Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV
– ти въззивен състав, в публичното заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Елена Чаушева и прокурора Нина Кирилова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.о.х.д.
№ 1662 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С
Присъда от 21.05.2018 г. по н.о.х.д. № 8604/2017 г. на СРС, НО, 109-ти състав,
подсъдимият Р.М.Г. е признат за невиновен в това, че на 18.08.2016 г., в гр.
София, ж.к. „**********, се заканил на А.Й.Г. с убийство, като й казал „Ще те
убия жестоко и брутално! Това е най – голямата ти грешка“ и тази закана е
възбудила основателен страх у А.Г. за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Недоволство
от присъдата е изразил представителят на СРП, който в срочно подаден протест и
допълнение към него я атакува като неправилна и необоснована. Поддържа, че СРС
не е обърнал внимание и неправилно е преценил в тяхната съвкупност наличните по
делото доказателства и по – конкретно – показанията на свид. А.Н., Й.Н., А.Г. и
К.Н.. Акцентира върху обстоятелството, че свидетелите Г. и Н. са присъствали на
инкриминираното деяние и са посочили кои факти и обстоятелства са възприели
пряко и непосредствено, като с оглед спецификата на конкретния случай било
напълно възможно и житейски логично, макар и присъствали на мястото на
инцидента, същите да не са възприели „на сто процента“ случващото се около тях
и да има известни разминавания в техните показания. Изтъква се, че дадените от
полицейските служители показания не водели автоматично до извода, че описаното
от свид. Г. не отговаряло на истината, като това се обосновава със спецификата
на работата на органите на реда, които се отзовавали на множество сигнали и
било напълно логично да не помнят всеки случай. Нормално и логично било да има
противоречия и в показанията на пострадалата, тъй като въпросният инцидент бил
свързан с посещения на различни полицейски служители – три пъти за вечерта.
При
така наведените аргументи се иска отмяна на първоинстанционния акт и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение.
С
присъда от 09.11.2018 г. Софийски градски съд, НО, XII-ти въззивен състав, на
основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, е отменил обжалваната
присъда на районния съд и е осъдил подсъдимия по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
С
решение на ВКС от 15.04.2019 г. присъдата на Софийски градски съд е отменена и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,
вследствие на което е образувано настоящото съдебно производство.
В
закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е
преценил, че за правилното изясняване на делото, както и за изпълнение на
указанията на касационната инстанция, е необходимо провеждането на допълнителен
разпит на пострадалата А.Г. и свидетеля Б.С., без да се налага разпит на
подсъдимия и други свидетели.
В
открито съдебно заседание на 30.05.2019 г. е проведено въззивно съдебно
следствие, в рамките на което е проведен разпит на допуснатите от въззивния съд
свидетели.
В
хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа протеста на СРП, с
който се атакува присъдата на първоинстнционния съд, като счита, че престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е доказано по безспорен и
категоричен начин. Този извод обосновава и с показанията на разпитаната пред
въззивния съд А.Г., като се изтъква, че същата си спомня случая и потвърждава
всички обстоятелства, които са отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Счита, че следва да се кредитират показанията и на свид. Н.а,
които били логични и последователни. В заключение моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание.
Защитникът
на подсъдимия Г. – адв. Х., намира протеста за неоснователен. Поддържа, че твърденията
на А.Г. за отправяни заплахи спрямо нея от подсъдимия категорично се
опровергават от разпитите на свидетелите С.К., Х.П.и Г.Д.. Сочи, че цитираните
свидетели заявили, че от страна на подсъдимия не били отправяни каквито и да
било заплахи спрямо А.Г., а още по-малко и свързани със закана за убийство. В
заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В
правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Г. изразява становище,
че се придържа към казаното от адвоката си, като моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на
подсъдимия – да се защитава. Въззивният съд, действайки като инстанция по
фактите и съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и заявеното
от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на
доказателствата по делото, в това число и на ангажираните в хода на проведеното
въъзивно следствие доказателствени източници, и въз основа на нея изгради
изложената по-долу фактическа обстановка, която макар и да не съвпада изцяло с
възприетата от първата инстанция, не обосновава различни правни изводи.
Анализирайки
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
констатации от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.М.Г. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с начално
образование, женен, осъждан, безработен, живее в гр. София, ж. к. "Сердика",
ул. „**********, с ЕГН **********.
На
23.03.2010 г. свид. А.Г. и подс. Р.Г. сключили граждански брак, докато
подсъдимият изтърпявал наказание лишаване от свобода. След изтърпяване на наказанието
двамата заживяли заедно в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*********. В
същото жилище живеели и свид. К.В.Н.- дъщеря на свид. Г. от предходен мъж,
както и свид. Й.П.Н. – баща на свид. Г.. Подсъдимият Г. също имал деца от
предходна връзка, а именно: Б.Р.Д.и Е.Р.Д.. Няколко години след сключения брак
отношенията между свид. Г. и подс. Г. били добри, като свид. Н. приемала
подсъдимия като свой баща. С течение на времето подсъдимият започнал да
злоупотребява с алкохол, което довело до влошаване на отношенията му със свид. Г.
– между двамата често възниквали скандали, като се случвало подсъдимият да
отправя заплахи към свид. Г.. Така
през 2015 г. подс. Г. и свид. Г. фактически се разделили, като подсъдимият
напуснал семейното жилище, но от време на време се е случвало да звъни по
мобилния телефон на свид. Г. и да й крещи, и да я заплашва.
На
17.08.2016 г., около 22:00 часа, подсъдимият отново позвънил на мобилния
телефон на свид. Г., като започнал да й крещи, да я обижда и заплашва, и
заявил, че ще дойде в жилището й. Свид. Г. се изплашила и напуснала
апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, където останали свид. К.Н.
и свид. Й.Н.. Притеснена за дъщеря си и баща си, обаче, свид. Г. останала в
квартала, като паркирала колата си в близост до обитавания от нея блок. Малко по – късно, около полунощ,
подсъдимият, придружен от сина му Б.Д., отишъл до посочения адрес, като гласът
му бил чут от свид. Н., която позвънила на майка си и казала, че подс. Г. е под
прозореца на апартамента. Свид. Г. се изплашила за дъщеря си и позвънила на
полицията. Не след дълго пристигнал полицейски автопатрул - свид. Б.С. и свид. С.К.,
който спрял пред блока, в който живеела пострадалата. Тъй като свид. Г. била
наблизо, видяла, че подсъдимият е зад процесния блок заедно със сина си Б.Д.,
поради което насочила полицаите и отишла с тях към подс. Г., който седял на
една дървена пейка. Пред полицейските служители подсъдимият запазил спокойствие
и не отправял заплахи към свид. Г.. Полицейските служители попитали свид. Г.
дали желае някакво съдействие от тях, като тя ги помолила само да предупредят
подсъдимия и категорично отказала да пуска жалба срещу него. След това свид. Г.
помолила органите на реда да я съпроводят с автомобила си, докато тя шофира към
дома на сестра си, което и сторили. Свид. Н. и свид. Н. останали в апартамента
в ж.к. „*********, като почти през цялата нощ свид. Г. и свид. Н. поддържали връзка
по телефона. В ранните часове на 18.08.2016 г. свид. Н. чула подсъдимия да
крещи и да блъска входната врата, поради което се обадила в полицията, откъдето
бил изпратен друг екип – свидетелите П.и Даскалов. Същите установили, че
подсъдимият е седнал на стълбищна площадка между етажите във входа на процесния
блок, като след проведен разговор с него, последният заявил, че чака съпругата
си да се прибере и да говори с нея. Полицаите докладвали в ОДЧ и по
разпореждане съставили и връчили на подсъдимия протокол за предупреждение, след
което подсъдимият напуснал входа на блока. След като полицаите си тръгнали
подсъдимият се покатерил по рекламно съоражение, поставено под прозорците на
процесния апартамент, което било възприето от свид. Н.. В следващия момент
свид. Н. видяла подсъдимия на един от прозорците на апартамента, като същият я
помолил да му отвори, но тя отказала и той започнал да блъска по стъклото. Изплашена
от действията на подсъдимия, свид. Н. избягала, като междувременно уведомила
свид. Г. за случилото се, а последната от своя страна подала нов сигнал на
телефон 112, след което заедно със сестра си тръгнала към апартамента в ж.к.
„Обеля“. В това време подсъдимият проникнал в апартамента, като в присъствието
на свид. Н. започнал да чупи покъщнината и повредил водопроводна връзка, което
довело до наводнение. На място бил изпратен полицейски екип – отново в състав
свид.П.и Даскалов, които задържали подсъдимия.
На
19.08.2016 г. свид. Г. подала до СРС молба за защита от домашно насилие по реда
на ЗЗДН, която била уважена от първоинстанционния съд. С решение по гр.д. №
3241/2017 г. по описа на СГС било отменено решението на СРС по гр.д. №
46637/2016 г., а молбата на свид. Г. за предоставяне на съдебна защита на нея и
на дъщеря й К.Н. за акт на домашно насилие, извършен от Р.Г. на 17.08.2016 г.,
била оставена без уважение като недоказана, поради което било отказано
издаването на заповед за защита.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на К.Н., според
заключението на която същата е изпитала основателен страх от осъществяването на
отправените, съгласно обвинителния акт, заплахи в момента на деянието, както и
че е със съхранен интелект и възприятно-представни възможности, и има запазена свидетелска годност.
От
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на А.Г. се установява, че същата е
изпитала основателен страх от осъществяването на отправените, съгласно
обвинителния акт, спрямо нея заплахи в момента на деянието.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза и по отношение на Р.Г., в чието
заключение е посочено, че същият не боледува от психично заболяване, а при него
се касае за психическа и физическа зависимост към психоактивни вещества /ПАВ/, като
към момента на изготвяне на заключението е в ремисия. Сочи се още, че по време
на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си, въпреки че се е намирал в състояние
на обикновено алкохолно опиване от средна степен.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след анализ на доказателствения
материал, събран по делото, а именно: показанията на свидетелите А.Г. /дадени в
хода на съдебното следствие пред първия и въззивния съд и тези, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, К.Н. /дадени в хода на
съдебното следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК/, Б.С., /дадени в хода на съдебното следствие, пред първия и
въззивния съд и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Христо Петров, /дадени в хода на съдебното следствие, пред първия съд и
тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/,
Г.Д.,
/дадени в хода на съдебното следствие, пред първия съд и тези, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Й.Н., /дадени в хода на
съдебното следствие, пред първия съд и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, А.Н., както и останалите доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК – удостоверение от 30.08.2016 г. за сключен
граждански брак /л. 10 от ДП/, удостоверения за раждане от *** г. и 28.02.2001
г. /л. 11 - 12 от ДП/, заповед за незабавна защита от
23.08.2016 г. /л. 13 от ДП/, докладни записки от 18.08.2016 г. /л.30 от ДП/ и
14.09.2016 г. /л. 17 – 18 от ДП/, протокол за обиск на лице от 18.08.2016 г.
/л.31 от ДП/, заповед за задържане на лице от 18.08.2016 г. /л.33 от ДП/,
протокол за предупреждение от 18.08.2016 г. /л. 35 от ДП/ справка от Дирекция
„Национална система 112“ от 16.12.2016 г. /л. 127 от ДП/, Решение по гр. д. №
3241/2017 г. по описа на СГС /л. 78 – 85 от делото на СРС/, от изготвените по
делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение
на К.Н. /л. 78 – 89 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза по отношение на А.Г. /л. 90 - 100 от ДП/, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на Р.Г. /л. 101 - 115
от ДП/ и справки за съдимост по отношение на подсъдимото лице.
В
подкрепа фактологията на събитията също както първоинстанционния съд,
настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетелите Б.С., Х.П.и Г.Д.
дадени пред първия съд, допълнени с показанията на същите от досъдебното
производство, приобщени по делото на съответно процесуално основание. При
извършена самостоятелна преценка за достоверност на показанията на посочените
свидетели, въззивният съд намира, че в направения от СРС анализ е разкрито
точното им съдържание, като обосновано последните са оценени като достоверни от
съда и са били ползвани при формиране на фактическите му изводи. Правилно
първата инстанция е дала вяра на показанията на полицейските служители. Това е
така, тъй като не са събрани доказателства по делото за наличието на каквото и
да е било причина свидетелите полицейски служители да са пристрастни или
заинтересовани по някакъв начин от крайния изход на делото, да познават
подсъдимия или да са в добри отношения с него и да са искали по този начин с
поведението си и показанията си да го оневинят. Същите освен това са
категорични в показанията си, дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото по надлежния ред, че подсъдимият не е бил агресивен и не е
отправял закани с убийство към когото и да било. Това, че полицейските
служители не са имали напълно ясен спомен /с изключение на свид. С./ за случая
по време на съдебното следствие е повече от нормално като се има предвид
изминалият период от време, както и многобройността на случаите в тяхната
професионална практика. При прочитане на показанията им, обаче, са били
категорични, че прочетеното са техни показания, както и че потвърждават същите.
Ето защо и правилно първата инстанция е кредитирала техните показания. Самият
факт, че същите не са имали ясни и точни спомени сочи, че не са били
предубедени, поради което показанията им следва да бъдат приети за достоверни.
Съществена
роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат показанията
свидетеля Б.С., дадени пред първия съд, както и изложеното от свидетеля пред
настоящата съдебна инстанция. Видно от показанията на свид. С., депозирани пред
първоинстанционния съд, същият има добре съхранен спомен за процесния случай,
като категорично сочи, че в негово и на колегата му К. присъствие не е имало
размяна на реплики между подсъдимия и свид. Г.. При разпита му пред въззивния
съд свидетелят твърди, че не си спомня случая, което обстоятелство е нормално както
предвид многобройните подобни случаи, които свидетелят има в своята
професионална практика, така и предвид изминалият период от време /около година
и половина/ между разпита му пред първия съд и пред настоящия съдебен състав.
Още по – значителен е и изминалият период от време /около три години/ от
инкриминираната дата – 18.08.2016 г., до разпита на свидетеля пред въззивния
съд. Депозираните пред първия съд показания на свид. С., че в негово и на
колегата му К. присъствие не е имало размяна на реплики между подсъдимия и
свид. Г., се подкрепят и от показанията му пред настоящия съдебен състав, базирани
на дългогодишната професионална практика на свидетеля, съгласно които, ако едно
лице отправи закана за убийство спрямо друго лице или членовете на неговото
семейство, полицейските служители предприемат действия по задържане на лицето,
което е отправило такива заплахи в тяхно присъствие. Изложеното от свидетеля
води до извода, че ако подсъдимия бе изрекъл инкриминираните в обвинителния акт
думи по отношение на свди. Г. в присъствието на полицейските служители С. и К.,
последните непременно са щяли да задържат подсъдимия, което в разглеждания
случай не са сторили, доколкото не е имало отправена закана с убийство.
Аналогично
на първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция не кредитира с доверие
показанията на свидетелите А.Г. и К.Н. в частта, в която последните твърдят, че
подсъдимият се е заканвал с убийство спрямо свид. Г. пред полицейските
служители С. и К.. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
обстоятелството, че показанията на свидетелките, в тази им част, не
кореспондират, а напротив – опровергават се от останалите събрани по делото
доказателства и най – вече от убедителните и безпротиворечиви показания на
свид. С., който е абсолютно незаинтересован от изхода на делото.
Обстоятелството, че свид. Г. не се е конституирала като частен обвинител и
граждански ищец съвсем не означава, че показанията й следва да бъдат оценени
като изцяло достоверни. Освен това, показанията на свид. Г. се отличават с
неубедителност, непоследователност и вътрешно противоречие. При разпита й на
досъдебното производство свид. Г. е споделила, че на 17.08.2016 г. вечерта,
около 21:00 – 22:00 часа подсъдимият й се обадил по телефона и започнал да
крещи, като казал, че ще дойде да я пребие заедно с дъщеря й К.Н., докато пред
първоинстанционния съд свидетелката Г. твърди, че подсъдимият е казал „аз ще
дойда, ще видиш какво ще се случи, ще ви убия“. На следващо място, на
досъдебното производство свид. Г. твърди, че „Дори пред полицаите Р.
продължаваше да говори, че ще изнасили дъщеря ми Криси, че ще убие всички нас,
жестоко и брутално и че няма да мръдне от там. Крещеше срещу мен: теб ще убия
жестоко и брутално! Това е най – голямата ти грешка!“, докато пред
първоинстанционния съд свидетелката въобще не твърди подсъдимият да я е
заплашвал с убийство пред свид. С. и К., като посочва единствено, че е извикала
полиция и след пристигането на служителите на реда им обяснила какво става,
след което полицаите разговаряли с подсъдимия и я попитали дали да го заключат,
а подсъдимият заявил, че няма да си тръгне и че свид. Г. е щяла да види какво
ще стане. При разпита й пред настоящия съдебен състав свид. Г. продължава с
непоследователните си показания, като твърди, че процесната нощ подсъдимият е седял
зад блока, а тя си е била вкъщи. След това посочва, че през цялото време в
присъствието на полицаите подсъдимият я е заплашвал с убийство, както и че ще
скача на корема на едната от дъщерите й, която е била бременна по това време.
Показанията на свидетелките Г. и Н. са противоречиви и относно обстоятелството
къде се е намирала свид. Н., когато подсъдимият е заплашвал с убийство свид. Г..
Така на досъдебното производство свид. Н. посочва, че през прозореца на
апартамента е чувала, че подсъдимият крещи и заплашва с убийство свид. Г. в
присъствието на полицаите, докато от твърденията й пред първоинстанционния съд става
ясно, че и тя е била зад блока, когато подсъдимият е заплашвал с убийство свид.
Г.. От своя страна, на досъдебното и на първоинстанционното производство свид. Г.
не твърди, че свид. Н. е присъствала на отправените от подсъдимия закани с
убийство, докато пред настоящия съдебен състав посочва, че заедно със свид. Н.
е слязла при подсъдимия, който в присъствието на двете и на полицейските
служители се е заканвал с убийство спрямо свид. Г.. Във връзка с горното
въззивната инстанция прие, че показанията на свидетелките Г. и Н. не отразяват
достоверно поведението на подсъдимия и изречените от последния думи пред полицейските
служители С. и К.. В останалата им част показанията на свид. Г. и Н. следва да
бъдат кредитирани, доколкото не се опровергават от събрания по делото
доказателствен материал. В тази връзка въззивният съд не кредитира и показанията
на свид. А.Н., в частта, в която заявява, че подсъдимият се е заканвал с
убийство спрямо свид. Г.. Аргумент за този извод на въззивния съд е
обстоятелството, че свид. Н.а е сестра на свид. Г. и в този смисъл е заинтересована
от изхода на делото, като освен това същата не е присъствала на процесната
дата, когато се твърди, че подсъдимият е отправил инкриминираните думи, а
единствено разказва това, което й е било споделено от нейната сестра.
Въззивният
съд не намира за необходимо да анализира и коментира подробно показанията на
останалите свидетели, доколкото същите са неотносими към предмета на делото,
тъй като не са присъствали на инкриминараната дата и място, където според
обвинителния акт подсъдимият се е заканил с убийство спрямо свид. Г..
Също
както контролираната инстанция, въззивният съд кредитира като обосновани и
обективни заключенията на извършените в хода на досъдебното производство
комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи. Така обсъдените
експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната специалност,
като са обективни и обосновани, поради което според настоящата инстанция
законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите и правните си
изводи.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка са и приобщените в процеса писмени доказателства и писмени
доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
им, които да обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с
оглед на което ги кредитира с доверие, като възприема за достоверни данните,
съдържащи се в тях, тъй като по делото липсват други доказателствени източници,
които да ги оборват и/или опровергават. От събраните по делото писмени
доказателства съществено се явява и приложеното пред първоинстанционния съд
решение
по гр.д. № 3241/2017 г. по описа на СГС, с което е било отменено решението на
СРС по гр.д. № 46637/2016 г., а молбата на свид. Г. за предоставяне на съдебна
защита на нея и на дъщеря й К.Н. за акт на домашно насилие, извършен от Р.Г. на
17.08.2016 г., била оставена без уважение като недоказана, поради което било
отказано издаването на заповед за защита.
Констатациите
си за съдебното минало на подсъдимия Г. към датата на извършеното деяние,
първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на приложената и приетата
по делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Настоящият
съдебен състав намира, че при така установеното от фактическа страна крайният
извод на контролираната инстанция за необходимостта от оправдаването на
подсъдимия в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК спрямо
А.Г., следва да бъде споделен.
С
оглед ангажираните по делото доказателства според настоящия въззивен състав
липсва възможност да се направи категоричен и единствено възможен извод за
това, че на 18.08.2016 г., в гр. София, ж.к. „**********, подсъдимият се е
заканил с убийство на А.Й.Г., като й казал: „Ще те убия жестоко и брутално!
Това е най – голямата ти грешка“ и това заканване е възбудило у А.Г. основателен
страх за осъществяването му.
Престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в
раздел V – "Принуда", а не в раздел I – "Убийство", от
глава II от Наказателния кодекс – "Престъпления против личността". В
тази връзка следва да се отбележи, че със съставите на чл. 144 НК не се
защитава живота на гражданите, а тяхната лична свобода. Според константата
съдебна практика за осъществяване на това престъпление се изисква единствено
изразяване с думи или действие на закана с убийство спрямо пострадалия, която
закана да е възприета от него и обективно би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й. От субективна страна деецът трябва да съзнава както
съдържанието на заканата, така и обстоятелството, че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. За съставомерността на деянието е
достатъчно да са налице данни, че тя е възможно да бъде осъществена, а не и
лицето действително да се е уплашило /съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС относно обективните и субективните
признаци на състава по чл. 144, ал. 3 НК/.
В
конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че по делото не са събрани
убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. За да стигне до този
извод въззивната инстанция, аналогично на първоинстанционния съд, взе предвид,
от една страна, непоследователните, вътрешно противоречиви и неубедителни
показания на свид. Г. и свид. Н. в тази част, а от друга –
убедителните показания на незаинтересования от изхода на делото свид. С., който
пред въззивния съд категорично заяви, че ако едно лице отправи закана за
убийство спрямо друго лице или членовете на неговото семейство, полицейските
служители предприемат действия по задържане на лицето, което е отправило такива
заплахи в тяхно присъствие. В разглеждания случай е безспорно, че такова
задържане спрямо подс. Г. не е било осъществено от полицейските служители, пред
които се твърди, че са били изречени инкриминираните думи – свид. С. и К..
Отделно от това, свидетелят С. категорично е заявил пред първоинстанционния
съд, че в негово и на колегата му присъствие не е имало размяна на реплики
между подсъдимия и свид. Г., която от своя страна при всичките си разпити
заявява, че отправената закана е била в присъствието на полицейските служители
по това време – С. и К.. С оглед направения по-горе анализ на доказателствата настоящият
съдебен състав не може да приеме за несъмнено доказано, съгласно установения в
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК стандарт, че на инкриминираната дата и място
- посочени в обвинителния акт, който очертава фактическите рамки на обвинението
и предмета на доказване по делото, подсъдимият се е заканил с убийство на свид.
А.Г., използвайки цитираните в обвинителния акт изрази.
Предвид
горното крайният извод на първия съд да признае подсъдимия за невиновен, като
на основание чл. 304 от НПК го оправдае по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо А.Г., се явява правилен и
законосъобразен.
Предвид
на изложеното до тук протестът на представителя на обвинението, с който се иска
отмяна на атакувания акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, се явява неоснователен и
като такъв, следва да бъде оставен без уважение.
В
хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са
допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават
отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XV-ти въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 21.05.2018 г. по н.о.х.д. № 8604/2017 г. на СРС, НО, 109-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.