Р Е Ш Е Н И Е
№ 210 30.12.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 232 по описа за 2019 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е
по жалба на „ЛВК-ВИНПРОМ“ АД, гр.Търговище, ЕИК – *********, представлявано от П. Ст. М.,
подадена чрез адвокат Р.М. ***, с посочен по делото съдебен адрес:*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 340-ФК/24.09.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП. С
посочената заповед на основание чл.186,
ал.1,т.1, б. „г“ от ЗДДС на „ЛВК-ВИНПРОМ“ АД, гр.Търговище е наложена
принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект, стопанисван
от дружеството: бензиностанция, находящ се в гр.Търговище, ул. „29-ти януари“ 8
и на основание чл.187,ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В жалбата се излага твърдение, че дружеството
има сключен договор с „Партнер“ ООД
гр.Русе с предмет-специализиран обслужващ сервиз и че при констатация на
извършен сервиз от посоченото дружество са установени дефекти в два модула,
които възпрепятстват дистанционната връзка към НАП и извършването на надлежно
уведомяване към последното. Навежда се, че извършеният сервиз е констатирал
технически нередности. Обосновава се, че към датата на издаване на оспорената
Заповед, органът издал същата е бил уведомен от оспорващото дружество, че
последното няма вина за допуснатото нарушение на чл.118 от ЗДДС. Навежда се, че
продаваните модули на техниката са с дефект от производителя. Моли се
оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание оспорващото дружество се представлява
от адвокат Р.М. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и
доводи. Излага твърдение, че не се спори по фактите, че има извършени доставки,
които са девет на брой, както и относно количествата на доставките получени в
периода 08.08.-11.09.2019г. Навежда се, че спорът е в това, че при тези
доставки не достига информация, от нивомерната система от цистерната в земята до
НАП. Навежда се, че в НАП са постъпили данни по документи и по електронната
система за достъп във връзка с извършени доставки. Моли се оспорената заповед
да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. Представят се писмени бележки, в които се
излагат подробни доводи обосноваващи, че в случая е налице фабричен дефект и
при наличието на сигнализация в системата за такъв не може да се твърди, че е
налице виновно поведение от страна на дружеството, предвид на това и че
проблема няма как да бъде констатиран от
дружеството при наличието на забрана от страна на НАП да се вижда какво отива
като информация от дружеството на
сървъра на НАП.
Ответникът
по оспорването – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание
не се явява. Представлява се от гл.ю.М.Д., която излага становище за
неоснователност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган при доказано наличие на всички елементи от
състава на чл.186,ал.1,т.1,б „г“
от ЗДДС. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
На 12.09.2019г. е извършена проверка на
бензиностанция, находяща се гр. Търговище, ул. „29-ти януари“ 8, стопанисвана
от "ЛВК-ВИНПРОМ" АД с ЕИК *********. След предоставена справка по
време на проверката от дирекция „Селекция и последващ контрол от програмен
продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ е установено, че за периода
08.08.2019 - 11.09.2019 г. са извършвани девет броя доставки на гориво , за които в
информационната система на НАП са постъпили данни от въведените по документи
доставки, но няма постъпили данни от нивомерната система. Установено било, че подаваните
данни по дистанционна връзка кьм НАП не дават възможност да се определи
наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП.
За
констатациите от извършената проверка е съставен Протокол cep. АА, № 0387766/12.09.2019 г. Последният е
съставен в присъствието на представител на дружеството-Ж. Г. К. Протоколът е
подписан от представителя на търговеца и е предоставен на същия.
На
24.09.2019г. е издадена оспорената Заповед №
340-ФК/24.09.2019г. Заповедта е
издадена от Б. Сл. Г.-началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Същата е връчена на търговеца на 04.10.2019г.
Жалбата на търговеца срещу гореописаната Заповед е подадена до Административен съд-Търговище на 04.10.2019г.
с вх.№11486,чрез органа.
Съгласно приложената по делото Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в Дирекции „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на НАП са определени да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка-запечатване на обект
по чл.186 от ЗДДС.
В
заповедта като мотиви за определянето на четиринадесетдневната продължителност
на срока, за който се прилага ПАМ, органът е посочил следното:
Осигуряване
защита на обществения интерес, предотвратяване възможността за извършване на
нови нарушения, както и засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина.
Излага се твърдение, че извършеното деяние показва поведение на дружеството
насочено срещу установената фискална дисциплина. Излага се становище, че при
определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, както и че
наложената ПАМ е съобразена с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормативна организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Не
се спори по делото, че в периода от
08.08.-11.09.2019 са извършени доставки на гориво в количество и фактури, така
както са описани в Констативния протокол и в отразените констатации в обясненията на П. С.
Налице
е сключен договор за абонаментно техническо обслужване на „ЛВК-ВИНПРОМ“
АД, гр.Търговище и „Партнер“ ООД гр.Русе
От
показанията на разпитания по делото свидетел К., служител на „Партнер“ ООД гр.Русе липсата на информация към НАП от нивомерните
системи на дружеството е било възможно да се установи само от специфична
техническа контролна проверка, извън техническите възможности на дружеството. Изложи се становище, че няма обратна връзка от НАП към
задълженото лице в случай на липса на
информация от нивомерните системи на последното. Съгласно показанията на
свидетеля Христомир К., НАП получава информация за точните доставки на горивото
по съответен начин от последните нива на
нивомера спрямо предходните извадени и събрани с продажбите по литрите през
деня. Съгласно показанията на свидетеля от последните два последователни дневни
отчети за доставка на гориво, разликата от последния спрямо предходния отчет и
получената стойност, събрана с литрите, които са излезли между тези два отчета
от колонката, като количество дават литрите, които са били доставени на обекта и за които НАП е получила
информация. Последната може да се систематизира от НАП, същата е налична.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
така установеното, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
При
преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност и дължи мотиви.
В
конкретният случай липсват мотиви на органа относно неговата преценката – защо следва да се наложи мярка за срок от
14-дни. Не е ясна изобщо волята на органа защо е необходима тази мярка. Съдът
не трябва да изхожда от предположение. В случаят относно срока на ПАМ в Заповедта
са изложени общи изводи на органа. Налице е липса на мотиви.
Едновременно
с горното съдът отчита и следното:
Безспорно
по делото се установи, че преди да се наложи процесната ПАМ - 24.09.2019г., още
на 21.09.2019г. дефектиралият модул вече е бил отстранен.
Съдът приема за установено по делото, че дружеството е уведомило своевременно
веднага НАП, като и че още на 24.09.2019г. има потвърждение от НАП, че
доставките постъпват коректно към НАП.
Налице
са събрани по делото данни, че проблемът е софтуерен и дружеството е положило
нужните усилия за неговото отстраняване, както и че в НАП е постъпила необходимата информация,
която при усилие на техни служители би била систематизирана. Съдът приема за
доказано, че нужната информация за процесните доставки на гориво е постъпила в НАП своевременно.
Предвид
на това, както и че проблемът е софтуерен, и че последният може да се установи само със
специална експертиза, извън познанията на специалистите в дружеството. При
положена грижа от дружеството за отстраняване на проблема и най-вече с отстраняването на същият преди налагането на ПАМ, съдът
намира оспорената Заповед за издадена в
несъответствие с целта на закона. Налице е доказаност по делото, че още преди
да бъде наложена ПАМ на 21.09.2019г. техническият проблем на дружеството е
отстранен.
На
основание всичко гореизложено, съдът намира така наложената ПАМ с оспорената Заповед за срок от 14-дни за постановена при липса на мотиви и в
несъответствие с целта на закона и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на
оспорващото дружество следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на
650 лева/ от които 50 лева платена държавна такса и 600 лева за един адвокат,
което като размер е към минимално предвидения праг по чл.8, ал. 3 от Наредба №
18/09.07.2004 за минималните размери на адвокатски възнаграждения/.
Воден от
горното, на основание на чл.
172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 340-ФК/24.09.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,т.1, б. „г“ от ЗДДС
на „ЛВК-ВИНПРОМ“ АД, гр.Търговище е наложена принудителна административна
мярка-запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството:
бензиностанция, находящ се в гр.Търговище, ул. „29-ти януари“ 8 и на основание
чл.187,ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите/НАП/ - София да заплати на ЛВК-ВИНПРОМ“ АД, гр.Търговище, ЕИК – *********, представлявано от П. Ст. М.
сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: