Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр. П., 31.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІI граждански
състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Симитчиев въззивно търговско дело № 669/2019 г.,
намира за установено следното:
Производства по чл.248 и чл.250 ГПК.
С постановеното
по настоящото дело Решение №385/13.12.2019г., П. апелативен съд:
ОТМЕНЯ
Решение №302/06.06.2019г., пост. по търг.дело №165/2018 на Окръжен съд-П., В
ЧАСТТА МУ, с която се осъжда “Е.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е.Ф.Г., да заплати на “Т.”ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Т.Д., разликата над сумата от 31265,32 лв
дължим и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни работи,
изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г, за която
искът е основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер от 32
116,14 лв, както и в частта му за разноските, с която ответникът “Е.“ЕООД, ЕИК *
е осъден да заплати на ищеца “Т.”ЕООД, ЕИК * разноските по делото, над сумата
от 3157,31 лв, до пълния присъден размер от 3243,24 лв, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на “Т.”ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Т.Д.
за осъждане на “Е.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е.Ф.Г. да му заплати стойността на строително-монтажни
работи, изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г., за
разликата над сумата от 31265,32 лв, за която искът е основателен, до присъдения
с първоинстанционното решение размер от 32 116,14 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 302/06.06.2019г., постановено по търг. дело №165/2018 на Окръжен съд-П.,
В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която искът на “Т.”ЕООД, ЕИК * срещу “Е.“ЕООД,
ЕИК * е уважен до размер на сумата от 31265,32 лв и отхвърлен за разликата над
сумата от 32 116,14 лв, до пълния предявен размер от 44 765,42 лв.
ОСЪЖДА “Т.”ЕООД,
ЕИК * да заплати на “Е.“ЕООД, ЕИК * още 95,11 лв разноски за
първоинстанционното производство, както и общо 766,43 лв разноски пред
настоящата инстанция, след компенсация с дължимите от “Е.“ЕООД на “Т.”ЕООД
разноски във въззивното производство от 176,69 лв.
В срока за обжалване на решението, от ищеца “Т.”ЕООД е
подадена молба за допълване на решението, както следва:
В първият абзац на диспозитива, където частично се
отменя първоинстанционното решение за разликата над сумата от 31265,32 лв
дължим и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни работи,
изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г, за която
искът е основателен, до присъдения размер от 32 116,14 лв, се иска да се
допълни въззивното решението, като съответно се отмени първоинстанционното
решение и относно присъдената на ищеца законна лихва върху посочената разлика,
считано от 14.01.2018г. до окончателното изплащане.
Във втория абзац на диспозитива на решението, където
се отхвърля иска на “Т.”ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Т.Д. за осъждане на “Е.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Е.Ф.Г. да му заплати стойността на
строително-монтажни работи, изпълнени по договор за строително-монтажни работи
от **********г., за разликата над сумата от 31265,32 лв, за която искът е
основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер от 32 116,14 лв,
се иска да се допълни въззивното
решението, като съответно се отхвърли и искането на ищеца да му бъде заплатена
законната лихва върху посочената разлика, считано от 14.01.2018г. до
окончателното изплащане.
В третия абзац на диспозитива на решението, където се потвърждава
Решение № 302/06.06.2019г., постановено по търг. дело №165/2018 на Окръжен съд-П.,
В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която искът на “Т.”ЕООД, ЕИК * срещу “Е.“ЕООД,
ЕИК * е уважен до размер на сумата от 31265,32 лв и отхвърлен за разликата над
сумата от 32 116,14 лв, до пълния предявен размер от 44 765,42 лв, се иска да
се допълни въззивното решението, като съответно се потвърди първоинстанционното
решение за присъждане в полза на ищеца на законната лихва върху сумата от
31265,32 лв, считано от 14.01.2018г. до окончателното изплащане, както и в
частта за присъждане в полза на “Т.”ЕООД на разноските по делото пред първата
инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 3157,31 лв.
На последно място, в молбата е направено искане да се
допълни решението в частта му за разноските, които страните са направили общо
пред двете съдебни инстанции, като се определят при условията на компенсация.
В законния срок е постъпил отговор от насрещната
страна, с който се изразява становище, че законната лихва върху уважения размер
на иска следва да се присъди от 09.03.2018г., когато е действителната дата на
постъпване на исковата молба в съда, а не от 14.01.2018г., както се иска от
ищеца. Счита обаче, че ищецът няма правен интерес от допълване на първите два
абзаца от диспозитива на решението, а само на третия абзац, в който е
инкорпориран осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, който би
следвало да се допълни като се присъди и законната лихва върху сумата от
31265,32 лв, считано от 09.03.2018г., до окончателното изплащане.
Съдът намира, че молбата има характер на такава за
допълване на въззивното решение по реда на чл.250 ГПК. В последната си част,
относно разноските, молбата е по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта
му за разноските.
Молбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана
страна и е подадена в законоустановения срок. По същество, молбата по чл.250 ГПК се явява основателна, по следните съображения:
При предявяване на претенцията си, ищецът е заявил
искане за присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане. Видно от
щемпела върху същата, датата на постъпването й в съда е 09.03.2018г., поради
което и това е началният момент, от който следва да се присъди законната лихва
за забава, а не от датата 14.01.2018г., в която част молбата ще се остави без
уважение.
Формално, при постановяване на отменителен диспозитив
касателно частта на първоинстанционното решение, с която се осъжда “Е.“ЕООД,
ЕИК *, да заплати на “Т.”ЕООД, ЕИК *, разликата над сумата от 31265,32 лв -
дължим и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни работи,
изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г, за която
искът е основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер от 32
116,14 лв, следва първоинстанционното решение да се отмени и в частта, с която
е присъдена законната лихва за забава върху тази разлика, считано от
09.03.2018г. до окончателното изплащане.
По същите съображения, след като въззивния съд
отхвърля иска на “Т.”ЕООД за разликата
над сумата от 31265,32 лв, до присъдения с първоинстанционното решение размер
от 32 116,14 лв, следва изрично да се отхвърли и искането на ищцовото дружество
за присъждане на законната лихва върху тази разлика, считано от 09.03.2018г. до
окончателното изплащане.
Накрая, по същите съображения, при потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта, с
която искът на “Т.”ЕООД, ЕИК * срещу “Е.“ЕООД, ЕИК * е уважен до размер на
сумата от 31265,32 лв, формално следва да се потвърди изрично решението и
относно присъждането в полза на ищеца на законната лихва върху сумата от 31265,32 лв, считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с която ответникът
“Е.“ЕООД, ЕИК * е осъден да заплати на ищеца “Т.”ЕООД, ЕИК * разноските по
делото в размер на 3157,31 лв.
Тъй като въззивният съд е пропуснал да се произнесе в
коментираните части от решението си по въпроса за законната лихва, следва да се
допълни въззивното решение, като:
-
се отмени първоинстанционното
решение в частта, с която в полза на “Т.”ЕООД, ЕИК * е присъдена законната
лихва за забава върху разликата над сумата от 31265,32 лв - дължим и неплатен
остатък от стойността на строително-монтажни работи, изпълнени по договор за
строително-монтажни работи от **********г, за която искът е основателен, до
присъдения с първоинстанционното решение размер от 32 116,14 лв, считано от
09.03.2018г. до окончателното изплащане, вместо което:
-
се отхвърли иска на
“Т.”ЕООД, ЕИК * за присъждане на законната лихва върху разликата над сумата от
31265,32 лв - дължим и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни
работи, изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г, за
която искът е основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер
от 32 116,14 лв, считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане;
-
се потвърди
първоинстанционното решение в частта, с която на “Т.”ЕООД, ЕИК * е присъдена
законната лихва върху сумата от 31265,32 лв, считано от 09.03.2018г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която ответникът “Е.“ЕООД,
ЕИК * е осъден да заплати на ищеца “Т.”ЕООД, ЕИК * разноските по делото в
размер на 3157,31 лв.
