О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № .......
21.05.2019г.,
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия БОРЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 4258 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба на Д.С.Д.-С., длъжник по изп.д. № 20158560401761 по
описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител
по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника като наложен на отпаднало основание при
твърдения, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 и т. 8 ГПК изпълнителното дело
било прекратено на 17.08.2017г., когато били изтекли две години от извършване
на последното същинско изпълнително действие – наложени по молба на взискателя
запори, за които били внесени авансовите такси. Незаконосъобразно наложените
запори не били вдигнати с настъпилото по силата на закона прекратяване и отново
незаконосъобразно бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, въпреки че
делото било прекратено, нови авансови такси не били внесени и молба за нови
действия от взискателя не била подавана. Иска се отмяна на действията на ЧСИ по
налагане на запор и да бъде постановено прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнението - „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал писмени възражения
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ по чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност
на жалбата.
Настоящият състав на Софийски градски съд намира жалбата
за процесуално недопустима.
С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за обжалване на
действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно
посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на
разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно
предвиждат кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат предмет на съдебен
контрол по жалба на длъжника: постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението
за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Налагането на запор не попада в изчерпателно
изброените действия, освен когато се твърди такъв да е наложен върху
несеквестируемо имущество на длъжника. В случая длъжникът обжалва действията на
ЧСИ по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, но не твърди същият
да е наложен върху несеквестируема част от трудовото възнаграждение, а че е
наложен „на отпаднало основание“, тъй като според длъжника изпълнителното
производство било прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл.
433, ал. 1, т. 6 ГПК - с изтичане на две години от извършване на последното
същинско изпълнително действие и поради неплащане от взискателя на дължими авансови
такси. Поради това подадената жалба се явява
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Що се отнася до искането да бъде постановено прекратяване на изпълнителното
производство, съдът няма подобно правомощие. По същество твърденията на
длъжника в жалбата са за наличие на предпоставки за прекратяване на
принудителното изпълнение, но съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК компетентен да
се произнесе по такова искане е съдебният изпълнител, чиито отказ подлежи на
обжалване от длъжника. Поради това след връщане на делото ЧСИ ще следва да се
произнесе по съдържащото се в жалбата искане за прекратяване на изпълнителното
производство.
Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай че чрез
приложения изпълнителен способ взискателят се удовлетворява, макар на части и в
по-продължителен период от време, както е в случая, взискателят не е длъжен да
сочи нови изпълнителни способи и перемпция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не настъпва, тъй като се извършват същински изпълнителни действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 06561/27.02.2019г. на Д.С.Д.-С., длъжник по изп.д. №
20158560401761 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител по налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като недопустима.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ,
за произнасяне по съдържащото се в жалба вх. № 06561/27.02.2019г. на длъжника
Д.С.Д.-С. искане за прекратяване на изпълнителното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.