№ 549
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502498 по описа за 2024 година
С решение № 265727 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 10332/2017 г., СГС, І-5
с-в, ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо
„Райфайзенбанк България“ ЕАД брачен договор от 16.11.2012 г., сключен
между Н. В. И. и А. Е. И., с нотариална заверка на подписите рег. № 7074/2012
г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 7075/2012 г., том 3, № 56 на
нотариус В. В., рег. № *** на НК, с Акт № 130, том XIII, дело № 51229/2012 г.,
в частта, в която Н. И. е прехвърлил безвъзмездно на А. И. 1/2 ид.ч. от следния
недвижим имот: апартамент № 8, идентификатор 68134.205.73.1.8, находящ се
в гр. ***, бул. "***" № **, ет. *, площ от 117.76 кв.м., заедно с мазе № 14, с
площ от 8.65 кв.м., заедно с 4.126 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, парцел № X - 1051, 1052, от квартал 13 по
плана на гр. София, местността "***", с площ от 978 кв.м.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н. В. И. и А. Е. И..
Излагат се аргументи, че не е взета предвид спецификата на брачния договор,
уреждащ междуличностните отношения в брака. Намират иска за недопустим,
тъй като към датата на сключване на оспорения договор законовите
предпоставки не са били налице, а и самият иск е предявен в последния ден
1
преди да изтече давностния срок. Сочи се, че спорен е въпросът дали и откога
Н. И. има качеството длъжник. Отделно считат иска за неоснователен.
Подчертават, че СК е специален спрямо ЗЗД и е необходимо да се има
предвид, че с брачния договор се урежда различния принос на всеки от
съпрузите за придобиването на процесния имот в режим на съпружеска
общност. Сочи се, че И. е продала свой имот преди закупуването на
процесния, а на 6.02.1998 г. е сключен предварителен договор, респ. на
27.02.1008 г. окончателен, за продажба на мезонет, собственост на двамата
ответници, за сумата от 80 000 щ.д. На същия ден – 27.02.1998 г. И. е
подписала договор за изработка за процесния имот, като той е придобит с
договор от 6.03.1998 г. Твърди се, че с част от средствата, получени от
посочената по-горе сделка, И. е финансирал развивана от него търговска
дейност (изграждане на заведение), а И. е била тази, която е финансирала
изцяло закупуването на семейното жилище. Жалбоподателите поддържат, че
брачният договор е насочен именно към балансиране на това имуществено
разместване. Подчертава се, че към деня на подписване на брачния договор за
И. няма притеснение относно погасяването на кредита към банката, т.е. той не
имал знание за увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Моли да се отмени
решението и да се отхвърли иска.
Ответникът „ОББ“ АД, правоприемник на „Райфайзен банк (България)“
ЕАД оспорва жалбата. Изтъква, че сделката е безвъзмездна, а съпрузите са
имали ясното съзнание, че имуществото е придобито чрез съвместен принос.
Подчертава, че всяко действие, с което се намалява имуществото на длъжника
е увреждащо спрямо кредиторите му. Възразява срещу искането за допускане
на свидетел.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ОББ“ АД, правоприемник на „Райфайзен банк (България)“
ЕАД, твърди, че по силата на договор за № 55655/19.06.2008 г. Н. В. И. е негов
длъжник. За част от вземането (200 000 евро) банката се снабдила със заповед
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и образувала изп.д. № 935/2014 г.,
2
ЧСИ С. Я.. Твърди, че с брачен договор от 16.11.2012 г. ответникът И.
прехвърлил безвъзмездно на съпругата си – ответницата А. Е. И., ½ ид.ч. от
апартамент № 8, с идентификатор 68134.205.73.1.8, находящ се в гр. ***, бул.
"***" № **, ет. *, застроена площ от 117,76 кв.м., подробно описан, заедно с
мазе № 14, с площ от 8.65 кв.м. и 4.126 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху парцел № X - 1051, 1052, от квартал 13 по плана на
гр. София, местността "***", с площ от 978 кв.м. Тъй като според ищеца с този
договор се увреждали интересите му, претендира да бъде обявен за
недействителен спрямо банката, както и разноски.
Ответниците Н. В. И. и А. Е. И. оспорват иска, като считат, че И. не бил
длъжник, а само поръчител. Твърдят, че чрез брачния договор И. само е
признал трансформация на лични средства и по-голям принос на А. И., което
определяло сделката като възмездна. Подчертава се, че И. не знаел, че с
брачния договор уврежда ищеца, тъй като към 16.11.2012 г. банката нямала
претенции към него, а и тя разполагала с достатъчно възможности да
удовлетвори вземанията си (ипотека, залог). Правят възражение за изтекла
давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че по силата на договор от 19.08.2008 г., банката
предоставила кредит на дружеството „Нитранс С“ ООД, а ответникът Н. И.
подписал договора в качеството си на солидарен длъжник. Установява се от
справка в ТР, че ответникът И. е съдружник в посоченото дружество. Не се
спори, че на 7.03.2014 г. по гр.д. № 11718/14 г., СРС, 35 с-в, бил издаден
изпълнителен лист в полза на банката и било образувано изпълнително дело,
по което И. бил длъжник.
От показанията на св. М. С. С., брат на бащата на жалбоподателката И.,
се установява, че през 1994 г. бил продаден наследствен имот в Перник. По
договорка между двамата братя, свидетелят предал на А. сумата от 8-10 000
долара през 1995-96 г., тъй като тя трябвало да плати някакво жилище
(апартамент в София), а след това и неговия ремонт и подобренията. Посочил,
че е тогава тези пари не са му били спешно необходими и така мислел да
помогне на А..
3
Във връзка с тези показания е и представен по делото предварителен
договор от 22.12.1994 г., от който е видно, че заедно с А. С. С. свидетелят е
обещал да продаде апартамент в Перник за сумата от 850 000 лв. Към тази
дата, според справка в интернет, един долар се е търгувал за 66,20 лв. по
фиксинг на БНБ, т.е. цената в долари е била приблизително 12 840 щ.д. Тази
сума кореспондира с показанията, че средствата (от продажбата), които
двамата братя е трябвало да си поделят, са били 12-13 000 щ.д.
Видно от предварителен договор от 6.02.1998 г. ответниците са обещали
да продадат свой недвижим имот – мезонет № 1 и гараж № 3 за сумата от
94 500 щ.д., като с н.а. № 84 от 27.02.1998 г. е сключена окончателната сделка.
В нотариалния акт е отразено, че имотите са продадени за сумата от 3 300 000
лв., а данъчната оценка е била съответно 33 154 593 лв. и 3 351 040 лв. Видно
от справка в интернет на датата на сделката един долар се е продавал за
1820,20 лв. по фиксинг на БНБ. Поради това продажната цена съгласно
удостоверяването в нотариалния акт е възлизала на 1 813 щ.д., а данъчната
оценка на 20 056 щ.д.
Видно от договор от 27.02.1998 г. (л. 56) ответницата А. И. сключила
сделка със „С.А.Г“ ООД за изграждане и прехвърляне на процесния
апартамент № 8 при цена от 42 864 600 лв. (или приблизително 23 550 щ.д.).
Няма данни за цена по нотариален акт и предвид липсата на оспорване в тази
насока, съдът приема, че посочената цена е била крайна.
Представени са санитарно разрешително № 7804 от 20.07.1998 г. и
ветеринарно-санитарно разрешително от 3.08.1998 г. издадени на дружеството
„Нитранс“ ЕООД за обект „кафе аперитив“.
На 16.11.2012 г. Н. И. и А. И. подписали брачен договор (л. 18) с
нотариална заверка, като страните са се споразумели с този договор,
придобитият по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност,
процесен апартамент № 8 да премине безвъзмездно в изключителна
собственост на съпругата А. И.. Видно от представено пред настоящата
инстанция удостоверение брачният договор е вписан в Регистъра по чл. 19 СК
на 20.11.2012 г.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения Павлов иск по чл. 135 ЗЗД е
4
необходимо да се установи наличието на две групи предпоставки. Първата
група включва обективни предпоставки – 1) действително вземане на
кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди
извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието,
но при условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо
то да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда
кредитор, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са
субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона
случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането.
Предявеният иск е допустим, а възражението в обратния смисъл,
поддържано от жалбоподателите – неоснователно. Въпросът дали и към кой
момент законовите предпоставки за уважаването на Павловия иск са били
налице е по съществото на правния спор.
Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба твърдение, че
ответникът И. не е длъжник на банката, както и че не е ясно от кой момент е
възникнало това качество. Както се установява от приложения договор за
банков кредит, още към датата на подписване му (през 2008 г.), И. е придобил
качеството солидарен длъжник, т.е. от този момент за него е съществувала
обвързаност да погасява вноските по заема, редом с дружеството, на което е
бил отпуснат заема. Фактът, че забава в изпълнението, респ. принудителното
събиране на дълга, е предприето в по-късен момент не променя горния извод.
От сключването на договора с банката, с участието на жалбоподателя И., той е
бил наясно, че поема задължение към финансовата институция, респ. че с
разпоредителните си действия би могъл да създаде затруднения спрямо
удовлетворяването й. Ето защо сключеният в последствие брачен договор
(през 2014 г.) следва да бъде проверен в условията на чл. 135 ЗЗД като
разпоредително действие.
На следващо място досежно оплакванията на жалбоподателите и
твърдението им, че в случая се касае до трансформация, уредена в брачното
съглашение (тъй като процесното жилище е придобито само със средства на
А. И.) съдът приема следното: Данните по делото сочат, че апартамент № 8 е
закупен за 23 550 щ.д. От изслушаните пред въззивната инстанция показания,
които съдът счита за достоверни и последователни, кореспондиращи и с
5
писмени доказателства по делото, се установява, че А. е получила от своя
чичо сума от около 8-10 000 щ.д. Тъй като ответниците следва да докажат
пълно и главно твърденията си, в тяхна тежест е било да установят, че се касае
до дарение, а не до друг вид облигационна връзка, тъй като чрез дарение, и то
лично на А. И., средствата могат да станат нейна лична собственост.
Настоящият състав приема, че не е проведено надлежно доказване в полза на
жалбоподателите-ответници. От една страна свидетелят е посочил, че в този
момент тези средства „не са му били спешно необходими“ и за това е решил
да ги даде на А.. В нито една част от показанията си той не е заявил, че дарява
сума и че не очаква същата да бъде върната от надарената. Посоченото
разяснение от самия него, че тези средства не са му били „спешно
необходими“ разколебава извода, че те са дадени в дар и в същото време са
индиция, че свидетелят по-скоро е дал заем за послужване на своята
племенница. При тази хипотеза не може да се приеме, че средствата са
станали лична собственост на А. И., респ. че са послужили за трансформация
във вещно право, което лична собственост. На следваща място - свидетелят не
е посочил точно каква част от сумата по продажбения договор за имота в
Перник е станала лично негова собственост, тъй като е уточнил, че поделянето
на средствата с брат му (бащата на А.) не е било по-равно. Тази яснота е
абсолютно необходима, тъй като ако се приеме, че е налице трансформация,
съдът следва да проследи каква конкретно сума е била лична собственост на
А., респ. каква конкретно идеална част от имота може да бъде нейна лична
собственост след трансформация. Процесуалната активност на страната е била
насочена към изясняване на същността на брачния договор и възможността с
него да се извърши трансформация, но не и към конкретно доказване на
такава.
Ето защо не може да се приеме, че получените 8-10 000 щ.д. са били
лични средства и са се трансформирали в лична собственост върху вещно
право за ответницата по Павловия иск.
За пълнота следва да се посочи и следното: Жалбоподателите твърдят,
че е продаден друг имот на съпрузите и с част от средствата е бил финансиран
бизнес на съпруга, а припадащата се на съпругата част от средствата са
послужили за заплащане на част от продажната цена на процесния ап. № 8.
Данните сочат, че за продажбата на мезонет и гараж, с нотариалния акт от
27.02.1998 г., получената и удостоверена в акта цена на имота е
6
равностойността на 1820 щ.д. Няма ангажирани никакви убедителни
доказателства как и защо е разходвана получената сума. Представеното
санитарно разрешително № 7804 от 20.07.1998 г. и ветеринарно-санитарно
разрешително от 3.08.1998 г. за обект „Кафе аперитив“ касаят дружеството
„Нитранс“ ЕООД. Безспорно ответникът И. е бил съдружник в него, но този
факт не установява сам по себе си, че той е вложил в този обект средства
получени от продажба на имот, съпружеска имуществена общност.
За пълнота следва да се изтъкне и следното: Жалбоподателите
поддържат, че се касае до възмездност в брачния договор. Ако последната се
установи и докаже, то според чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, за да се уважи иска ще
следва да се установи още, че лицето, с което длъжникът е договарял също е
знаело за увреждането. Според ал. 2 на същия текст, знанието се предполага,
когато третото лице е съпруг. Жалбоподателите са заявили пред въззивния съд,
че бракът им е разтрогнат едва преди около година и половина, следователно
към 2012 г. те са били в брак. По делото няма никакви доказателства, които да
сочат, че съпругата А. И. не е била наясно, че с подписването на брачния
договор се накърняват правата на банката-кредитори на нейния съпруг.
Посочената законова презумпция за знание не е оборена. Ето защо, дори ако се
приеме за вярно твърдението на жалбоподателите, че брачният договор не е
безвъзмезден (в разрез с посоченото в самия него), това няма да рефлектира на
основателността на иска. Възмездността на оспорената като действителна
спрямо банката сделка е от значение само за да се изследва дали третото лице
(съконтрахент) е знаело или не за увреждането. Доколкото се установява, че
приобретателят по сделката е съпруг и презумпцията на ал. 2 чл. 135 ЗЗД не е
оборена, то дори и да е възмездна сделката, тя ще бъде приета за относително
недействителна (ако са налице и останалите предпоставки).
Предвид всичко казано, не може да се приеме за доказано пряко и пълно,
че А. И. е изключителен собственик на процесния апартамент, или на идеална
част от него, поради трансформация и закупуването му с нейни лични
средства. В този смисъл искът по чл. 135 ЗЗД може успешно да бъде проведен
за половината от процесния апартамент, тъй като са налице останалите
предпоставки на иска. Ето защо решението на СГС следва да се потвърди.
При този изход на спора на въззивниците не се следват разноски, а на
банката се следват 200 лв. за юрисконсултска защита.
7
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265727 от 13.09.2021 г. по гр. д. №
10332/2017 г., СГС, І-5 с-в.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, и А. Е. И., ЕГН **********, да
заплатят на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, (универсален
правоприемник на първоначалния ищец „Райфайзен банк (България)“ АД),
разноски пред въззивния съд в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8