иска за заплащане левовата равностойност на полагаемата
се безплатна храна в размер на сумата 682.80 лева за специфичния характер на труда и
ободряващите напитки за периода от 01.08.2017г.- 18.08.2020г.
претенцията по чл. 181, ал. 3 изр. първо от ЗМВР за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 13 и ал. 3 от
ЗМВР, съгласно която се осигурява безплатна храна. Установено е,че през периода
01.08.2017година до 18.08.2020година ищецът е полагал труд при средноденонощни
температури под +10 градуса и над +30 и след като естеството и характера на полагания от
него труд го характеризират като такъв със специфичен характер, съобразно разпоредбата
на чл. 2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи
за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и
на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч.,
действаща и към настоящия момент,след съобразяване заключението на вещото лице по
назначената и изслушана съдебно икономическа експертиза, неоспорена от страните,
съгласно която полагащата му се храна в натура възлиза на обща стойност 682.80 лева, от
които 601.20лева за неосигурена храна и 81.60 лева за неосигурени ободряващи напитки,
която сума се дължи ведно със законната лихва от 19.08.2020 година до окончателното
изплащане на задължението, дължима ведно с мораторната лихва .
Няма спор,че ободряващи напитки,които е установено по делото,че също не са
предоставени в натура на ищеца за процесния период.
С оглед изискването на чл. 7 от цитираната наредба, ръководителите на структури по
чл. 37 от ЗМВР, чийто служители имат право на безплатна храна в натура, организират
доставката й съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и тъй като до
настоящия момент няма започната подобна процедура, то съгл. §3 от ПЗР на Наредба №
8121з-904 от 30.07.2015 г., левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и
ободряващи напитки следва да бъде осигурена от работодателя,както правилно приема
районен съд, която е в обща размер на сума 682.80 лева, от които 601.20лева за
неосигурена храна и 81.60 лева за неосигурени ободряващи напитки, която сума се дължи
13
ведно със законната лихва от 19.08.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и е дължима и мораторната лихва върху дължимата сума за периода
изчислена от вещото лице в размер на 98.53лева.
Предвид гореизложеното атакуваното решение е законосъобразно постановено и
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъдена ГДГП да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер
на 315 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер определен в Наредба №1 от
01.07.2004 година за минимални размери на адвокатски възнаграждения – чл.7ал.2 и
редуцирано във връзка направеното своевременно възражение за прекомерност на
разноските .
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/018.01.2021г., постановено по гр.д.№ 728/2020г.
по описа на Районен съд – Смолян, като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР-гр.София,
представлявана от Св. К. да заплати на Ю.М. М. направените разноски по делото за
ползвана адвокатска помощ в размер на сумата 315(триста и петнадесет)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14