Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
град Сливен, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от
мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 332 по описа на Окръжен съд Сливен
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1338 от
20.03.2020г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство Д.Е.Й., ЕГН: ********** срещу Решение № 58 от
27.02.2020г., постановено по гражданско дело № 1130 по описа на Районен съд
Нова Загора за 2019г.
С обжалваното решение Районен съд Нова Загора е признал
за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Шести септември“ №
27, представлявано от управителя Севдалин Рашев, че Д.Е.Й., ЕГН: **********, адрес: *** дължи сумата от
174,98 (сто седемдесет и четири и 0,98) лева, от които 159,40 (сто петдесет и
девет и 0,40) лева – главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.08.2017г. до 31.01.2018г. в имот,
находящ се в село Караново, община Нова Загора, област Сливен, ул. „Васил
Левски“ № 13 ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и 15,58
(петнадесет и 0,58) лева – обезщетение за забава до дата 01.11.2018г. С оглед
изхода на спора ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на ищцовото дружество сторените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК особеният представител на
ответника е подал въззивна жалба, с която оспорва изцяло първоинстанционното
решение като незаконосъобразно. Твърди, че решението
противоречи на Закона за защита на потребителите, Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на съдебната
практика, без да посочва конкретни разпоредби на цитираните нормативни актове и
конкретни съдебни решения. Навеждат се оплаквания, че по делото не се доказва,
че имотът, за който се претендира заплащане на услугата доставка и потребление
на вода е собственост на ответника. Посочва се, че съдът е приел, че ответникът
е собственик на процесния имот въз основа на отрицателен факт, който е приел за
доказан. Твърди се, че няма представени доказателства за наличието на валидни
облигационни правоотношения между ищцовото дружество и ответника. Особеният
представител обръща внимание на обстоятелството, че с отговора на исковата
молба е оспорил фактурите, а ищецът не е посочил дали ще се ползва или не от
тези документи, поради което не са събрани други доказателства, които да
потвърждават или да отричат оспорените такива. На следващо място са изложени
оплаквания, че в разрез с клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия
на дружеството доставчик, ответникът не е получавал месечните си фактури.
Оспорва се и извода на съда за изпадане на ответника в забава с довода, че няма
доказателства последният да е канен от кредитора да плати. В заключение се моли
съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно.
Във въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от
назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който поддържа
въззивната жалба, заявява, че няма да представя нови доказателства. В хода на
устните състезания моли въззивния съдебен състав да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното като неоснователно и незаконосъобразно, моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество не се
представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпило
е писмено становище от пълномощника по чл. 32, т. 1 ГПК, който заявява
невъзможност да се яви в откритото съдебно заседание и моли делото да бъде
гледано в негово отсъствие. Пълномощникът оспорва въззивната жалба, няма искане
за събиране на нови доказателства. По същество процесуалният представител на
въззиваемия моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да постанови
решение, с което да потвърди първоинстанционното такова като законосъобразно и
правилно.
Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект
срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е
процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като отговаря на изискванията на чл.
236 ГПК, а с оглед обжалването му в цялост и допустимо.
Проверката на
законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която
настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава
от наведените във въззивната жалба оплаквания.
Районен съд Сливен е бил сезиран с първоначално обективно
кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ
във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил ВиК услуги
– за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване
на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
С
оглед процесуалното поведение на страните и доводите,
наведени във въззивната жалба, съобразно
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация),
настоящата инстанция счита, че по делото липсват
безспорни правнорелевантни обстоятелства. Спорен в производството е въпроса за
наличие на валидно сключено облигационно правоотношение между въззиваемото
дружество и въззивника, по силата на което въззиваемото дружество доставя на
въззивника ВиК услуги в посочения имот и в твърдяното количество, а въззивникът
ползва същите. Във връзка с горното се спори дали въззивникът - ответник е
собственик на имота, за който се претендира потребеното количество вода.
