Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/……………..
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
мл.с-я
Милена Николова
при участието на
секретаря Атанаска Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Росица Станчева
въззивно
гр.д. № 1049 по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Г.Н.Н., ЕГН **********, чрез адв. М.Й. против решението на Варненския
районен съд, постановено на 20.03.2018г. по гр.д. № 13334/2016г., с което е прието
по отношение на ищците Т.Д.С., С.Д.Б. и А.И.З., че въззивницата не е собственик
на реална част от имот с идентификатор № 10135.2520.7070 по КККР на гр.
Варна, с площ на същата от 496 кв.м. и граници – ПИ № 10135.2520.2094,
10135.2520.7069, 10135.2520.2097 и останалата част от ПИ 10135.2520.7070, която
реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата, изготвена от
вещото лице Ш.Х. на л. 89
от делото и приподписана от съда като неразделна част от решението, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и въззивницата е осъдена
да заплати следващите се съдебни разноски.
В жалбата
се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и при направата
на изводи, които не съответстват на установеното от доказателствата. Твърди се,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от нея възражения срещу
предявения иск, както и неправилно е интерпретирал събраните по делото
доказателства. Оспорват се и изводите на съда относно началния момент, от който
в нейна полза може да тече придобивна давност. Излага доводи по съществото на
спора. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен.
В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. По същество, чрез
процесуален представител се пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК.
В исковата молба на ищците А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б., са изложени
твърдения, че са наследници на И.Г.Я., поч. на
13.11.1985г. , в чиято полза, след уважен иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, с Решение №
1714/29.06.2010г. на ОСЗГ – Варна им е признато правото на възстановяване върху
лозе с площ от 1.5 дка, находящо се в терен по параграф 4, с.о. Траката,
землището на кв.Виница, м.“Куру дере“. Твърдят, че признатия за възстановяване
имот е притежаван от наследодателя им по наследяване и внесен от него в ТКЗС
през 1958г. Неговият наследодател – баща му Г.Д. Я. от своя страна е придобил
имота въз основа на договор за покупко-продажба, съгласно нот.акт № 63/1929г.
Наведени са твърдения, че съгласно плана на старите имотни граници имотът е
отразен с пл. № 3873 с площ от 1067 кв.м. По ПНИ е индивидуализиран като имот с
пл.№ 2069, който впоследствие е разделен на два имота. По действащата към
момента кадастрална карта стар имот № 3873 попада върху части от имоти с
идентификатори 10135.2520.7069 и 10135.2520.7070, като частта в последния е с
площ от 496 кв.м. Сочи се, че в регистрите към КК като собственик на имот с ид.
№ 10135.2520.7070 е записана ответницата Г.Н.Н., претендираща права на
собственост по договор за покупко-продажба, сключен с Р.Д. С., съгласно нот.
акт № 143/2007г. Твърди се, че ответницата не е станала собственик на частта от
имот 7070, попадаща в признатия им за възстановяване, тъй като нейните
праводатали, в това число и първоначалния Н.П.И. не са притежавали права на
собственост. В тази връзка се сочи, че предвид обобществяването през 1958г. и
действалите законови забрани Н.И. не е могъл да придобие права въз основа на
давностно владение, така както е удостоверено в КНА № 92/1964г. С оглед тези
доводи и наличието на признати в регистрите към ПНИ и КК права на собственост в
полза на ответницата, се твърди, че до оборването им по съдебен ред
реституционната процедура в тяхна полза не може да бъде финализирана с
издаването на заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ. С това обосноват и правния си интерес
от предявяването на настоящия иск за приемане за установено, че ответникът Г.Н.
не е собственик на процесната реална част от ПИ с идентификатор
10135.2520.7070, графично индивидуализирана представената с исковата молба
скица /л.36/.
В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен
с възражения за неговата недопустимост и неоснователност. Твърди се, че ищците
не притежават права на собственост върху процесната реална част, поради което и
по аргумент от ТР № 8/2013г. за тях липсва правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск. Претендира, че е собственик на ПИ 7070 въз
основа на сключения с нот.акт № 143/2007г.
договор за покупко-продажба, а в условията на евентуалност и по давност,
в качеството й на добросъвестен владелец, евентуално недобросъвестно владение
при присъединяване това на праводателите й. Оспорва, че наследодателят на
ищците е наследник на Г.Д. Я., идентичността между процесния имот и имота, за
който се твърди, че е внесен в ТКСЗ,
респ. признатия за възстановяване, както и законосъобразността на постановеното
реституционно решение № 1714/2010г. Твърди, че придобития от нея имот никога не е
бил одържавяван, внасян в ТКЗС или отнеман по какъвто и да е начин от
предходните му собственици, явяващи се нейни праводатели.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства
и въз основа на приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Липсва спор, а това е видно и от приетите като
доказателства удостоверения за наследници, че въззиваемите са наследници по
закон на И.Г.Я., б.ж. на гр.Варна, поч. 13.11.1985г. Съобразно удостоверения за
идентичност на имена и за родствени връзки /л.111-112/ И.Я./Д./ е наследник на Г.
Д. Я., поч. 1942г.
С решение № 1714/29.06.2010г. на ОСЗ -
Варна в полза на наследниците на И.Г.Я. е признато правото им на
възстановяване, в стари реални граници на лозе от 1.5 дка, находящо се в терен
по §4, кв.Виница, м.“Куру дере“, заявено с пореден № 1 от заявлението. В
коментираното решение е посочено, че същото се издава на основание решение по
гр.д. № 527/2009г. на ВКС, както и че възстановяването на правото на
собственост върху имота ще бъде извършено при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ.
Видно от решение № 189/2010г. по гр.д.
№ 527/2009г. на ВКС е, че със същото, по реда на инстанционния контрол е било
отменено решение на ОС – Варна по гр.д. № 1498/2008г. и е постановено друго, с
което на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на И.Г.Я.
/Д./ на възстановяване собствеността върху земеделска земя, находяща се в
землището на гр.Варна, кв.Виница, съставляваща лозе с площ от 1.5 дка в м.“Куру
дере“, при граници: път, К.С.Р., Д.Н. И. и Я.Д. Я..
От заключението на в.л. Ш. Х., както и
допълващите го заключения на тричленната СТЕ /основно и допълнително/
категорично се установява, че имотът, предмет на коментираното съдебно решение,
респ. това на реституционния орган, се идентифицира по ПКП на м.Траката като
стар имот с пл. № 3873, записан на неиндетифициран собственик и включващ имот
пл.№ 2069 по КП на ползвателите от 1987г. Вписванията за съседните имоти по ПКП
кореспондират на границите на имота, описан в решението по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,
респ. това на ОСЗ.
От коментираните заключения се установяван
още, че имот пл.№ 3873 съответства на имот с пл. № 10776 по КП от 1956г.,
записан в разписния лист към този план като имот на ТКЗС, а по предходен план
от 1936г. - на имот пл.№ 1899, записан на името на Г.Д.. По одобрения ПНИ на
с.о. Траката стар имот № 3873 се включва в имот пл. № 2096, с площ на последния
от 1426 кв.м. и записан на Н.П.И., идентичен на имот с идентификатор
10135.2520.2096 по приетата КК. Впоследствие, със Заповед № 2981/2013г. на
Началника на СГКК-Варна от имот пл.№ 2096 са обособени два имота - 7069 и 7070,
като в последния попадат 496 кв.м. от стар имот № 3873. Тази част е графично
обозначена на изготвената комбинирана скица - приложение № 3 към заключението
на в.л. Х..
Съдът изцяло кредитира изводите на
вещите лица относно индивидуализацията на признатия за възстановяване в полза
на въззиваемите имот като част от имот 10135.2520.7070 по действаща кадастрална
карта. При проследяване вписванията по действалите във времето кадастрални
планове, ценени в съвкупност с приетите удостоверения за родствени връзки, се
установява пълно съвпадение на границите на описания в реституционното решение
имот с имот № 3873 по плана на старите имотни граници /ПКП/, част от който се
включва в имота, по отношение на който въззивницата заявява права на
собственост. Поради това и възражението й за липса на идентичност между
възстановения имот и процесния е неоснователно.
В същото време, решението, на което се
позовават въззиваемите е постановено в хипотезата на чл.14 ал.1, т.3 ЗСПЗЗ,
обн. ДВ бр.68/99г., поради което и възстановяването на правото им на
собственост ще бъде финализирано едва с издаването на заповедта по §4к ПРЗ на
ЗСПЗЗ. С оглед на това и предвид наличието на признати права в полза на
въззивницата, респ. нейните предходни праводатели, вписани в регистъра към ПНИ
като собственици се препятства издаването на тази заповед. Следователно, отричането
на претендираното от въззивницата право върху процесната част е преюдициално за
окончателното възстановяване на собствеността им, поради което и предявеният
отрицателен установителен иск е допустим /в т.см. ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Въззивницата основава правото си на
собственост върху ПИ 7070 на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№165, том ІІІ, д.545/2007г., сключен с Р.Д. С.. Продавачът от своя страна е
приобретател по договор за покупко-продажба от "Геос" ООД, като
дружеството е закупило имот пл. № 2069, от който впоследствие е отделен и
образуван пл. № 7070, от В.Н.И. и Е.Н.Й.. Те от своя страна се легитимират като
приобретатели от Н.П.И.. Видно от КНА № 92/1964г. на ВН същият е признат за
собственик по давностно владение на лозе с пространство от 1500 кв.м., находящо
се в м.“Куру дере“, при граници: Н.Р., М.Ц., Ж.Д., Г.И. С., Д.В. и път.
От коментираните по-горе заключения е
видно, че имотът по КНА 92/1964г. съставлява имот пл.№ 30 по КП от 1969г.,
съответно пл.№ 2096 по КП от 1987г., респ. ПКП и ПНИ, а по настоящем част от
имота, описан в титула за собственост на въззивницата. С оглед на това и
предвид оспорването на вещно-транслативния ефект на извършените последователни
разпоредителни сделки, основният спорен въпрос в настоящия процес е дали
първоначалният праводател Н.П.И. към 1964г. е бил собственик на имота, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и заключенията на СТЕ, съдът приема за доказано,
че имотът на наследодателя на въззиваемите е обобществен през 1958г., към този
момент е имал статут на земеделска земя и като такъв подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Видно от заявление от 08.03.1958г. И.Я. е приет за
член-кооператор, поради което и на основание чл.10 вр. чл.11 Примерния устав на
ТКЗС притежаваната от него земя извън регулация е е включена в ТКЗС за
кооперативно земеползване. В тази насока са и отразяванията в разписния лист
към КП от 1956г., както и показанията на св.Д.Н. и св.Н.С.. В същото време,
липсват наведени твърдения от страна на въззивницата И.Я. да се е разпоредил с
притежавания от него имот в м.“Куру дере“ преди кооперирането в полза на трето
лице, било то и чрез неформален договор.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл.86 ЗС /ред. до
1990г./ в периода от кооперирането до 1964г., когато е издаден КНА освен, че не
е изтекъл изискуемия се по чл.79 ЗС давностен срок, е била налице и забрана за
придобиването му по давност.
Следователно, първоначалния праводател Н.П.И. не е бил
собственик на описания в нот.акт № 92/1964г. недвижими имот, в частност
попадащата в него част от подлежащия на възстановяване имот на въззиваемите,
поради което извършените разпоредителни сделки от него и последващите
приобретатели, в това число и в полза на въззивницата досежно тази част нямат
вещно-прехвърлителен ефект. Това обуславя и извода, че въззивницата не е станала
собственик на процесния имот въз основа на договора за продажба по нот.акт №
165/2007г.
Не е налице и изтекла в нейна полза придобивна давност,
нито в качеството й на добросъвестен владелец, нито като недобросъвестен при
хипотезата на присъединяване на владението на праводателите й. На основание
чл.5 ал.2 ЗВСОНИ изтеклата до 22.11.1997г. давност не се зачита. А съгласно
константната съдебна практика, вкл. по чл.290 ГПК, такава не тече и до
приключване на реституционното производство, което ще бъде налице едва с
издаването на заповедта по §4к ЗСПЗЗ и с който административен акт признатия за
възстановяване имот ще бъде индивидуализиран.
С оглед на гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и съобразно направеното искане въззиваемите имат
право на разноски за настоящото производство, които съобразно представените
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1 000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд – Варна, постановено
на 20.03.2018г. по гр.д. № 13344/2017г.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Д.С., ЕГН *********, с адрес: ***, СО „В.“
№ …. и С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба, пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: