№ 576
гр. Велико Търново , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201288 по описа за 2020 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Т. Т. от гр. Велико Търново, представляван по
пълномощие от адв. Ростислав Токмакчиев от САК, против Наказателно постановление №
2020-1739-25-030 от 09.07.2020 г. на Директора на ОДВМР гр. Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се негова отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по
нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С Наказателно постановление № 2020-1739-25-030 от 09.07.2020 г. на Директора на
ОДВМР гр. Велико Търново на жалбоподателя Т. Т. Т. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/
1
лева, затова, че на 14.04.2020 г., около 10:00 часа, при извършена проверка от служители на
Районно управление МВР – Велико Търново било установено, че същият се намирал на
открито обществено място в гр. Велико Търново, кръстовище ул. „България” с ул. „Краков”,
без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго
средство, покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал и др., с което не изпълнил
въведената с т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка.
След мотивната част на наказателното постановление, административно-наказващият
орган в разрез с нея, е приел, че нарушението е извършено на 22.04.2020 г., около 16:40 часа.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
постановление на ВТРП от 16.06.2020 г., с което е отказано образуването на досъдебно
производство и е прекратена преписка вх. № 1403/2020 г. на ВТРП, образувана за
престъпление по чл. 355 от НК.
За да откаже образуването на наказателно производство наблюдаващият прокурор е
приел, че деянието, макар и формално да съдържа признаците от обективната и
субективната страна на престъплението по чл. 355 от НК, поради своята малозначителност
разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК,
не е престъпно.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице
и имащи за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Напълно основателен е доводът на жалбоподателя, че в наказателното постановление
са посочени различни дати и часове на извършване на нарушението – в мотивната част е
посочено, че нарушението е извършено на 14.04.2020 г., около 10:00 часа, а в
2
заключителната му част - че нарушението е извършено на 22.04.2020 г., около 16:40 часа.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за издаденото
наказателно постановление и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1 , т. 5, предл. 2 от ЗАНН, което е съществено, тъй
като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита.
Отделно от това, административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното
постановление не съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.
Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от
жалбоподателя административно-наказващият орган е посочил частично правната
квалификация на деянието, с което на практика не е посочил нарушените законови
разпоредби с извършеното деяние.
Съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези, респективно
препращания към различни норми – чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ.
Следователно съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ няма самостоятелно приложение, а
следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава административно-
наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка
с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение. В случая това не е сторено.
С този пропуск не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за посочване
на законовите разпоредби, които са нарушени. Посоченият порок също следва да се
окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо формата на
издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита, което е още едно
основание за неговата отмяна.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното
постановление подлежи на отмяна.
По делото не са представени доказателства за реално направени от жалбоподателя
разноски във връзка с производството, поради което претенцията за присъждането им се
явява недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-25-030 от 09.07.2020 г. на
Директора на ОДВМР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя Т. Т. Т. , с ЕГН
**********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като
недоказана.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4