Съгласно
правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
Съдът
намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено вещно
право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от
ищеца – въззиваем в настоящото производство,
договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че
ответникът - въззивник има това качество. В случая от събраните по делото доказателства не се
установява ответникът да е собственик или лице с учредено вещно право на строеж
или право на ползване на имота, находящ се в село Караново, община Нова Загора,
област Сливен, ул. „Васил Левски“ № 13. От
представената и приета като доказателство по делото справка от Служба по
вписванията Нова Загора е видно, че ответникът действително е собственик, по -
точно е съсобственик заедно с Денка Ганчева Е. на недвижим имот, находящ се в
село Караново, община Нова Загора, представляващ поземлен имот планоснимачен
номер -119, 120, парцел VIII, площ по документи
– 400,000 кв.м. с площ съгласно скица 730 кв.м. ведно с полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 40 кв. м., полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 13 кв.м.. Не се доказва по делото описаният в справката от
Служба по вписванията имот да е идентичен на описания в исковата молба и в
представения карнет имот, находящ се в село Караново, община Нова Загора, ул.
„Васил Левски“ № 13. Предвид горното и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът следва да приеме недоказаният факт
за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока трябва да
се отбележи, че още с проекто-доклада по делото, обективиран в Определение от 02.12.2019г., обявен за окончателен в открито съдебно
заседание, проведено на 09.01.2020г, съдът е указал на ищеца, че в негова
тежест е да установи основанието, поради което ответникът е титуляр на
партидата на процесния имот, дали той е собственик на имота.
Този съдебен състав намира за необходимо за обърне
внимание, че неправилно първоинстанционният съд в мотивите си е достигнал до
извода, че тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че
процесният имот не е собственост на ответника, то между страните не е спорно,
че на името на ответника има открита партида за процесния имот. Фактът, че в
ищцовото дружество има открита партида за имота в село Караново, община Нова
Загора, ул. „Васил Левски“ № 13 с титуляр ответника е безспорен по делото,
същият обаче няма отношение към установяване собствеността на имота, която
изрично е оспорена с отговора на исковата молба. Съдът, в нарушение на
правилата за доказване в гражданския процес, е направил извод за установяване
на положителния факт на собствеността чрез недоказване на отрицателния факт, че
ответникът не е собственик.
След като не се установява, че ответникът е собственик,
вещен ползвател или да има учредено право на строеж на/за процесния имот, за
който се претендира да са доставени В и К услуги, то не се установява и
наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между страните по спора.
Тъй
като не е налице първата материалноправна предпоставка за уважаване на
предявения иск – установяването на валидно възникнало облигационно отношение
между страните, то съдът намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите
материални предпоставки и събрани по делото доказателства, а в този смисъл и
наведените във въззивната жалба оплаквания във връзка с връчването на фактурите
на ответника, доказателствената стойност на фактурите и момента на изпадане в
забава.
С
оглед на горното, съдът намира, че искът за претендираната главница е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Основателността
на акцесорния иск за претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва е обусловена от основателността на главния иск. Тъй като обуславящият
главен иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорният обусловен иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да се отбележи,
че дори и при извод за основателност на главния иск, предявеният акцесорен иск
тази инстанция би отхвърлила като неоснователен, тъй като ищецът не е посочил
начален период на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Тъй
като правните изводи на въззивния съд не съответстват на правните изводи на
първоинстанционния, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно и неправилно, а предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
разноските:
При
този изход на спора с право на разноски разполага въззивникът. Същият е
представляван от особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,
на който е изплатено възнаграждение в размер на 70,00 лева от внесения от
въззиваемото дружество депозит. Самият въззивник не е сторил разноски, поради
което не следва да му се присъждат.
Тъй
като въззивникът е бил представляван пред въззивната инстанция от особен
представител назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, който е бил освободен от
заплащане на такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК и спорът е разрешен в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Сливен дължимата за въззивното производство държавна такса, която
изчислена съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 50,00 (петдесет) лева.
С оглед цената на
предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване –
арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. чл.
271, ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 58 от 27.02.2020г., постановено по гражданско
дело № 1130 по описа на Районен съд Нова Загора за 2019г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване
и канализация Сливен“ ООД, ………………, седалище и адрес на управление: град Сливен,
ул. „Шести септември“ № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев срещу Д.Е.Й., ЕГН: **********, адрес: ***
за признаване за установено, че Д.Е.Й., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, ………….сумата от
159,40 (сто петдесет и девет и 0,40) лева – главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2017г. до
31.01.2018г. в имот, находящ се в село Караново, община Нова Загора, област
Сливен, ул. „Васил Левски“ № 13, както и
сумата от 15,58 (петнадесет и 0,58)
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на доставена и консумирана питейна вода до дата
01.11.2018г., за които суми е издадена Заповед № 1374 за
изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 1905 по описа на Районен съд Нова Загора за 2018г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД…………………, седалище и адрес на
управление: град Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Сливен сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: