№ 628
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502568 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 260620/17.08.2020г. на О. Т. А. ЕГН
**********, чрез назначения му от съда особен представител адв. Е.Е. –ВАК срещу
Решение № 3741/07.08.2020г. по гр.д. № 17779/2020г. на ВРС,12св.,с което съдът е
ОСЪДИЛ въззивника да заплати М. Е. М., ЕГН:********** сумата от 5500.00 (пет хиляди и
петстотин) лева обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, представляващи
пряка последица от виновните и противоправни действия на ответника, който е насъскал
кучето си спрямо ищеца – събитие настъпило на 15.09.2019 г. около 01.00 ч. по бул.
„Владислав Варненчик", на основание чл.45 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения, че
по делото ищеца не е доказал претърпените от него вреди да са в резултат на виновно
противоправно действие или бездействие на ответника, респективно, че питбула нахапал
ищеца е собственост на ответника, както и, че е насъсквал кучето и го е водил без каишка.
Излагат се твърдения, че по делото не са събрани доказателства , вкл. и от Община Варна,
ответника да е имал регистрирано куче от посочената порода и именно то да е причинило
описаните в исковата молба травматични увреждания на ищеца.
В съдебно заседание по същество, редовно призован , чрез назначения от съда особен
представител поддържа жалбата, претендира уважаването й, като излага подробни
съображения,че кучето причинило травматичните увреждания на въззиваемия не е
собственост на О.А..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за потвърждаване на същото и
1
присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа отговора и претендира потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Практиката на съдилищата и ВКС /Решение № 324 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 924/2010 г., IV ГО; Определение № 540 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 531/2015 г., III
г. о., ГК, Решение № 279 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2010 г., III г. о., ГК, мн.
др./ е константна, че в хипотеза на причинени болки и страдания в резултат на ухапване от
куче /безстопанствено/ квалификацията на спора е по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. Когато е налице
ухапване от куче, отговорността на собственика е безвиновна и тя е по чл.50 от ЗЗД. В
исковата молба инициирала настоящото произнасяне, са изложени твърдения и се формиран
петитум за отговорност от поведението на ответника, който е насъскал воденото от него
куче, вследствие на което, същото е ухапало ищеца и от това за него са произлезли вреди. За
да е налице сложният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на
ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника; следва
да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди
за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
В настоящия случай при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил
изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпени вреди. Същите не
се оспорват от ответника, а и е установено от приетите писмени и гласни доказателства, че
на 15.09.2019 г. около 01.00 ч.,в близост до ресторант „Камината“ в гр. Варна, ищецът бил
нахапан от куче – непородист „питбул“, мелез, водено от ответника О.А.. Очевидец на
инцидента бил свидетелят Н. Г., с който по това време ищецът се прибирал към дома
си,вървейки по бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна в посока от центъра към спирка
„Патриарх Евтимий“. Ответникът по същото време стоял до намиращ се в близост до
мястото на инцидента магазин за алкохол и цигари и пиел бира. Освен кучето , с него били
и двете му деца. Първоначално ответникът държал кучето вързано за повод, но в един
момент го отвързал и го оставил свободно пуснато. Когато ищецът М. М. и св. Н. Г. се
приближили, кучето се спуснало към Г. и се опитал да го захапе. Св. Г. извикал към
ответника да си прибере кучето, защото хапело. Ответникът А. възразил, че кучето му не
хапе. В този момент А. казал нещо на кучето, вследствие на което същото се втурнало към
ищеца М. М. и го захапал няколкократно по дясната ръка в областта на дланта и
2
предмишницата, както и по бедрото.
Видно от приетото по дело и неоспорено от страните заключение по Комплексната
съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертиза , което съда кредитира, в резултата
на инцидента, ищецът получил контузия на дясната предмишница, десния лакът, лявото
бедро, разкъсно-контузни разни, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания по
гореописаните области. Ищецът изпаднал в състояние на „остра стресова реакция“, за около
три дни, която е прераснала в „разстройство в адаптацията“ за период около 6 месеца, но
продължаваща и към момента/дата на заключението –месец май 2020г./ под формата на
протрахирана депресивна реакция. Тези негативни последици се дължат на
психосоматичните особености на ищеца, предвид претърпяната от него като малък черепно-
мозъчна контузия, причинила органична увреда на мозък, като всичко това е обусловило по-
тежкото и по-бавното психилогическо преодоляване на последиците от настъпилия
инцидент.
Ищеца е доказал по безспорен и категоричен начин и негативните психологични и
психически последици от претърпения инцидент – силен и чрез събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. Е. М. Е. –баща на ищеца, които съда кредитира в
условията на чл. 172 от ГПК, като базиращи се на лични впечатления и в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията му се установя, че в
следствие на инцидента ищеца е бил стресиран от животни, нощно време се
стряскал,започнал да вика, а по късно получил и епилептични припадъци.Провел лечение
съвместно с невролог и психиатър. Наложило се баща му до го придружава поради страх от
нови нападения, като стресът бил наличен и към дата на снемане на показанията на
свидетеля, а именно проведеното открито съдебно заседание по делото – 19.06.2020г.
Спорно по делото е дали кучето ухапало ищеца е собственост на ответника, както и
дали с поведението си той го е провокирал да нападне М. и от там, налице ли е виновно
противоправно поведение на ответника произтичащо от задължението да не се вреди
другиму.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни, по следните аргументи.
Безстопанствени са тези кучета, които са родени като такива, загубени или
изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално определено за тях
място. Съгласно разпоредбата на чл.47,ал.3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под грижата
и надзора на общината, на територията на която се намират. По делото няма представени от
ответника никакви доказателства в подкрепа на тезата му , че не носи отговорност, т.к.
кучето е безстопанствено, респективно не е негово. Нещо повече, безспорно доказано е по
делото, че кучето причинило травматичните увреждания на М. М., непосредствено преди
инцидента е водено от ответника О.А.. В тази връзка съда цени показанията на очевидеца -
св. Ганев, както и от обясненията на ответника, дадени пред органите на МВР / л.176/,
доколкото съдържат неизгодни за него факти, а именно, че е собственик на
кучето.Факта,чене са дадени пред съдия, каквито са възраженията на процесуалния му
представител, е ирелевантен за настоящото производство. В подкрепа на този извод са и
приложените към преписката лични данни на А. от масивите на МВР със снимка от
27.11.2018 г., която е идентична с тези, предоставени от фейсбук профила на ответника, вкл.
от предоставения по делото Акт за установяване на административно нарушение / л. 196/,
подписан от ответника без възражения – в издадения констативен документ е посочено, че
на процесната дата А. е разхождал кучето си без намордник, вследствие на което животното
е ухапало М. Е. М..
Ирелевантно за настоящия спор е дали животното е чипирано и регистрирано в
3
съответната община. За неизпълнение на тези си задължения ответника, като притежател на
животно/куче носи административна отговорност, като неизпълнението на Наредбата на
Община Варна относно притежаването на куче не може да доведе до изключване на
деликтната му отговорност. Същата, както вече беше посочено произчита от собственото му
поведение , а именно пускане на кучето в присъствието на пострадалия , както и в даването
на команда водеща до неговото агресиране. Настоящия състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че кучето е било насъскано от ответника, кредитирайки
показанията на св. Ганев –пряк очевидец на процесния инцидент ,а именно: „..Когато
кучето беше до него , нещо му каза и кучето се спусна към М.…“
По изложените мотиви съда счита за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Въззивникът не е оспорил размер на присъденото обезщетение.
С оглед събраните по делото доказателства и изложените мотиви настоящия състав
счита, че уважавайки ищцовата претенция в пълен размер и присъждайки обезщетение от
5500.00 лева, първоинстанционния съд е приложил правилно критерия справедливост на
обезвредата съгласно чл.52 от ЗЗД, преценявайки конкретните обстоятелства от обективна
и субективна страна.
При така установеното по делото наличие на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност, вреда и причинна връзка,
претенцията за ангажиране на отговорност на ответника при условията на чл.45 от ЗЗД е
основателна.Въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение, като
правилно и обосновано да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК , въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство
в размер на 300.00 лева ,съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
разноските по делото, които възлизат в размер на 510.00 лева – 110.00 лева държавна такса,
400.00 лева за особен представител.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3741/07.08.2020г. по гр.д. № 17779/2020г. на
ВРС,12св.
ОСЪЖДА О. Т. А. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна сума в размер на 510.00 /петстотин и
десет/лева,представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА О. Т. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. М., ЕГН:**********
сума от 300.00/триста/ лева представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5