По отношение молбата за изменение на въззивното
решение в частта за разноските, които страните са направили общо пред двете
съдебни инстанции, като се определят при условията на компенсация, съдът
намира, че същата е формално допустима, но неоснователна, по следните
съображения:
Ищецът не е направил възражение относно правилността
на изчисленията на съда относно разноските на страните с оглед изхода на
делото, нито относно пропуск за присъждане на направени такива, което да
обоснове изменение или допълване на решението в тази част по реда на чл.248 ГПК,
а е поискал определяне на разноските пред двете инстанции и присъждането им при
условията на компенсация до размера на по-малката сума. Това обаче е въпрос единствено
на целесъобразност и не касае правилността на разпределението на разноските. В
тази връзка, с въззивното решение, съдът е приел, че с оглед изхода на делото,
на ищеца му се следват по съразмерност общо 3157,31 лв разноски по
първоинстанционното производство, поради което е отменил първоинстанционното
решение и в частта за разноските, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноските по делото над сумата от 3157,31 лв, до пълния присъден размер
от 3243,24 лв. Въззивният съд е съобразил също, че пред настоящата инстанция,
ищецът е направил разноски от 252,99 лв за държавна такса по подадената
насрещна въззивна жалба. Затова, с оглед изхода на спора, е приел, че на ищеца
му се следват по съразмерност 176,69 лв разноски по делото пред настоящата
инстанция.
По отношение разноските на другата страна, въззивният
съд е установил, че пред първата инстанция, ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв. и възнаграждения за вещи лица в
размер 540 лв., т.е. общо 3 540 лв., поради което, с оглед изхода на делото, му
се следват по съразмерност общо 1097,40 лв. Тъй като първоинстанционният съд му
е присъдил общо 1 000,29 лв, с въззивното решение ищецът е осъден да му заплати
още 95,11 лв разноски за първоинстанционното производство. Въззивният съд е
съобразил, че пред настоящата инстанция, ответникът е направил разноски от
642,33 лв за държавна такса по подадената въззивна жалба, както и 2400 лв с ДДС
за адвокатски хонорар, т.е. от общо 3042,33 лв, поради което, по съразмерност
на ответник се следват 943,12 лв. Ето защо, след като е извършил извършил
компенсация между тази сума с разноските, които се следват на ищеца за
въззивното прозиводство, в размер на 176,69 лв, въззивният съд е присъдил на
ответника общо 766,43 лв разноски пред настоящата инстанция.
Предвид горното, очевидно никоя от страните не е
ощетена при разпределяне на разноските по делото съобразно изхода му, поради
което и доколкото не са налице основания нито за изменение, нито за допълване
на решението по реда на чл.248 ГПК, молбата на ищеца ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.248 и чл.250 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение
№385/13.12.2019г. по търговско дело №669/2019г. по описа на П. апелативен съд,
като:
ОТМЕНЯ Решение №302/06.06.2019г., постановено по търг.
дело №165/2018 на Окръжен съд-П. и в частта, с която в полза на “Т.”ЕООД, ЕИК *
е присъдена законната лихва за забава върху разликата над сумата от 31265,32 лв
- дължим и неплатен остатък от стойността на строително-монтажни работи,
изпълнени по договор за строително-монтажни работи от **********г, за която
искът е основателен, до присъдения с първоинстанционното решение размер от 32
116,14 лв, считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т.”ЕООД, ЕИК * за присъждане на
законната лихва върху разликата над сумата от 31265,32 лв - дължим и неплатен
остатък от стойността на строително-монтажни работи, изпълнени по договор за
строително-монтажни работи от **********г, за която искът е основателен, до
присъдения с първоинстанционното решение размер от 32 116,14 лв, считано от
09.03.2018г. до окончателното изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение №302/06.06.2019г., постановено по
търг. дело №165/2018 на Окръжен съд-П. в частта, с която на “Т.”ЕООД, ЕИК * е
присъдена законната лихва върху сумата от 31265,32 лв, считано от 09.03.2018г.
до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която ответникът
“Е.“ЕООД, ЕИК * е осъден да заплати на ищеца “Т.”ЕООД, ЕИК * разноските по
делото в размер на 3157,31 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Т.”ЕООД, ЕИК * за
допълване на Решение №385/13.12.2019г. по
търговско дело №669/2019г. по описа на П. апелативен съд, във всичките й части
по отношение на искането допълването да се направи за законната лихва, считано
от 14.01.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Т.”ЕООД, ЕИК * за изменение на Решение №385/13.12.2019г. по търговско
дело №669/2019г. по описа на П. апелативен съд в частта за разноските, които са
направили страните общо и пред двете инстанции, като същите се определят при
условията на компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, а
в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение молбата
на ищеца по чл.248 ГПК - в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: